Да видиш невидимото
Каква е истината за Божия съд?
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Римляни 4:15 и 5 :13 /
- / Откровение 20:5-9,14,15 /
- Откровение 20:10 / Рзбирам, че мнозина ще се смутят от израза “и ще бъдат мъчени до вечни векове.” Означава ли това, че дяволът и неговите демони ще живеят вечен живот
- И те ще царуват до вечни векове.”
| Каква е истината за Божия съд? Истинският отговор е разкрит в Библията категорично. Съдът се провежда в края на човешката история и има две отделни заседания. Откриването на съда и началото на първото заседание започва според пророчеството от Даниил 8:14 в 1844 година, когато Исус Христос влиза в Светая светих на небесното светилишще. Този съд теолозите са нарекли “изследователен”.
Картината от второто заседание Бог разкри на ап. Йоан: ,,И видях престоли; и на тия които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят. Видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживеха и царуваха с Христа хиляда години.” / Откровение 20:4 / Забележете, че в този стих ап. Йоан ни представя като съдебни заседатели и спасените земни жители. Те са били умъртвени поради вярното си свидетелство за Исус, но след това са възкресени и сега им е дадено да участват във второто заседание на небесния съд, което продължава хиляда години. За това второ заседание на съда, в което ще участват и изкупените, говори също и ап. Павел: ,, Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи. Не знаете ли, че ние ще съдим ангели, а колко повече житейски работи. “ / 1 Коринтяни 6 :2,3 / От само себе си се налага извода, че първото заседание на съда е преди пришествието на Христос, а второто след него. Сега задължително трябва да си отговорим на два въпроса: 1 / Има ли Бог право да провежда този съд т.е. законенен ли е той ? 2 / Защо Този, Който знае всичко, започва този съд?! Има ли логика в провеждането му? За да бъде един съд законен, той задължително трябва да отговаря на следните условия: Първо. Да има съвършен закон, справедлив за всички. Второ. Да има престъпник или нарушител на закона. Трето. Да има прокурор или обвинител, търсещ наказание за престъпника. Четвърто. Да има адвокат или защитник на подсъдимия. Пето. Да има безпристрастен съдия. Шесто. Да има свидетели и доказателствен материал, по който да се установи истината. Отговаря ли Божият съд на всички тези изисквания? Нека да направим един преглед, за да установим това. Първо. Има съвършен закон, справедлив и валиден за всички хора от всички епохи. Това е законът, съдържащ десетте заповеди. И тук му е мястото да кажем още няколко думи за този закон. Най- святият град на земята бе градът, в който Бог беше избрал да обитава. Това беше Ерусалим. Най-святото място в този град беше храмът. Най-святото място в храма бе Светая светих. Най-святият предмет там беше златният ковчег. Най-святият предмет вътре в него бяха двете каменни плочи, съдържащи десетте заповеди, които съставляваха Божия вечен и непроменим закон. Този закон беше центърът, около който се въртеше цялата богослужебна система на еврейския народ. Той беше основата и причината за всеки ритуал. Без закона всички храмови служби напълно се обезсмисляха. Ако нямаше закон в светилището, тогава за какво човек да принася жертви? Какво беше нарушил? Нищо. Вижте колко ясно ни представя тази истина ап. Павел :,, ...понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. ,, Защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче не се вменява, когато няма закон. “ / Римляни 4:15 и 5 :13 / Говорихме също, че великият ден на умилостивението / ЙОМ КИПУР / беше и ден на съд. Но възможно ли беше да се провежда този съд, ако нямаше закон? Абсурдно и немислимо! Така че без закона всичко се обезсмисля. Нека припомним, че всичко в земното светилище беше един образец, съвършена символика на истинското светилище и на истинските служби, които се провеждаха там. И ако в земното светилище всичко се въртеше около Божия съвършен закон как според вас ще бъде в небесното? Възможно ли е там да е нещо съвсем различно-да няма закон или там съдът да съди според някакакъв друг, непознат за земния жител закон? Отговорът може да бъде само един-не! Нещо повече. Освен логиката на нашите разсъждения имаме и сигурното свидетелство на Библията: ,, И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове и гръмове и тръс и силен град” / Откровение 11: 19 / Най- святият град във Вселената е Новият Ерусалим, небесната столица, мястото, където обитава Бог. Най-святото място в този град е небесното светилище. Най-святото място в него е Светая светих. Това е тронната зала на Господаря на Вселената. Най-святият предмет там е ковчегът на завета. На ап. Йоан беше позволено във видение да влезе и да види този ковчег. А какво според вас има вътре в него? Празен ли е? Ако е празен, какъв е смисълът от него? И може ли тогава да бъде наречен ковчег на завета? Не! Категорично не! Единствено правилният отговор е, че вътре в ковчега се намират десетте заповеди- Божият свят закон, великият оргинал, изразяващ съвършената и вечна правда на Твореца. И ако е вярно, че има земно светилище, в центъра на което стоеше Божият закон, също така е вярно, че има небесно светилище с център същия закон. Без тази основна истина ние не можем да напреднем и милиметър в обясненията за небесния съд, в който всички вярваме. Ако няма закон, ясно и точно показващ нашата вина, тогава по какво ще ни съди Бог? По цвета на очите, по външния вид, общественото положение, расовата принадлежност, образование, талант, членство в църквата, физическа сила или твърдения за вяра в Христос? Кой би повярвал в такъв един съд? Не! Бог има ясно изразен закон, доведен до знание на хората и точно той е мярката, с която Бог измерва делата на всеки човек. Второ. За да има съд, трябва като условие да има и нарушител на този закон. Ясно е, че тук всички сме подсъдими. Трето. Трябва да има обвинител. Има го- това е дяволът. Четвърто. Трябваше да има и защита. Има. И това е Исус Христос. Пето. Безпристрастен съдия. И това е Бог Отец. Шесто. Свидетели и доказателствен материал. Това са ангелите и книгите, в които се съдържат докладите за живота на земните жители. Виждаме,че Божият съд съдържа всички тези условия и следователно е законен и необходим. А сега да си отговорим на втория въпрос. Защо Бог провежда този съд? Има ли логика в него? Питали ли сте се някога защо всъщност е необходим този съд на Бога? Не поставя ли той под съмнение Неговото Божествено всезнание? Та Бог не знае ли предварително какъв е бил животът на хората, та сега се нуждае от информацията на ангелите, съхранена в книгите, за да определи кои ще бъдат спасени и кои не? Да, Бог знае всичко, но това, което Той знае, не знаят другите светове, та дори и не всички ангели. Човекът е изучил почти до съвършенство тайните на злото и много умело може да укрива грешни мисли зад красиви думи; зли подбуди под маската на добри дела; греховна порочност зад маската на лицемерна набожност и фалшиво благочестие. Единственият, Който може да проникне до дъното на човешката душа, е само Бог. Той не може да бъде излъган от лицемерния християнин. Задачата на този съд е да открие именно лицемерието и фалша на хора, представящи себе си за много религиозни и посветени на Бога, а всъщност с живота си да са се отрекли от Него. Те претендират за небесни визи, които ще ги въведат в божието царство, но Бог желае да покаже на цялата Вселена, че те не могат да ги получат. Христос говореше ясно за това: ,, Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. “ / Матей 7:21-23 / След като е разкрита фалшификацията, небесните светове ще бъдат спокойни, че нито един недостоен земен жител няма да наследи вечността и по този начин да разстрои небесната хармония. Грехът никога повече не трябва да се появи и Бог желае да покаже, че Той няма да допусне това. Всички трябва да се убедят, че постъпва абсолютно справедливо като оправдава едни, а други -не. Другата задача на съда е да оправдае всички искрено вярващи в спасителната кръв на Христос. Така че основната цел на този съд не е да осъди, а да оправдае. Затова и самият Исус е там. Неговата най.важна задача в този съд е да оправдае всички, които са Го приели като Господ и Спасител. . Да определи гражданите на небесното царство. Това са светиите на Христос. На земята те са били мразени, преследвани и несправедливо осъждани от малкия рог и цялата фалшива религиозна система. Но сега небесният съд противопоставя своята присъда на присъдата на земните власти, като оправдава и реабилитира верните Христови последователи. ,, Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях, докато дойде Стария по дни, и се извърши съд ЗА светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.” / Даниил 7:21,22 / Всичко това се извършва по време на първото заседание на небесния съд. Второто заседание, което се извършва след пришествието на Христос и в което ще участват като съдебни заседатели и всички спасени, преследва две цели: 1 / Да определи степента на наказание на всички, които са застанали открито на страната на Сатана и са вършили нечестие и злини от всякакъв характер. Но тъй като греховете им са различни по мащаб, затова трябва задължително да има и справедливи присъди според степента на тяхната вина и тежестта на престъплението им. В това заседание се разглеждат освен делата на непокаяните човеци също и престъпленията на ангелите и техния водител Сатана. Те също ще получат справедливи присъди. 2 / Да премахне от умовете на спасените хора всяка мисъл за съмнение относно Божията справедливост. Такова съмнение би могло да се появи в нечий ум, когато не види в небето някого, за когото е бил твърдо убеден, че ще бъде спасен. Затова Бог ще покаже скритите и тайни грехове на тези, които са лишени от небесни визи. По този начин всеки повод за съмнение ще бъде премахнат. Това заседание продължава хиляда години. И когато приключи, настъпва крайният момент на спасителния план. На земята това беше илюстрирано с погубването на непокаялите се и отхвърлилите Божията благодат евреи, както и с убиването на козела, върху когото бяха стоварени всичките грехове от светилището. Ето как Библията описва крайната фаза на очистване на небесното светилище и приключването на спасителния план. ,, Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната-чието число е като морския пясък. И те се разпростреха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде.” “ И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.” / Откровение 20:5-9,14,15 / ,, А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.” / Откровение 21:8 / Всеки земен жител, който се е отрекъл от своя Създател и е избрал да живее без Него, в края загива в огненото езеро, в каквото се е превърнала планетата Земя. Тази смърт е вечна и окончателна. После идва ред на демоните и техния предводител-Сатана. ,, И дяволът, който ги мамеше беше хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” / Откровение 20:10 / Рзбирам, че мнозина ще се смутят от израза “и ще бъдат мъчени до вечни векове.” Означава ли това, че дяволът и неговите демони ще живеят вечен живот в мъки? Разбира се, че не! Вижте колко ясно пр.Езекил описва крайната участ на Сатана.” Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал и не ще те има до века. “ / Езекил 28: 14-19 / Тогава как да разбираме израза “мъчени до вечни векове”? Оргиналният израз на гръцки е “ейс айонас айонон”, което в буквален превод означава “от векове на векове”. Този израз не означава непременно вечност, а дълъг период от време, свързан задължително с обекта, за който се отнася. “Денем и нощем” е израз, който показва, че те ще търпят непрестанни болки в самия период на наказанието, определено им от Небесния съд. А то в никакъв случай няма да бъде вечно мъчение в огнени пламъци. Наказанието както на демоните заедно с техния предводител Сатана, така и на земните жители ще бъде според степента на греховете. Някои ще бъдат погубени мигновено, други ще се мъчат по-дълго време. Последен ще остане дяволът. Той ще трябва да понесе наказанието както за собствената си вина, така и за греховете на Божия народ. В земното светилище греховете на покаялите се евреи бяха стоварвани върху главата на козела за отпущане, който загиваше с тях в пустинята. По същия начин ще стане и в края на земната трагедия. Всички грехове на Божия народ ще бъдат натоварени на Сатана, който ще трябва да плати и за тях. Но след като времето за наказание, определено му от съда изтече и той ще загине. Тогава, след като е изпепелил всичко и няма вече какво да гори, божественият огън естествено ще угасне. Грехът и грешниците ще бъдат унищожени. Небесното светилище ще бъде очистено напълно и доведено до първоначалното му състояние на святост. Цялата вселена ще бъде чиста. Нито едно петно не ще грози целия необятен всемир. Великият изкупителен план е приключил триумфално. А после? После започва вечността. ,, След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му, и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.” / Откровение 22 :1-5 / Скъпи читателю, аз и ти живеем в най-тържествената част от човешката история. Намираме се в последния етап на спасителния план-службата на Христос в Светая светих на небесното светилище. Това е и време на съд...ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО! Всяко човешко същество- и ти, и аз имаме заведено дело в този съд. Всеки човек има призовка за там. Никой не може да бъде извинен. Никой не може да се скрие така, че да не може да бъде открит. На никого няма да му се размине срещата с Твореца. ,, Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, били то добро или зло.” / 2 Коринтяни 5:10 / Това ще стане независимо дали го вярваме или не, независимо дали ни харесва или не, независимо дали сме богати или бедни, черни или бели- ние всички трябва да се явим пред съда. Ако сме приели Христос в живота си, ако сме сключили завет с Него чрез кръщение, тогава Той ще се застъпи за нас и ще ни оправдае. Но ако сме пренебрегнали тази възможност, пропилели сме времето, което Бог милостиво ни е подарил-тогава всичко е свършено... Скъпи читателю, това са разтърсващи истини, които достигат до теб сега и които ти имаш привилегията да знаеш. Светът е обхванат от мрака на една фалшива религиозна система, която отне на Христос Неговата служба в небесното светилище и я свали на земята. Но Бог издига един народ, който има задачата да покаже измамата, и да разкрие истината за ходатайствената служба на Христос в небесното светилище; да открие на света тържествената истина за започването на Божествения съд в небето. Милиони искрени християни днес с ясен глас обявяват :”...Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.” / Откровение 14: 7 / Този съд скоро ще приключи. Никой смъртен човек не знае точно кога ще стане това, но един ден - сигурно много скоро, в небето ще се изрекът съдбоносните думи: ,, Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и святият нека бъде и за напред свят.” / Откровение 22:11 / С тези думи на Бога приключва заседанието на съда. Неговите решения ще запечатат съдбата на всеки човек завинаги. Те са непроменими, защото няма по-висшестояща инстанция, пред която можем да обжалваме. След това Христос напуска службата си на ходатай в небесното светилище ,, и храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.” / Откровение 15:8 / Когато това стане, за земния жител вече всичко е свършено. В небесното светилище вече няма да има ходатай, който да приема молитви и да опрощава грехове. Благодатното време е приключило. Започва изпълнението на присъдите. Затова приятелю, сега приеми Христос, докато Той още е в Светая Светих и може да те оправдае пред съда. Но помни, че Той ще стои там само още много малко време. Тайната на нашата сила Можете ли да си спомните какво почувствахте, когато за първи имахте възможност да държите Библия в ръцете си? Аз не почувствувах нищо. Първата ми среща с Библията беше може би преди 30 год. в дома на един свещеник. Бях приятел със сина му и често посещавах този дом. Бях чул оттук - оттам нещо за тази книга и веднъж кой знае защо поисках да я видя. Това беше времето, в което не всеки имаше Библия, а и нямаше откъде да се купи. Пък и интересът към нея не беше кой знае какъв. Но аз знаех, че свещениците имат Библии и поисках да я видя. Свещеникът се зачуди на моето желание, но изпълни молбата ми. Влезе в стаята си и след малко се върна с най-голямата и дебела книга, която бях виждал през живота си. Това беше една много стара Библия с пожълтели вече от времето листа, но все още много добре запазена. С някаква тайнствена тържественост я остави пред мен и с крайчеца на окото си видях, че следи с внимание и нескрит интерес моята реакция. С любопитство, но в никакъв случай и не с вълнение, отворих първата страница, после втората...зачетох се тук - там и после я оставих. Видя ми се нещо изключително безинтересно и отдалечено. Благодарих за оказаното ми внимание и с това приключи всичко. Животът беше пред мен и тъй като бях убеден, че веднъж се живее, реших да го направя един непрекъснат празник; реших да изпия чашата на удоволствието докрай. Но непрекъснати празници няма и след време установих, че не съм на върха, а на дъното. Въпреки че бях още достатъчно млад, с неразумния си начин на живот вече бях успял да съсипя здравето си. На 37 години бях безрадостен, изхабен и болен - развалина. Хилядите хапчета, които бях изпил, не само че не подобриха здравето ми, но го влошиха още повече. Това бяха силни успокояващи лекарства и след време аз с ужас констатирах, че съм станал зависим от тях, почти наркоман. След многото часове, прекарани по лекарски кабинети без видим резултат, бях на прага на отчаянието. Тогава отново се сетих за Библията. Потърсих я като последен изход, като книга, в която беше моята последна надежда. С големи усилия успях да си намеря и сега вече с пламтящ от възбуда ум и изгарящо вълнение се зарових в нейните страници. И...отново разочарование. Не разбирах посланието на тази книга. Текстът беше донякъде тайнствен, загадъчен и така неразбираем, че почти ме обезкуражи още в началото. Но продължих упорито напред... И отново неуспех. Просто не можех да чета тази книга. Текстът, освен тайнствен и загадъчен, за мен беше тромав, нелогичен и неподреден. Понякога ми се струваше, че чета приказка, друг път-научна фантастика. Бях разочарован и съсипан. Казах си: ,, Значи и тук няма нищо.” А толкова много разчитах точно в Библията да намеря спасителния изход. Лежах в леглото отчаян, без сили, без мечти и без надежда - с парализиран ум и едва - едва тупкащо сърце. Слънцето в моя живот беше залязло - оставило след себе си само красивите спомени на светлия ден. И тогава в душата ми се надигна буря от негодувание, мъка и спираща дъха ми болка. С цялата горест на душата си, с парещото чувство на обречен човек, стенейки или по-скоро виейки, извиках: ,, Няма ли кой да ми помогне?” Това беше всичко, на което бях способен. След това се отпуснах почти без сили, давещ се в потока от сълзи, който се изливаше от подутите ми от безсъние очи. И точно тогава една мисъл проряза ума ми като светкавица. Като че ли някой ми нашепна:” А може би ти не разбираш Библията?! Може би някой друг трябва да те води в нейния тайнствен свят?!” Не знаех откъде се появиха тези мисли, но те все повече занимаваха моя ум, докато се утвърдиха в непоколебимо решение. Трябваше някой да ме научи да разбирам тази книга. Това мое желание постепенно се превърна в особен копнеж. Нямаше молитви /тогава не знаех нищо за молитвата /, нямаше думи. Само копнеж, но страшно силен и вълнуващ. И Бог отговори по чуден начин на тази моя неизказана молитва, като ме заведе в Адвентната църква. След курс от 30 лекции, аз вече гледах на тази книга с възхищение и любов. Като че ли някаква тайнствена ръка отвори загадъчната врата на Библията и пред мен се разкриха в неописуема красота нейните вечни истини. Бях поразен от всичко онова, което тя разкриваше. Някъде откъм средата на курса, започна и моето невероятно оздравяване. Аз, който ходех с придружител и с пълни джобове хапчета, сега вече нямах нужда от това. Бях нов човек, напълно здрав и безкрайно щастлив. Оттогава изминаха 13 години, но аз вече никога не се разделих с тази пречудна и свята книга. Тя стана за мен най-голямото и ценно съкровище, което имам в този свят. Такова незаменимо съкровище беше тя и за евреина Даниил. Когато Навуходоносор го отведе в плен, между малкото неща, които младият човек успя да вземе със себе си, бяха и свещените писания на пророците. Там, в далечната и чужда страна, Даниил щеше да черпи утеха и надежда от тях. В началото на 9 гл. намираме Даниил да прави точно това: ,,В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над халдейската държава, в първата година от царуването му аз Даниил разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.” / Даниил 9:1,2 / Кое е накарало стария вече Даниил да се зарови отново в книгите на пророците? Отговор на кой вълнуващ го въпрос търсеше там? Това разбираме като прочетем последните стихове на 8 глава: ,, А казаното видение за денонощията е верно; все пак, обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни. Тогава аз Даниил премрех и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.” / Даниил 8:26,27 / Ето какво търсеше Даниил там - отговор на видението за 2300-те денонощия. Ангелът обясни преди това кой е овенът, кой е козелът и кой е малкият рог. Остана необяснено единствено времевото пророчество от 2300 денонощия. Вероятно е искал да обясни и него, но явно Даниил не бил в състояние да възприема. Видението за малкия рог, за дългият период, през който щеше да упражнява властта си над светиите на Всевишния, както и за скверно дело на потъпкване на светилището, отнеха всичките му сили. Разболя се и това бе причината ангелът да прекрати видението. Даниил се върна към изпълнението на държавните си отговорности, след като бе няколко дни на легло. Болестта отмина, но остана нещо, което продължаваше да го измъчва ужасно - неразкритата тайна на загадъчния период от 2300 денонощия. ,,Тогава светилището ще се очисти”- бяха ясните думи на ангела. Кое светилище? Нали храмът в Ерусалим бе в развалини?! Ако това бяха буквални дни, това означаваше малко по-малко от шест години и пет месеца. Нима след толкова кратко време храмът ще бъде отново съграден и службите в него възстановени?! В началото може би пророкът се е надявал точно това да стане, но когато тези години изминали и нищо не се случило, тогава много вероятно Даниил да е потърсил друго тълкуване на пророчеството. Възможно е да е знаел, че един ден символизира една година. Бог бе дал това откровение на пр. Езекил / Езекил 4:6 /, а те бяха съвременници. Но тогава загадката ставаше още по-трудна. Нима е възможно чак след 2300 години, светилището в Ерусалим да бъде възстановено!? Нима е възможно неговият народ толкова дълго време да бъде без родина и без храм!? Нима Бог щеше да остави своя народ без помощ векове наред!? Ето огнените въпроси, които изгаряха ума и сърцето на този свят човек. И когато неговите усилия се оказаха недостатъчни, той потърси отговор в молитва. Напразно... Минават година, две, три, тринадесет и...нищо! Бог мълчи сякаш напълно е забравил за обещанието, което е дал по-рано на пророка:,,...Гавраиле, направи тоя човек да разбере видението.” / Даниил 8:16 / “А може би Творецът е разкрил отговора в писанията на пророците? “- това е мисъл, която дава нови сили на пророка и той отново с треперещи от вълнение ръце разгъва свещените свитъци. Бавно и внимателно преглежда ред след ред. Изведнъж очите му се заковават върху един текст от книгата на пр. Еремия. ,, И цялата тая земя ще бъде пуста и за очудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота. “ / Еремия 29:11,12 / Търсейки отговор на видението за 2300 денонощия, Даниил открива едно пророчество на Еремия, в което Бог точно е фиксирал пленничеството на своя народ- 70 години. Пророкът бързо смята. Годината, в която той бе взет в плен, заедно с много други младежи и Ерусалим попадна под владичеството на Навуходоносор, бе 605. Сега бе 538 година, първата от царуването на новия владетел над халдейската земя- Дарий. Следователно бяха изминали 67 год. от пленничеството. До завършването на този период от 70 год. оставаха само още три. Само още три! Та те бяха на прага на свободата...! Това откритие едва не пръсва сърцето на Даниил от вълнение. Имаше и още нещо. Около стария пророк ставаха събития, които прекрояваха географската карта и разместваха социалните слоеве необратимо. Вавилон премина в ръцете на новото Мидо-Персийско царство, начело на което застана Кир, на когото Дарий бе сърегент във Вавилон. За обикновения човек това бяха закономерни ходове на историята, но за Даниил не бе така - с очите си виждаше първото изпълнение на пророчествата си. Но възрастният вече евреин помнеше и още нещо. В книгата на пр. Исая бе прочел за един цар, който щеше да играе особена роля в освобождаването на неговия народ. Господ бе назовал името му близо 150 год. преди да се роди и бе определил точно неговата мисия. ,,Който потвърждавам думата на Своя служител, и изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Ерусалим: ще се насели, и за градовете на Юда: ще се съградят, и Аз ще възстановя разрушеното в него. Който казвам на бездната:Изсъхни, и Аз ще пресуша реките ти; Който казвам за Кира:Той е моят овчар, Който ще изпълни всичко, което ми е угодно, даже, когато кажа на Ерусалим: ще се съгради, и на храма: ще се положат основите ти.” / Исая 44:26-28 / Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|