Да откриете историческите корени на конституционализма
Òàáë. 7 Ïðîöåäóðà çà ïðèåìàíå â ÅÑ
Изтегляне 3.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Çàêëþ÷åíèå
Òàáë. 7 Ïðîöåäóðà çà ïðèåìàíå â ÅÑ( â % êúì îáùèÿ áðîé àíêåòèðàíè ëèöà)
Äàííèòå ñà äîñòà êðàñíîðå÷èâè. Òå ñà èëþñòðàöèÿ íà òîâà, ÷å ãðàæäàíèòå ïîäõîæäàò òâúðäå îòãîâîðíî êúì ïîñòàâåíèÿ âúïðîñ è ñ òîâà ñå îáÿñíÿâà æåëàíèåòî èì òàêîâà åäíî âàæíî ðåøåíèå, êàêâîòî å ÷ëåíñòâîòî â ÅÑ äà áúäå ïîäïëàòåíî ñ ÿñíî èçðàçåíàòà âîëÿ íà ñóâåðåíà. Î÷åâèäíî å, ÷å äîðè âúçìîæíîñòòà çà âçåìàíå íà òàêîâà ðåøåíèå ñ êâàëèôèöèðàíî ìíîçèíñòâîòî îò ïàðëàìåíòà íå áè çàäîâîëèë î÷àêâàíèÿòà íà èçáèðàòåëèòå. Çíà÷èòåëíà ÷àñò îò âúïðîñèòå â ïîëóñòàíäàðòèçèðàíîòî èíòåðâþ áÿõà ïîñâåòåíè íà îñíîâíè åâðîïåéñêè èíñòèòóòè, ñòàíàëè âå÷å ïðåäìåò íà ïðàâíà ðåãëàìåíòàöèÿ â íàøåòî çàêîíîäàòåëñòâî. Òúé êàòî â ïðîöåñà íà ïðîáíîòî èçñëåäâàíå ñòàíà ÿñíî, ÷å ïîíÿòèÿ êàòî “îìáóäñìàí”, “ìåäèàöèÿ”, “ïðîáàöèÿ”, “êîðóïöèîííè ïðàêòèêè” è äð. íå ñå âúçïðèåìàò åäíîçíà÷íî îò ðåñïîíäåíòèòå, òî è çàäàâàíèòå âúïðîñè ñå îñúùåñòâè ñëåä ìíîãî ïðåöèçíî îïåðàöèîíàëèçèðàíå íà âúïðîñíèêà çà èíòåðâþ. Âúïðåêè òîâà îáùåñòâåíîòî ìíåíèå å òâúðäå ðàçäâîåíî â îöåíêèòå ñè çà òåçè íîâè èíñòèòóòè, êàòî îñîáåíî ñêåïòè÷íî ãðàæäàíèòå ñà íàñòðîåíè êúì ðåàëèçàöèÿòà íà òåçè èíñòèòóòè â áúëãàðñêè óñëîâèÿ. Åäíîâðåìåííî ñ òîâà ñå íàëàãà èçâîä, ÷å îáùåñòâîòî íå å äîñòàòú÷íî èíôîðìèðàíî ïî òåçè âúïðîñè è ñëåäîâàòåëíî êîëêîòî è ñúâúðøåíà äà å ïðàâíàòà óðåäáà, òî òÿ áè îñòàíàëà çàòâîðåíà â ðàìêèòå íà çàêîíà, áåç äà ñå îñúùåñòâè öåëòà íà çàêîíîäàòåëÿ55. Òâúðäå ÷óâñòâèòåëíè ñà ãðàæäàíèòå êúì ïðîìÿíàòà íà ÷ë. 22, àë.1 îò Êîíñòèòóöèÿòà îòíîñíî îòïàäàíå íà çàáðàíàòà çà çàêóïóâàíå íà çåìÿ îò ÷óæäåíöè. Íà âúïðîñà: “ Êàêâî å îòíîøåíèåòî Âè êúì âúçìîæíîñòòà ÷óæäåíöè äà êóïóâàò çåìÿ ó íàñ?”, îòãîâîðèòå ñå ðàçïðåäåëÿò êàêòî ñëåäâà (âæ. Òàáë.8): Òàáë.8 Îòíîøåíèå êúì îòïàäàíå íà çàáðàíàòà çà çàêóïóâàíå íà çåìÿ ( â % êúì îáùèÿ áðîé àíêåòèðàíè ëèöà)
Çíàå ñå, ÷å ñâîáîäíîòî äâèæåíèå íà êàïèòàëè è ðàâíîïîñòàâåíîñòòà íà ïðàâíèòå ñóáåêòè íà ñòðàíèòå-÷ëåíêè íà ÅÑ íà òåðèòîðèÿòà íà äðóãèòå ñòðàíè-÷ëåíêè âêëþ÷âà è ïðàâîòî èì äà çàêóïóâàò çåìÿ âúðõó âñÿêà îò òÿõ. Ìàêàð ÷å îïðåäåëåíà ÷àñò îò àíêåòèðàíèòå (36% ) íàïúëíî èëè ÷àñòè÷íî îäîáðÿâàò òàêàâà åäíà âúçìîæíîñò, òúé êàòî ñìÿòàò, ÷å åäíî íîâî ðåøåíèå â òàçè íàñîêà å äîñòà áëàãîïðèÿòíî çà òÿõ îò èêîíîìè÷åñêà ãëåäíà òî÷êà, òî çà çíà÷èòåëíà ÷àñò îò áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè ( 57,5%) âñå îùå å íåïðèåìëèâî îòïàäàíåòî íà çàáðàíàòà ïî ÷ë. 22, àë.1. Êàòî öÿëî èçñëåäâàíàòà ñúâêóïíîñò èçðàçÿâà âèñîêà ñòåïåí íà îäîáðåíèå êúì èíñòèòóöèîíàëèçèðàíèÿ âå÷å ïðîöåñ íà åâðîïåéñêà èíòåãðàöèÿ.  ñúùîòî âðåìå íà êîíêðåòíî (ïî-ñêîðî èíôîðìàòèâíî) ðàâíèùå ñå íàáëþäàâà èçâåñòåí ñêåïòèöèçúì èëè ïðåäïàçëèâîñò êúì ñúâðåìåííèÿ çàêîíîäàòåëåí ïðîöåñ.
Îò ïðàâíî-ñîöèîëîãè÷åñêà ãëåäíà òî÷êà å âàæíî äà ñå ïîñî÷è, ÷å àêî íàèñòèíà ïðèíöèïèòå íà êîíñòèòóöèîíàëèçìà ñà åäíà äåìîêðàòè÷íà ðàìêà, òî íàèñòèíà çàêîíîäàòåëñòâîòî áè òðÿáâàëî èçöÿëî äà å ïîä÷èíåíî íà èçèñêâàíåòî çà Rule of Law.  ïðîòèâåí ñëó÷àé ìîæå äà ñå ðåàëèçèðà îïàñíîñòòà, çàëîæåíà â ïðîöåñà íà ãëîáàëèçàöèÿ – ïîä ìîòîòî “íîâ ïðàâåí ðåä”, íîâ âèä ãîñïîäñòâî íà ïðàâîòî äà ñå ñòèãíå äî ïðåíåáðåãâàíå è òîòàëíî èçîïà÷àâàíå íà ëåëåÿíèÿ îò ÷îâå÷åñòâîòî èäåàë çà ñïðàâåäëèâîñò ÷ðåç ïðàâîòî. 1 Егоров, С.А. Конституционализм в САЩ: политико-правовые аспекти.М.,Наука, 1993, с.6 1 Става въпрос за възникналия в общественото и в правното пространство по време на президентската кампания през 1996 г. спор кога едно лице е български гражданин по рождение и въз основа на кой закон следва да се преценява това. В Решение № 12 от 23 юли 1996 г.Конституционният съд дава задължително тълкуване на чл. 93, ал. 2, което от юридическа гледна точка решава въпроса, но в същото време е налице известно завоалиране на основния конституционен принцип за непосредственото действие на конституционноправните разпоредби (вж. по-подробно Приложение № 3). 2 Ив. Хаджийски. Оптимистична теория на нашия народ. С., 1974, ñ.96 3 Ïî –ïîäðîáíî ïî òîçè âúïðîñ âæ. Äðóìåâà, Å. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî.Ñ.,ÓÈ “Ñâ.Êëèìåíò Îõðèäñêè”, 1998, ñ.21 è ñë. 4 Ïî –ïîäðîáíî ïî òîçè âúïðîñ âæ. Íàóìîâà, Ñò. Ñîöèîëîãèÿ íà ïðàâîòî. Ñ., “Þðèñïðåñ”, 2000 ã. Âæ. ñúùî Íåíîâñêè, Í. Êîíñòèòóöèÿòà. Àêòóàëíè âúïðîñè íà òåîðèÿòà è ïðàêòèêàòà.Ñ., “Ñèáè”, 2002, ñ.9 è ñë. 5 Ñïàñîâ, Á. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ. Ñ., “Þðèñïðåñ”, 2001. Îò ñúùèÿ àâòîð: Ó÷åíèå çà Êîíñòèòóöèÿòà, 1993, ñ.32. 6 Äðóìåâà, Å. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. Ñ.,ÓÈ “Ñâ.Êëèìåíò Îõðèäñêè”, 1998. 7 Ñòîé÷åâ, Ñò. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ. Ñ., “Ñèåëà”,1998, ñ. 23 è ñë. 8 Áîòóøàðîâà, Ñí. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. ×àñò ïúðâà. Âúâåäåíèå â áúëãàðñêîòî êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. Ñ., Èçä. “Áîðèñ Õðàíîâ”, 1994, ñ. 15-18. 9 Òàí÷åâ, Å. Âúçíèêâàíå è ðàçâèòèå íà êîíñòèòóöèèòå. – “Þðèäè÷åñêè ñâÿò”, 2000, ¹1, ñ. 69 è ñë. Îò ñúùèÿ àâòîð: Ñèñòåìà, ïðåäìåò è ìåòîäîëîãèÿ íà ñðàâíèòåëíîòî êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. – Â: Ïðàâî áåç ãðàíèöè, ¹ 3-4 / 2002, ñ. 37-54.  ñúùèÿ êîíòåêñò âæ. è Íåíîâñêè Í., Êîíñòèòóöèÿòà….., Öèò. ñú÷., ñ. 39. 10 Áàëàìåçîâ, Ñ. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. ×àñò. ². Ñ., 1942, ñ.88 è ñë. 11 Âëàäèêèí, Ë.Îáùî ó÷åíèå çà äúðæàâàòà. Ñ., 1992, ñ. 57 è ñë. 12 Ãàíåâ, Â. Ó÷åáíèê ïî îáùà òåîðèÿ íà ïðàâîòî. ×.², Ñ., 1990, ñ. 643 è ñë. 13 Ãàíåâ, Â. Öèò. ñú÷. 14 Ãàíåâ, Â. Ñúùåñòâóâà ëè ñòîïàíñêà, ïðàâíà, êóëòóðíà,áèòîâà ðåàëíîñò èçâúí ñîöèàëíàòà. Ãîä. Ñîô. óíèâ., Þðèä. Ôàê., 1932, ¹27. 15 Petrarzycki,L. Wstep do nauki prawa i moralnosci. Warszawa, 1959. 16 Äðóìåâà, Å. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî, Öèò. ñú÷., ñ.32-37. 17 Ñïàñîâ, Á. Ó÷åíèå çà… ñ.39-40. 18 Òàí÷åâ, Å. Ñèñòåìà, ïðåäìåò è ìåòîäîëîãèÿ íà ñðàâíèòåëíîòî êîíñòèòóöèîííî ïðàâî. – Â: Ïðàâî áåç ãðàíèöè, ¹ 3-4 / 2002, ñ. 37-54. 19 Сполучливо е обобщението на Н.Неновски, който, анализирайки различните схващания за философията на правото и отношението й към правознанието, посочва, че “…в позитивната философия на Конт няма място за правото, но затова пък позитивистката методология трайно се настанява в юридическата наука”. Вж. Неновски, Н. За философията на правото като наука. - Философия, социология, обща теория. С., Ciela, 1998, с.13. 20 “Юридическият феномен” в социологията, посочва Ж.Л.Бержел, съответства на това, което в правната догматика се нарича “право”. В това свое виждане той е напълно прав, тъй като това понятие отразява специфичното социално съдържание на правото. В същото време обаче, продължава своите разсъждения посоченият автор “…всеки юридически феномен е социален, но не всички социални феномени са юридически”. Бержел, Ж. Л. Обща теория на правото. С., 1993, с. 196-197. 21 Paund,R. Juricprudence. West Publishing CO, 1959, p.332. Самият Паунд признава, че има проблеми с точното определяне на съдържанието на категории като “юриспруденция”, “социологическа юриспруденция” и “социология на правото”. 22 Comte, A. Cours de philosophie positive. P.,1830. (Цит. по Бержел, Ж, Л. Цит. съч., с.30). 23 Всички тези елементи са обект на анализ в концепциите и на Вебер, и на Дюркем, и на привържениците на стуктурния функционализъм. (Малиновски, Парсънз, Мертън и др.) В теоретичните анализи на Дюркем той ги определя като “социални факти”. В този смисъл и правото у Дюркем е социален факт. Парсънз в своята класическа конструкция за обществото като система, състоящо се от отделни подсистеми, поставя правото като основен структурообразуващ елемент. Едновременно с това то съдържа в себе си други подсистеми, като всички те изпълняват определени функции (системи в действие) и по този начин самото общество е в процес на вътрешна динамика. Точно това е особеното в теорията на Парсънз, че при него основните структурообразуващи елементи на системата са в състояние на вътрешна динамика, без да се нарушава общото равновесие (equilibrium ) на системата. Нормите ( в това число и правните) според Парсънз изпълняват основна интегрираща роля в обществото, при определени условия. 24 Selsnik, Ph The Sociology of Law. (In:) Sociology Today. Problems and Prospects. New York, 1959, p. 115-127. 25 Към използване на логическата конструкция общество –социална структура на обществото - правото като система в социологическата структура на обществото, прибягват повечето американски автори. Вж. ïî òîçè âúïðîñ : Selsnik, Ph. Op.cit. 26 Ганев, В. Съществува ли стопанска, правна , културна, битова реалност извън социалната.- Год. Соф.унив. Юрид.фак., 27, 1932. 27 Този спор има своите корени в концепциите и възгледите на “бащите” на правно-социологическото познание – Дюркем, Вебер, а по-късно Ерлих, Гурвич, Паунд, Всъщност общата скала, в която биха могли да се разположат възгледите за правно-социологическото познание варира в доста широки граници. Дюркем, например, разработвайки своите нови правила на социологическия метод, на практика ги прилага върху правната реалност. Оттук произтича и неговото разбиране за “всепоглъщащия” характер на социологията, която, поред него е онази универсална обществена наука, час от която е и правната наука.( Вж. интересния анализ по този въпрос в: Василев, Р. Емил Дюркем и социологията на правото. – Социологически проблеми, 3/ 1987, с. 77-86. На противоположния полюс са авторите, които, непризнавайки автономността на социологията на правото, остават в лоното на чистото учение за правото (Келзен). В пространството между тези крайни становища се води дискусията за това дали социологията на правото като автономна научна област е юридическа или социологическа дисциплина. Всъщност парадоксът се състои в това, че обосновавайки автономността на социологията на правото в период когато под съмнение се поставяше автонономността на самата социология, а правото се разглеждаше единствено през призмата на етатистката теза, много от представителите на тази наука виждаха “спасение” в обосноваване на предмета й именно в лоното на социологическото познание. При съвременните условия обаче, когато самата правна наука претърпя развитие, а скептицизмът на юридическото мислене – положителна метаморфоза, е излишно да се спори за точното място на социологията на правото, а е необходимо да се ясно да се посочи, че всяка наука, изследваща правото като специфично социално явление е елемент от общото семейство на науките за правото. Òîâà âàæè è çà êîíñòèòóöèîííîòî ïðàâî, êîåòî çàåìà îñîáåíî ìÿñòî â îáùàòà ñèñòåìà íà ïðàâíèòå íàóêè. Ñïîëó÷ëèâî â òîâà îòíîøåíèå å âèæäàíåòî íà Í.Íåíîâñêè, êîéòî ïîñî÷âà, ÷å “……..êîíñòèòóöèÿòà è ïî-îáùî êîíäòèòóöèîííîòî ïðàâî íå ìîãàò äà ñå ðàçãëåæäàò êàòî îáèêíîâåí ïðàâåí îòðàñúë. Òîâà å çàáåëåæèòåëíèÿò ôåíîìåí íà “êîíñòèòóöèîíàëèçàöèÿòà” íà ïðàâîòî, òúé õàðàêòåðåí çà ñúâðåìåííàòà ïðàâîâà äúðæàâà. Íåíîâñêè, Í. Êîíñòèòóöèÿòà………., öèò. ñú÷. ñ. 17. 28 Podgorecki, A. Zarys sociologji prawa…, Op.cit.,s.9; idem: Prawo i sprawiedliwosc: glowne poecia i problemy. (In:) Prawo w spoleczenstwie…, Op.cit., s.485-513; Вж.също Kurczewski, J. Op.cit., s.135. 29 Паскал, Б. Мисли. С., 1978, с.160. 1 Баламезов, Ст. Конституционно прав, част първа, 1948, с. 98. 2 Pactet, Pierre. Institutions politigues. Droit constitutionnel, 1992, p. 112-113. 1 Duguit, L. Manuel de droit constitutionnrl, 1918, р. 25. 1 Вж по този въпрос Спасов, Б. Конституционни гаранции за народния суверенитет. Сп. Съвременно право, кн. 3, 1999. 2 Pactet, Pierre. Institutions politigues. Droit constitutionnel, 1992, p. 112-113. 30 Äâ, áð.42 îò 9 ìàé 2003 ã. 31  òîçè ñìèñúë ñà è îñíîâíèòå òåêñòîâå íà Åâðîïåéñêàòà Êîíñòèòóöèÿòà , â êîèòî èçðè÷íî ñå ïðîêëàìèðà íåîáõîäèìîñòòà îò ïîïóëÿðèçèðàíå íà ïðèíöèïèòå è öåííîñòèòå, êàêòî è íà êîíêðåòíèòå ìåõàíèçìè, ïðåäïðèåìàíè â îáùèÿ èíòåãðàöèîíåí ïðîöåñ. 32 Âæ. ïî òîçè âúïðîñ Ì.Ïèðãîâà.Áúëãàðñêèÿò ïàðëàìåíòàðèçúì â óñëîâèÿòà íà ãëîáàëåí ïðåõîä. Ñ., 2002 ã., êúäåòî ñå ñúäúðæà ïîäðîáåí è ìíîãî çàäúëáî÷åí àíàëèç íà ïîëèòè÷åñêèòå õàðàêòåðèñòèêè íà áúëãàðñêèÿ ïîëèòè÷åñêè ïðåõîä. Âæ. ñúùî Äàðåíäîðô, Ðàëô. Ðàçìèñëè âúðõó ðåâîëþöèÿòà â Åâðîïà. Ñ., 1992. 33 Îñîáåíî àêòóàëíè â òàçè íàñîêà ñà ðàçñúæäåíèÿòà íà Â.Èâàíîâ. “Ïîçèòèâèñòè÷íèòå, íîðìàòèâèñòè÷íè è ïðàãìàòè÷íî îðèåíòèðàíè íàó÷íè èçñëåäâàíèÿ äî òàêàâà ñòåïåí ãîñïîäñòâàò â áúëãàðñêàòà ïðàâíà ëèòåðàòóðà, ÷å ñàìî ñïîðàäè÷íî…ñå ïîÿâÿâàò ñú÷èíåíèÿ, ñî÷åùè íà îïèòè çà ïî-øèðîêî ôèëîñîôñêî, ñîöèîëîãè÷åñêî, ïñèõîëîãè÷åñêî…îñìèñëÿíå íà ïðîáëåìèòå.” Èâàíîâ, Â. Çà íÿêîè ìåòîäîëîãè÷åñêè ïîäñòúïè êúì ïðàâíèòå íàóêè. – Àëòåðíàòèâè, êí.9-10/2000 ã. ñ.39. 34 Sartori, G. Teoria demokracji… Op.cit, p. 465; 35 Ïîäðîáíî çà êîíñòèòóöèîííèÿ ãàðàíòèçàì âæ. Sartori, G. Teoria demokracji…,, Op.cit., p.405. 36 Èíòåðåñíè â ðàçãëåæäàíèÿ êîíòåêñò ñà àíàëèçèòå, êîèòî ïðàâè Ã.Áëèçíàøêè, ñòàðàåéêè ñå äà î÷åðòàå ôóíêöèèòå íà ñúâðåìåííàòà êîíñòèòóöèÿ. Âæ. Áëèçíàøêè, Ã. Ôóíêöèèòå íà êîíñòèòóöèÿòà. (Â:) Ïðàâî áåç ãðàíèöè. ¹ 1/2002ã., ñ.12-18, êàêòî è ïîñî÷åíàòà òàì ëèòåðàòóðà. 37 Weber,M. Sociologie. Weltgeschichliche Analisen, Politik. Stuttgart, 1956, s. XXXV, 151-153. Ïðîãíîñòè÷íèòå âèæäàíèÿ íà Âåáåð íå ñà àáñòðàêöèÿ. Îñîáåíî èíòåðåñíà åìïèðè÷íà õàðàêòåðèñòèêà íà òåîðèÿòà ìó çà õàðèçìàòè÷íîòî ãîñïîäñòâî ñà ïîëèòè÷åñêèòå ïðîöåñè â Áúëãàðèÿ, äîâåëè äî ðåçóëòàòèòå îò ïàðëàìåíòàðíè èçáîðè ïðåç 2001ã. Ñïå÷åëèëîòî èçáîðèòå ìíîçèíñòâî â 39-òî ÍÑ å îãëåäàëåí îáðàç íà îïðåäåëåíè ïñèõîëîãè÷åñêè íàãëàñè è îðèåíòàöèè â îáùåñòâåíîòî ìíåíèå, ïîäñêàçâàùè ðàçî÷àðîâàíèå îò ñúùåñòâóâàùèÿ ìîäåë íà ïåðìàíåíòíè ïîëèòè÷åñêè åëèòè è îðèåíòàöèÿ êúì äðóã òèï ãîñïîäñòâî íà õàðèçìàòè÷íà îñíîâà. 38 Íåîáõîäèìî å â ðàçãëåæäàíèÿ êîíòåêñò äà ñå ïîñî÷è, ÷å íÿìà óíèôèöèðàí ìîäåë, êîéòî äà ñå ñïàçâà îò åâðîïåéñêèòå äúðæàâè. Òàêà íàïðèìåð ðàòèôèêàöèÿòà íà Äîãîâîðà îò Ìààñòðèõò ñå èçâúðøâà áåç èçìåíåíèå íà êîíñòèòóöèèòå íà Áåëãèÿ, Âåëèêîáðèòàíèÿ, Ãúðöèÿ Äàíèÿ, Ëþêñåìáóðã è Õîëàíäèÿ.  ñúùîòî âðåìå ñòðàíè êàòî Èðëàíäèÿ, Èñïàíèÿ, Ïîðòóãàëèÿ, Ôðàíöèÿ è ÔÐà ïðîìåíÿò êîíñòèòóöèèòå ñè, âúïðåêè ñúùåñòâóâàùèòå â òåõíèòå îñíîâíè çàêîíè ðàçïîðåäáè çà òðàíñôåð íà ñóâåðåíèòåò. Àâñòðèÿ, Øâåöèÿ è Ôèíëàíäèÿ, ïðèåòè â ÅÑ ïðåç 1995 ã. ïðîìåíÿò êîíñòèòóöèèòå ñè ïðè ðàòèôèêàöèÿòà. Ïî-ïîäðîáíî ïî òîçè âúïðîñ âæ. Òàí÷åâ, Å. Íàñîêè çà èçìåíåíèå íà êîíñòèòóöèÿòà îò 1991 ã. (Â:) Ïðàâî áåç ãðàíèöè, ¹ 1/2002, ñ.27. Âæ. ñúùî Kellerman,A. Constitutional Legal Aspects of the Integration Process to the EU. (In:) The Impact of Future Accession to the European Union on the National Legal System. Two-day Seminar (26-27 November 2004), NBU, Sofia, p.1-42.  ïîñî÷åíèÿ äîêëàä àâòîðúò ïðàâè ïîäðîáåí àíàëèç íà íåîáõîäèìîñòòà è êîíêðåòíèòå ìåõàíèçìè çà ïðîìÿíà â êîíñòèòóöèèòå íà ñòðàíèòå-÷ëåíêè è íà ñòðàíèòå.êàíäèäàò-÷ëåíêè çà ÅÑ, ïîä÷åðòàâàéêè, ÷å å òâúðäå ñëîæåí âúïðîñúò çà êîëè÷åñòâåíîòî èçìåðâàíå íà òàêàâà ñëîæíà âðúçêà, êàêâàòî å âðúçêàòà ÅÑ-íàöèîíàëåí ñóâåðåíèòåò. 39 Âúïðåêè ÷å âúïðîñúò çà ðàçãðàíè÷àâàíåòî íà ïðàâîìîùèÿòà íà ÅÑ è íà äúðæàâèòå-÷ëåíêè íå å íîâ çà åâðîïåéñêèÿ èíòåãðàöèîíåí ïðîöåñ, âñå ïàê å ïîêàçàòåëåí ôàêòúò, ÷å Åâðîïåéñêàòà êîíñòèòóöèÿ íå áå îäîáðåíà ñ ïúëíî ìíîçèíñòâî – îò îáùî 677 äåïóòàòè íà Åâðîïåéñêèÿ ïàðëàìåíò 500 ñà ãëàñóâàëè “çà”, 137 – “ïðîòèâ” è 40 – “âúçäúðæàëè ñå”. 40  ïðàâíî-ñîöèîëîãè÷åñêè ïëàí òóê å íåîáõîäèìî äà ñå ïîñî÷è, ÷å â ðåäèöà åâðîïåéñêè ñòðàíè ðàòèôèêàöèÿòà íà ïðèñúåäèíèòåëíèòå äîãîâîðè áå ïðåäøåñòâàíî îò íàöèîíàëíè ðåôåðåíäóìè. Íà òàçè ïëîñêîñò èìà òâúðäå ìíîãî ñïîðîâå îòíîñíî òîâà äàëè ðåôåðåíäóìúò å íàé-óäà÷íàòà ôîðìà çà âçåìàíåòî íà ðåøåíèå îò òàêàâà âàæíîñò.  Íîðâåãèÿ íàïðèìåð ÷ëåíñòâîòî â ÅÑ áå îòëîæåíî ñëåä äâà ïîñëåäîâàòåëíè ðåôåðåíäóìà, îòõâúðëÿùè òîâà ÷ëåíñòâî. Ó íàñ, âúïðåêè çàêîíîâàòà óðåäáà â Çàêîíà çà äîïèòâàíå äî íàðîäà äî ñåãà íå å ïðîâåæäàí íèòî åäèí íàöèîíàëåí ðåôåðåíäóì, êîåòî å ìíîãî ïîêàçàòåëíî çà îòíîøåíèåòî íà óïðàâëÿâàùèòå ïîëèòè÷åñêè åëèòè êúì òàçè âúçìîæíî íàé-äåìîêðàòè÷íà ôîðìà íà ó÷àñòèå íà ñóâåðåíà â óïðàæíÿâàíåòî íà âëàñòòà (â ò.÷. è çàêîíîäàòåëíàòà). 41 Âæ. â òîçè ñìèñúë Ñïàñîâ, Á. Ñúñòàâÿíå íà ïðàâíè íîðìàòèâíè àêòîâå.,Ñ.,1995, ñ. 20-21. 42 Äðóìåâà,Å. Êîíñòèòóöèîííî ïðàâî, Ñ., 1998, ñ. 352. 43 Äðóìåâà, Å. Êîíñòèòóöèîííî…, Öèò.ñú÷., ñ.354. 44 Ïàê òàì. 45 Ñïàñîâ, Á. Öèò.ñú÷., ñ.22-23. 46 Sartori, G. Teoria demokracji. Warszawa,1998,p.465; Âæ. ñúùî Kurczewski, J. Poslowie a opinia publiczna. Warszawa, 1999. 47 Ïà òîçè âúïðîñ ïî-ïîäðîáíî âæ. Òàí÷åâ, Å. Ñóâåðåíèòåòúò è ðàçïðåäåëåíèå íà ïðàâîìîùèÿ âúâ ôåäåðàöèèòå è â êîíñòèòóöèÿòà íà Åâðîïèéñêèÿ ñúþç. (Â:) The Impact of Future Accession to the European Union on the National Legal System. Two-day Seminar (26-27 November 2004), NBU, Sofia, ñ.48 è ñë. 48 Çàäúëæåíèÿòà â òàçè íàñîêà ïðîèçòè÷àò îò ÷ë. 19 ÄÅÎ (÷ë.8-á ÄÅÑ), ñúîòâåòíî îò ÷ë. ²-10, (2á); ÷ë.²²²-126 ÄÅÊ Ïî-ïîäðîáíî îáîñíîâêàòà íà òåçè èçìåíåíèÿ ñà ïîäðîáíî ïîñî÷åíè â ìîòèâèòå íà çàêîíîïðîåêòà íà èçìåíåíèå è äîïúëíåíèå íà êîíñòèòóöèÿòà. 49Âæ. äàííèòå îò ïîëñêîòî èçñëåäâàíå â: Kurczewski, J. Representing Self, Electorate,and the Nation. Considerations on Polish Assembly. (In:) Sociology of Law, Warszawa, 1999, N2, p.141-160. 50 Èçðàçúò å íà Ñàðòîðè, êîéòî àíàëèçèðàéêè âúïðîñà çà âåðòèêàëíàòà äåìîêðàöèÿ è ðîëÿòà íà êîíñòèòóöèÿòà çà èçáÿãâàíå íà âúçìîæíàòà òèðàíèÿ íà ìàëöèíñòâîòî ïîñî÷âà ñëåäíîòî: “Äàëè èçáèðàòåëíàòà ñèñòåìà ñïîìàãà çà èçãðàæäàíåòî íà ïàðëàìåíòè, â êîèòî “ïðîïîðöèîíàëíî” å îòðàçåíà âîëÿòà íà åëåêòîðàòà, èëè íå – òîâà å åäèí ïðîáëåì. Ñúâñåì äðóã ïðîáëåì å äàëè èçáèðàòåëíèòå ñèñòåìè ñïîìàãàò èëè íå çà èçáîðà íà ïî-íåäîñòîéíèòå. Îñíîâàòåëíè ñà èñêàíèÿòà èçáîðèòå íà èìàò ôóíêöèÿòà íà îãëåäàëî”. Sartori, G. Teoria demokracji….Op.cit.,p. 180. 51 Òóê âñúùíîñò ñòàâà âúïðîñ çà ñúâðåìåííàòà èíòåðïðåòàöèÿ íà ïîñòóëàòà îò âðåìåòî íà Öèöåðîí legum servi sumus ut liberi esse possimus ,äîðàçâèò ïî-êúñíî îò ïðåäñòàâèòåëèòå íà ëèáåðàëíèÿ êîíñòèòóöèîíàëèçúì, ñïîðåä êîéòî òÿñíàòà âðúçêà ìåæäó ïîëèòè÷åñêàòà è þðèäè÷åñêàòà ñâîáîäà ñå òðàíñôîðìèðà â ñúâðåìåííîòî îáùåñòâî âúâ ôîðìóëàòà “ñâîáîäà ïîä âëàñòòà íà çàêîíà”. Âæ. ïî-ïîäðîáíî Sartori, G. Teoria demokracji….Op.cit., ñúùî Flathman,R.E.The Practice of Rights. Cambridge: Cambridge Umiversity Press, 1976. 52 Âæ.Äðóìåâà, Å., Öèò.ñú÷.,ñ.300; Âæ.ñúùî Ilonszki, G. Representation Deficit in a New Democracy: Theoretical Considerations and the Hungarian Case., 1988, p.157-170. 53 Èçñëåäâàíåòî å ïðîâåäåíî ïðåç àïðèë, 2002 ã.îò ÍÖÈÎÌ ñ ðúêîâîäèòåë Ë.Éîðäàíîâà. Ðúêîâîäèòåë íà êîíêðåòíîòî èçñëåäâàíå å ïðîô. Ñò.Íàóìîâà. 54 Àíàëèçèðàíèòå äàííè ñà îò ïèëîòíî ïðàâíî-ñîöèîëîãè÷åñêî èçñëåäâàíå âúðõó èçâàäêà îò 750 ïúëíîëåòíè áúëãàðñêè ãðàæäàíè íà òåìà “Åâðîïåéñêèÿò ñúþç è ïðàâîñúçíàíèåòî íà ãðàæäàíèòå”, ðåàëèçèðàíî ïðåç äåêåìâðè 2004-ÿíóàðè 2005 ã. îò Áàëêàíñêèÿ öåíòúð ïî ïðàâî è ïîëèòè÷åñêè íàóêè â ðàìêèòå íà ïðîåêò “Ðàçâèòèå íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî, ôèíàíñèðàí ïî ïðîãðàìà PHARE. 55 Äîñòà ïîêàçàòåëåí çà òàçè âñåîáùà ðàçäâîåíîñò å è ôàêòúò, ÷å íà äâà ïúòè â ïàðëàìåíòà ïðîïàäà èçáîðúò íà íàöèîíàëåí îìáóäñìàí. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|