Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Ето второто най-известно писмо, написано от Ейбрахам Линкълн. (Най-прочутото е писмото му до госпожа Биксби, в което изразява скръбта си за смърта на петимата й синове, загинали във войната.) Линкълн вероятно го е написал набързо, за пет минути но през 1926 г. То се продава на публичен търг срещу двайсет хиляди долара, а това, между другото, е повече, отколкото Линкълн е спестил за половин век усилен труд. Писмото е адресирано до генерал Дьоузеф Хукър и е написано на 26 април 1863 г. През най-мрачния период на Гражданската война. В продължение на осемнайсет месеца генералите на Линкълн водят армията на севера от едно трагично поражение към друго.
Безсмислена глупава касапница. Страната е ужасена. Хиляди войници са дезертирали от армията, дори републиканците в сената се бунтуват и искат да прогонят Линкълн от Белия дом. „Намираме се на ръба на разрухата, - казва Линкълн. – Струва ми се, че дори Всевишният е против нас. Не виждам дори и лъч надежда.” От това време на нещастия и хаос датира въпросното писмо.
Цитирам го тук, защото то показва как Линкълн се опитва да озапти един генерал, когато съдбата на нацията може би зависи от неговите действия.
Това е може би най-острото писмо, което Ейб Линкълн написва, след като става президент, но ще забележите, че той похвалва генерал Хукър, преди да заговори за сериозните му грешки.
Да, грешките са действително сериозни, но той не употребява тази дума. Линкълн е по- консервативен, по-дипломатичен. Той пише: „В някои отношения не съм напълно доволен от вас.”
Това се казва такт! И дипломатичност!
Ето писмото адресирано до генерал Хукър:
„Поставих ви начело на Армията на Потомак. Разбира се, сторих това по съображения, които ми се струваха основателни, но мисля, че за Вас ще е най-добре да знаете, че в някои отношения не съм напълно доволен от Вас.
Мисля, че сте храбър и добре обучен войник и това, разбира се, го оценявам. Смятам също, че не смесвате политиката с професията си, което е правилно. Имате вяра в себе си, а това е ценно, ако не и задължително качество.
Вие сте амбициозен, което, в разумни граници, е по-скоро полезно, отколкото вредно. Но ми се струва, че докато армията беше под командването на генерал Бърнсайд, сте се поддали на амбицията си и сте му пречили, доколкото ви се е удало, с което сте навредили много на страната и на един заслужил и достоен офицер, ваш събрат.
Научих от достоверен източник, че неотдавна сте казали, че и армията, и правителството имат нужда от диктатор, Разбира се, не поради това изказване, а въпреки него Ви поверих командването.
Само онези генерали, които постигат успехи, могат да станат диктатори. Това, което искам сега от Вас, е военен успех – и съм готов да поема риска от диктатура.
Правителството ще Ви подкрепи с всичко, което му е по силите – ни повече, ни по-малко от всички други командири. Много се опасявам, че духът, за чието разпространение в армията Вие имате принос – на критикуване на командирите и недоверие към тях, - ще се обърне срещу Вас. Аз ще Ви помогна, доколкото ми е възможно да го преодолеете.
Нито Вие, нито Наполеон, ако беше жив, бихте могли да получите нещо добро от армия, в която се шири такъв дух, така че внимавайте да не действате прибързано. Внимавайте и не действайте прибързано, а енергично и с неуморна бдителност да напредвате и да ни носите победи.”
Вие не сте Кулидж, нито Маккинли, нито Линкълн. Искате да знаете дали тази философия ще ви върши работа във всекидневните делови контакти. Дали ще ви върши работа? Да видим. Да вземем случая с У.П. Гау от „Уорк Къмпани”, Филаделфия.
„Уорк Къмпани” е сключила договор за построяването и довършителни работи по голяма офис сграда във Филаделфия в определен срок. Всичко върви добре, сградата е почти завършена, когато изведнъж подизпълнителят, произвеждащ бронзовите орнаменти на фасадата, заявява, че не може да ги достави навреме. Какво? Да се забави целия строеж? Тежки неустойки! Ужасяващи загуби! И всичко това заради един човек!

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: