Да видиш невидимото

Да си припомним преди това изучаваното в миналата тема, записано в Даниил 2:1-28

Изтегляне 4.03 Mb. страница 16/118 Дата 10.01.2023 Размер 4.03 Mb. #116180 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Даниил 2:25-28
• Даниил 2:29)
• (Даниил 2:31-36)
• Даниил 2:37,38)
• Ти си оная златна глава
• В глава 178, той пише
• Пресметнато е, че само за първата стена са били необходими три до четири милиарда тухли.
• “И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето.”

Да си припомним преди това изучаваното в миналата тема, записано в Даниил 2:1-28. Навуходоносор, вавилонският цар, сънува странен сън, но когато се събужда, установява, че не може да си спомни нищо от него. Останало е само едно терзаещо любопитство по нещо загадъчно и съдбоносно. Царят е впечатлен и разтревожен. Той е сигурен, че това е някакво послание от боговете, но не може да разбере защо нищо не може да си спомни и е загрижен. Веднага извиква на помощ своите придворни мъдреци, които винаги са му помагали в подобни случаи. Те имат точно тази задача – да изследват волята на боговете, която “идвала” до тях по най-различни пътища. Навуходоносор им представя нуждата си, но когато разбира, че те не могат да я задоволят, царят се разгневява жестоко и заповядва всички те да бъдат избити. Между тези, които трябвало да получат смъртно наказание, попадат също Даниил и тримата му приятели. Младежът познава своя Бог и решава да потърси помощ от Него, защото вярва, че Той ще му помогне. В къщата на Даниил четиримата другари коленичат смирено пред Господаря на Вселената и изплакват нуждата си пред Този, на Когото са се обрекли. И Бог открива на Даниил както съня, така също и значението му. И ето, с готов отговор Даниил застава пред царя. “Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението. Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар; Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова що има да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си”. Даниил 2:25-28 Даниил изтъква Бога като Този, който открива съня, а не самия себе си. Преди да пристъпи към припомнянето на съня и неговото тълкуване, Даниил връща кадрите на миналото още по-назад, в момента преди царят да заспи: “Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти, на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане." . (Даниил 2:29) Защо Даниил започва оттам? Главно поради две причини: Първо. Сънят е забравен. Припомнянето му се оказва невъзможно и Навуходоносор не би имал никога никаква гаранция, че разказаният от Даниил сън е същият. С мислите, които са витаели в главата му преди да заспи обаче не е така. Те точно могат да се припомнят. Затова Даниил започва оттам. Пророкът иска да даде неоспорими доказателства, че Богът, Когото той представя, е великият Творец на Вселената и на живота, пред Когото няма нищо скрито. Какво е мислел преди да заспи царят - никой не знае. Ето защо Даниил иска да го впечатли и да му подскаже, че това, което ще изтълкува, му е дадено от Същия Този, Който му е прочел мислите в главата. По този начин Навуходоносор може изцяло да се довери на младия евреин. На второ място трябва дебело да се подчертае, че този сън не идва случайно, а като отговор на Навуходоносоровите въпроси, което означава, че в онази нощ Небесният Бог е почел царя, като е решил да даде отговор на парливите му терзания за бъдещето на Неговата империя и съдбата на света. Тук има нещо много трогателно. Помислете! Същият Бог, на Когото Навуходоносор е осквернил храма като е задигнал част от свещените съдове и ги е принесъл в капището на своя бог, наложил е тежки данъци на народа Му, а най-способните е отвел в плен – на този същия човек сега Бог се открива, като се доближава до неговите проблеми, вълнения и страхове. А това означава едно – Той го обича! Как ли се е почувствал царят, когато е осъзнал това? Има нещо велико в нашия Бог! Добре, че не е като нас, хората, които не можем да обичаме с такава любов, не можем да прощаваме искрено и сърдечно, не можем да обичаме безусловно. Неговата любов, милост и състрадание са достойни за нашето преклонение! Това със сигурност е впечатлило и цар Навуходоносор. Ето как Даниил представя царския сън:“Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред Тебе, и изгледът му е бил страшен. Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът и бедрата му от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Това е сънят и ще кажем значението му.” (Даниил 2:31-36) Навуходоносор сънува една огромна статуя. Това необикновено творение беше уникално с това, че беше изградено от четири различни метала – злато, сребро, мед и желязо. Имаше още нещо особено в тази статуя. Тя стоеше на железни крака, чиито стъпала и пръсти бяха направени от една странна смес – желязо и кал. Необичайно беше, че въпреки неправилното конструиране (никой не поставя метална статуя на глинени крака), тя стоеше изправена. Изведнъж един камък “отсечен не с човешка ръка” се приземява, като удря нозете на статуята на мястото, където езичник би могъл да стои, за да и се поклони – и раздробява целия колос на безброй много отломъци. След това камъкът започва да расте и обхваща цялата земя, като се задържа там завинаги.Стих 36 казва: “Това е сънят и ще кажем значението му.” И Даниил продължава: “Царю, ти си цар на царете, на когото небесния Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.” (Даниил 2:37,38) Още в самото начало разбираме, че с блясъка и качествата на металите в статуята, Бог е представил световните империи, които ще се появяват на историческата сцена и ще оставят незаличими дири в религиозния и културния живот на човечеството. Проследявайки цялото пророчество, ще видим, че то ни завежда до самия край на човешката история – славното второ идване на Христос. В коментара си Даниил е кристално ясен. Гледайки право в очите Навуходоносор, той предава божествената вест: “Ти си оная златна глава.” Със златната глава е представена вавилонската империя. Нейната история е изключително богата и завладяваща. Историците разделят историята на Вавилон на две: Старовавилонско царство и Нововавилонско. Старовавилонското царство се появява като резултат от обединението на две държави – Шумер и Акад. Единадесет царе от аморейската династия се сменили на царския трон: от Сумуабу, който царувал около 1893 г. пр. Хр. до Самсудитан, който царувал до 1594 г. пр. Хр. Най-славен и най-известен бил шестият цар – Хамурапи. Той е популярен с това, че е съставил голям сборник със закони, който обхващал почти целия стопански и обществен живот в древния Вавилон. По времето на Хамурапи Старовавилонското царство достигнало най-голямата си площ, най-голямото си могъщество. Но към средата на XVI в. пр. Хр. то се сгромолясва и е завладяно от хетския завоевател Муршилиш I, който свалил от трона последния му владетел Самсудитана. После планинското племе Касити завладяло Вавилония. След това асирийците владеят над него. Санахериб (един от асирийските царе) се прочул с построяването на Ниневия и разрушаването на Вавилон. И то какво разрушение! Крепостите, кулите, дворците, къщите и храмовете заповядал да се сравнят със земята, а над града да се изкопае канал, по който да се пусне вода от р.Ефрат през развалините. 208 000 жители отвлякъл в робство, а останалите заповядал да бъдат убити. Намерен е надпис на Санахериб, на който се чете: “Унищожих Вавилон по-добре от потопа, така го наводних, че никой за в бъдеще да не може да си спомни къде е имало град, къде са били храмовете и боговете му.” Но Санахериб не знаеше, че Вавилон има особено място в Божия план. От пепелищата на асирийския трон като някакъв феникс се възродило могъществото на Вавилон. Нововавилонското царство (625 – 539 г. пр. Хр.) основал Набополасар, вероломният халдейски пълководец на последния асирийски цар Шиншарикум, който се съюзил с миите. Но грандиозната си слава Вавилон постига при царуването на неговия син Навуходоносор II. По онова време Вавилон блясва на историческия небосвод с недостигнатите до тогава върхове в областта на изкуството и науката. Вавилонците били прекрасни математици. Те решавали задачи като използвали квадратни уравнения, таблици за реципрочни стойности, квадратни и кубични корени. Прилагали както десетична, така и шестдесетична система. Разделяли часа на 60 минути, а кръга на 360 градуса – единици, които ние все още използваме, въпреки че са отпреди 2 600 г. Вавилонските учени били и великолепни астрономи. Много точно отбелязвали слънчевите затъмнения, а понякога дори ги й предсказвали. Техните доклади от онова време са от голяма стойност за астрономите и археолозите днес. Но преди всичко те били превъзходни архитекти и строители. Най-величественото постижение на архитектурно – строителния гений на Навуходоносор II е градът Вавилон. Това е най- големият град в целия тогавашен свят с население над един милион души. Наричали го “пъпът на света”. Херодот посетил Вавилон сто години след Навуходоносор и бил смаян и изумен от величието на този град. Той описва Вавилон в осем глави от първата книга на своята “История”. В глава 178, той пише: “Вавилон е не само най-големият но и най-красивият от всички градове, които познаваме.” За чудото на света – Вавилон, пишат и историците Страбон, Диодор, Ктесий и Филон. Те пишат за Вавилон такива невероятни неща, които дълго време са се смятали за измислици. На 1 март 1899 година археологът Робърт Колдуей направил първите копки в развалините на древния Вавилон. В продължение на 19 г. неуморен труд, с един голям екип от работници, той извадил древния Вавилон от праха на забравата. Какво знаем за Вавилон днес? Намирал се на територията на днешен Ирак и бил най-големият град на Изтока, по-голям дори от Ниневия. Бил заобиколен с три крепостни стени. Пред първата стена имало голям ров, пълен с вода от р. Ефрат, която минавала през центъра на града. Пресметнато е, че само за първата стена са били необходими три до четири милиарда тухли. Ако подредим тухлите по широчината им, бихме получили пътека, дълга 500, 600 хил. км. или бихме могли да опашем 12 до 15 пъти земното кълбо около екватора. В средата на града се издигал величественият храм на главния бог Мардук - украсен с много злато. Блясъкът на златото, което е украсявало не само храмовите постройки и дворците на царя, но и много от обикновените къщи, е поразявал окото и пленявал въображението на всеки посетител. Трябва да отбележим, че златото било любимият метал на Вавилон и навсякъде се забелязвало изобилие от него. Но най-голямото чудо на този приказен град и досега си остават висящите градини на царица Амитис. За да удовлетвори желанието на своята съпруга, която тъгувала за дърветата и цветята на нейната родина Мидия, Навуходоносор построява великолепни паркове и градини на високите крепостни стени. Начинът на построяването им, както и сложната напоителна система и до днес си остават неразгадано чудо. “Ти си оная златна глава” – беше Божието послание до Навуходоносор. И това беше вярно. Пророкът продължава:“И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели: