Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Втора строфа Бленуваната среща между майка и син; очакваната утеха, мечтаният пристан в дома храм и спокойното дочакване на залеза на живота, т.е. завръщане смърт
Строфична постройка на стихотворението
Основно внушение във всяка от строфите
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Трета строфа поанта – болезненото осъзнаване, че мечтаното завръщане в сакралния свят на родното е неосъществимо
поанта – художествено обобщение, синтезиран израз на основната идея, най-често в края на лирически текст
Лирическо време (контрастно)
– пътуването на лирическия Аз в проекцията на времето е от безрадостното настояще към изпълненото със свидни образи минало.
Въведена е темпоралната опозиция „тиха нощ” – „безутешни дни”.
то сякаш постепенно се стеснява (”бащината къща” – “двора” – “старата на прага” – “стаята позната” – “старата икона”) и се свива.
Движението замира в една изначална точка на сакралност и докосване до покоя на отвъдното.
Образна система. Символика - Вечерта и нощта
Какво художествено внушение е постигнато?
Как, чрез какви похвати и изразни средства?
- В духа на романтизма, картината на нощта е спокойна, мечтателна, за разлика от изпълнената с драматични безпокойства нощ, типична за символистичната поетика...
- Създава се усещане за нещо много крехко и ефирно, което сякаш може да изчезне при всеки по-груб звук...
- Образът на нощта се асоциира с този на майката...
