Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- (Даниил 2:45-49)
- Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно
- Исая 43:13) Не звучат ли ясно думите и на пророк Даниил: “И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство …” (Даниил 2:44)
| (Исая 25:9)
Две групи хора: едни, които в неизказана радост пеят, посрещащи своя Спасител, защото знаят, че техните страдания вече свършват и други, които са живели в бунт и непослушание – сега пълзят в прахта на земята, поразени от величието и славата на Този, Който се явява не като техен Спасител, а като техен Съдия. Да се върнем отново в царския дворец. Навуходоносор не знаеше тези подробности. Той разбра, че след четирите световни империи ще има разделени царства и после ще дойде Божието царство. Тези подробности ги знаем аз и вие. И това е привилегия. Навуходоносор не ги знаеше и въпреки всичко беше поразен! Той за пръв път се срещаше с живия и истинен Бог (защото в лицето на Даниил говореше живият Бог) и тази среща беше разтърсваща за него. В този момент Навуходоносор направи гигантска стъпка по пътя си към Бога. Той се беше кланял на каменни богове и на разни други идоли, които нито му говореха, нито можеха да му предсказват нещо. Забележително е неговото признание, че Богът на Даниила е “Бог на боговете.” “Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно. Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения. Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна. Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци. И Даниил помоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.” (Даниил 2:45-49) Царят е поразен. Начинът, по който той изрази възхищението си е впечатляващ и покъртителен – падна по лице пред Даниил! Навуходоносор II, величието на тогавашния свят, пада пред нозете на един роб, изказвайки възхищението си не на Даниил, а на живия и истинен Бог, чийто представител беше пророкът. Невероятно, но факт! И после възвеличи Даниил и тримата му приятели, даде им най-високите държавни постове в своето царство. Не можем да не обърнем внимание как бързо се променя картината! От очевидно поражение (те са пленници, роби в една езическа страна и за малко да загинат) Даниил и другарите му за съвсем кратко време достигат до най-висшите държавни постове! Това беше награда за тяхната вярност. Верните на Бога деца сега получиха почит и слава. Стоя смълчан с туптящо от вълнение сърце и с желание и аз да падна по лице, както направи Навуходоносор пред величието и всемогъществото на живия Бог. Моят ум е поразен от Неговото всезнание! Аз не мога да разбера, аз не мога да схвана как така Бог може да знае какво ще стане след хиляди години напред и какво ще стане до края на земната история. Това, че аз не мога да разбера, не означава, че не е истина, защото Бог го е предсказал и записал. Аз съм възхитен! Моето сърце е поразено от Неговата любов, милост, грижа и верност. Точно Този, Който управлява цялата вселена, пред Когото се кланят херувими и серафими – обръща внимание на мен, малката прашинка, влиза в моя начин на мислене, в моя най-интимен живот, за да ми разкрие Своите планове за този свят, за да ми помогне да разбера Неговата любов и желанието да ме има, да живея в Неговото царство завинаги! Възхитително! А ти, приятелю? Как преживяваш тези истини? Та това са впечатляващи откровения, които би трябвало да ръзтърсят и теб! Та помисли: Петото царство е Божието царство. То е от същата верига на пророчеството и следва със същата сигурност, както и предишните царства. Някои се съмняват в него. Те не се съмняват, че е имало Вавилонска империя и че тя си е отишла; не се съмняват, че същата съдба е сполетяла Мидо – Персия на Кир и Дарий; не се съмняват, че след това Гръко – Македонската империя на Александър Велики блесна като метеор и изчезна; не се съмняват, че ги последва могъщата Римска империя, която мачкаше всичко с железните си крака и не оставаше нищо след себе си. Те не се съмняват, че сега живеем в разделена Европа, че са правени най-различни опити за нейното обединение (чрез бракове и чрез сила – Карл V, Людвиг XIV, Наполеон, Хитлер), но все безуспешни. В това не се съмняват, защото е история, реални факти… Но за петото, Божието царство, се съмняват. Защо? Защото то стои все още в бъдещето… Но може ли Бог да не познае, когато става въпрос за Неговото царство?! Може ли Бог да съдейства за образуването на земните царства, а да не може да създаде Своето царство? И кой може да Му попречи? Ето какво казва сам Господ:“Помнете предишните неща от древността. Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно.” (Исая 46:9,10) 2500 г. историята потвърждава тези думи. “Да, преди да е имало време Аз съм; И няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действам, и кой ще ми попречи?”(Исая 43:13) Не звучат ли ясно думите и на пророк Даниил: “И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство…” (Даниил 2:44) Но нали това са думите на същия пророк, който започна тълкуването на съня от златната глава и свърши с падащия камък! И ако всичко се е сбъднало със съвършена точност досега, то само камъкът ли няма да се сбъдне!? Нелогично и абсурдно… Та нали точно затова е записано всичко предварително, та като видим как всичко се е изпълнило до този момент, да повярваме, че и останалото, което все още стои в бъдещето, ще се изпълни със същата сигурност! Защото Този, Който е успял в продължение на 2600 години да осъществи изпълнението на 9/10 от това пророчество, е способен да изпълни и последната част от него. Големият парадокс – много основание, малко вяра!? Защо? Основанията за Божието царство непосредствено преди Неговото установяване са най-много. След всяка година те стават все повече и повече. В същото време вярата намалява! Ние сме свидетели на ужасно повсеместно неверие. Защо има невярващи хора в този свят не можем точно да си отговорим. Нима не е ясно, че този свят не е дело на случайност, че Аз не съм дело на случайност, че тази красота около нас не може да е дело на случайност, че законите, които управляват всемира и нашата земя, не може да са дело на случайност. Не може да има закони без законодател. Някой поддържа този свят, някой контролира както целия всемир, така и моя живот. Нима е възможно по пътя на случайността да се появят такива невероятно сложни органи като очите? А какво да кажем за емоционалния свят на човека? Как е възможно мъртвата материя да създаде любов, мъка, радост?… А Библията с нейните невероятни, но сбъднали се пророчества ? И все пак има толкова невярващи хора, които се подиграват на вярващите, че са заблудени и живеят в един измислен свят. А толкова много истини има за тях: “Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?”( Лука 18:8) Христос ще дойде съвсем сигурно на земята, камъкът непременно ще падне. Но когато дойде, ще има ли все още вярващи хора? Израз на наивност е да вярваш без основание, доказателство на упорство и дързост е да откажеш да вярваш, когато имаш основание… А точно такава дързост демонстрира днес невярващият свят. Скъпи приятелю, пред теб стоят фактите! Фактите на историята, които потвърждават в детайли пророческите думи на Даниил. Четирите империи се появиха и си отидоха. После дойдоха разделените царства на днешна Европа. Точно там живееш ти, съвременен европеецо. Но точно там пада и камъкът… Нима това не те вълнува?! Нима ще останеш равнодушен и безгрижен за нещо толкова съдбоносно за теб? Камъкът лети вече към пръстите на статуята, за да я раздроби на парчета, а сам той да остане завинаги. Какво ще правиш, знаейки вече фактите? Можеш да направиш две неща,за които Исус ясно говори:“И който падна върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.”(Матей 21:44) 1/ Да паднеш върху него. Да счупиш там своето неверие, егоизъм и гордост, да счупиш там черупката на голямото лично “АЗ”. И после ще царуваш с Христос завинаги. Това е едната възможност. 2 / Другото решение е да обърнеш гръб на всичко, и да се впуснеш във водовъртежа на този свят. Но тогава камъкът ще те смаже… Нима ще избереш това? Дано никой от нас не бъде толкова безумен! Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|