Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

пунктуация”: „Уредете нещата според приложеният тук мой екземпляр и се погрижете коректорът да си запази съветите в кашата, в която се е превърнал разваленият му мозък.”
След като написва подобни злостни писма, Марк Твен започва да се чувства по-добре. Излива си яда, а написаното не причинява никаква вреда, защото съпругата му тайничко измъква писмата от пощата. Те остават неизпратени.
Познавате ли някой, когото искате да промените, да подредите живота му и да го направите по- добър? Чудесно. Това е хубаво. Аз го подкрепям. Но защо не започнете от себе си? От чисто егоистична гледна точка това е много по-полезно, отколкото да се опитвате да променяте другите – и далеч не толкова опасно. Конфуций казва: „Не мърмори заради снега на покрива на съседа ти, когато собственият ти праг не е почистен.”
Когато бях млад и много се стараех да впечатлявам хората, написах едно глупаво писмо до
Ричард Хардинг Дейвис, писател, който някога беше светило на литературния небосклон на Америка.
Пишех статия за едно списание и помолих Дейвис да ме посвети в методите си на работа. Няколко седмици преди това бях получил отнякъде писмо, в края на което бе отбелязано: „Продиктувано, но непрочетено.” Бях силно впечатлен. Реших, че авторът на писмото трябва да е много зает и важен човек, голяма клечка. Аз изобщо не бях толкова зает, но исках да направя впечатление на Ричард
Хардинг Дейвис, затова затова завърших кратката си бележка с думите: „Продиктувано, но непрочетено.”
Той въобще не си направи труда да отговори на писмото ми. Просто ми го върна, като отдолу беше надраскал: „Лошото Ви възпитание надминава всякакви граници.” Наистина, бях сбъркал и може би си бях заслужил укора. Но както всеки друг на мое място, аз възнегодувах. Толкова се чувствах засегнат, че когато десет години по-късно прочетох съобщението за смъртта на Ричард
Хардинг Дейвис, единствената мисъл, която се появи в съзнанието ми (срамувам се да го призная), беше обидата, която ми бе нанесъл.
Ако искате да предизвикате омраза, която да трае десетилетия и да не угасне, докато сте живи, достатъчно е да отправите някаква язвителна критика, независимо доколко убедени сте в правотата й.
Когато общуваме с хора, помнете, че имате работа не с трезвомислещи същества, а със същества, изтъкани от емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета.
Острата критика кара чувствителният Томас Харди, един от най-добрите романисти, дал своя принос в съкровищницата на английската литература, да се откаже завинаги от писането на белетристика. Критиката тласка английският поет Томас Чатъртън към самоубийство.
Бенжамин Франклин, който в младостта си не се отличавал с особена тактичност, става толкова дипломатичен, толкова умел с отношенията си с хората, че го изпращат посланик в Франция. Каква е тайната на успеха му? „Не говоря лошо за никого и казвам всичко хубаво, което зная за всекиго”, споделя той.
Всеки глупак може да критикува, да съди и недоволства – и повечето го правят.
Но се иска характер и самоконтрол, за да бъдеш разбиращ и прощаващ.
Карлайл казва: „Големите хора си проличават по това как се отнасят с малките хора.”
Боб Хувър, прочутият летец-изпитател и чест участник в демонстрационни полети, се завръща у дом си в Лос Анжелис от авиошоу в Сан Диего. Както е описано в списание „Флайт Оперейшънс”, на двайсет и два метра височина и двата мотора внезапно спират. С умела маневра той успява да приземи самолета и никой не пострадва, но самолетът тежко аварира.
Първата работа на Хувър след аварийното кацане е да провери горивото. Както и предполага витловият самолет от времето на Втората световна война е зареден с гориво за реактивен самолет вместо бензин.
Когато се връща на летището, той поисква да се срещне с механика, който е подготвил самолета му за полет. Младежът се е поболял от притеснение заради грешката си и Хувър го заварва да плаче.
Той не можел да понесе мисълта, че е станал причина за загубата на един много скъп самолет и за малко не е погубил три човешки живота.
Можете да си представите колко е разгневен Хувър и какви ругатни би избълвал пилотът за подобна небрежност. Но Хувър не се скарва на механика, не го упреква дори. Вместо това той го

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: