Да вървим ведно с исус христос

Смъртта на Господ

Какво покорство пред Бога ! Той прие да умре (и само от каква смърт), за да не прояви неподчинение пред Божията воля. Каква решителност в заемането на това положение, което го отведе “до смъртта, и до смъртта върху кръста“. Господ, като домакин ни кани на масата си, за да ни съобщи за смъртта си, в Негово възпоменание. Не отиваме за да получим. Причастието не е освещаване (начин да бъдем осенени с благодат).

Никъде в Писанието няма подобно твърдение (*). Прославения Господ ни кани на масата си, за да поменем неговата смърт, която той е изстрадал преди повече от 1900 години. И това ние ще го правим во веки. В Откр. 6 виждаме Агнето на небето, “което стоеше там като пренесено в жертва“, както и Господ веднъж на земята. И както при вида на пренесеното в жертва Агне, признателността и боготворението един ден ще изпълнят небето, така това става сега, на земята, когато възвестяваме смъртта Му. Когато Го съзерцаваме-топла благодарност изпълва сърцата ни, и в нашите песни, в благодарствените ни действия и в тишината, към Него се въздигат чувствата ни на трепетна признателност и на боготворение.
(*) Обикновено някои си служат с Йоан 6 като доказателство, че Причастието е освещаването. В Йоан 6 обаче не се говори за Причастието, чието начало тогава още не е било положено. И Господ не говори за своето тяло и за чашата, както прави това винаги, когато се касае за Причастието, но за плътта и за кръвта си, нещо, което има съвсем друг смисъл.
За този култ можем да се съберем само като християни. Това място могат да заемат само тези, които знаят, че греховете им са опростени и че са в мир с Бога. Със своето участие те показват, че са в общение с Него и че имат дял в Неговото дело (1 Кор. 10:16). Дали, точно на това място, всяко съмнение по отношение на неговите грехове, не представлява отрицание на съвършенното дело, посредством което той усъвършенствува завинаги ония, които се освещават (Евр. 10:14) ?

От това следва, че на това място никое дарение няма сила, но че ние се събираме на него като първосвещенници, за да направим приноси и за да въздадем хвалебствия “плод на устни, които изповядват неговото име“ (Евр. 13). Там апостолът идва като обикновен верующ. Там, този, който заема ръководно място в църквата и този, който има голям принос в службата, присъствуват като обикновенни богопоклонници между другите богопоклонници.

Чули ли сте вече поканата на Господ и вслушали ли сте се в нея ?

Кога и колко пъти трябва да се причестяваме

Ако малко отмалко сме схванали прекрасната привилегия да можем да заемаме това място и да вършим този култ: да провъзгласяваме “смъртта на Господа до неговото идване“; и ако сме чули поканата на възлюбления Господ “Синът Божи, който ме обикна и който се предаде заради мене“, който ни казва: “Правете това в мое възпоминание“, тогава дали нашето сърце не възжелава да го прави колкото се може по-често !

И кой друг ден е по-подходящ от “деня на Господа“, денят, в който Той възкръсна и в който в продължение на две седмици се явява всред събралите се негови последователи (Йоан 20) ?

Да се самоосъдим

Касае се да узнаем дали ще заемем това място по начин, който е достоен за него. Ако и да е вярно, че Причастието е само едно обикновено приемане на храна и това, което вземаме са само обикновени хляб и вино, не по-малко вярно е, че това става на Масата на Господ и че Господ е Този, който е домакинът, който ни приема. Начупеният хляб и разляното вино са символите на неговото раздадено тяло и на проляната му за нас кръв. Трябва добре да осъзнаваме този факт, когато се доближаваме до мястото на този култ. Ето защо вглеждането в себе си, самоосъждането, са необходими.

Коринтяните го бяха забравили. Бяха пропуснали да “зърнат“ Господното тяло, защото постъпваха така, сякаш това бе най-обикновено хранене. Затова се наложи Господ да се намеси по същество: “Поради това мнозина помежду ви са слаби и болни, а много пък други са спящи“. Ако не мислим за почитта, дължима на Господ, той сам ще я наложи. Това е нещо сериозно !
С най-сърдечни поздрави.

Ваш брат в Господа, чието идване е предстоящо

Х. Л. Х.