Да вървим ведно с исус христос

Изпратен от Него

И това не беше защото до този ден нищо не бяха сторили. Още от първия ден, през който бяха заедно с Господа, той имаше какво да им повери. Но те бяха само помощници, само прости изпълнители. Споделяха страданието и враждебността заради благовестието (Марко 3). Гребяха, когато Господ искаше да премине на отсрещния бряг (Марко 4:35-41) и т. н..

Още през първия ден след обръщението, ако сме с Него, Господ иска да Му служим. И винаги има какво да се прави, ако искаме да сме съратници на Господа. Можем да разпространяваме трактати, да приканваме на събрания за евангелизация и за библейско учение, можем да помагаме за подготовката им и т. н. Ако имаме желание да вършим нещо, Господ винаги ще ни намери работа. Но това предполага, че ние вече сме готови да извършим всичко, което той би ни поверил. Но не бива да очакваме, че още от самото начало Господ ще ни възложи големи мисии.

В Матея 25 Господ дава на слугите “на всекиго според способностите му“. За отбелязване е, че не слугата който получава пет таланта, нито този който получава два, а този, който получава само един и който не прави нищо, е наречен от Господа лош и мързелив слуга. Защото този слуга не умножава единия талант, той му е взет и даден на оногова, който се е потрудил здраво да умножи дадените му таланти. По такъв начин последният придобива още повече. Колкото по-голямо усърдие проявяваме в дребните неща, с които Господ ни товари (което ще рече с тези, които той поставя пред нас), толкова по-бързо той може би ще ни повери и по-големи, ако, разбира се, ние изпълним дребните в повинение и в послушание пред Него.

Преди много години в една планинска област в Америка живееше една млада, почти неука слугиня, която бе ходила на училище само три месеца. Тя печелеше по четири долара и ги даваше: един за дома, един за мисията а останалите на баща си, който беше беден и трябваше да изхранва многобройна челяд. В цялата област тя беше тази, която даваше най-много. Вечер и до късно през нощта тя работеше допълнително, за да припечели нещичко и за облеклото си. Един Божи служител навести тези места. Възможностите да бъде подслонен не бяха големи и тогава младото момиче му предостави собствената си стая. Върху масата и стоеше Библията, анотирана върху почити всяка страница. Но това, което най-много впечатли служителя, бе една забележка върху Марко 16:15: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“. С едри четливи букви тя бе написала: “О, само ако можех !“

На другия ден той я заговори, но тя се разплака така силно, че не можа да изтръгне от нея нито една думица. По-късно научи историята и`. Тя бе преживяла обръщение на четиринадесет години. Веднъж, прибирайки се в къщи, бе намерила листче, върху което бе написано: “Зовът на Китай за Евангелизация !“ Никой не знаеше от къде се бе взело листчето. Но от този миг мислите и` се насочили към Китай. Цели десет години, ден след ден, бе молила Господ да я изпрати в Китай. После, малко след това, в нея бе настъпила промяна. Беше решила, че е сбъркала и че Господ не беше я определил за мисионерка в Китай, а за мисионерка у дома и` . От тогава насетне, молитвата и` бе станала следната: “Позволи ми да бъда от все сърце твоя мисионерка в къщи“. И Господ бе изпълнил молитвата и` .

Цели десет години тя се бе стремила към големи дела, но без да пренебрегва и дребните. Приносът на заплатата и` свидетелствува за това. Но сега бе решила да върши с цяло сърце и най-малките неща: да бъде свидетел на Господа в тесния кръг на кухненската прислужница. И тогава чак Господ можа да я използува за една много благословена мисия в Китай ! Защото онзи Божи служител почувствува, че Господ нарочно го бе изпратил в селцето, за да помогне на момичето. Най-сетне то замина за Китай. “Този, който проявява преданност и в най-малките нещица, проявява преданост и в най-глемите дела“ (Лука 6:10).

Зависимостта от Господа

За да можем да носим тази отговорност, ние сме получили Светия Дух. Последният желае да ни напътствува във всичко, за да не вършим никога нищо на своя глава (Гал. 5:17). Това се отнася най-вече до “службата“ (Фил. 3:3; вижте също Деян. 16:6-10). “Всичко това се върши от същия Дух, който разпределя всекиму поотделно, както му е угодно“ (1 Кор. 12:11). Ние, следователно, сме напътствувани в служението от Светия Дух. Но ние извършваме службата в повинност към Господа и с отговорност пред Господа.

Това има извънредно важно значение. Най-напред по този начин придобиваме по-глямо чувство на сигурност. Ако вярващият се вглежда само в себе си, той няма да бъде сигурен в правилността на това, което върши. Защото в себе си съзира толкова слабост, толкова порочност, че това напълно го обезокуражава. Дори и когато знае, че е получил дарбата си от Господ и че е повикан от Него, той дълбоко съзнава, че не може сам да произнесе никаква благословия. Никога никой грешник не се е покаял само поради словата на някой човек и вярващият също не може да бъде благословен само посредством човешки слова. И как може да бъде знайно какви биват нуждите на хората, на които или за които се говори ?

Но ако, напротив, биваме използувани като оръдие на Светия Дух, от това винаги ще произлиза благословия. Той знае какво е нужно за момента и как да отговори на тази нужда. На тези, с които си служи, подсказва духовни слова, с които да изразят духовни неща (1 Кор. 2:13).

Това същевременно е и една голяма отговорност. Трябва да сме много внимателни относно наставленията на Светия Дух, за да може той да си служи с когото желае. Защото само един Единствен има пълната свобода да ни направлява и да ръководи църковната служба. Да си мислим, че сами можем да решаваме кой в Църквата може да ги извършва, е в пълно противоречие със Светото Писание; това означава незачитане присъствието на Светия Дух. Същото се отнася, ако речем че всички могат да участвуват в службата или ако решим, че можем да отнемем това право някому. Светият Дух само може да реши кого да използува. Това означава, че нашият дълг е да бъдем готови по време на събранията, за да бъдем използувани от Него, ако Той го пожелае.

Очевидно е, че на събранията, където публично се говори, Светият Дух използува дарбите, които Господ е дал за тази цел. Но той има правото да си послужи и с някоя по-незначителна дарба, дори и всред присъствието на много по-големи дарования. А що се отнася до молитвите, до благославянията или до посочването на някой химн, за това не е необходима специална дарба. Това, което людете наричат молитвена дарба, в действителност е само една прява на плътта. За произнасянето на молитви и благослов Светият Дух може да използува всички онези, чието духовно състояние е такова, че ги прави да бъдат използувани.

Каква само отговорност е тогава за всеки един от нас, и за най-младия и за най-възрастния, да бъде на събранията такъв, че Светият Дух, ако поиска, да може да го използува, такъв, какъвто той се оставя да бъде използуван.
Сърдечни поздрави.

Ваш брат в Господното служение

Х. Л. Х.

НАШЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЕМЯТА

Когато става въпрос за нашето положение тук, на земята, очертават се два еднакво важни аспекта. Първият се отнася до света, а втория до обединението, т.е. до организираното християнство, което сега е заело мястото на юдаизма като свидетелство за Бога (вижте Римл.11 и сравнете с Мат. 13).

Положението ни спрямо света

Господ Исус рече на Евреите: “Вие сте долу, аз съм горе: вие сте от този свят, Аз не съм от този свят (Йоан 8:23). По-сетне, когато препоръчваше своите на Отца си, той каза: “Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:16). И в стихове от 14 до 19 той наистина поставя своите люде в същото като своето положение спрямо света, по същият начин както в предхождащите стихове (6:13) ги бе поставил в същото като своето положение пред Отца. Те заемат неговото положение в света, защото - забележете добре - те не са от света както и Той не е от света. Защото, наново родени, те вече не принадлежат на света. От там насетне многократно той повтаря, че те ще бъдат мразени и преследвани досущ като Него. Ето защо, например, казва: “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, той щеше да обича своето: но понеже не сте от света, защото Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Спомнете си думите, които ви казах: слугата не е по-горен от господаря си. След като мене ме преследваха и вас ще ви преследват; ако сте опазили Моето учение и вашето ще пазят“ (Йоан 15:18-20). Апостол Йоан сочи абсолютния контраст, който съществува между вярващите и света, когато казва: “Знаем, че ние сме от Бога и че целият свят е обхванат от лукавия“ (1 Йоан 5:19).

Но има още много неща освен посоченото в тези пасажи. Бог гледа на всеки вярващ като на умрял и възкръснал с Христа (Римл. 6; Кол. 3:1-3). Чрез Христовата смърт, той е, следователно, в Божиите очи поставен извън този свят, тъй както Израел беше изведен из Египет през Червено море. Той вече не е “от света“, въпреки че е изпратен в него (Йоан 17:18), за да живее там заради Христа. Затова и Павел е могъл да рече, когато е ратувал в света за Христа: “Но да не ми се случва да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус, чрез който светът за мене е разпнат и аз също за него“ (Гал. 6:14). Посредством Христовия кръст той вече съзираше присъдата над света (Йоан 12:31) и прилагайки себе си към кръста, се считаше като мъртав - разпънат за света, така че помежду им се бе настанила оная окончателна раздяла, която само смъртта може да предизвика.

Ако резюмираме прочетеното, ще речем, че християнинът въпреки че обитава света, не е от света. Не е от него подобно на Христа. Принадлежи вече към един нов ред, защото “ако някой е в Христа, той е ново създание“ (2 Кор. 5:17). Той е, както видяхме, изцяло извън света посредством смъртта и възкресението Христово. Следва че трябва да живее разделен от света, че не трябва да се приспособява към него (Гал. 1:4; Римл. 12:2). В мислите си, в привичките си, в поведението и действията си трябва да показва, че не е от този свят. Дори повече, като прилага кръста към себе си, той трябва да счита себе си за разпънат за света; между него и света, между тези две така противоположни неща, вече не може да има никакво привличане, никаква връзка. Но нещо, което е важно да се отбележи е, че християнинът е в света на мястото на Христа. Това ще рече, че той е за Христос и като Христос в света, че трябва да свидетелствува за Него и да бъде като Него (Фил. 2:15; 1 Йоан 2:6) очаквайки към себе си същото отношение като онова, което Христос е понесъл. Това не означава, че и ние трябва да бъдем разпънати като Него ! Но означава, че ако сме Му преданни, ще срещнем подобно на Него същата неприязън и противопоставяне. Колкото по предано се придържаме към Него, толкова по-ожесточено ще бъдем преследвани. Ако в момента християните не се сблъскват с омразата, това означава, че те не са се разделили от света.

Преди да започнем разглеждането и на този въпрос, искам да наблегна още веднаж върху необходимостта да прекъснете всяка връзка, която морално ви обвързва със света. Не е необходимо да сме особено наблюдателни, за да забележим, че светският дух, че приспособяването към света, започват бързо да завладяват Божията Църква и дори людете се хвалят за това на Божията трапеза. Това изглежда безчестно, това е болезнено за Този, около когото сме се събрали, за да провъзгласим смъртта Му! Какъв срам изпитват пред Бога светиите и с какво само усърдие се молят те за благодатта да живеят за Него и да бъдат максимално разделени от света, за да види той, че ние принадлежим на Онзи, който той отхвърли и разпна.

Малцина са онези измежду нас, които въодушевени като Павел, искат да познаят върху себе си Неговите страдания, за да бъдат като Павел мъртви и да имат очи само за славата Христова, за която единствено бият сърцата им и която е цел на надеждите им.

Дано благоволи Господ да ни даде и на нас, и на всичките Нему обични светци по-голяма съпричастност със Себе си и пълна раздяла със света.

Нашето положение спрямо стана

В Посланието към Евреите четем: “Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещенникът внася в светилището като жертва за греховете. Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, страда вън от градската порта. Прочее, нека тръгнем и ние към Него вън от стана и да понесем позора му“ (Евр. 13:11-13).

В този пасаж се изясняват напълно две неща:

1. Кръвта, като жертва за греховете, била отнасяна в светилището;

2. Телата на жертвените животни били изгаряни извън стана.

Апостолът изтъква, че тези две неща са във връзка с Христовата смърт, че Христос е действителният първообраз на тези жертвоприношения.

Тук виждаме също и двата аспекта в положението на вярващия - мястото му пред Бога в светилището, където е била отнесена кръвта, и мястото му върху земята, извън стана, където е страдал Христос. Както вече видяхме, по същият начин, по който сме пред Бога в Христа, идентифицирани с Него и споделящи стойността на Неговия акт, по същия начин сме идентифицирани с Него върху земята, споделящи позора и отхвърлянето Му. Мястото на вярващия върху земята, следоватедно, е извън “лагера“. Същото казва и авторът на Посланието: “Прочее, нека тръгнем и ние към него вън от стана и да понесем позора му“.

Може би ще ме запитате: “Какво означава “стан“ ?“. От току-що прочетения пасаж става ясно, че се касае за юдаизма. На какво отговаря сега той ? Юдаизмът беше от Бога и на земята беше свидетелство за Него. Юдаизмът обаче претърпя крах и след окончателното отхвърляне на Христос по време на проповедта на апостолите, той бил отстранен и християнизмът заел мястото му, както виждаме това в Римляни 11. Станът сега представлява организираното християнство, Църквата, отвън проповядваща.

Може би ще ме запитате и друго: “Защо да сме задължени да излезем извън стана ?“. По причина, че той съвсем не свидетелствува за Бога. “Който има уши да слуша що говори Духът на църквите“ (Откр. 2:11 и т. н.). Това е нашата сигурност, но също и нашата отговорност - да оглеждаме в светлината на писаното Божие слово всичко онова, което подхранва претенцията, че сме от Бога. Ако прегледаме всичко изречено (изповядано) по този въпрос, то ни се явява в цялата своя несъвместимост и фалш. Така че за християнина, който иска да бъде повинен на Божиите замисли, не остава нищо друго, освен да излезе “вън“, като се оттърси от всичко що е било погрешно и изопачено в недобрите дни от живота му и да застане заедно с всички онези, които в подчинение на Словото Му, са се събрали в името на Господа Исуса (Мат. 18:20).

Изход 33 изобилствува с пояснения в този смисъл. Когато Моисей слезе от планината (Изход 32) видя, че народът бе изпаднал в идолопоклонничество. След като се върна, за да се застъпи за народа, той дойде отново при него с лоша вест. Той “взе шатъра и го постави вън от стана, далече от него и го нарече Шатър за Срещане, та всички, които търсеха всевишния, излязоха при шатъра за срещане, който беше вън от стана“ (Изход 33:7). Моисей действува по този начин пред провинилия се народ, защото знаеше какви бяха Божиите помисли. В този разказ виждаме моралния лик на нашата епоха. И бих искал специално да привлека вниманието ви върху него.

Струва ми се, че писах вече достатъчно, за да схванете вие положението на вярващия върху земята. От една страна разгледахме разделянето със света, и от друга, мястото му “извън“ стана. Заемането на това място ще ни докара омразата на едни и презрението на други. Но така ще заприличаме още повече на многообичания ни Господ. Това именно означава “да понесем позора му“, според израза от Послание към Евреите.

Дано бъдем в състояние да не се боим от едните и да не се срамуваме от другите. И трябва, братко, да се чувствуваме възрадвани, че сме били удостоени да бъдем опозорени за Исусовото име (Деян. 5:41).
Сърдечни поздрави

Ваш брат в Господа

Е. Д.
СЪДЪРЖАНИЕ

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБРЪЩЕНИЕ ? 2

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБРЪЩЕНИЕ 6

КАК ДА БЪДЕМ В МИР С БОГА  ? 12

ОСВОБОДЕН ОТ СИЛАТА НА ГРЕХА 19

БОГ ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ ЛИ Е ХОРАТА ЗА ПОГУБЛЕНИЕ 28

ИЗБРАННИЧЕСТВОТО 34

ХРИСТОС, НАШИЯТ ВИСШ ПЪРВОСВЕЩЕННИК 39

НОВОТО РОЖДЕНИЕ 47

ОБЩЕНИЕ С ОТЦА И СЪС СИНА МУ СУСА ХРИСТА 54

НАШИЯТ ЗАСТЪПНИК ХРИСТОС 57

СВЯТОСТ 64

ВАЖНОСТТА ОТ ЧЕТЕНЕТО НА ИБЛИЯТА 69

ДА СЕ МОЛИМ 76

КРЪСТЕНИ ЛИ СТЕ  ? 85

ПРИЧАСТИЕТО 91

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА 97

БЛАГОСЛАВЯНЕТО 107

С Л У Ж Б А 116

НАШЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЕМЯТА 123

Каталог: BULGARIA
BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел
BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
BULGARIA -> Азия, австралия и океания
BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите
BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония
BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м
BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър

Изтегляне 1.48 Mb.

Сподели с приятели: