Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Когато влязох в кабинета му, той говореше по телефона. След като свърши разговора си, аз отворих едно куфарче и изсипах на бюрото му трийсет и две бурканчета с крем – все познати продукти, конкурентни на неговия.
На всяко от бурканчетата бях сложил етикет, представящ резултатите от търговското проучване.
Написаното на етикетите представяше нещата кратко и ясно.
Какво се получи?
Нямаше повече спорове. Това беше нещо ново, различно. Той вземаше едно по едно бурканчетата и прочиташе информацията на етикетите. Започнахме приятелски разговор. Той задаваше въпросите. Беше силно заинтригуван. Отначало ми беше дал десет минути да представя фактите, но изминаха десет, двайсет, четиридесет минути и един час по-късно ние все още разговаряхме.
Аз представих същите факти като предишния път. Но сега използвах драматизация, артистично умение – и разликата беше огромна.
ПРИНЦИП №11
Разиграйте идеите си по неочакван начин.
12
Когато нищо друго не помага, опитайте това
Чарлс Шуоб има един директор на завод, чиито работници не произвеждат определеното им количество продукция.
„Как така способен директор като вас не може да накара работниците да произведат толкова, колкото се полага?” – пита Шуоб.
„Не знам – отвръща му директорът. – Увещавах работниците, настоявах, ругах, сипах проклятия, заплашвах ги с уволнение, но нищо не помага. Те просто не искат.”
Този разговор се провежда към края на деня, точно преди застъпването на нощната смяна. Шуоб моли директора за парче тебешир, после се обръща към най-близкия до него работник и пита: „Колко топилни направи днес вашата смяна?”
„Шест”
Без да каже дума повече Шуоб написва голяма шестица на пода и си тръгва.
Когато идва нощната смяна, работниците виждат шестицата и питат какво означава. „Днес идва големият шеф – отвръщат хората от дневната смяна. – Пита колко топилни сме направили и ние казахме шест. Той написа шестица на пода.”
На следващата сутрин Шуоб отново минава през завода. Нощната смяна е изтрила шестицата и я е заместила с голяма седмица.
Когато на сутринта идва дневната смяна, вижда голямата седмица на пода. Значи тези от нощната смяна си мислят, че са по-добри от тях, така ли? Е, сега ще видят. Дневната смяна се нахвърля с хъс на работата и тръгвайки си на вечерта, оставя на пода голяма горда десятка. Нещата набират скорост.
Не след дълго този изостанал преди завод произвежда повече от всеки друг.
Какъв е принципът тук?
Да цитираме думите на самия Чарлс Шуоб: „Начинът да накараш хората да вършат работата е, като насърчиш състезателния дух. Нямам предвид користолюбивия, печалбарския смисъл, а като желание да надминеш другите.”
Желанието да надминеш другите! Предизвикателството! Хвърлянето на ръкавицата!
Безпогрешен начин да намериш път към сърцатия човек.
Ако нямаше предизвикателство, Теодор Рузвелт никога нямаше да стане президент на
Съединените щати. Току-що завърналият се от Куба кавалерист е избран за губернатор на щата Ню
Йорк. Опозицията разкрива, че той вече не е официално гражданин на щата и Рузвелт изплашен, иска да оттегли кандидатурата си. Тогава Томас Колиър Плат, по онова време сенатор от Ню Йорк, хвърля

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: