Да видиш невидимото

Третата: Това е книгата на лошите дела

Изтегляне 4.03 Mb. страница 70/118 Дата 10.01.2023 Размер 4.03 Mb. #116180 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Четвъртата:Това е книгата на живота.
• (Филипяни 4:3) Така тази книга показва годността на човека, записан в нея за вечен живот. Годност, придобита чрез заслугите на Христовата скъпоценна жертва.
• ( 1Йоаново 2:1) “ Затова може съвършено да спасява тия, които дохождат при Него, защото всякога живее да ходатайства за тях .” ( Евреи 7:25)
• На нея се молим да бъде наша ходатайка.

Третата: Това е книгата на лошите дела “Ето, писано е пред Мене...както за вашите беззакония, казва Господ, така и за беззаконията на бащите ви.” . (Исая 65:6,7) Точно така, както се води най-точен доклад за добрите дела, така се води и доклада за нашите зли постъпки.Срещу всяко име се вписва с безкомпромисна точност всяка нечиста мисъл, всяка лоша дума, всяко горделиво и надменно поведение, всяка егоистична постъпка, всеки скрит грях, всяко лицемерие и изкуствена поза. Пренебрегнати предупреждения или изобличения, изпратени от Бога, прахосани моменти, неизползвани случаи, всяко влияние за зло с неговите далеч простиращи се последици-всичко е записано най-точно в тази книга. Ето тук вече става дума за нашата персонална вина, за която ще носим отговорност лично. Четвъртата:Това е книгата на живота. “И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже,а само записаните в книгата на живота.” ( Откровение 21:27) Книгата на живота съдържа имената на всички, които са служили ревностно и от сърце някога на Бога. В Новия Завет това са хората, които са приели Христос за свой личен Спасител и са сключили завет с Него чрез кръщение.Тук са и тези, които не са могли лично да се запознаят с Исус и Неговото евангелие, но са живели един чист и свят живот, ръководени от гласа на съвестта си. Пророци и апостоли говореха ясно за изключителната важност на тази книга. Записването в нея би трябвало да бъде смисъл и цел на живота на всеки човек, а осъществяването на тази цел, най-радостното и велико събитие в неговия живот. Колко тържествено и впечатляващо говореше сам Христос за това: ”Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са записани на небесата.” (Лука 10:20) Апостол Павел също говори за радостта и утехата от това да си записан в тази книга: “Да! И тебе умолявам искрени ми сътруднико,помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите съработници, чиито имена са в книгата на живота.” (Филипяни 4:3) Така тази книга показва годността на човека, записан в нея за вечен живот. Годност, придобита чрез заслугите на Христовата скъпоценна жертва. Ето тава е съдържанието на книгите, които Даниил видя да се отварят в Небесния съд. Разбира се, съвсем наивно е да смятаме, че това наистина са някакви книги, досущ като нашите, в които ангелите неуморно са записвали страница след страница нашите дела.Трябва да помним, че когато се е писала Библията, не е било познато никакво друго средство за съхранение на информация, освен чрез записване в книги.Днес е съвсем друго. И ако грешният човек успя да изобрети видеокасети и компактдискове-какво да кажем за Бога?! За нас е по-важно да разберем истината, че абсолютно всичко в нашия живот-мисли, подбуди, намерения и дела са отразени най-точно пред Бога. Така книгите ще открият това, което с обикновените човешки очи не се вижда.Те ще извадят на светло и най-тъмните кътчета на човешката душа, ще огласят пред всички най-потайните грехове, ще демаскират и всички уж добри дела. Защото трябва да признаем, че Сатана е изпечен лъжец, който умело е предал своите качества и на човека, така че много често злото влиза в живота под маската на добри прояви. Това от своя страна трябва да ни предпази от предварителни констатации и произнасяне на крайни становища по адрес на когото и да е било. Съдът принадлежи единствено на Бога! Апостол Павел строго ни предупреждава:”Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.” ( 1Коринтяни 4:5) Тази информация ще бъде доказателствения материал за нашия живот пред небесните цивилизации и пред съда. След като бъде прегледана тази информация най-точно и прецизно, тя ще оформи преценката на небесния съд, който в края ще издаде и присъдата. След като председателстващият съда сяда на своя престол, след като съдебните заседатели са заели местата си и книгите са отворени, настъпва един нов момент във видението:“Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешки син идеше с небесните облаци и стигна при Стария по дни; и доведоха го пред Него.” (Даниил7:13) Една личност, назована от пророка “Човешки Син” е въведена в тронната зала пред престола на Бога в момента на откриването на съда. Коя е тази личност? Кой е този “Човешки син”? Кой е този представител на човечеството, който е поканен да присъства там? Тук изобщо не можем да сбъркаме, защото в Библията намираме точния отговор. Веднъж Исус попита учениците Си точно това: “А Исус,като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, ЧОВЕШКИЯТ СИН Кой е? ( Матей 16:13) Получил различни отговори, Христос попита учениците Си за техните лични преценки.Тогава ап.Петър заяви ясно, че зад името “Чожвешкият Син” стои сам Той, техният Господ. Следват впечатляващите думи на Исус :”Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв на са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:17) Не остава и съмнение, че зад името “Човешкият Син” стои Господ Исус Христос. Повече от четиредесет пъти Исус приложи това определение за Себе Си. Пред учениците Си, Той често използваше това име:” И когато седеха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците.” ( Матей 17:22) Но най-забележително е изказването Му пред първосвещеника: ” ...Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкият Син седещ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.” (Матей 26:64) Не е ли знаменателно това изказване?! Та Христос почти дословно използва думите на пр.Даниил, прилагайки ги за Себе Си: ”Гледах в нощните видения и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци...” (Даниил7:13) Библейските тълкуватели са единодушни, че Исус отъждестява безпогрешно Себе Си с Човешкия Син от Даниил 7гл. Но какво ще прави Христос в този съд? Защо е там и в качеството си на какъв? Отговора отново намираме в Библията. “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите,но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа,праведния.” ( 1Йоаново 2:1) “Затова може съвършено да спасява тия, които дохождат при Него, защото всякога живее да ходатайства за тях.” ( Евреи 7:25) И така става ясно, че основната мисия на Христос в този съд е да бъде наш ходатай /адвокат/. Като подсъдими ние се нуждаем някой да ни защитава и най-радостната вест е, че това е Исус Христос. Абсолютно е сигурно, че в цялата Вселена не бихме могли да намерим по-добър ходатай от Него. Чрез чудото на въплъщението, Той навлезе в проблемите на страдащото човечество, пое ги на плещите си, срасна се с тях. Премина през всички трудности и изкушения, през всички парещи болки на болната човешка душа. Вкуси от всички горчивини на живота. Така Христос разбра от личен опит що е глад, жажда, болка, отрицание, поругание, хули, подигравки, още стотици страдания на грешния човек. Разбра мизерията и окаянството на неговата душа, смазана под товара на греха.Позна и смъртта.Точно за това може и най-добре да ни защитава. Колко важно е това познание за нас и каква утеха носи само то! Ап.Павел желае да ни насърчи и утеши точно с тази истина като пише: “Защото нямаме такъв първосвещеник,Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи,а имаме Един,Който е бил във всичко изкушен като нас,но пак без грях” ( Евреи 4:15) Разбира се, съвсем погрешно е да си представяме ходатайството на Исус по начина, който ние познаваме от нашия земен живот. Той не заема позицията на адвокат, досущ като земните адвокати. Христос не трябва да убеждава Бог Отец да ни обича и помилва, защото Той вече ни обича. Обича ни точно толкова, колкото и Христос. По скоро Неговата роля се заключава в това- да засвидетелства вярата на Своите последователи в изкупителната Му жертва, с която покрива всичките им грехове. Затова ние не със страх, а с доверие и надежда трябва да гледаме към тронната зала на Всемира, където заседава Небесният съд. Там е Христос и Неговата основна цел е да ни защити и оправдае. Реабилитирани и оправдани, земните жители са вече готови за небето. Още докато беше на земята, Исус желаеше да предаде тази истина на учениците Си. Малко преди разпятието, когато те бяха в дълбока духовна криза и преживяваха една почти непосилна болка от близката раздяла, Христос ги утеши като им каза: ”Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3) Ето я другата цел на Христос в съда-да приготви място за последователите Си. Какво място? Нима на небето е толкова тясно, че за изкупените земни жители сега трябва да се строят нови жилища? Не, не става въпрос за това. Христос ясно каза:”В дома на Отца Ми има много жилища” В необятната Вселена никога не може да настъпи жилищна криза.В нея има място за всички, но няма място за нито един грешник. Нима в райската градина нямаше място за Адам и Ева? Тясна ли беше за двамата? Не, но в нея не остана място за тях, когато съгрешиха и грехът стана част от техния живот.Същото е и на небето. Затова Христос е там, за да приготви място за изкупените земни жители т.е.да ги оправдае и по този начин да им отвори небесните двери. Така небесните цивилизации ще ги приемат като напълно безгрешни, като същества, които никога не са съгрешавали. Тази истина е от изключително значение за наследниците на Божието царство. Ако те нямат това уверение, тогава те не биха се чувствали удобно и комфортно във вечния живот. Не биха могли да бъдат щастливи там. Когато се срещнат с чистите и святи небесни жители, мисълта, че другите знаят за техните грехове, би ги накарала да се срамуват до болка, би помрачило радостта им. Затова, за да бъде раят наистина рай, за тях е абсолютно необходимо да живеят с чувството на никога несъгрешавали същества. Изкупеният земен жител трябва да се вижда чист в собствените си очи и в очите на всички разумни същества в целия Всемир. В това всъщност се състои великото дело на Христос в съда, представен ни в пророчеството на Даниил. Осмисляйки тази толкова важна истина, ние разбираме, че никой друг не би могъл да стори това освен Христос. Ето и недвусмисления коментар на ап.Павел по този въпрос: “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички.” (1 Тимотей 2:5,6) Колко ясна е Библията! Никой друг не може да застане между съвършения Бог и грешния човек, за да ходатайства за него, освен Този, Който се жертва за хората-Исус Христос! Чрез Собствения Си безгрешен живот, Той единствен може да оправдае грешния човек катому припише Собствената си праведност. А как е днес? На кого днес хората се молят за ходатайство и прощение на греховете? На множество светии и най-вече на дева Мария! Моряците и рибарите се молят на св.Никола, защото той бил “владетел” на водите и следователно техен покровител. Св. Георги пък е “закрилник” на войската, също и на овчарите. Св. Илия има “права” над шофьорите и файтонджиите...и т.н, и т.н. За всички професии църквата е определила по един светия, на когото грешниците да се молят за прощение и ходатайство. Но над всички стои дева Мария. Нейните правомощия са просто невероятни. Нека прочетем заедно: ”Дева Мария е владичица, царица Небесна. Тя е по-достопочитаема от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. Както майката, която е родила и възпитала земния цар, стои по-високо от всички царедворци, така и майката на Небесния Цар, стои по-високо от служебните духове.На нея се молим да бъде наша ходатайка. Тази мисъл изразяваме с думите “Пресвета Богородице, спаси ни” /Учебник по мисионерство, издание на св.синод на Б.П.Ц. стр.546 и 547) Коментарът оставам за вас. Често чуваме упреци, че ние, адвентистите не почитаме светиите и дева Мария. Това не е вярно. Напротив, почитаме ги. Между тези, които църквата е канонизирала за светии, наистина има добри и благочестиви човеци, достойни за почит и уважение. Но не всички. Например какъв светец може да бъде имп.Константин, който приема християнството чисто формално, за да го закрепи на власт, но в душата и сърцето си докрай си остава езичник. Животът му, не само че не е на светец, но е грубо отрицание на Христовото учение и Христовия морал. От страх да не загуби властта си, той убива брата на съпругата си Лициний и сина му Лициниан. През 326 год. нарежда да бъде убит и собствения му син Криспа, а според някои историци погубва и втората си съпруга Фауста. И въпреки тези тежки грехове, църквата го канонизира за светец! Неразбираемо! Какви светци са и няколкото папи, канонизирани като такива, когато животът им е неморален и непочтен? Така че към всички искрени последователи на Христос ние изпитваме особена почит и уважение, без обаче да ги обожествяваме и да се молим на тях за ходатайство, помощ и спасение. Такова учение в Библията не съществува. С любов и уважение говорим и за дева Мария, но не я обожествяваме, не й се кланяме и не я издигаме в култ. Просто Христос ни е забранил да правим това. При един разговор в земния Си живот, Той ясно и категорично представи истината за равнопоставеността на всички земни жители. “Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят. И някой си Му рече: ето майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото,който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и МАЙКА.” (Матей 12:46-50) Виждаме, че Христос не даде никакво предимство на своята земна майка.Тя наистина е била благородна и чиста жена, но също грешна като всеки земен човек. Относно своето спасение тя също имаше нужда от Христос, както всеки друг от този свят. За това не на нея трябва да се молим и не от нея трябва да очакваме надежда и спасение, а на Човешкия Син, Който е единствен наш ходатай в последния и окончателен небесен съд. Това е вестта на Даниил 7: 9,10,13. И така след като ни е разкрила великите истини за издигането и падането на четирите световни империи и на духовната и светска империя на папството, сега Библията ни представя и другата истина, която се осъществява в невидимия свят-започването на великия Божий съд в небето.Това е истина, пред която не можем да стоим равнодушни и нехайни.Та нали в този съд подсъдимите сме ние, всеки един от нас. Един ден ще се отворят книгите с информацията и за нашия живот. Какво ли ще се прочете там? Всеки един от нас знае, че няма много добри неща вътре.Тогава...? Единствената ни надежда и сигурност е в заслугите на Христос. Без нея ние сме напълно изгубени. Затова за нищо на света не трябва да Го отхвърлим от живота си и да се отречем от Него. За да не направим това, Христос ни предупреждава:”И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.” (Лука 12:8,9) Затова не трябва нито за минута да се колебаем, а да приемем Христос веднага. Не отлагай за утре, защото просто утре може и да няма. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели: