Далавери с илачи за 830 млн лв обслужила иал


Предложеният за зам.-шеф на ИАЛ не бил в конфликт на интереси



страница7/8
Дата24.10.2018
Размер284.5 Kb.
#96817
1   2   3   4   5   6   7   8

Предложеният за зам.-шеф на ИАЛ не бил в конфликт на интереси


Аида ПАНИКЯН

Дума  стр. 2  

Не съм в конфликт на интереси, категоричен е в отворено писмо до медиите предложеният от служебния здравен министър Илко Семерджиев за зам.-директор на ИАЛ Боян Доганов. "Разговори за мое евентуално назначение са водени през февруари, когато министър Семерджиев, базирайки се на моя опит и експертни познания, ми предложи да заема поста зам.-изпълнителен директор на ИАЛ, като основно усилията ми бъдат в посока усъвършенстване и развитие на областта на клиничните изпитвания. В основата на това предложение беше една по-добра защита на обществения интерес, свързана със значителния социален и икономически ефект на провежданите в България клинични изпитвания", пише Доганов. Той обяснява, че по настояване на министър Семерджиев предприел мерки за излизане от управлението на трите търговски дружества, в които участва. Той припомня, че по закон подобни действия трябва да се предприемат до 1 месец след назначаването на съответната длъжност, но Семерджиев настоявал обстоятелствата да бъдат отстранени превантивно.

Доганов припомня трудовата си биография. За част от нея ДУМА писа в началото на март, по-точно, че от 2014 г. е член на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания към министъра на здравеопазването, а от май 2016 г. е неин председател.

Вчера за втори ден Илко Семерджиев обяснява в пространни съобщения до медиите, че "ИАЛ е "функционално приватизирана" институция извън контрола на МЗ", което според него обяснява "множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност". "Липсата на контрол е превърнала здравната система в голяма аптека", твърди той. В заключение Семерджиев пише: "Готов съм в съда, ако въобще се стигне дотам, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество".



1000 лв. минимална заплата искат от КТ "Подкрепа"


Дума  стр. 5  

За 1000 лв. минимална заплата настояват от КТ "Подкрепа" и се аргументират, че в Люксембург минималното възнаграждение е 1800 евро, а в съседна Румъния е 320 евро. Ако караме с тези темпове по 40 евро на година, ще достигнем нивата след 90 години, коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Иоанис Партениотис по време на пресконференция на тема "Каква България искаме?".

Планът за бъдещето на България се очаква да предложи визия за решаването на секторните проблеми в икономиката. Като един от най-важните проблеми Партениотис изтъкна минималната заплата. Той припомни, че преди изборите всички формации са заложили в своите програми, че в края на мандата минималната работна заплата трябва да стигне 700 лв. Партениотис е категоричен, че промяната на минималната заплата е резултат от политическа воля.

Друга мярка, която веднага може да бъде предприета, е въвеждането на диференцирана ставка по ДДС, например за хляба да е 5%, а за луксозната яхта - 50%. От синдиката припомнят, че диференциран ДДС за храни, учебници, лекарства е практика във всички европейски държави.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов апелира да се приеме масова европейска практика с постигнатите споразумения при колективното трудово договаряне и да са валидни за всички предприятия, а не както досега за предприятието, за което е постигната договореност.

Особено важно според него е да се спре вредната практика работодателите да имат право да не изплащат цялото трудово възнаграждение, когато имат затруднение.

Друго предложение е всички работодатели, които имат свободни работни места, да ги обявяват в агенцията по заетостта. От синдиката настояват за отпадане на таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества, които са били намалени с последните законови промени от 5 на 4,5%.

ЗАПОЧНА ПРОЛЕТНАТА КАМПАНИЯ ЗА КРЪВОДАРЯВАНЕ


Дума  стр. 5  

Националният център по трансфузионна хематология (НЦТХ) започва ежегодната си пролетна кампания за насърчаване на доброволното кръводаряване.

Тази година инициативата е под надслов "Запалете свещичка. Дарете кръв. Дарете живот от себе си". Всеки ден само в столицата се преливат над 100 литра кръв, показват данни на центъра по хематология.

На 9 април от 9 до 13 ч. мобилни екипи за кръводаряване от НЦТХ ще бъдат разположени в близост до храм "Св. Неделя" (площад "Св. Неделя" 19, в аулата на Богословския факултет); до храм "Св. Седмочисленици" -в сградата на Шесто основно училище "Граф Игнатиев"; в храм "Св. Параскева" (бул. "Г. С. Раковски" 58); в храм "Покров Богородичен" (зад хотел "Родина").

Българската православна църква е изразила подкрепата си за хуманната проява на доброволно кръводаряване.




Д-Р Димитър Петров, водач на листата на "БСП за България" за регион Перник:

Пръстовите отпечатъци в болниците бяха загуба на време, пари и нерви


Земя  стр. 8  



- Върховният административен съд окончателно отмени нововъведената Регистрационна система за болниците с пръстови идентификатори. Как се отразява това на работата на лечебните заведения в страната?

- Все още не сме спрели системата, тъй като чакаме решението на съда да излезе официално в "Държавен вестник". В момента, в който излезе, тя ще бъде спряна и приемът ще става по стария начин, с лични карти. И в момента това се осъществява при част от пациентите, които не могат да дадат пръстов отпечатък поради медицински причини, поради това, че системата периодично блокира или четците. Така че тази възможност я има. Практиката показва, че около 10% от пациентите минава по този начин и сега. Така че нищо фатално няма да се случи.



- Внедряването на системата бе съпътствано от доста противоречиви реакции. Кое според вас бе основната причина тя да срещне този отпор от обществото, а в крайна сметка и ВАС да вземе подобно решение?

- Според мен лично има няколко причини. Първата причина е, че това беше въведено почти силово под натиска на Министерството на здравеопазването, без никаква подготовка от страна на НЗОК. Вместо да се тръгне с очакваната от всички система с електронни здравни карти, се тръгна с тази система с четците, която, освен вход в системата, нищо друго не значи. Тя не носи никаква информация. Тя носи информация само, че един пациент е влязъл в болницата. След това какво е правено с него - не се знае. След което е изписан. За съжаление, тя забави поне с около 2 години въвеждането на електронната карта, която е носител и подход евентуално за електронно направление рецепта, досие и т. н. Втората причина е в същината на самото решение. За внедряването на самата система няма никакво законово основание. Аз съм се срещал с доста хора, които се удивиха, че вземането на отпечатъци от други органи, примерно МВР, е формулирано много ясно от законодателството с текстове. А някой тръгва от почти всеки български гражданин, който опре до болница, да взима пръстов идентификатор, без това да е записано от специален закон. Това е същината на решението, че няма законово основание за такива чувствителни лични данни, които се събират. Третата причина е, че зад внедряването прозираха големи икономически интереси, свързани главно с продажбата на четците, за което също тече, доколкото знам, проверка.



- Какво ще се случи с данните, събрани чрез пръстовите идентификатори? Има ли опасност от злоупотреби?

- Първото, което ще направим, е да предприемем мерки за, образно казано, запечатването им. Тоест спиране на достъп до интернет в момента, в който системата не функционира. И други мерки за защита. Докато не стигнем до ясно законово решение какво се прави с тези данни. Вероятно ще се допитаме до други органи, най-вече Комисията за защита на личните данни. Тъй като в момента съществува текст, че данните по отношение на здравния статус за извършени дейности на здравноосигурени лица, се съхраняват 5 години в НЗОК. Въпросът е това нещо попада ли в полезрението, за да го запазим. Ако не попада, другият вариант е те да бъдат унищожени, което ще стане по надлежния ред с комисия и т. н. Но първото, което трябва да направим, е да ги защитим от нерегламентиран достъп. То и в момента има защита, но докато една система е онлайн, знаете, че винаги има риск.



- Системата все пак работи в продължение на няколко месеца. Какъв ефект бе отчетен от нея? Кои бяха основните й недостатъци?

- Нищо не може да се отчете като ео)ект. Всички приказки, че има някакъв ефект, са пиар. Първо, данните показват, че разходите на Касата за болнична помощ през ноември и декември са по-високи, отколкото през октомври, преди да се въведе системата. Както са и по-високи за същия период миналата година. Второто, което може да се констатира, е, че в условията на бюджети, създадени бюджетни ограничения на болниците, те отчитат толкова, колкото им е таванът. Ако някой реши да намали бюджетите на болниците и да отчете, че това е принос на системата за разходи, това просто не е вярно и няма как да бъде вярно. Трето, системата създаде много големи проблеми на болниците, на пациентите и на персонала на Касата, поради това, че, първо, се забави приемът, много пациенти не можеха да се отчитат, поради което се минаваше по алтернативния начин по лични карти, който се съпровождаше от проверки на РЗОК. Валидизация на тези данни. Това само за месеците октомври и ноември са 25 хиляди души, които специално са проверени. Това отвлича персонала на Касата от редовната контролна дейност, която се прави по сигнали, по рискови изпълнители и по планови показатели. Другото, което е очевидно, беше, че Касата няма хардуерна и софтуерна готовност напълно да поеме тази система. Тя често блокираше и по тази причина се бавеше приемът на пациентите. Още по-фатално щеше да бъде, ако беше въведена в извънболничната помощ. Аз съм сигурен, че тя щеше да блокира още на първия час. Там има около 150 хиляди влизания на ден, болниците са от 5 до 10 хиляди и в пикови часове, обикновено петък и четвъртък около 11:00 часа, тя блокираше. Така че не могат да се отчетат някакви позитивни ефекти. Системата създаде загуба на пари, време и нерви и за пациенти, и за болници, и за персонала на Касата.



- Какво ни струваше внедряването на регистрационната система - на НЗОК, на болниците, на данъкоплатците и пациентите?

- Извън това, което казах -времето и нервите, като средства софтуерът струваше 477 хиляди лева. Еднократно. Но отделно щеше да донесе доста разходи за поддръжка. За болниците не е ясно колко. Купени са няколко хиляди четци на цена около 300 лв. Това е разходът за болниците, които сега едва ли ще могат да се използват за нещо друго. Ако обаче системата беше въведена в извънболничната помощ, както бяха намеренията от 1 януари или от 1 април, това значеше за джипита, специалисти, лаборатории, зъболекари и аптеки около 25-30 хиляди четци. При това те трябваше да купят двойната конфигурация. И тази, и за сканиране на лични карти, тъй като тя действа заместващо, ако другата блокира. Това означава около 1000 лв. на конфигурация, или около 25-30 милиона лева трябваше лечебните заведения за извънболнична помощ да дадат за нещо, което след решението на ВАС щеше да стане непотребно. Другият проблем е в начина, по който е направено това. Практически тези четци могат да бъдат купени само от една фирма.



- Очаквате ли да се стигне до обвинения заради въвеждането на пръстовите идентификатори?

- Доколкото знам, върви разследване в тази посока. Решението на ВАС е точно това, че няма законово основание тя да бъде въведена, т. е. тези пари да бъдат изхарчени. Какво ще стане -това е работа на други органи.

Доволен съм, че успяхме, заедно със съда, да спрем тази система, този експеримент в извънболничната помощ да се въведе, защото освен разходите, това щеше да доведе до пълен хаос пред кабинетите, най-вече на джипитата и специалистите и в аптеките. Системата щеше да блокира, а блокирането на системата значи опашка и забавяне на прегледите на пациентите. Хубаво е да има контролни системи, но те трябва да се въвеждат разумно, с подготовка, да носят ясни достатъчни данни, включително медицински, каквато би била електронната здравна карта. Защото НЗОК е финансираща и контролна институция, посредник между лекар и лечебни заведения, но най-важното в системата е лечебната дейност, това, което вършат лекарите, лечебните заведения в полза на пациентите. НЗОК трябва да улеснява тази дейност, а не да й пречи. В случая тази система беше наложена от бившия министър на здравеопазването Петър Москов, и то доста брутално, на Касата. Не знам някой в Касата да е искал въвеждането на тази система и да не е бил убеден, че това няма да създаде проблеми. Тази намеса в работата на една независима институция носи само проблеми.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница