Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Деяния 20:28,29/
- , Гаспар де Фосо, архиепископ на Реджио
| (Исая 66:22,23)
И ако съботата имаше някакво специално отношение единствено към евреите, тогава напълно е необяснимо защо на новата земя ще се празнува от всички изкупени? Нима на новата земя ще има само евреи? Това също е поредният абсурд, който недвусмислено показва истинското предназначение на съботната заповед. Тя е валидна за всички хора, за целия свят. И още нещо.Най-яркото доказателство, че не Христос и апостолите са променили изискванията към съботата, е впечатляващото пророчество на Даниил. Лично ангел от небето каза на пророка, че това ще направи малкият рог; че ще дойде време и този малък рог ще замисли да промени Божия закон и по-специално-святото време за поклонение. Така, както вече изяснихме, заповедта за освещаването на съботата, като част от Божия закон, е вечна и непроменима, както и останалите девет от него. Нито Христос, нито апостолите са проповядвали нещо друго. Пророчеството обаче ни казва, че малкият рог ще планира да промени точно това специално време за поклонение. Да видим дали папството е променило специално тази заповед, така както говореше Божественото предсказание. Днес една голяма част от християнския свят празнува първия ден от седмицата /неделя/ като четвърта заповед от Божия закон, вместо седмия ден /съботата/. Защо? Вече обяснихме, че нито Христос, нито апостолите са говорили някога за подобна промяна, нито пък са я направили. Но тогава кой? Пророчеството на Данаил ни казва- това е малкият рог или папството. Историята потвърждава същото. Ако надникнем в страниците на историята на ранната християнска църква, ще видим, че почти сто години след смъртта на Христос не са провеждани никакви обсъждания по въпроса за съботата.Този въпросе бил ясен за апостолската църква и неподлежащ на дискусия. Църквата е все още чиста и неопетнена. Бог обаче показа на ап.Павел дълбокото отстъпление, което ще настъпи в църквата след смъртта на апостолите. “ Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святия Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога ,която Той придоби със собствената Си кръв. Аз зная,че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се надигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.” /Деяния 20:28,29/ Така и стана. След смъртта на апостолите през втори, трети и четвърти век започват люти спорове по отношение на съботата, което ни показва, че това е времето, в което някой се е опитал да ревизира Божието изискване за освещение на седмия ден и да въведе нов ден за поклонение. Кой? Кой смее да прави това? Разбира се, малкият рог! Как е успял да го стори? Ето как. Между I и III век настъпват решителни промени в християнската практика и обредна служба. За по-малко от двеста години църквата става неузнаваема. През това време са посяти семената на повечето небиблейски учения, които по-късно избуяват и раждат своите отровни плодове. Промяната на съботата в неделя е само едно от измененията, които се появяват по онова време. Пазенето на неделята е въведено в християнската църква по съвсем безобиден начин, а първите застъпници на тази практика сигурно и не са си помисляли, че неделята ще заеме мястото на святата събота. Те започват да празнуват неделята през II век по времето на имп.Адриан. Това правят, за да се разграничат по някакъв начин от евреите, които императорът жестоко преследва поради техните непрекъснати бунтове против римските им господари.Тъй като съботата е отличителният белег на евреите, Адриан смята всеки пазител на този ден за евреин, без да прави и най-малък опит да разграничи юдеи от християни. По този начин, без да са виновни и християните, които също празнуват съботата, са подложени на същите репресивни мерки, както юдеите. В опит да се разграничат от тях и да избегнат гоненията, тогавашните римски християни започват да пазят неделния ден, освен съботния. Неделният празник обаче не заменя веднага съботната наредба, а я допълва. Няколко века християните съблюдавали и двата дни. Много ранно-християнски автори говорят за това.“Спазвайте празниците на Съботата и на Господния ден, защото първият е празник, паметник на Сътворението, а вторият-на възкресението!” “Нека слугите да работят пет дни, но в Събота и в Господния ден нека си почиват и се радват на правото да отидат на църква, за да бъдат наставлявани и обучавани в благочестието.” /Из”Законник на Светите апостоли”/ “Тогава с какви очи гледате на Господния ден, вие,които не уважавате и не почитате съботата! Не знаете ли ,че тези дни са като две сестри? /Григорий Нисийски 331-393.Из кн.”За изобличаването.”/ От тези цитати разбираме, че църквата пази както съботата, така и неделята в продължение на няколко века. Постепенно обаче съботата започва все повече и повече да губи своето значение, а неделята обратно-придобива все по-голяма стойност, докато идва времето, когато съботата е напълно забравена.Трябва непременно да подчертаем,че тази подмяна на стойностите е особено подчертана в римската църква. Докато за първите християни съботата е ден на радост и свято общение с Бога,в Рим съботният ден е обявен за пост и така става ден на мрачно настроение и печал.За сметка на това неделята,която е официалният празник на римските слънцепоклонници и която се празнува много тържествено,става някакси естествено и слънчев празник за християните.Така народът все повече мразел съботата, а очаквал с нетърпение веселието в неделята.Това отношение проправило пътя към пълното пренебрегване на съботата и празнуването на неделята.Забележително е изказването на древния историк Созимен ,починал през 440 год. “Хората в Константинопол и почти навсякъде другаде се събират в събота,както и в първия ден на седмицата,нещо,което не се прави в Рим и Александрия.” /“История на църквата”глава19/ Не е ли впечатляващо това изказване?! Почти 400 год.след смъртта на Христос всички християнски църкви по света продължават да пазят съботата с изключение на Рим и Александрия, които пазят вече единствено неделята. Когато институцията на Римската църква укрепва своята власт и влияние над другите църкви, заедно с влиянието се разпространява и обичаят поклонението на Бога да се извършва в неделя. Първият закон в полза на неделята е едиктът на имп. Константин, издаден на 7 март 321 год. Когато приема християнството в началото на IVвек, той прави опит да обедини цялата си империя в християнската вяра.Тъй като повечето от поданиците му са езичници, привикнали да живеят според езическите си обичаи и празненства, Константин използва цялото си влияние, за да ги улесни в приемането на християнската вяра. С проницателния си поглед на умен политик, наблюдавайки поведението на християни и езичници, той намира разрешението на дилемата като издава закон за задължителна почивка на всички в първия ден на седмицата /неделята/. При положение, че християни и езичници празнуват един и същи ден, за езичниците ще бъде много по-лесно да приемат християнството и да се присъединят към църквата. А защо неделята, а не съботата? Защото това е денят, който се празнува много тържествено в цялата империя в чест на бог Митра, т.е.слънцето. Християните празнуват седмия ден /съботата/, но тъй като тези две противоположни вероизповедания се развиват в една и съща интелектуална и морална посока, за изповядващия една от двете религии не е представлявало значителен проблем да премине от едната в другата.В случая компромис трябва да направят християните, за да помогнат на своите братя езичници. Константин разбира, че това ще стане лесно и се надява, че създаването на един общ ден за празник ще бъде оценен положително, както от езичници, така и от християни. Самият текст на закона обаче е формулиран на нехристиянски език, което показва истинската вяра на “християнския” император. Ето и самият текст :”В почитаемия ден на слънцето нека държавните ръководители и хората, които живеят по градовете...почиват и нека всички работилници са затворени.” Законът обаче освобождавал земеделците, на които било позволено да работят в неделя, поради естеството на техния труд. Виждаме,че този закон има повече граждански,отколкото религиозен характер, но пътят за приемане на неделята е проправен. Вече и езичници, и християни празнуват в един и същи ден-неделя. Но вместо по този начин да бъдат обърнати в новата вяра, езичниците внасят в църквата своите езически обичаи, при което християнството се покварява все по-силно и по-силно. През IV самата църква вече взема следното решение:”Християните не трябва да юдействат и да не правят нищо в съботния ден, но напротив да работят. Господния ден обаче те трябва да почитат по особен начин, като християни и ако е възможно, да не вършат нищо през този ден. Ако се разбере, че постъпват според еврейските обичаи, такива да бъдат отхвърляни от Христа!” / Из книгата “История на църковните събори”/ През VIII век започват да се “откриват” и странни, неизвестни дотогава документи, които твърдят, че са древни и автентични и които учат, че Самият Исус е преместил святостта на седмия ден-събота , върху неделята-първия ден. Един от тях, известен като “писмо от небето”, учи, че сам Исус бил предупредил, че ако жена работи в неделя, крилати змии ще долетят при нея и ще изтръгнат гърдите й! По същото време църквата налага много строги закони за спазването на неделния ден. На някои места човек можел да бъде осъден на седем дни самоналожено наказание само затова, че си е измил косата в неделя! Една друга причина, предизвикала приемането на неделята, е разпространението на езическите философии на гностицизма и платонизма.Тези философски школи започнали да вземат връх в християнската църква от първите векове. Според тях денят за поклонение е неделя-денят на слънцето, тяхното божество. Мнозина от хрисктиянските автори са силно повлияни от гностичната и Платоновата философия. Особено силно това се чувства в Рим. Когато разглеждаме въпроса за промяната на почивния ден от събота в неделя, най-интересното откритие, което ще направим, е че самата католическа църква официално и с гордост признава, че точно тя е извършила тази промяна. Така че няма да ни е много трудно да доказваме тази истина. Ето някои впечатляващи декларации на представители на римската църква. На вселенския събор в Трент (1545-1563), свикан от папата, за да спре разпространяващия се навред протестантизъм, Гаспар де Фосо, архиепископ на Реджио, в едно свое обръщение от 18 януари 1562 год. казва така: ”Авторитетът на църквата е илюстриран най-ясно от Писанията; понеже, докато от една страна тя (църквата) ги препоръчва, заявява, че са Божествени и ни препоръчва да ги четем...от друга страна законовите наредби в Писанията, преподавани от Господа, са престанали по силата на същия този авторитет (църквата). Съботата, най-славният ден в закона, бе променена в Господния ден...Тези и други подобни въпроси не са престанали по силата на християнското учение, понеже Христос каза, че е дошъл да изпълни, а не да разруши закона, но те са били променени от авторитета на църквата.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|