Дао – трите съкровища Ошо Том 3 1 стремежът към знание

О. Когато казвам: "аз съм с тебе", аз изразявам точно това. Аз съм с тебе, но ти ме откриваш само, когато си в празнично настроение. Когато си нещастен, ти си сляп. Аз съм с тебе, но ти не можеш да ме видиш. Очите ти са пълни със сълзи. Ако ти не виждаш, аз какво мога да направя? Аз просто чакам.

Има една стара мъдрост, че когато плачеш, ти плачеш сам, а когато се смееш, целият свят се смее с тебе. Смехът има нещо религиозно в себе си. Може би затова е забранен от всички църкви. В него има нещо религиозно.

Ако искаш да почувстваш, че съм с тебе, смей се пове­че, радвай се повече, приемай живота на майтап, а не на се­риозно.

Аз зная, че този въпрос е от йога Лалита - това е сери­озно нещо, доста сериозно. Сериозността е мрачна. Тя става като болест, патологична е. Тя е заболяване. Смехът е здра­ве.

Аз не казвам да не си искрен. Искреността е напълно различна от сериозността. Човек трябва да е искрен и ис­тински. Само тогава животът ще разкрие вълшебствата си. Но няма разум в това да си сериозен и тъжен. Иначе ти няма да ме видиш, което означава, че ти ще пропуснеш живота.

Когато си тъжен, ти си затворен, ти си закопан, не си свързан със света. Розовият цвят си цъфти, но ти не си свър­зан с него. Всъщност той не съществува за тебе. Луната си плува по небето, но за тебе тя не съществува. Птичките си пеят, но тяхната песен просто ти пречи, дразни те. Ти си тъжен, ти си изключен. Тъгата прекъсва всички връзки с живота.

Когато ти казвам, че съм с тебе, аз наистина съм с те­бе, но ти го разбираш само, когато си весел и безгрижен. Като казвам весел и безгрижен, щастлив и танцуващ, не ис­кам да кажа, че в живота ти няма тъжни моменти. Обаче, когато човек знае как да се весели, той се радва и на тъжния момент. Заслужава си веселието. И в него има нещо ценно. Важното е да знаеш как да му се насладиш.

Смехът е хубаво нещо, но е плитък. Тъгата изглежда грозна, но е много дълбока. Ако знаеш как да се насладиш на смеха, ти ще знаеш и как да се насладиш на тъгата. Ако те забавлява, тя не се превръща в разрушителна сила. Ти не си откъснат от твоето съществуване. По-скоро в тъгата си ти оставаш дълбоко свързан с него. Сега ти поглеждаш ро­зата ... Ти гледаше розата, когато се смееше, веселеше и празнуваше и тя беше красива, но сега розата има дълбочи­на, която не е имала никога преди. Ти поглеждаш към луна­та - тя не е вече двуизмерна, а е станала триизмерна. Сме-

хът е двуизмерен, а тъгата - триизмерна. Но човек трябва да се научи да извлича от смеха, за да може да се радва на всичко, дори на тъгата. Ти ще можеш да се наслаждаваш на всичко, даже, ако не си здрав, ще можеш да изпиташ насла­да, тъй като и то си има своя красота. Понякога се случва хората да бъдат осенени, когато са болни. В силна треска, лежейки в леглата си, без да правят нищо, изведнъж те се усещат в съвсем различно измерение. Лежейки в леглото и неправейки нищо, неангажиран и без да върши нещо, умът утихва и настъпва дълбок покой, а ти му се наслаждаваш.

Животът променя цвета си с твоята интерпретация. Болестта изглежда като враг. Ако познаваш само алопатичното отношение, тогава заболяването е враг. Ако познаваш хомеопатичното отношение, тогава заболяването не е враг, а приятел. То прочиства тялото от токсините и отровите. Треската е приятел, а не неприятел. Тя идва, за да ти помог­не да очистиш тялото и работата й е толкова огромна, че на тебе ти става горещо.

Ако можеш да се наслаждаваш, ти се наслаждаваш на всичко. В тебе е ключът. С този ключ ти можеш да отклю­чиш милиони ключалки - той е шперц. Опитай!

Да кажем, че имаш главоболие. Опитай се да му се насладиш и ще видиш. Внезапно ще почувстваш дистанция между тебе и главоболието ти. Болките в главата продължа­ват, но главата ти е някъде далеч. Ако продължиш така, ле-ка-полека, макар и да има главоболие, то няма да е част от тебе. Някъде на края на света има все още болка в главата, но тя ти е чужда. Твоето съзнание е напълно различно, на­пълно отделено от нея. Няма отъждествяване.

Така че започни да се радваш и празнуваш. Първо се опитай да ме откриеш в себе си, когато си в добро настрое­ние, защото ще ти бъде по-лесно. Ако ме откриеш тогава, постепенно, когато си нещастен, пак се огледай и се опитай

да ме намериш. Ще ти бъде трудно. Измий очите си, измий ги със сълзи и отново погледни. Лека-полека ще забележиш сянка, а скоро след това ще започнеш да ме чувстваш.

Всичко е хубаво. Всичко си е хубаво, както си е. Това трябва да бъде най-основното отношение. Как може нещо да не е наред? Щом като го има, значи има и цел. Ти може да не я осъзнаваш, но това е друго нещо. Остави и наблюда­вай! НАБЛЮДАВАЙ трябва да ти бъде ключовата дума.

О. Голяма разлика. Много голяма. Всъщност това са две различни неща. Те се движат в различни посоки.

В света има два вида религии: в единия вид се практи­кува молитва, а в другия - медитация. Християнството, юдеизмът, мохамеданството и индуизмът практикуват мо­литвата. Джайнизмът, будизмът и даоизмът практикуват медитацията.

При религията, ориентирана към молитва, е нужно сх­ващането за личен бог, към който да се обърнеш. При рели­гията, ориентирана към медитация, бог е ненужна хипотеза и може лесно да се изхвърли на боклука. Той не е нужен.

Буда може да се постигне, без да се вярва в Господ. Даоистът Лаодзъ никога не споменава Господ - никога! На­истина трябва да съществува голяма разлика - опитай се да я разбереш.

Молитвата е диалог между двама - Бог и ти. Ти гово­риш на бога и затова е диалог, не е мълчание. Думите се нижат. Ти не говориш на друг човек, а на друго същество. Това същество е въображаемо и е с образа на човек.

В Библията е казано: "Бог създаде човека по свой об­раз." В реалността изглежда, че е точно обратното: човекът създаде Бог по свой образ. Ти имаш въображаема представа

за лице някъде там. Ти му говориш. Признаваш греховете си и молиш за прошка. Ти се молиш. Това е много добре за сърцето. То помага по малко. Чувстваш се разтоварен, чувс­тваш се по-леко. Може да има Господ, може и да няма, но не това е въпросът. Вярата, че има Бог може да те разтова­ри, да се предадеш - това е по-лесно. Хипотезата помага.

В християнството, юдеизма и мохамеданството няма нищо подобно на мокша. Има небе и ад. Адът е за тези, ко­ито не са били верни по някакъв начин на Бога, а по-скоро са работили срещу него, срещу волята му и са сторили гре­хове. Небето е за тези, които са се молили и са работили за Бога, според волята му.

Обаче няма нещо подобно на мокша - абсолютната свобода. Тъй като дори и на небето Бог си остава властелин, той не е демократ, той е абсолютен диктатор, понеже няма никой над него и той е създателят: може да създава, може да не създава, може да прави каквото си иска.

Той изглежда малко капризен. Прощава на грешници­те. След това може да се случи обратното. Хората, които са били праведни, но не са се молили, могат да отидат в ада и да страдат, докато хората, които не са били праведни, но са се молили, се радват на хубави жени, вино и добри неща на небето. Това изглежда като .прищевки.

Изглежда, че човек е създал хипотезата за утеха. Явно е, че цялото явление Бог произлиза от страха, а не от позна­нието; от вината, от нещастието на човека, а не от неговото разбиране.

Медитацията не е диалог. Тя е мълчание. Няма към кого да се обърнеш и на кого да говориш. За медитиращия молитвата е глупост. Какво правиш? На кого говориш?

Онзи ден прочетох една книга от една жена, която пише писма на Господ. Вивек я погледна и започна да се

смее. Тя каза: "Каква глупост! Писма до Бога!" Обаче такъв е умът на молещата се.

Аз ти казах, че има три пласта на твоето същество. Първият е там, където е разумът. При разума диалогът не е възможен, тъй като това е дебат, вечна борба. След това вторият пласт е любовта, където диалогът е възможен. И третият пласт - диалогът е невъзможен, защото там няма никого. Ти сам съществуваш в своята кристална чистота, в абсолютно мълчание.

Библията казва: В началото бе словото. Тя започва от словото. Буда не може да каже това, той не може да се съг­ласи с нея. В началото беше тишината. И в края пак ще бъде тишината. Медитацията е мълчание, а не диалог.

Хората, които се осланят на разума , на главата си, стават в последствие, ако се интересуват от религия, те ста­ват теолози. Пишат теории за бога и говорят за бога. Те не са религиозни, те са антирелигиозни. Стават философи, атеисти, агностици.

А сега за втория пласт на твоето същество — любовта , сърцето. Ако човек е религиозен, любовта става молитва. Ако човек не е религиозен, любовта става поезия, изкуство, картини, музика.

Идва третият слой - най-дълбоката същност, зад коя­то нищо не съществува - това е битието. Абсолютната ти­шина. Абсолютната самота. Сега няма разлика между рели­гиозни и нерелигиозни. В центъра всичко е едно. В това мълчание човек не е нито религиозен, нито антирелигиозен, тъй като това са термини на разума. В това мълчание лю­бовта на човка не е нито молитва, нито изкуство. Всичко е станало едно. Това мълчание е медитацията. Когато при ме­не идват хора и аз виждам, че те разчитат на главите си, аз им помагам да се свържат помежду си, да се раздвижат, да се влюбят, да се държат малко глупаво, така че да напуснат

главите си, да слязат за малко от трона на егото. Защото чо­век трябва да се предаде на любовта. Не може само да носи егото си. Ако си носиш егото, любовта не е възможна. Кога­то разбера, че те са преживели, научили и изпитали какво е любов, тогава им казвам да изпаднат по-дълбоко, в медита­ция. Това е последното падане, тъй като няма бездна по-дълбока от медитацията.

Ако разчиташ на главата си, започни да се молиш, да обичаш. Но не го прави своя цел. Това не е целта. Затова християнството и мохамеданството не достигат висините на будизма. Те остават на втория слой. (За третия слой е нужно нещо като Буда, като Лаодзъ). Те остават по-добри от обик­новените светски хора, но все още не от друг свят хора. Ос­тават по средата. Добро за случая, но не достатъчно.

Ако не можеш да обичаш, моли се. Ако си обичал и знаеш какво е, тогава премини към самотата. Има два вида самота: едната е самотност, другата е самота. Ако не си обичал и се усамотиш, то ще бъде самотност и ще чувству­ваш болка за другите. Това не е самота. Другите ще са там, но в отсъствие. Ти ще продължаваш да чувстваш отсъствие­то на другите и ще бленуваш. Може би затова хората, които не са обичали както трябва, започват да говорят с бога, с въображаем феномен, за да запълнят самотността си и да се ангажират с някой друг.

Това е фантазия, блян - добър, религиозен, но все пак блян. Човек трябва да излезе от бленуването си. Трябва да достигне положението, в което е съвсем сигурен, че няма нужда от другите. Аз не казвам, че такъв човек няма да оби­ча. Фактически само такъв човек може да обича. Но тогава той обича от изобилие, а това не е нужда. Точно обратното - той е наситен, с излишък, който иска да раздаде. Тогава той търси хора, които биха пожелали да го разтоварят, кои­то ще му помогнат да смъкне бремето от сърцето си. Най-

големият любовник е този, чиято нужда от любов е изчез­нала.

А иначе има дребни любовници, за които любовта е нужна като храната. Те не могат без храна и не могат без жена или без мъж. Но тогава, когато ти можеш без това и ти е добре както, ако си с него, тогава се случва най-великото явление. От мълчанието започва диалог, то той е най-великият диалог.

Така че това са двете неща, които трябва да помниш. Ако чувстваш, че жадуваш за любов, тогава твоят път е мо­литвата. Нека да има друг, на когото да говориш и който да е с тебе. Въпросът точно преди този въпрос беше защо аз казвам: Аз съм с тебе. Това е за хората от втория слой, които жадуват за любов.

Ако ти станеш човек от третия слой, тогава няма да ти кажа: Аз съм с тебе. Ще кажа: Аз съм ти. Тук няма смисъл да бъдеш с някого. Аз съм ти и ти си мене. Няма двойственост.

О. Естествено, защото, когато говоря, аз говоря на главите ви. Чувствата не се включват. Тях ги няма. Аз гово­ря на разума ви, за да го убедя. А какво правя с ръцете си? Докато говоря на главите ви, аз непрекъснато си играя и със сърцата ви.

Аз трябва да работя на два пласта. За главата ти да я убедя, че е дошло време да се отпусне, да се самоубие; че е дошло време разумът да се самоубие - затова продължавам да говоря. Но само това не е достатъчно. Понеже, ако из­веднъж главата е отсечена, а сърцето не е започнало да фун­кционира, тогава ти ще изпаднеш в много голямо обърква­не.

С ръцете си аз работя върху сърцето ти. Затова ние в Индия наричаме жестовете мудри. Когато Буда направи жест, той има смисъл, значение. Ръцете са мощни източни­ци на енергия. Чрез движение на ръцете се образуват енер­гийни формирования, образци на невидима енергия. Ако можеш да чувстваш, ти ще почувстваш, че непрекъснато нещо става в сърцето.

Това прилича на следното ... Виждал ли си грънчар как прави грънци? Той работи с двете си ръце - едната от­вън на гърнето, а другата вътре. От вътрешната страна той поддържа, а отвън дава формата. А пък колелото се върти. Чрез говоренето аз разрушавам главата ти. Чрез ръцете си аз ти подкрепям сърцето, насърчавам го да работи повече, да бие нормално.

Естествено е така да схващаш нещата, но не обръщай много внимание на ръцете ми. Защото, ако обръщаш прека­лено много внимание на ръцете ми, тогава ще ги възприе­маш с главата си. Просто забрави за моите ръце, остави ги да си работят. Сърцето работи в тъмнина. Функционирането и променянето на сърцето са индиректни. Нещо като коре­ните на дървото - скрити отдолу под земята в дълбока тъм­нина, те си функционират. Ако ги изкараш на светло, ще загинат.

Аз не обръщам много внимание на ръцете си, тъй ка­то, ако обръщам много внимание на ръцете си, то главата е тази, която обръща внимание на ръцете. Така се пропуска същността. Може да ти харесва, може да чувстваш появата на емоции, но истинското нещо ти го пропускаш.

Обръщай внимание на словото ми! Бъди напълно по­гълнат от думите ми и остави настрана моите ръце и твоето сърце. Ти не си помежду им - иначе ще създадеш проблем, ще станеш препятствие.

Аз работя също и върху третия пласт, което ти изобщо не можеш да разбереш. Движенията на ръцете могат да се видят - гледай ги! Думите, които употребявам - ти можеш да разбереш смисъла им. На ръцете, които използвам, ти можеш да видиш движенията, но не и смисъла. Думите са за главата, а ръцете - за сърцето. И така, аз постоянно те зат­рупвам. Ти не можеш да проследиш това действие. Моето битие е като облак, който те покрива. Аз не обръщам вни­мание на ръцете си. Остави ги да действат индиректно.

В. Когато човек се отдели от ума, той изпада в със­тояние на медитация. Но внезапно или постепенно той отново се идентифицира с ума, отново заспива. Това е доста разочароващо. Можете ли да кажете нещо за него?

О. То е разочароващо, но ти не се разочаровай. По- скоро, щом разбереш, че се идентифицираш с ума, напомни си, стегни се, разбутай се малко. Вместо да влагаш енергия в разочарованието, вложи я в напомнянето. Напомни си, бъди бдителен и умът ще отлети.

Това ще се случва много пъти. Много пъти ще заспи­ваш, но трябва да измъкваш себе си от това състояние. Не се разочаровай. То е естествено, приеми го като даденост. Ес­тествено е, защото си живял с ума си толкова дълго време, че си бил дълго време идентифициран с' него и забравяш от време на време.

Но дори, ако за моменти само ставаш бдителен, осъз­наващ и целенасочен, чувствай се щастлив, тъй като има милиони хора, които прекарват целия си живот, без да се осъзнаят и за един момент, без да разберат какво се случва и без да знаят кои са те даже за един единствен момент.

Чувствай се щастлив. Не се разочаровай. Винаги тъл­кувай нещата позитивно, не ги тълкувай негативно, тъй като

една негативност води до друга негативност, а една позитивност води до друга позитивност. Ако се разочароваш, самосъзнаването ще те спохожда все по-рядко, понеже то никога не идва в разочарования ум, в страдащия ум, в сър­дития ум - никога не идва!

Тогава то ще те спохожда по-рядко, а ти ще се чувст­ваш по-разочарован. И като се чувстваш все по-разочарован, то ще идва все по-рядко ... накрая ще изчезне напълно.

Чувствай се позитивно, дори ако ще е само за един от­делен момент. Благодари на бога, бъди благодарен, че нещо върховно ти се случва, дори да е за един отделен момент, какво от това? Щом като може да се случи в един отделен момент, то може и да се случва цял живот.

Всъщност ти никога не преживяваш повече от един момент - ти не можеш да имаш два момента едновременно. А щом ти се случи за един момент, то ключът е в тебе. Един момент е цял живот, един момент е вечността, тъй като ти никога не можеш да имаш два момента заедно, а винаги един момент. Ако можеш да помниш в един момент, ти мо­жеш да помниш вечно. Чувствай се положително и благо­дарно, тогава ще видиш, че се случват много напомняния. Идва денят, когато ти повече няма да заспиваш. Той наис­тина идва за хора като тебе. Той е дошъл за мене, а аз съм точно като тебе.

Няма нищо особено. Ти си точно толкова способен, колкото са и другите. Просто бъди по-положителен към то­ва, което се случва. Това стига.

О. Твоят център не е ТВОЙ център, той е център на цялото. А его-центърът е твоят център. Това е единствената

разлика, но тя е огромна. Ако тебе те няма, центърът е тук и той не е твой център, а е център на цялото.

Когато си тук, ти имаш център, но той е фалшив, псевдо-центьр, който не е центърът на цялото и докато не стане център на цялото, не се съвместявай с него. Понеже ти си в съня си, а не си в реалността. Ние така сме свикнали със съня, че напълно сме забравили какво е на сън и какво е реалност.

В източната психология реалността се третира като сън. В западната психология сънят се третира като реал­ност. Ето защо Фройд, Юнг, Адлер и цялата им компания интерпретират и анализират сънищата, за да разберат твоята реалност. Сънищата - толкова значими! На Изток ние нико­га не тълкуваме сънищата, не се занимаваме с тях. По-скоро твърдим, че цялата реалност е сън, майя, илюзия. Но същес­твува изкушението да приемеш съня за реален.

Случило се така, че Мулла Насрудин сънувал, че пържи говежди изпражнения. Много се разстроил. Разбира се всеки би се чувствал така. Сутринта отишъл на гледачка да му разтълкува съня.Той казал:

- Много съм обезпокоен! Кажи ми какво означава то­ва.

Гледачката отвърнала:

- Таксата ми е една рупия. Дай ми една рупия и аз ще ти го изтълкувам.

Мулла Насрудин скочил и викнал:

- Глупачка! Ако имах една рупия, щях ли да пържа лайна? Щях да отида на пазаря и да си купя риба. Нея щях да опържа.

Има тенденция сънищата да се приемат като част от действителността. Западната психология и западният ум

приемат съня за реален. Много детинско разбиране. Нари­чам го детинско, защото децата постъпват така. Децата не правят разлика между сън и реалност. Едно дете ще се съ­буди сутрин с рев и вопли. Питате го: "Какво има?" То от­говаря: "Преди малко имах една играчка. Къде е тя сега?" То сънувало играчката, но като се събудило, играчката из­чезнала. Плаче, ридае и иска да му върнете играчката. То не може да направи разликата. Сънят му изглежда реален.

Западната психология е твърде много доминирана от детския ум. Източната психология се доминира от стария зрял и мъдър ум. Детето взема съня за реален, а старецът взема реалността за сън. Цялата реалност е сън. Човек тряб­ва да се събуди. Ако можеш да се пробудиш само за един миг, чувстваш се благодарен. Ще последват повече мигове, не се разочаровай.

И винаги помни, че ако чувстваш центъра, то и ти си част от съня. Това е разликата между егото и атман - себе-то. Егото е център в съня, център на личността в сън. Като изчезне личността, ще изчезне и центърът. Себето или ат­ман е истинският център. Когато всичко изчезне, той остава. Но той не е твой .Ти ме питаш каква е разликата, ако има такава, между центъра на човека и неговия его-център. Има такава разлика. Центърът на човека не е негов, той е на ця­лото. А его-центърът на даден човек си е негов, не е на ця­лото. Всичко, което ти принадлежи, е сън, нищо друго ня­маш. Реалността принадлежи на цялото, тя не може да при­надлежи на част от него.

В. До тук е ясно, че бидейки свидетел, това се чувст­ва като част от моя ум, която наблюдава другата част на ума ми. Бихте ли го коментирали, моля?

О. Това е добре, добър знак. Когато човек наблюдава, той започва да разбира, че една част от ума му наблюдава

другата част на ума. Сега трябва да разбереш кой осъзнава тези две части, кой разбира, че ТОВА е част първа, а ОНО-ВА е част втора. Естествено е, че ти не можеш да бъдеш и двете - ти си се извисил над двете. Ако отново чувстваш, то това е третата част на ума, наблюдаващата, а ти си станал четвъртата. Ако отново чувстваш, то е четвъртата част на ума, а ти си станал петата. Ти си трансцеденталният, който винаги е извисен. Каквото и да наблюдаваш, ти никога не си критерият - такъв е законът. Това, което можеш да наблю­даваш, не си ти. Ти си наблюдателят - наблюдателят от хълма.

В. Когато човек е щастлив и възторжен и иска да го сподели с другите, но вижда, че хората около него не са в празнично настроение, какво трябва да напра­ви?

О. Трябва да почетеш тяхната тъга! Трябва да споде­лиш тъгата им. Не заставай срещу хората. Бъди с тях.

"Да бъдеш с някого" има своята прелест. Ако хората са тъжни, бъди тъжен, но се наслаждавай на това, защото няма причини ти да си тъжен. Така че е лесно да се наслаж­даваш. Празнувай дълбоко в себе си, но бъди тъжен. Ако те плачат и ти плачи - нека се ронят сълзите. Обаче се наслаж­давай на всичко - то е прекрасно!

Плакал ли си някога и да си се наслаждавал? Опитай, няма равно на него. То надминава всички преживявания. Изведнъж виждаш, че можеш да плачеш и да се наслажда­ваш! Сълзите капят, но те не са от мъка - нещо красиво тече с тях. Когато си с хората, по странен начин ти изоставяш егото.

Опитай се "да бъдеш с тях". Постави си за цел никога да не си срещу тях, доколкото е възможно. Да бъдеш с някого е да си религиозен, а да бъдеш против някого е да си

политичен. Така че накъдето и да тръгнат хората, ти бъди с тях.

Ще ти кажа една приказка. Едно време най-великият гръцки санясин бил Диоген. Той бил хубав човек, защото то­зи, който не се привързва към нищо, придобива някаква прелест. Когато се привържеш към вещите, ставаш грозен, ставаш като вещ. Той бил абсолютно свободен човек и хо­дел гол. Хванали го няколко души, които били търговци на роби. Те искали да го продадат. Тъй като било много трудно да го задържат, те се замислили. Оградили го, но той бил много здрав мъж и можел да повали поне осем души, а те, търговците на роби, били само четири и се опасявали.

- Не се страхувайте, казал Диоген, - аз съм винаги с вас. Какво има? Кажете ми и аз ще ви реша проблема.

Те казали:

- Този проблем ти няма да искаш да решиш. Той отвърнал:

- Няма нищо, което аз да не искам да реша, само ми го кажете.

Те му казали:

- Нашето намерение е, че искаме да те хванем и да те затворим.

Той им рекъл:

- Много добре! Какво чакате? Кого? Започвайте - ето ви ръцете ми.

Те не можели да повярват! Спогледали се, били не­доверчиви. Този човек им се дава ... Той рекъл:

- Не се бойте! Аз никога не се боря, аз вървя по тече­нието. Това е стил на целия ми живот. Така че вземете ме и ме затворете. Щом като цялото иска да бъде така, така да бъде.

Те се страхували, но опитали. След това се доверили, защото той наистина не се съпротивлявал. Окован, той

тръгнал с тях. Но бил такъв човек, че не ставал за роб. Че­тиримата души около него изглеждали много глупаво. Диоген казал:

- Не се страхувайте, няма нужда да ме държите във вериги, защото аз никога не се съпротивлявам, винаги вър­вя по течението. Аз ще ви последвам, където и да отидете. Никога няма да избягам от вас!

Те се уплашили още повече. Що за човек е този, що за тип? Но се подчинявали на всичко, което им кажел. Учи­телят си е учител и ти не можеш да направиш от него нищо друго. Учителят си остава учител и в затвора. Лека-полека те започнали да споделят с него проблемите си. А той изг­леждал толкова доволен, толкова възторжен - човек не от този свят!

Те се сприятелили и не само се сприятелили, но ста­нали негови ученици. Докато стигнали пазаря, те били него­вите ученици и той - Учителят. Те казвали: "Учителю, кажи ни това ..."

Той им напомнил:

- Не забравяйте, че сте дошли тук да ме продадете. Вие си загубихте ума. Не забравяйте! Спомнете си защо ме хванахте!

Те отговорили:

- Не можем да го сторим сега. Той казал:

- Не се безпокойте. Дръжте на първоначалния си план. Аз ще ви помогна.

Те не можели да повярват - какво ще направи той?

Така дошли на пазаря. Всички ги наобиколили. Цели­ят пазар се заинтересувал от този роб, защото никога преди не били виждали такъв хубав роб. Дошъл продавачът на търга. Когато Диоген се изправил, той започнал да вика: "Този мъж е хубав, здрав и силен."

Диоген извикал:

- Стой! Чакай да ти покажа. Ти не знаеш как да пред­ставиш човека.

Търговецът слязъл, тъй като човекът бил наистина много здрав и мощен.

Диоген се изкачил и се случило това, което никой па­зар на роби не познава. Той казал:

- Всички роби, елате! Дошъл е един учител да бъде продаден.

Така трябва човек да върви с хората, с живота, с дър­ветата, с реките. Не се борете. Борбата е единственият грях. Не се съпротивлявайте. Ако хората плачат, плачете. Ако хо­рата се смеят, смейте се. И ако правите така, изведнъж ще разберете, че сте свидетели, а не изпълнители. Това е тайна­та на всичко.

ТРУДНО И ЛЕСНО

Лаодзъ казва:

Изпълнявай безделие.

Участвай в неправене на нищо.

Вкуси безвкусното.

Голямо или малко, много или няколко -

замени омразата с добро.

Справяй се с трудното, докато е лесно.

Справяй се с голямото, докато е малко.

Трудните светски проблеми

трябва да се решават, докато са лесни.

Великите проблеми на света

трябва да се оправят, докато са дребни.

Затова мъдрецът,

без да се занимава с велики проблеми,

върши велики дела.

Този, който лесно обещава,

трудно изпълнява обещаното.

Този, който смята за леки много неща,

ще срещне много трудности.

Ето защо дори мъдрецът