Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Евреи 9 :11,12 /
- / Евреи 7:23-27 /
- / Римляни 5: 6-11/
| ,, Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви пред Божието лице за нас.” /Евреи 9:24 /
Ето я смайващата истина, която ни разкрива Библията! След възнесението Си, Христос влиза в небесното светилище като първосвещеник, за да служи там за нас. Колко ясно е всичко! И според символиката на земното светилище Той е влязъл най-напред в първото отделение - в СВЕТАЯ. Каква дейност извършва там нашият Спасител? Това лесно можем да разберем като изследваме службата на свещениците, провеждана в СВЕТАЯ на земното светилище. Техните служби на земята, както и всичко друго в земното светилище, бяха само символ на истинската служба на Христос в небесното светилище. Това направихме в предишните теми и читателят трябва да си спомни, че основната дейност на свещениците в СВЕТАЯ беше принасянето на кръвта на жертваните животни за греховете на хората и умилостивяването чрез нея. Когато един човек съгрешеше, по силата на престъпения закон, той трябваше да умре. Но за да не умре грешникът, умираше едно невинно животно като негов заместник. И точно с кръвта на тази заместническа жертва свещеникът правеше умилостивение т.е. измолваше прощение за съгрешилия човек. По този начин Бог учеше еврейския народ / а тези истини той трябваше да предаде и на другите народи / на два изключително важни урока: Първо. Грехът е отделяне от Бога, от източника на живота и затова задължително води до смърт. Грехът няма алтернатива! При всяка церемония и при всяка служба Бог искаше да запечати тази истина в умовете на евреите. Второ. Прощението на греха може да се придобие само чрез изповядването му и пренасянето върху друга, но напълно без грях жертва. Кръвта на невинното животгно измолваше прощението на съгрешилия човек. Евреите бяха поучавани, че кръвта на жертвата, която умираше на мястото на грешния човек, всъщност представлява кръвта на идващия Месия. Той щеше да дойде от небето и щеше да пролее кръвта Си като откуп за греховете на цялото човечество. Единствено чрез тази кръв човек можеше да бъде изкупен и оправдан пред небесните светове и пред Бога. Следователно в първото отделение на земното светилище т.е. в СВЕТАЯ с попръскването на кръвта пред завесата и слагането на отпечатъци от нея на кадилния олтар, както и с принасянето на тамян се извършваше службата на примирение. Въпреки че човекът се е отрекъл от своя Създател, отделил се е от Него и Го е наранил жестоко със своите грехове, общението би могло да се възстанови, примирението да се издейства. Грехът отделяше, кръвта обединяваше. Така приятелските отношения между Бога и човека се възстановяваха напълно. Тази служба на примирение беше поверена на свещениците, които се явяваха посредници между съгрешилия човек и Святия Бог. Това беше най-важната част от тяхната работа, ярко изпъкваща пред всичко друго, което вършеха там. Макар грешникът да можеше да принесе жертва, той нямаше право да поръси с нея в светилището, нямаше право да яде от присъствените хлябове, нито да кади с тамян, нито да пали, чисти и поддържа светлината на лампите. Всичко това трябваше да се извърши от някой друг вместо него. Съгрешилият можеше да се приближи до храма, но не можеше да влезе вътре; можеше да донесе жертва, но не му беше позволено да я принесе пред Бога. Трябваше собственоръчно да убие невинното животно, но не можеше да си послужи с кръвта му. Грешникът нямаше право сам да пледира за милост пред Твореца.Той можеше да се приближи до Бога само чрез някого другиго. Затова имаше нужда от посредник. И това беше свещеникът. Изследвайки службите в светилището, ние откриваме, че всъщност всичко се въртеше около службата на свещениците като посредници. На тази основа беше изградена цялата жертвена система в еврейското богослужение. Важният урок, който евреите трябваше да научат, беше, че Бог може да влезе в контакт със съгрешилия човек единствено и само чрез посредничеството на свещеник. За да стане още по-ясна тази впечатляваща истина, ще си послужа с един пример, цитиран от Андреасън в книгата му ,,Службата в светилището”: ,, Един езичник, който искрено желае да се поклони на Бога, чува, че израилевият Бог е истинският Бог и че Той живее в Ерусалимския храм. Езичникът предприема дълго пътуване и на края пристига в святото място. Той е чул, че Бог обитава между херувимите в Светая Светих и решава да влезе в това място, за да се поклони на Бога. Но още не направил и няколко стъпки в двора и бива спрян от един надпис, който казва, че никой чужденец не може да премине отвъд този надпис, освен с опасност за живота си. Той е смутен. Той иска да се поклони на истинския Бог, за Когото е чул и за Когото му е казано, че Той истинския Бог, желае да Му се поклонят. А пък го спират. Какво да направи? Пита един от богопоклониците и му бива казано, че трябва да се снабди с агне, преди да може да се приближи при Бога. Той веднага се снабдява с исканото животно и се явява отново. Сега може ли да види Бога? Отново му се казва, че не може да влезе. Тогава защо е агнето?-пита той. За да дадеш на свещеника да го пожертвува. И тогава ще мога ли да вляза? Не, няма възможен начин, по който би могъл да влезеш в светилището или да видиш храма. Но защо да не мога да видя вашия Бог? Искам да Му се поклоня. Никой човек не може да види Бога и да живее. Той е свят. И само този, който е свят може да Го види. Той може да отиде в първото отделение, но и там има завеса, която го отделя от Бога. Само Първосвещеникът може да влезе в Светая Светих. Ти сам не можеш да влезеш. Твоята единствена надежда е, че имаш някого, който може да се яви там вместо теб. Човекът е дълбоко впечатлен. На него не му се позволява да влезе в Божия храм. Само онзи, който е свят, може да извърши това. Той трябва да има някого, който да ходатайства за него. Този урок прониква дълбоко в душата му. Той не може да види Бога; той може да има посредник. Само така греховете могат да бъдат простени и примирението извършено.” / Службата в светилището –42,43 стр. / Сега да пренесем огледално всичко в небето. ,, А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящето творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” / Евреи 9 :11,12 / Свещеникът от земното светилище не можеше да влезе там, да прави умилостивение за съгрешилия човек, ако нямаше кръв в ръцете си. Без тази кръв той нямаше с какво да пледира за милост, нямаше какво да представи като откуп пред Бога. Същата истина важи и за небесното светилище. Ако Христос не беше се жертвал, нямаше да има кръв, нямаше да има и откуп. Без тази кръв, Той не можеше да влезе в небесното светилище да пледира за милост и ние завинаги бихме били изгубени. Но Христос умря на Голгота. Скъпоценната кръв се стичаше по нараненото му лице, прободени ръце и крака. Сега вече имаше жертва, имаше кръв, имаше откуп за грешния човек. Едва сега беше вече възможно да тръгне към небесното светилище. Там Исус представи собствената Си кръв на Отец и измоли с нея прощение за грешните човеци. ,, При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си. Но Той , понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. / Евреи 7:23-27 / И така след като Христос принесе живота Си в свята жертва, Той “взе собствената Си кръв” и с нея влезе в първото отделение на небесното светилище, за да ни примири с Бога и да възстанови приятелството ни с Него. ,, Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек / при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия /, но Бог препоръча Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря зя нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез него. Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме това примирение.” / Римляни 5: 6-11/ Нека сега нагледно да си представим нещата. В земното светилище, когато някой извършеше грях, той трябваше да вземе определено животно, да го занесе в светилището, да изповяда греха си върху него и да го заколи. Така грехът преминаваше от съгрешилия човек върху невинното животно. С кръвта на това животно човекът се оправдаваше. Но как се оправдава грешникът в новозаветно време? Сега, когато съгрешим, какво да правим? Вече няма жертви, старозаветното светилище отдавна не функционира... Ето го и отговорът: ,, Ако речем че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|