Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Един ден по обяд Чарлс Шуоб минава през един от стоманените си заводи и попада на няколко пушещи работници. Точно над главите им е табелата „Пушенето забранено”. Дали Шуоб им посочва табелата с думите: „Вие не можете ли да четете?” Не, не и Щуоб. Той отива при работниците, предлага на всеки от тях пура и казва: „Момчета ще ви бъда благодарен, ако ги изпушите навън.” Те са наясно, че той е наясно, че са нарушили правилата – и му се възхищават, защото не казва нищо, прави им малък подарък и постъпва така, че зачита достойнството им. Как бихте могли да не обичате такъв човек?
Джон Унамейкър използва същата техника. Той има навика всеки ден да обикаля големият си магазин във Филаделфия. Веднъж вижда клеинтка да чака на щанда. Никой не й обръща внимание.
Продавачите? О, те са скупчили в другия край на щанда, говорят си и се смеят. Унамейкър не казва и дума. Минава тихичко зад щанда обслужва лично клиентката, след което връчва покупката на продавачите да я опаковат и продължава обиколката си.
Често критикуват политиците за това , че са недостъпни за избирателите си. Те са заети хора и вината понякога е на престараващите се сътрудници, които не искат да преуморяват шефовете си с прекалено много посетители. Карл Лангфорд, кмет на Орландо, Флорида, където се ражда
Дисниленд, в продължение на много години често повтаря на служителите си да пускат хората, които искат да се срещнат с него. Твърди, че поддържа „политика на отворените врати”, и въпреки това жителите на градчето не могат да преодолеят бариерите от секретарки и администратори.
Накрая кмета намира решение. Маха вратата на кабинета си! Помощниците му разбират посланието и кмета има една наистина администрация от деня, когато символично изхвърля вратата.
Промяната на една-единствена кратка думичка често съставлява разликата между неуспеха и успеха в опита ни да променим хората, без да ги обидим или да предизвикаме у тях негодуване.
Много хора започват критиката си с искрена похвала, последвана от думичката „но”, и завършват с критичното изявление. Ако например се опитват да променят нехайното отношение на дете към уроците му, биха казали нещо от рода на: „Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си този срок. Но ако се беше постарал повече по алгебра, резултатите щяха да бъдат още по-добри.”
В този случай Джони, насърчен от думите преди „но”, може да се усъмни в искреността на похвалата заради продължението. Тя би му се сторила фалшиво въведение към критичния намек за неуспех. От това пострадва доверието и може би няма да се постигне целта да се промени отношението на Джони към учението.
Това може лесно да се преодолее, като се смени думичката „но” с „и”: „Много се гордеем с теб,
Джони, задето си повишил успеха си този срок, и ако продължиш да се стараеш така и през следващия, бележките ти по алгебра ще достигнат успеха ти по другите предмети.”
В този случай Джони ще приеме похвалата, защото в продължението няма никакъв намек за неуспех. Така бихме привлекли вниманието му към това, което той косвено желае да промени, и много е вероятно той да оправдае очакванията ни.
Косвеното привличане на вниманието към грешките прави чудеса при чувствителните хора, които може да възнегодуват остро от пряката критика. Мардж Джейкъб от Унсокет, Роуд Айланд, разказа пред един от курсовете ни как убедила някакви немарливи строителни работници, които правели пристройка към къщата й, да почистват след себе си.
През първите няколко дни, докато работят, госпожа Дежейкъб се връща от работа и намира двора осеян с парчета дърво. Тя не иска да се кара с работниците, защото те си вършат чудесно работата. И след като си тръгват, заедно с децата си прибира и спретнато натрупва парчетата дърво в един ъгъл. На следващата сутрин извиква настрани ръководителят им и казва: „Много ми хареса как изглеждаше снощи моравата пред къщата – спретната чиста и не дразни съседите.” От този ден нататък работниците събират и струпват настрани отпадъците и всеки ден шефът им се обажда да попита дали тя одобрява вида на моравата след приключването на работата.
Едно от сериозните разногласия от запасняци и редовните военни, които ги обучават, е по въпроса за подстригването на косата. Запасняците се смятат за цивилни (каквито през повечето време наистина са) и затова не обичат да се подстригват късо.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: