Данте Алигиери Божествена комедия Ад
Изтегляне 275.99 Kb.
|
Свързани:
New Microsoft Word Document
глава сложи, де бяха му нозете, със мъка всички сили като сбра. Помислих, с дух и ум от страх обзети, че пак се връща в адските тъми. „Добре се дръж от тоя край проклети, подземно царство на злини, излиза се по стъпала кат тези“, каза ми той с задъхани гърди. След туй през пробит камък вън излезе и като ме сложи на един край, до мен пристъпи на лице с белези, що сочеха, че с радост цял сияй. Дишах очи и вярвах аз, че горе ще видя Луцифер как се терзай, до половин в лед всред мрачните простори, но видях, че нозе в въздуха бе вирнал. Глава само надолу се обори: ще сети колко съм смутен остал тълпата, що не е разбрала през какво място бях се тук проврял.*5 Дор мисъл тъй в загадки бе се вдала: „Стани, каза Певеца, дълъг път и труден чака нас, а е минала част осма вече от денът.“*6 Ний бяхме в пещера подземна, тясна, де нивга зари сладки не трептът. „Дорде да напусна бездната ужасна, казах поету, прав и йощ смутен, разсей съмненьята ми с дума ясна. Ледът къде е? Този защо мен така наопаки се тук явява? И как от нощ дойде тъй скоро ден?“ Отвърна: „Теб се йоще представлява, е отвъд центра сме, там дето теб за космите хванах се с ръка здрава на онзи черв престъпен и свиреп, кой земний свят пробива с страшна снага Там бяхме още, в неговий вертеп, дор слизах; щом се завъртях, веднага отвъд оная точка мина ти, която всичко, що тегней, притяга. Под друго полушарие стъпи и противоположно то се пада на туй, що на земята като свод стои и под чий най-високи връх*7 пострада тоз, кой роден без грях, без грях живя. Над малък шар си, зади който влада мраз вечен, там де Юда ти видя. Там нощ е, кога слънце тук изгрява, а тоз, по чийто косми се провря, пак като клин забит си там остава. Оттук е сгромолясан бил, кога посмял е срещу Бога да въстава.*8 Земята тук, извита на дъга, с завеса от море се е покрила и с страх и ужас пред такваз беда към нашто полушарье се теглила. Тогаз, да го избегне може би, отвъди куфина се е пробила, а над морето планина изби.“ В земята долу място*9 се намира, кое далеч от Велзевул стои, доколко гроба негов се простира. Там нивга не пробива светлина, но человек по звука го отбира на ручей, кой се спуща през скала, що е пробил и около която далек се вие в темната мъгла и лъкатуши малко полегато.*10 Влезнахме в тоя път, закрит отвред, де нивга не прозира слънце свято, за да се върнем горе в светлий свет. И без да си починем, нанагоре вървяхме, аз след него, той напред. Съзрях през преход, който се отвори, тез хубости, с кои небе блести; излязохме тогава в ширните простори и пак видяхме светлите звезди.*11 БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА [*1 Тия думи са турени на латински в текста: Vexilla Regs prodeunt nfern. Тия знамена са движещите се криле на Луцифер.] [*2 Разнообразни са тълкуванията на трите лица, които поетът е дал на Луцифер. Най-вероятно е, че тия три лица отговарят на трите известни тогава части на земята, отдето са падали безспирно души при Сатаната. Така се обясняват и различните цветове на лицата: едното — с аления вид, представлява Европа; второто — жълто като мед, представлява Азия; а третото — черно като въглен, Африка.] [*3 Брут и Касий са наказани като изменници и цареубийци. Тая извънредна строгост към тях и особено към човек като Марк Брут трябва да се обясни с възгледите на Данте за империята, която в неговите очи не само е била има божествен произход, но е била необходима, за да може светът да постигне мир и свобода. Той не е гледал на Цезар като на тиранин. Могъл е дори да вярва, че е щял един ден по примера на диктатора Сула да възстанови царството на свободата. По неговите убеждения смъртта на Цезар е била едно злина с гибелни последици за света.] [*4 Това е трета вечер от пълнолуние, март 1300 г. Поетите са прекарали 24 часа в Ада.] [*5 Понеже Вергилий, като се спуска по тялото на Луцифер, преобръща и слага главата си там, където са били нозете му, естествено е било за Данте да помисли, че се връща отново в Ада. Ако се издълбаеше един кладенец диаметрално в земята, повечето хора щяха да мислят, че трябва да слизат постоянно, за да достигнат противоположната повърхност.] [*6 Изминал се е час и половина, откакто е изгряло слънце в новото полукълбо, а в населеното полукълбо е настъпила нощ. Минават от едно полукълбо в друго за час и половина.] [*7 Това място е Йерусалим, който се представя като разположен центъра на северното полукълбо, което само, според идеите на времето на Данте, е било населено, а другото полукълбо, южното, е било покрито с море, с изключение на неговия център, където се издига Чистилището.] [*8 Луцифер (по време на Бунта на ангелите) е паднал от небето с главата напред от страната на това полукълбо, южното, към което сега поетите отиват, и с такава сила, че е потънал до центъра на земята, където е останал притиснат, с главата в едното полукълбо, а с нозете в другото. Земята, която първо е изпъквала във вид на дъга в южното полушарие, от страх се е вглъбила, а е изпъкнала откъм противоположното полушарие, така че голяма част от морето, което по-напред е покривало нашето полукълбо, е минало в южното полушарие. Вътрешността на земята откъм нашето полукълбо, обзета от ужас и за да избегне страшното видение, се е издишала нагоре, от което се е образувала планината на Чистилището, а от нашата страна е оставила кухина, която е послужила за обиталище на грешните. Поразява величествената и могъща космогонична концепция, която ръководи поета, но трудно е да си даде човек сметка за различните детайли, с които иска да я обясни.] [*9 Това място е пещерата, през която ще минат поетите, равна на дължина, според едни, с целия пъкъл, който служи за гроб на Луцифера, а според други само с последния кръг от Ада.] [*10 Тоя ручей, който се слива с водите на Коцит, слиза от Чистилището и вероятно се отделя от Лета и отнася долу в ада изкупените в Чистилището грехове.] [*11 И трите части от „Божествената комедия“ свършват с думата „звезди“, _stelle_.] $id = 3776 Източник: Моята библиотека / http://chitanka.info/text/3776 Корекция: NomaD, 4 ноември 2007 г. Сканиране: Елена ---- Последната редакция е по третото издание — „Народна култура“, 1964 г. __Издание:__ Данте Алигиери Божествена комедия Ад Девето издание Издателство „Народна култура“, София, 1972 Изтегляне 275.99 Kb. Сподели с приятели:
|