Да разберем святия дух рон Алън Съдържание

Глава осма - Хулейки Святият Дух

     "Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците;

(Матей 12:31-32)

 

Като млад християнин бях поразен от страшната природа на тези стихове. Години по късно разбрах, че не съм единственият. Аз разбрах, че най-често хората в ненормално състояние са тези, които се страхуват от греха, който не може да се прости. Обикновено това са хората с крайна морална чувствителност или тези с психологични проблеми, които са разтревожени.

Психическите заболявания не могат да бъдат излекувани чрез обикновено повтарящо се излагане на вестта за Божията любов. Квалифицирана професионална терапия е необходима. Но чувствителната душа, страдаща относно безнадеждността на осъденият, трябва само да разбере, че този, който е разтревожен за това, че е извършил непростимият грях, всъщност не го е извършил и не се намира в състояние на непосредствена опасност да го извърши.

Инцидента описан преди тези думи на Исус хвърля светлина върху въпроса. Мъж, който беше ням и сляп, беше доведен при Христос. Исус го излекува, така че той можеше да говори и да вижда. Непредубедена оценка на случаят би го определила като прекрасен. Но фарисеите, мотивирани от завист го нарекоха дело на дявола и се опитваха да убедят другите, че това е направено от нечестив човек с цел разпространение на злото.

В пещерите Mammoth, в Кентъки, има риба, която е съвършено сляпа. Техните очи са съвършено оформени, но техният оптичен нерв не функционира. Въпреки че има очи, рибата не може да вижда. Чрез неупотреба, тяхната способност да виждат е изчезнала. В духовният свят, същият закон е в сила. Ако човек, който е мотивиран от страх, гняв или похот каже: "Това добро нещо е зло" или "това зло нещо е добро", този човек нарушава даденият от Бог капацитет да правим разлика между правилно и неправилно. Ако такъв човек постоянства в това, той ще изгуби способността си напълно.

Представете си че сте уредили храна да бъде изпратена в развиваща се страна. Когато скъпоценният товар пристигне на пристанището някой с мегафон се обръща към тълпата и казва: "Не яжте от тази храна. Хората, които ви я изпратиха са зли. Тази храна ще ви отрови. Вие ще умрете , ако ядете от тази храна." Исус се изправи пред подобен заговор на  отхвърляне. Той беше добрина превъплътена. Той беше хлябът на живота, но неговите врагове се опитваха да го представят като зло, човек в тайно споразумение с дявола. Техният грях беше грехът срещу Святият Дух.

Съществува грях, който е непростим, защото Бог дава свобода на мъже и жени да изберат доброто над злото. Тези, които виждат работата и влиянието на Христос и ги наричат зло, се противопоставят на Христовият Дух. В краят техният грях е отказа да приемат прощение за грехове, което само Христос дава.

Изказването на Исус относно непростимият грях е шокиращо в своята тържественост. То говори за аспект на благовестието, който е много далеко от нежен и сантиментален. Те учат, че Божията благодат не е скривалище за тези, които третират греха с лека ръка.

Добрата вест на Исус се състои от факти, които са твърди като диамант и сигурни като звездите. Благовестието не е залък за тези, които заменят сладко с горчиво или горчиво със сладко. Вяра в Христос, включва да го приемем като най-високото и най-доброто добро, открит за човешкото разбиране и ревностно подражание. Да изберем друг вместо Него е да оценяваме това, което е по-малко над това, което е повече.

Исус направи разлика между греха срещу Човешкият Син и греха срещу Духът, тъй като в своята човешка природа съществуваше възможност той да бъде пренебрегнат и неразбран. Но чрез Своят Дух, Той разчувства неумолимо и неизбежно всяко сърце. Тези, които признават, че Исус е Господ, казвайки: "Да бъде Твоята воля" наследяват вечният живот. Тези, които го отхвърлят презирайки Неговата добрина накрая ще чуят думите отправени към тях: "да бъде вашата воля."