Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
| /1 Йаново 1:8,9 и 2:1 /
Ето какво трябваше да правят всички християни след възнесението на Спасителя. Ето какво трябва да правим и ние днес. Вече не са необходими никакви животни, които трябва да принасяме в жертва, когато съгрешим. Сега на мястото на агнето стои Христос. ,, На следния ден Йоан вижда Исуса, че идва към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света.” / Йоан 1:29 / Когато съгреша, всичко, което трябва да направя, е да ,,отида” с вяра в небесното светилище и да стоваря греха си върху Исус като го изповядам. Христос го приема и за да не умра за греха, който съм извършил, Той представя пред Бог Отец собствената Си кръв, която е пролял за мен. Творецът я приема и така аз съм опростен. Нарушените взаимоотношения с Бога вследствие на моя грях са възстановени. Това беше службата на Христос в СВЕТАЯ на небесното светилище. Службата на свещеник, на посредник и ходатай. И сега стигаме до кулминацията. . ,, Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришълец, който се е заселил между вас; защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да бъдете чисти пред Господа.” “ Това ще ви бъде за вечен закон, веднъж в годината да правите умилостивение за израилтяните поради всичките им грехове.” /Левит 16:29,30,34 / В земното светилище след като човекът принесеше своята жертва и свещеникът извършеше умилостивение чрез кръвта на жертваното животно, грешникът си отиваше опростен. Беше се извършило умилостивение за него и то беше прието от Бога. Това беше неговият личен ЙОМ КИПУР. Тази служба свещениците извършваха всеки ден. Така греховете на народа се прехвърляха върху жертваните животни , а после чрез кръвта им бяха внасяни и складирани в СВЕТАЯ. По този начин обаче светилището се омърсяваше, а това не можеше да продължава вечно. Грехът не можеше да се обезсмърти като се съхранява за постоянно в светилището. Нужно беше едно генерално очистване, както и пълното заличаване на вината на целия народ. И това ставаше в 10-ия ден на 7-ия месец Тишри / който отговаря на нашия октомври / според еврейската година. Да си припомним как ставаше това! В много тържествена обстановка, след като беше извършил определени ритуали, с които ставаше годен за святата служба, първосвещеникът заставаше пред два специално подбрани козела. Хвърляше се жребий, за да се определи кой козел е за Господа и кой за отпущане. И тук има нещо изключително важно. Козелът, на когото се падаше жребият да бъде за Господа, се заколваше, без обаче да се изповядат върху него някакви грехове. С неговата кръв първосвещеникът щеше да очисти цялото светилище, но всичките грехове сега трябваше да се стоварят на другия козел, който щеше да поеме цялата вина и след това да умре. Лесно разбираме символиката. Единият козел беше символ на Христос, другият на Сатана. Но чрез двата козела и тяхната съдба се разкрива и друга истина. Исус е не само Божият син, Спасителят на света, но и Човешкият син-представителят на човека, вторият Адам. Така Христос стана образ на всички, които ще бъдат спасени. Вторият козел представляваше Сатана, който е не само първият грешник, но и главният подбудител и виновник за всеки грях. Така той става образ на тези, които ще бъдат погубени в края. Евреите можеха свободно и без принуда да изберат кой от двата козела да бъде техен представител. Ако изберяха козела, който умираше, те се уеднаквяваха с Христос и чрез Неговата свята жертва получаваха прошка, очистване и вечен живот. Но ако изберяха другия козел, те се лишаваха доброволно от изкуплението и крайната им участ беше смърт. Когато виждаха как този козел, носещ греховете на всички покаяли се, бавно и без почести напускаше храма, за да бъде заведен далеч от Бога и Неговия народ с цел да бъде унищожен в пустинята, народът ясно разбираше крайната участ не само на Сатана, но и на всеки един, отрекъл се от Твореца. Така ставаше очистването на земното светилище. Но нека помним, че всичко в земното светилище беше само впечатляваща притча, разкриваща ни по един поразителен начин спасителния план, провеждан от Бога за изкуплението на земните жители. Ето защо е задължително сега да преминем от символа към действителността, да преместим погледа си от копието към оргинала. Да се пренесем в небесното светилище и да проследим как става там очистването му. Почти реално виждам смутените ви лица и парещите въпроси, които не можете да сдържите в себе си: ,,Нима и небесното светилище има нужда от очистване? Та нали на небето няма грях?! Нали там няма действителна кръв, която да омърсява? Защо е необходимо тогава да се очиства нещо, което не е нечисто?“ Признавам, че въпросите ви са логични и честни. Разбирам ви напълно, защото същите въпроси са изгаряли задълго и моите ум и сърце. И сигурно отдавна да бях затворил Библията с убеждението, че тя е пълна с противоречия и парадокси, ако не беше недвусмисленото послание на ангел Гавраил, който лично съобщава на пр. Даниил шокиращата вест : ,, До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” / Даниил 8:14 / Какво иска да каже небесният вестител? На това се опитваме да си отговорим от дълго време. Разбрахме, че става въпрос за очистване не на земното, а на небесното светилище; разбрахме, че това ще стане след 2300 години. Направихме и необходимите изчисления, които ни доведоха до 1844 година – годината, от която започва неговото очистване. За необходимостта от очистване на небесното светилище говори и ап. Павел : ,, И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни- с жертви по-добри от тях.” / Евреи 9: 23 / Остава да си отговорим на въпроса защо е необходимо небесното светилище да се очиства? Ще си послужа с цитат от книгата “Великата борба” на Е. Вайт: ,, Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в новия завет греховете на покаялите се чрез вяра се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и в действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Следователно не самата кръв в действителност омърсяваше светилището, а греховете на хората, които се съхраняваха там. В стария завет греховете се трупаха в земното светилище, а в новия - в небесното. И както беше необходимо очистване на земното светилище от тези грехове, така е необходимо да се заличат греховете и в небесното светилище. В земното светилище това ставаше на 10-ия ден в 7-ия месец. Очистването на небесното светилище според пророчеството от Даниил 8:14 е започнало в 1844 год. и продължава и до днес. Как в действителност става очистването му? Очистването на земното светилище беше и ден на съд за еврейския народ. ,, Господ говори на Моисея, казвайки: Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу. Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог. Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си. И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще се изтреби изсред людете му.” / Левит 23 : 26-30 / Какъв тържествен апел към народа е това! Всеки един трябваше да се смири, покае и уреди отношенията с ближните си и с Бога. Това трябваше да стане в последното благодатно време от десет дни, предшестващи великия ден на умилостивението. През това толкова специално време Бог призоваваше народа дълбоко да изследва на живота си. Хората трябваше дасмирят душите си, да изследват спомените и подбудите си, за да видят дали са били искрени в религиозната си опитност.Това беше тяхната последна възможност за изправяне на кривите пътища и приемане на Божията милост. Дори поздравът през това време беше значително по-различен: ,,хатимах това”, което означава пожелание за добро запечатване. Евреите вярваха, че в този ден Бог, великият съдия, ще подпечата със своя печат участта на всеки човек. Който не обърнеше внимание на това, т.е. презреше Божията покана за покаяние, трябваше да бъде издирен от старейшините, изпитан, осъден и наказан. Така че в този ден ставаше заличаването или на греха или на грешника. ,, За средния човек, който не е нито съвършено праведен, нито пълен негодник, се представя отсрочка / от 1-и до 10-и Тишри /; така че такива хора имат време да се покаят до настъпването на Кипур и в такъв случай ще живеят; иначе смъртта ще бъде заслужено възмездие за тяхното лошо поведение.” / Т.Б. Рош Хашана 166 / По този начин Бог показваше по един ясен и недвусмислен начин, че грехът не може да съществува вечно. Идва определен момент, в който всичко трябва да бъде доведено до първоначалното състояние на съвършенство и безгрешност. За еврейския народ това беше десетия ден на седмия месец. Тогава се очистваше както светилищено, така и целият народ, който се беше съобразил с Божиите изисквания. Другите се погубваха. За един определен момент всичко беше чисто, без грях. Впечатляващо за нас е да знаем, че чак до наши дни евреите продължават да празнуват ЙОМ КИПУР като ден на съд. Цяла година увлечен в грижи и проблеми, човек може да е забравил за Бога и за религията, може често да е падал в капаните на Сатана и да е вършил различни грехове, но колкото и да е невярващ, в Деня на умилостивението той се покайва и сърцето му се изпълва със страх при звука на тръбата- сигнал за настъпването на Божия съд. В този ден евреите произнасят специални молитви. Ето една от тях: ,, Трябва всецяло да осветим този ден, защото това е ден на страх и ужас. Това е денят, когато се установява Твоето царство и се утвърждава Твоят престол...Защото Ти си съдията, обвинителят и свидетелят, Този, Който записва и Който запечатва. И Ти си спомняш всички забравени неща и отваряш паметните книги...Тогава ще зазвучи великата тръба и ще се прекъсне напрегнатото мълчание, и ангелите, целите в страх и трепет ще кажат: ,, Ето денят на съда!” . / Сборник с молитви, Мазхор минрош хашана уеиом хакипорим, 1-ва част, стр.31 / Така ставаше очистването на земното светилище. Чрез един последен съд, провеждан в небето, чийто присъди са решаващи и окончателни, трябваше да стане очистването и на небесното светилище. Библията ясно докладва за този съд: ,, Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.” / Еклисиаст 12: 13,14 / ,,И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем открити пред Божието съдилище.” “ И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога “ / Римляни 14:10,12 / ,,Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството,сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.” /Деяния 17:30,31 / Самият Христос беше ясен и недвусмислен в Своето послание към хората: ,, И казвам ви, че за всяка праздна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден “ / Матей 12:36 / Бог откри на пр. Даниил и точното време, когато ще започне този съд. След като му представи възхода и падението на големите световни царства, Той му даде възможност да види и забележителните успехи на една богопротивна сила, представена в пророчеството чрез символа на малкия рог. Посочи му и точното време на нейната власт-1260 години. Краят на този период свършваше в 1798 година. И после следват впечатляващите думи на Всевишния : ,, Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край. “ / Даниил 7: 26 / Следователно някъде след 1798 год. започва заседанието на небесния съд, който има за задача да осъди действията на малкия рог и след това да въведе в изпълнение присъдата. Това научаваме за времето на съда от Даниил 7 гл. В осма глава отново ни е представена картината на съда. Само че сега ангел Гавраил е много по-конкретен и точен. С тържествен глас той обявява точното време на откриване първото заседание на небесния съд. А това е точно след 2300 денонощия! Даде му и отправната точка, от която пророкът трябваше да започне да брои- излизането на заповед за съграждането на Ерусалим. Това беше 457 год. пр. Хр. Така изчисленията ни доведоха до 1844 год. Тогава Христос влиза в Светая светих на небесното светилище и започва очистването му чрез един последен и окончателет съд. Бог откри на Даниил във видение и тържественото откриване на този съд. ,, Гледах догдето се положиха престоли, и Стария по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му-огнени пламъци, и колелата му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и мириади по мириади стоеха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха. “ / Даниил 7:9,10 / На пророкът бе дадено да види и самия момент на влизането на Христос в тронната зала на небесното светилище при откриването на съда. ,, Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. “ Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|