Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- /Левит 17:11 / “ И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв ; и без проливане на кръв няма прощение.”
- Йоан 14:1-3 / * Забележка. Думата ад
| / Левит 4:1-7 /
Разбира се, Бог не беше ограничил жертвите да бъдат еднакви за всички. Бяха принасяни телета, агнета, ярета, кози и т.н., та дори и гълъби. Но каквато и да беше жертвата, тя задължително трябваше да бъде без недостатък. Свещениците имаха за свято задължение много внимателно да преглеждат всяко животно, доведено за принос и да отхвърлят онези, които имаха някакъв дефект. Само жерва без никакъв недостатък можеше да бъде подходящ символ на съвършената чистота и безгрешност на Христос. Когато жертвата на животното се предлагаше за грях, човекът, който я принасяше, извършваше един задължителен ритуал. Пред олтара за всеизгаряне, в присъствието на свещеник, той полагаше ръце върху животното, тържествено изповядаше греха си, след което собственоръчно го заколваше. Чрез полагането на ръцете си върху животното, грешникът символично пренасяше собствената си вина върху невинната жертва и тя ставаше условно негов заместник. ,,... и ще бъде прието от негово име, за да извърши умилостивение за него.” / Левит 1:4 / В еврейската енциклопедия можем да прочетем, че полагането на ръце върху главата на определено животно, е обичаен ритуал, посредством който се извършва замяната и прехвърлянето на греховете. Всеки вид принасяне на жертва се свързва със схващането за замяната- жертвата заема мястото на съгрешилия човек. После свещеникът вземаше от кръвта на невинното животно и с нея влизаше в първото отделение на светилището. Бавно и тържествено, понесъл в ръцете си жертвената кръв, той вървеше право напред към Божия престол. Пред втората завеса спираше. Не можеше да продължи напред. След това вземаше от кръвта и попръскваше с нея пред завесата, а после слагаше от нея и върху роговете на кадилния олтар, който беше непосредствено пред завесата. Какво означава всичко това? Какъв беше истинският смисъл на този странен ритуал? Зад завесата в Светая светих беше Божият закон, който грешникът беше нарушил. Този закон изискваше неговата смърт. ,,Защото заплатата на греха е смърт...” / Римляни. 6:23 / За да се извърши умилостивение за грешника и да се удоволетвори изискването на закона, трябваше да бъде пожертвуван нечий живот. Трябваше да има кръв, защото тя символизираше живота: ,,Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.” /Левит 17:11 / “ И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.” /Евреи 9:22 / Това е впечатляващата истина! Без проливане на кръв няма прощение! Ето защо свещеникът внасяше кръвта. Това със сигурност означаваше, че някой беше умрял за нарушения закон. И поръсването на кръвта потвърждаваше факта. Така изискването на закона беше удоволетворено и чрез заместническата жертва грешникът беше опростен. Така ден след ден, през цялата година, греховете на народа, поети от кръвта на жертваните животни се внасяха в първото отделение на светилището. По този начин то се омърсяваше, ставаше нечисто и се налагаше да бъде почистено. Това ставаше чрез специална служба само веднъж в годината. Кога се извършваше този специален ритуал - очистването на светилището? В точно определен ден на годината -10-ия ден на 7-ия месец. ,, Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришълец, който се е заселил между вас; защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да бъдете чисти пред Господа.” /Левит 16:29,30 / Този ден се наричаше “Великият ден на умилостивението” или на еврейски ЙОМ КИПУР. Евреите и до сега празнуват много тържествено този празник. Някои теолози смятат, че е допусната грешка в еврейската теология, която се е пренесла и в протестантската теология. В какво се състои грешката? В обозначението на този велик ден за очистване греховете на целия народ с израза ЙОМ КИПУР. Изразът ЙОМ КИПУР в точен превод означава-Ден на умилостивението. Но колко пъти в годината имаше такива дни? Верният отговор е- всеки ден. Сутрин и вечер с принасянето на двете агнета и през целия ден с принасянето на животни за лични грехове. Така че ЙОМ КИПУР имаше всеки ден. Правилният израз за десетия ден на седмия месец би трябвало да е ЙОМА КИПУРИМ-т.е. в мн.ч. И наистина, умилостивение за грешника имаше всеки ден-това беше индивидуално умилостивение, личен ЙОМ КИПУР. Но веднъж в годината идваше великият ден на умилостивенията, денят на колективното, на общо умилостивение. И това беше ЙОМА КИПУРИМ. Тогава се заличаваше вината на целия народ, очистваха се всички хора, очистваше се и светилището. Как се провеждаше самата служба? Специалното приготовление за този най- велик ден в Израил започваше десет дни по-рано, на първия ден от месец Тишри. Облекли своите великолепни одежди, свещениците започваха да свирят с дългите си сребърни тръби. Меките им звуци се издигаха прозрачни като слънчеви лъчи и после, сякаш носени от невидими ръце, заливаха целия стан. Когато народът чуеше тръбите, преустановяваше работа и се събираше на свято събрание. ,,Господ говори още на Моисея, казвайки: Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свято събрание. В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу. “ / Левит 23:23-25 / Следващите девет дни бяха дни на сериозна подготовка както за народа, така и за първосвещеника, който щеше да извърши службата. В Юдейската енциклопедия, в статията ,,Умилостивение” четем: ,,Първите десет дни на Тишри трябваше да бъдат десетте дни на покаяние през годината, с цел-да произведат една съвършена промяна на сърцето и да направят всички в Израил новородени създания,... като кулминационната точка се достига в самия ден на умилостивението, когато най-големият религиозен дар- Божията опрощаваща благодат, трябваше да бъде предложена на човека.” / т.2 стр.281 / Колкото до първосвещеника, една седмица преди да настъпи Денят на умилостивението, се преместваше от своята къща в Ерусалим в границите на храма. Тези последни дни преди решитилния ден той прекарваше в дълбоко изследване на своя живот, в молитва и размишление. Останалата част от подготовката му се състоеше в репетиране на всеки детайл от ритуала за умилостивителния ден, така че никаква грешка да не може да се случи по време на церемонията. За тази цел той беше старателно подготвян от по - възрастен свещеник, участвал многократно в службата и познаващ в подробности всеки елемент от ритуала. Опитният служител внимателно следеше репетициите на първосвещеника като коригираше и най-малките грешки, допуснати от него. Едва след като се увереше, че всичко е разбрано и усвоено до най-малките подробности, той се оттегляше. В предвид на това, че първосвещеникът е също грешен човек, подвластен на болести и смърт, поне в последните години се подготвяше и друг първосвещеник като дубльор, който трябваше да извърши целия ритуал в тържествения ден. В нощта преди Деня на умилостивението на първосвещеника беше забранено да спи, за да не би случайно да му се случи някакво осквернение. Когато настъпеше великия ден на умилостивението, първосвещеникът извършваше определени ритуали, които имаха за цел да го направят годен за тази служба / измива се старателно, облича специално облекло, принася жертва за своите грехове /. След това преминаваше към най-съществената част от своите задължения. Пред него се довеждаха два специално подбрани козела. Хвърляше се жребий и по този начин се определяше кое от двете животни да се нарече за Господа и кое да бъде за отпущане. После Господният козел бе посичан и принасян в жертва за греховете на народа. ,, Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане; и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях.” /Левит 16 :7-9 / Първосвещеникът вземаше от кръвта на заклания козел и с нея се отправяше навътре към светилището. Но за разлика от всички служби до този ден , сега той трябваше да влезе в Светая светих в самото присъствие на Бога. Това със сигурност беше изключително преживяване за първосвещеника. Той щеше да влезе там, където никой смъртен човек не можеше да влезе и да излезе жив! Той щеше да има една лична среща с Бога. Това беше висша привилегия, оказвана единствено на него и то само един път в годината... Наистина вълнуващо преживяване! С трепет, страхопочитание и благоговение първосвещеникът влизаше в светилището пред очите на смълчания в трепетно очакване народ. С бавни крачки , тихо и почти безшумно, страхувайки се с нищо да не наруши святостта на особеното място, където се намираше, той прекосяваше първото отделение на светилището. После спираше пред вътрешната завеса за кратко време сякаш да събере смелост, а след това с треперещи от вълнение ръце и почти останал без дъх я отдръпваше, и влизаше в Светая светих в самото присъствие на Бога. Кръвта, която носеше в ръцете си го предпазваше от сигурна смърт. С нея той попръскваше пред Божия ковчег и върху златната плоча върху него, която се наричаше умилостивилище. ,,Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. Така да направи умилостивение за светилището,поради нечистотиите на израилтяните, поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.” / Левит 16:15,16 / Ясно разбираме, че службата на първосвещеника в този ден имаше за цел да очисти предметите в светилището, народа, както и самия първосвещеник от осквернението на греха. Това ставаше чрез кръвта на заклания козел. Тази кръв преминаваше през цялото светилище и стигаше до Божия закон, съхраняван в най-святото място в специалния златен ковчег. Дала доказателства / с попръскването върху капака /, че за греха е дадена жертва, тя преминаваше обратно през цялото светилище, поела вече всички грехове на еврейския народ, които се трупаха целогодишно вътре. След това те символично бяха стоварвани върху главата на другия козел, който беше отвеждан чрез специален човек в пустинята и изоставян там. ,, А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.” /Левит 16:20-22 / Преданието гласи, че за да е сигурна смъртта на козела, вместо да бъде изоставян на дивите зверове, той бил хвърлян от висока скала. После човекът, извършил това действие, се измивал и изпирал дрехите си , след което се завръщал в стана, съобщавайки радостната вест, че животното е мъртво. Тогава в целия стан се надавал вик на триумф - народът е чист и оправдан пред Бога. Светилището също е очистено, доведено до първоначалното си праведно състояние. Ето че си отговорихме и на третия въпрос-какво означава очистването на светилището? С отговорите на тези изключително важни въпроси ние фактически открихме много съществени детайли, които ще ни помогнат да подредим правилно тайнствения пъзел в Даниил 8:14, така че картината на Божествената любов и мъдрост да блесне с ослепителна светлина и да прогони и последните остатъци от тъмнина в душите ни. С вълнението на деца ние бързаме да подредим и останалите детайли, намиращи се в плика с надпис: Очистване на небесното светилище Кой е най-големият християнски празник? Милиони християни по целия свят ще отговорят веднага, без да се замислят и в един глас-ВЕЛИКДЕН. И с право. Това е денят, който се празнува много тържествено от всички християни в чест на Христовото възкресение. Телевизия, радио, преса- всичко в този ден говори само за едно-чудното Христово възкресение. Дори и трапезите в този ден са впечатляващо по-различни. Наистина това уникално събитие си заслужава напълно името, което му е дадено-ВЕЛИКДЕН. Велик е, защото това е денят, в който любовта, истината и живота постигнаха съкрушителна победа над омразата, лъжата и смъртта. Велик е, защото в този ден заедно с Христос възкръсна и надеждата за вечен и щастлив живот. Надежда, която Сатана беше скрил дълбоко в своите скривалища и пазеше с цената на всичко от човека. Всичко онова, което виждаше земният жител беше планини от омраза, реки от кръв и безмълвни каменни градове, посрещаши своите обитатели с отчайващия надпис: ,,Надежда всяка тука оставете”. Така, заедно със своите близки, хората погребваха там мечтите и надеждите си. Но идва ВЕЛИКДЕН - денят, в който нашият Спасител излезе победоносно от гроба, връщайки усмивките и надеждата на хоратакато показа ясно и недвусмислено, че животът е вечен, а не смъртта. Така Неговото възкресение стана сигурна гаранция и за възкресението на всички, приели Христовата жертва, и за крайния триумф на живота над смъртта. Това ще стане при второто пришествие на Исус Христос.. Това ще бъде и кулминацията на човешката история. За славното събитие ап. Павел пише: ,, Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после при пришествието на Христа тия, които са Негови.” / 1Коринтяни 15:22,23 / Каква вест на надежда е само това! И тя е реална надежда, а не плод на болни фантазии. Ние не можем да обясним как ще стане самото възкресение. Нашите умове са крайно ограничени, за да могат да разберат Божията премъдрост и сила. Но имаме сигурността на Христовото възкресение. И това ни е достатъчно. Този, Който никога не лъже казва: ,, ...Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада /гроба /* /Откровението 1 :17,18 / ,, Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в мен. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така, че където съм Аз да бъдете и вие.” /Йоан 14:1-3 / * Забележка. Думата ад е превод на гръцката дума хадес, която в буквален превод означава гроб, мястото на мъртвите. Исус обещава да се завърне отново, за да вземе своите последователи и да ги заведе във вечната родина.Това са едни от последните Му думи. Думи, които трябваше учениците да помнят и да пазят като най-ценно съкровище; думи, които носеха в себе си небесен заряд от сила, крайно необходима в тежката борба с дявола и неговите ангели. И после пред очите им Христос поема към небето. ,, И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак го прие от погледа им .” / Деяния 1:9. / Дотук всичко е известно. Това са азбучни истини , които всеки християнин знае. Оттук нататък знанието е ограничено за мнозина. На интригуващите въпроси: ,,Къде отиде Христос след възнесението Си и какво прави до завръщането Си ? ”- огромна част от християните вдигат рамене и отговарят лаконично:,, Отиде на небето и седна отдясно на Бога Отца“. За мен е учудващ и смущаващ факта, че за повечето вярващи това е крайната точка на познанието им за Христос и Неговото дело за спасението на човека. Питам се защо? Защото няма повече информация ли? Не! Библията много подробно говори за това. Тъжната истина е, че дори и днес, когато всеки може да притежава това съкравище, по-голямата част от християнския свят е забравил за нея. Вече много малко хора изследват задълбочено нейните свещени страници, за да търсят там познание, мъдрост, утеха и сила. Вместо това днес се търси чувствената религия, религията на обрядите и ритуалите, религията на традицията, лесната религия, която храни богато душата , без обаче да дава нещо на ума. Това е основната причина, поради която най-впечатляващите истини от крайната фаза на спасителния план, провеждан от Бога, са неизвестни за милиони християни. Но аз се радвам, че има все още много искрени търсачи на истината, хора, които са направили Библията ръководител в своя живот и я изследват с посвещение и любов. За тях има приготвени смайващи истини за делото на Христос след възнесението Му- службата Му на първосвещеник в Небесното светилище. И така, къде отиде след възнесението Си Исус Христос? Отговора намираме в посланието към евреите: ,, А от това, което казваме ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдесно на престола на Величието на небесата, служител на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.” / Евреи 8:1,2 / Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|