Бленуваната среща между майка и син се осъществява на прага.
Сакралността на майчиния образ е подчертана и чрез образа на иконата. Двата образа се свързват асоциативно и създават тъждествени внушения.
Според фолклорните представи прагът е символ на границата между враждебния външен свят и защитеното родно пространство.
Майката и иконата са назовани с един и същи епитет „старата”...
-„старата на прага”, и „старата икона” - утеха и успокоение за странника, който изпитва усещане за самота, за липса на духовни опори извън святото пространство на дома.
Образна система. Символика – Домът храм
Какво художествено внушение е постигнато?
Как, чрез какви похвати и изразни средства?
Образът на дома е пресъздаден в духа на фолклорната и литературната традиция като символ на светостта, уюта и хармонията на родовия свят.
- Свързва се с представата за сигурност, защитеност.
- Противопоставя се на хаоса, който изпълва чуждото и враждебно пространство извън него.
Характерното словосъчетание „бащината къща” създава усещане за идиличност, интимност, сигурност...
- Представата за уют и защитеност е подсилена и чрез словосъчетанието в инверсия „стаята позната”, назована и „последна... пристан и заслона” – тя ще приюти странника и в нейната спокойна атмосфера той ще дочака края на дните си.
Слънцето традиционно се възприема като символ на живота. Разочарован, лирическият Аз изповядва, че липсата на стойностни опори погубва надеждата – основен крепител на живота, и затова пътят на скиталеца е към своя край. Залезът символизира именно края на житейския път.
Внушението за бленуването на спокойното дочакване на смъртта утешителка (характерен образ за поетиката на символизма) в свидното пространство на дома е постигнато чрез ярката метафора в стиховете: „Аз дойдох да дочакам мирен заник, / че мойто слънце своя път измина...”.
