Да вървим ведно с исус христос

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА

Имше в Коринт вярващи, които разсъждаваха по следния начин: идолът е само парче дърво или камък, така че ние спокойно можем да се храним с нещата, посветени на идолите; напълно спокойни можем да влизаме в храмовете на идолите и да се храним там, защото има само един Бог, и следователно идолите са безсилни... Касае се само за една незначителна формалност. Значи трябва да се храним, за да не засегнем езичниците.

Апостолът е съгласен, че идолът нищо не означава. Но той им обръща внимание, че зад идолите се крият демони, както Бог вече посочи това във Второзаконието 32:17. В действителност, жертвите се предлагат на демоните. И що се касае до езическите приношения или до юдейските, човек е в общение с олтара, върху който предоставя или от който произхожда онова, с което се храни. Така може да участвува в онова зло, което сам не е извършил. Истинската мъдрост в подобни случаи се състои във въздържанието. Това означава да преценяваме съзнателно нещата, а не да вземаме участие в тях - или само да си даваме вид че участвуваме - неща, които са неверни по отношение на култа. Не трябва да се използува като довод, че сърцето не вземало участие в онова, което човек извършва външно, защото това би било не само липса на честност, но това означава и да не признаваме, че Христос е бил презрян и да не вземаме предвид лукавствата на Сатаната. Християнинът не е ли бил освободен от властта на Сатаната, за да служи на живия и истинен Бог ?

Светият Дух използува това като изходна точка, за да ни говори за Причастието и да ни посочи в него една страна, за която Евангелията не казват нищо. Този аспект по онова време не е могъл да бъде показан, защото Църквата още я е нямало и църковната доктрина още не е била изложена.

Значението на този факт обаче става видно поради това, че за него първо се говори и чак след това (глава 11) имаме вече ритуала на Причастието. Редът, по който тези въпроси се разглеждат в Писанието означава много. Ако не се знае за казаното в 1 Кор. 10:15-22, не е възможно култът на Причастието да бъде извършен правилно.

Общението в Христовото тяло и кръв

Писанието ни приканва най-напред към духовно вникване в казаното. Ние получихме един нов живот и помазването на Светия (1 Йоан 2:20): Светият Дух, който ни упътва към всяка истина (Йоан 16:13; 1 Кор. 2:9-15). Божието слово предполага, че всеки християнин действува разумно и знае какво прави. Християнинът, който върши нещо, което не разбира, или действува импулсивно и сляпо, изпада в пълно противоречие с духа на християнството.

Така, този, който взема участие в Причастието, показва че е съпричастен с това, което хлябът и виното символизират: тялото и кръвта на Господ Исус. Но това не е всичко. Той е съпричастен и с всички останали, които се причестяват. В тези стихове общението означава: общо поделяне на всички права и на всички задължения, изложени по-горе.

Тялото и кръвта са разделени. Следователно, представен ни е мъртвият Спасител. В този пасаж кръвта се споменава на първо място, обратно на реда, в който се извършва Причастието, защото кръвта на Господ Исус е основата на всичко останало.

Има значи общение, установило се между людете, които са съпричастни с мъртвия Спасител. Те са съпричастни с неговата кръв, каква привилегия само е това! Неговата кръв ни е измила (Откр. 1:5), откупила (Ефес. 1:7; 1 Петър 1:19), оправдала (Римл. 5:9), осветила (Евр. 13:12); изкупила за Бога (Откр. 5:9); доближила (Ефес. 2:13). Кръвта му ни очиства от всеки грях (1 Йоан 1:7) и чрез кръвта му ние сме напълно свободни да влезем в светилището (Евр. 10:19); чрез Христовата кръв Бог придоби Църквата (Деян. 20:28).

Изразът “Христово тяло“ се среща в 1 Кор. 10:16; 12:27 и в Ефес.4:12, където служи за обозначение на Църквата. Среща се още в Римл. 7:4 и в Евр. 10:10; в тези пасажи той служи да посочи факта, че и ние сме мъртви ведно с Христа, където на кръста човекът в своята плът е умъртвен. Всичко, което сме били според природата си, почива чрез Христовата смърт. Вижте Кол. 1:21 : “Вие, някогашните врагове, и в злите си дела чужди едни на други поради неразбиране, сега той ви примири в плътта на неговото тяло чрез смъртта“.

Следователно, думата е за общение между людете, взели участие в славните последици от делото на Господа Исуса, които сега са мъртви заедно с него, но които оново са обединени помежду си, вече като нови хора. И въпреки че това общение се осъществява тук, на земята, “старият човек“ в нас, поради нашата природа, не участвува в него.

Мистичното тяло Христово, Църквата

Тук ясно е изразено онова, което вече прочетохме в стих 16. Всички, които участвуват в кръвта на Господа Исуса и в неговото тяло, предадено за нас, са помежду си в общение и представляват едно тяло. В тези стихове доктрината за тялото не е изложена по-нашироко, защото тук става въпрос за общението и за изключителният му характер. В глава 12 в посланието до Ефесяните и в други пасажи, за нея подробно се говори.

В 1 Кор. 12:13 ни е посочено пораждането на това общение. Базата, основата му е положена чрез делото извършено на кръста от Господа Исуса. Но тя е споена от кръщението в Светия Дух. Писанието ясно ни сочи кога се извършва това. Йоан Кръстител бе оповестил, че Господ Исус ще кръщава със Светия Дух. В Деян.1:4,5, Господ Исус казва на апостолите, че ще получат не след дълго това кръщение и че това ще стане, когато Светият Дух се разпространи.

Писанието говори по два начина за съществуване на Църквата като Христово тяло. Понякога я споменава такава каквато е според Божието указание, т. е. такава, каквато тя ще бъде един ден на небето (Ефес. 1:22). Тогава тя е съставена от всичките вярващи, които на Петдесетница (Деян. 2) са били кръстени в едно тяло, и от всички онези, които впоследствие са били прибавени (Деян. 2:47), до момента, когато ще се възнесе в слава. И тогава, в едно мигновение, цялата Църква ще стане цялостна върху земята. Мъртвите в Христа ще възкръснат, и ние, живите, ще бъдем изменени. Но това само в едно мигновение. Вижте във връзка с това 1 Солун. 4:15-17 и 1 Кор. 15:51-54.

Изобщо - и винаги когато се касае за нашата отговорност, за нашия земен път - Писанието счита Църквата като сбора от вярващи, обитаващи земята в даден момент. Тези, които са си отишли, които са заспали в Господа, вече не се нуждаят от подбуждения. Те не са на земята.

В 1 Кор. 12:27 същността на Христовото тяло, видяна под този ъгъл, е обяснена съвсем ясно. В Кор. 12:27 се казва: “Вие сте Христовото тяло и по отделно сте части от него“. Можем да заключим следователно, че така, на определено място, вярващите съставляват Христовото тяло. Тогава ще има толкова Христови тела, колкото места където се събират вярващи. Според прочетеното в 1 Кор. 10:16,17 е очевидно, че такова нещо не е възможно. Същото ясно се посочва и в стих 28. Когато там става дума за даренията, които Бог направи на Църквата, първите споменати са апостолите, но ние добре знаем, че те не са били в Коринт. Божията Църква в Коринт следователно представлява само локален израз на тялото, на онова, което е можело да се види в Коринт тогава като част от Църквата, от Христовото тяло.

Да се върнем сега към 1 Кор. 10:16.