Да вървим ведно с исус христос
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БЛАГОСЛАВЯНЕТО
- Истинското място на благославянето
Трапезата ГосподнаОлтарят, върху който бе принесена примирителната жертва е наречен в Малахия 1:7, а също и в Езекиил 41:22 “трапеза Господна“. В двата пасажа виждаме, че “трапеза“ и “олтар“ означават едно и също нещо. Думата “олтар“ се отнася по-скоро до приноса, поставян отгоре, докато “трапеза“ се свързва повече с яденето и с общението, извършващо се чрез него. Примирителната жертва представлявала угощение за общение с Бога и с неговия народ. Бог получавал своята част. Аарон и домочадието му (символизиращи винаги Църквата като едно духовно семейство) също получавали своята част. И всички онези измежду народа, които били чисти, получавали своята част. Виждаме същото и в Новия Завет. В Евр. 13:10 се казва: “Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служещите на скинията“ (това са онези, които принадлежат на юдаизма). В 1 Кор. 10:18-20 думите “трапеза“ и “олтар“ също се употребяват с взаимозаменяемо значение. Светият Дух отново подхваща наименованието, което бе дал в Стария Завет на олтаря, кто го свързва с Причастието и с Господ, с характера на общение, което има това хранене. Какви изрази: “Трапезата Господна“, “Причастието Господно“! Това е неговата трапеза, на която той кани своите да чествуват заедно с Него неговото ядене. Тук очевидно не става дума за материалната маса, върху която се поставят хлябът и виното. Това е Трапезата на мъртвия и възкръснал Господ, на която той кани своите, които заедно с Него са мъртви, да ядат заедно с Него. Това е една духовна трапеза, онова място в неговото жилище, на което той приканва своите да отидат при Него и където те могат да бъдат близо до Него. Там именно е Причастието. Може ли някой все още да се съмнява в това, че на Господната Трапеза само един е всевластният ? Че само един може да решава, кой има право да седне на нея ? Че само един може да реши кой да бъде използуван да я обслужва ? Господ единствен може всичко да решава и Той единствен ръководи всичко чрез своя Дух. Никой човек не може да каже каквото и да било, да направи каквото и да било, освен ако Господ не реши да го използува. Точно тук Светият Дух акцентува върху изключителния характер на Причастието. Човек не може да седи на Господната трапеза и на масата на демоните. Любовта е ревнива. Господ толкова люби своите, че за тях е отишъл на смърт, на смърт въру кръста, под Божията присъда. Той толкова обича своите, че сега е винаги жив, за да се застъпва за тях (Евр. 7:25). Той ги обича толкова, че е приготвил едно място, своята Трапеза, на която ги кани да отидат при Него, за да вземат от храната му. Той не може да понася безразличието по отношение на Себе си, на своите права, на любовта си и на своето общение. Той е освободил своите от властта на Сатаната и на света. Той е олицетворил за тях греха, за да бъде човек в плътта си, доведен до своя край поради присъдата на справедливия и свят Бог. Как би могъл тогава да толерира Той всякакви връзки на неговите люде със Сатаната и със света, с принципите на природния човек ? И на всичкото отгоре на това място, на което те са при Него, за да си спомнят за чудния му акт на любов, за себеотдаването Му върху кръста; когато всичко това е поставено пред тях, когато Той им дава разчупения хляб и разлятото вино казвайки им: Това е моята кръв, пролята за вас, Това е моето тяло, дадено за вас, направете това за моята памет ! Може ли любящото го сърце да остане равнодушно и безчувствено към правата му на това място ? Може ли да тупти без да изрече молитвено: “Господи, какво искаш да направя ? Къде е мястото, на което ме призоваваш ? Къде е твоята Трапеза, на която да мога да чествувам Причастието ти ?“ Но ако някое Божие чадо може и да прави това, Господ пак си остава същия. Той отказва да има общение на Масата си с онези, които проявяват равнодушие към правата му. “Който не е с мене, той е против мене“ (Мат. 12:30). “Или искаме да възбудим Господната ревност ? Ние по-силни ли сме от него ?“ (1 Кор. 10:22). Вие вече заехте ли мястото си на Господната трапеза, на единственото място, където се чествува Господното Причастие ?
Вашият брат в любовта на нашия Господ Х. Л. Х.
Какво значи благославянето ? Бихме могли да го определим като почитание, въздавано Богу поради това, което той е по Своята същност и което е за онези, които го благославят. В Стария Завет еврейската дума, която най-често изразява “благославяне“ означава буквално “прекланям се смирено“. Срещаме го например в Битие 18:2. Гръцката дума, която често срещаме в Новия Завет, “проскунео“, означава “коленопреклонение“ по отношение на Бога, както и по отношение на хората. Ясно е, че за всяко разумно същество благославянето на Бога представлява дълг. Ангелите го благославят (Неем. 9:6). Светците му го благославят. Във вечното благовестие хората се приканват да въздадат слава на Бога и да Му се поклонят (Откр. 14:7). И скоро всичко върху земята ще се преклони пред Него (Соф. 2:11; Зах. 14:16; Псалми 86:9 и т. н.). Но ако ангелите се прекланят наистина пред Бога, защото знаят кой е той, хората, не родени отново скоро ще се преклонят пред Него, познали неговата мощна присъда или поради желанието да се радват на живота в послушание пред Господа Исуса. Но външният израз на благославяне не е всичко, което Бог иска от човека. Той иска благославяне извиращо от сърцето, преклонение, дължащо се на любовта на човека към Бога. Е, добре! Бог ни е поучил в това и Словото Му ни посочва характера, силата и истинското място на благославянето. В Йоан 4 например, Господ с прости и ясни думи говори за него. Истинското място на благославянетоСамаритянката казва на Господ: “Господи, виждам, че си пророк. Бащите ни въздаваха благословения от тази планина, вие пък твърдите, че мястото за благославяне е в Йерусалим“. Приличаща на толкова други наши съвременнички, тя търси аргументи само в онова, което мислят хората. “Вие твърдите“. Тя изобщо не взема предвид Божията воля във всичко това. Дори не и идва на ум да попита, дали и Господ не е изразил мнението си по тоя въпрос и дали той да е посочил едно или друго място. Той не беше ли посочил изрично Йерусалим ? Давид го научи, когато Бог прие неговия принос на гумното на Орна (1 Летопис. 21:28). Соломон знаеше за Божия избор, когато се зае да изгражда Божия дом (2 Летопис 3:1). След като този цар го завърши, Бог го увери, че той бе действувал правилно и че името му щеше да остане завинаги върху него (2 Летопис. 7:16). Жената очевидно не знаеше нищо за насърчителните утвърждения на Писанието. Но поради чия грешка ? Положението, което бе заела по рождение обяснява, може би, нейното незнание. Но то не може да служи за извинение. Тя твърдеше, че е свързана с Бога на Яков, но въпреки това нито знаеше, нито се мъчеше да узнае, беше ли заявил той мнението си по въпроса. Тя намираше опора в онова, което “нашите деди“ бяха правили. В течение на много векове храмът върху планината бе мястото за въздаване на благославяния на Самаритяните; но този факт в никакъв случай не може да оправдае претенцията им, че храмът е истинският център за благославяне. Наистина, жената вървеше по стъпките на своите деди, благославяйки така, както и те бяха благославяли. Въпреки това въпросът си оставаше: “Това ли е мястото, което Бог е избрал, за да може неговият народ да се доближи до Него и да Му въздаде благославянията си ?“ Но едно едничко изречение от Божието слово: “Така каза Всевишният“ оборва всичките и съображения, аргументи и чувства. И още: Ако предположим, че наистина не е знела нищо по повод откровението за Йерусалим, дали нейният благослов, изречен в незнание въру планината Гаризим, би тряблвало да бъде приет от Бога ? Имаше безспорно много самритяни, които съвсем чистосърдечно мислеха, че изразяват както подобава своя благослов. Но такъв точно благослов беше ли приемлив за Бог ? Човешкото съзнание над изявленията в Божието слово ли стои ? В никакъв случай! Господ Исус, следователно, отхвърля без бавене, твърденията на самаритянката: “Вие боготворите нещо, за което нямате представа какво е; нам обаче е известно какво боготворим, защото спасението идва от юдеите“. В това изявление три неща се набиват пред очите ни: 1. Опасно е, а и е лошо да се прави от един въпрос, по който Бог е заявил вече мнението си, нещо, за което човек да има свое схващане; 2. Да въздаваме Богу благослов както са правили това дедите ни, съвсем не означава, че го вършим правилно; 3. Дори когато вършим това съвсем чистосърдечно, то не е достатъчно, за да го приеме Бог. Само реченото от Бога е от значение, когато бъде повдигнат някой въпрос. Дългът на Божиите чеда е да успоредяват своите мисли с Божиите. “И ако някой съгреши като стори нещо, което Бог е наредил да се не прави, макар и да не го е знаел, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си“ (Лев. 5:17). Господ не говори повече за Йерусалим. Той разкрива по ясен и очевиден начин истината, за да ни запознае после с нещо ново. По закона, Йерусалим, под божественото покровителство, беше мястото за въздаване на благослова. Но после Божият Син бе дошъл на земята. “Бог бе явен в плът“ (1 Тим. 3:11). “Еднородният Син, който е в лоното на Отца, Той го изяви“ (Йоан 1:18). “Никой не познава Отца освен Сина, както и оня, комуто Сина би пожелал да го открие“ (Мат. 11:27). - Това не трябва ли да повлияе върху благославянията, въздавани Богу от людете ? Та нали благославянето се позовава на познанието на Бога ? Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|