Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

в лицето му предизвикателството. Обръща се неочаквано към Рузвелт и извиква: „Страхливец ли е героят от Сан Хуан Хил?”
Рузвелт не се оттегля от борбата – а останалото е история. Предизвикателството променя не само неговия живот, но и бъдещето на страната.
„Всеки човек има страхове, но само смелите ги превъзмогват и продължават – понякога към смъртта, но винаги към победата.” Това е девизът на царската гвардия в древна Гърция. Какво по- голямо предизвикателство от възможността да преодолееш страховете си?
Като губернатор на Ню Йорк Ал Смит се озовава в затруднено положение. Синг Синг, по онова време е затворът с най-зловещата слава на запад от Дяволския остров, остава без директор. През затворническите стени се чува за скандали носят се грозни слухове. На Смит му трябва силен човек да ръководи Синг Синг – човек от желязо. Но кой? Той изпраща да повикат Луис Е. Лос от Ню
Хамптън.
„Искате ли да поемете Синг Синг? – запитва безгрижно, когато Лос застава пред него – Там имат нужда от човек с опит.”
Лос е сащисан. Той знае какви са опасностите в Синг Синг. Това е назначение, изложено на политически прищевки и капризи. Директорите идват и си отиват, един е прекарал на поста само три седмици. Той трябва да мисли за кариерата си. Струва ли си да поеме риска?
Смит вижда колебанието му, обляга се на стола си и се усмихва. „Млади човече, не ви виня, че се изплашихте. Там не е лесно. Само силен човек може да се заеме с работата и да се задържи на нея.”
Значи Смит ще му хвърля предизвикателството, така ли? На Лос му допада идеята да си опита силите в работата, за която е нужен ”силен човек”.
И отива. И остава. Той е най-прочутият директор на затвор от онова време. Книгата му „Двайсет хиляди години в Синг Синг” се продава в стотици хиляди тираж. Предаванията му по радиото за затворническия живот са в основата на десетки филми. „Човечното” му отношение към престъпниците прави чудеса в реформата на затворите.
Харви С. Файърстоун, основател на компанията, „Файърстоун” за автомобилни гуми и каучукови изделия, казва: „Не знам случай единствено и само добро заплащане да събере и задържи добър екип. Според мен, тайната е в самата игра.”
Фредерик Херцбърг, един от най-големите капацитети по човешко поведение, е на същото мнение. Той изучава задълбочено отношението към работата на хиляди хора, от заводски работници до висши ръководители. Как мислите, какво намира за основен мотивиращ фактор и най- стимулиращата страна на работата? Парите? Добрите условия на работа? Допълнителните придобивки? Не, нито едно от тези неща. Най-важният фактор, който мотивира хората е самата работа. Ако тя е вълнуваща и интересна, човек я върши с желание и е мотивиран да я върши добре.
Това именно обича всеки успял човек – играта. Възможността за самоизява. Възможността да докаже качествата си, да надмине другите, да победи. На това се опират състезанията по бързоходство, по надвикване и по ядене на сладкиши. На желанието на човека да изпъкне, да се почувства важна личност.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: