смята нещата за трудни и по тази причина никога не среща трудности

Животът не представлява проблем. По-скоро е тайнс­тво, което трябва да се преживее, а не проблем, който да се реши. Но той става и проблем. Става проблем, защото ти отлагаш нещата, отлагаш ги от днес за утре. Това, което може да се направи днес, да се стори днес, не може да се стори утре. Това, което би било добро дело днес, тайнство, което да се преживее, утре ще стане един много труден и неприятен въпрос за разрешаване.

Животът сам по себе си, ако се живее сега и тук, не е проблем. Отлагането на нещата създава проблеми, които се трупат. Така се натрупва огромна камара около тебе. Става почти невъзможно да се живее. Ти си парализиран, инвали-дизиран, притиснат, окован. Първо се опитай да разбереш това и след туй ще ти бъде лесно да навлезеш в сутрата.

Преди няколко дни казах, че дори геният, талантът, може да е нобелист, голям интелект, световна слава, но и той може да постъпи по детски.

Ако той открие сутринта, когато се събуди, че панто­фите му не са на обичайното си място, той се ядосва и драз­ни. Ако точно в този момент може да види яда си, той ще се засмее, защото е толкова глупаво и нелепо! Но той не об­ръща внимание на гнева си. Отива в банята раздразнен, в лошо настроение, и започва да се бръсне. Той почти не осъзнава, че има проблем за решаване, който не го оставя на мира и се промъква в неговото битие. И този проблем на­раства, защото в живота няма нещо, което да не нараства. Всичко живо расте - ти си жив, гневът ти е жив и расте. Никога не остава същият. С всяка минута набира енергия и сила.

Човекът си се бръсне, но е раздразнен, не се наслажда­ва на действието, на освежаващия ефект, на хубавия мо­мент, когато чувстваш разтоварване. Не, той не е в настрое­ние да се наслаждава. Несъзнателно той отпуска бръснача в ръката си и го изпуска на пода. Сега той е още по-ядосан. Ако може да се овладее точно сега, той ще се засмее. Глупа­во е да се ядосваш на бръснача, който не е живо същество. Бръсначът не е виновен за нищо. Как можеш да се ядосваш на един бръснач? Сега нашият човек е още по-раздразнен. Ръцете му започват да се движат по-невнимателно и глупа­во. Отново пропуск и старото хубаво огледало, което той обича много, е ударено и строшено.

Той вече не е на себе си. Излиза, блъска се в мебелите, тряска вратата, наплесква детето, че не си е написало до­машното, вдига кавга, заяжда се със жена си ... И всичко заради нещо толкова незначително! Понеже пантофите му не били на мястото си.

А сега нашият така-наречен гений се качва на колата и тръгва за офиса си, но така и не стига до там, защото прави катастрофа. Така трябвало да стане, тъй като пантофите му не били на обичайното си място. Шофира той като маниак, ядът му стига до краката, натиска газта - като пиян! Катаст­рофата става. След 12-15 часа, когато отваря очи, вижда, че е в болница. И не може да свърже събитията в едно.

Историята може да продължи и още ... влюбва се в сестрата и т.н. И всичко това само заради пантофите, които не били на мястото си! Цялото семейство е разстроено, раз­вод, а светът повече не е същият - само защото пантофите не били на мястото си.

Оправяй нещата едно след друго и не ги оставяй да те затрупат. Не ги натрупвай. Животът си е хубав, но става грозен. Той не е проблем. Всеки проблем е толкова ДРЕ­БЕН, че е глупаво да наричаш живота проблем. Той не е

проблем за дърветата, не е проблем за птичките, не е проб­лем за земята и небето. Той е проблем само за човека, тъй като само човекът се е научил на хитрост - хитростта да от­лага. Така дребните неща стават големи. И идва моментът, в който ти не можеш да се справиш с тях. Тогава ти ставаш дребен, а проблемът огромен и почти е невъзможно да го решиш. Тогава пренасяш бремето му върху своята глава. При такова бреме как можеш да се радваш? Как можеш да се наслаждаваш? Как можеш да празнуваш? Как можеш да танцуваш?

Тогава някой ти казва: "Има Господ." Ти чуваш думи­те, но не можещ да повярваш. Може да има Сатана, който управлява света, но не Бог. Целият ти живот е станал такава развалина, такова бреме, че ти се иска да си сложиш край на живота. Рядко ще намериш човек, който в даден момент да не е мислил да извърши самоубийство.

Психоаналитиците казват, че всеки мъж и всяка жена в продължение на живота си поне десет пъти мисли за самоу­бийство. Не го правите, защото сте страхливци. Иначе няма на какво друго да го отдадете, че не го извършвате. Важното е, че го замисляте! Това означава, че животът е станал тол­кова невъзможен за живеене, че вместо да се оставите да ви повлича още, ще предпочетете вие да го оставите, да отпад­нете от него.

Как можете да обичате Бога? Как можете да се моли­те? Молитвата е израз на дълбока благодарност. Добре живян живот става живот на молитва. Тя няма нищо общо с църквите, храмовете и джамиите, тя е свързана с качеството на твоя живот. Добре живян живот във всеки отделен мо­мент, осъзнат, буден, без отлагания, става живот за молит­ви, а молитвите постепенно се превръщат в медитация. То­гава ти дори не се молиш, защото думите ти пречат. Молит-

вата ти е мълчалива. Когато молитвата е мълчание, това е медитация. .

Така че, за да разбереш, че съществуването е красиво, свещено, че то е благодат, благословия, ти трябва да живе­еш по различен начин - живот, в който не отлагаш нещата. Това значи да живееш във всеки момент.

Разтовари се от миналото. Бремето вече го няма, ми­налото отплува и не съществува. Ненужно се обременяваш с духове - те повече не съществуват. Не се нагьрбвай с бъде­щето - него още го няма. Когато дойде, ТИ ще си там, за да го посрещнеш. Защо го планираш сега? Така както го пла­нираш, то няма да се случи. Твоето планиране ще създаде по-голям проблем, тъй като с предварителното планиране ти искаш да наложиш твоя план върху съществуването.

Съществуването не следва тебе, а ти можеш да го следваш и да се чувстваш благодарен. Съществуването не може да следва тебе, защото ти не познаваш цялото. Ти не познаваш волята на цялото, неговата съдба. Като си правиш частни планове, те могат да се окажат, че са против цялото и трябва да бъдат разрушени. Тогава и сърцето ти е сломе­на

Зарежи миналото и не се захващай с бъдещето. Се­гашният момент е всичко. Ако преживяваш настоящия момент будно, тогава нещата, дребните неща, ще се опра­вят, а с оправяне на дребните неща, ти ще растеш и няма да имаш големи проблеми.

Лаодзъ казва, че за големия човек няма големи проб­леми. Нормално е вие да си мислите обратното, че има го­леми хора, защото те решават големи проблеми. А Лаодзъ казва, че няма големи проблеми за големия човек,тъй като той никога не оставя проблемите да станат големи. Той ги разрешава, докато са дребни и са в ръцете му - тогава може да се направи нещо. Когато решаваш проблема на момента,

ти си свеж и необременен, не се трупа прах върху битието ти. Когато се пъхнеш в следващия момент, ти си свеж, млад и девствен. Изпълзяваш в следващия момент както змията, която се измъква от старата си кожа, оставя старата кожа, а в новата е още по-свежа и по-млада. Така че животът е ед­но тайнство, а не е проблем за решаване. Той трябва да се живее цялостно. Тогава ти се чувстваш благодарен - това е божи дар. Започни го и се опитай да разбереш сутрите на Лаодзъ.

Изпълнявай безделие. Участвай в неправене на нищо. Вкуси безвкусното...

При действие не прави нищо - това е най-дълбоката тайна на Лаодзъ. Той казва, че щом нещата могат да се вършат като не правиш нищо, защо трябва да вършиш не­що? Когато нещата стават чрез невършене на нищо, ако ти правиш нещо, или се опитваш да направиш, ти само ще си навлечеш беля.

Сега да ти дам няколко примера. Ти трябва да си чул името Архимед - неговата история е известна. Той се опит­вал да реши един научен проблем. Напрягал се с всички сили. Не можел да спи, не можел да прави нищо друго. Ца­рят му бил възложил да реши някакъв проблем и то ведна­га. И той бил първият човек, който трябвало да се занимава с този проблем. Така че нямало прецедент, нямало нищо в миналото, което можело да му помогне. Никога преди не бил възниквал този проблем - това било за първи път.

Работил той упорито, бил много напрегнат - до край­ност. Но какво да направи? Като не можеш да решиш един проблем, ти просто не можеш да го решиш и толкоз! Човек се чувства безсилен, безпомощен.

Един ден докато се къпел, лежал във ваната, отпус­нат - забравил за задачата, която трябвало да реши, защо­то тя не можела да се реши - и изведнъж я решил. Той бил толкова екзалтиран, че забравил, че е гол в банята, изтичал на улицата и завикал: - Еврика! Еврика!, което означава -Открих, открих го!

Царят помислил, че е полудял и целият град го по­мислил за луд. А той не бил полудял. Той открил решение­то. Когато царят го попитал: - Как го откри?, той казал: - С бездействие. Аз нищо не правех и изобщо не се опитвах да го реша, аз просто го бях изоставил. Бях преустановил на­пълно всичките си занимания с него и релаксирах.

Тогава какво се е случило'? Когато релаксираш, ти ста­ваш едно с цялото. Когато релаксираш, ти нямаш его. Кога­то релаксираш, ти не си личност. Когато релаксираш, ти ставаш цялото. А когато си напрегнат, ти ставаш индивид. Колкото повече се напрягаш, толкова повече се концентри­ра егото.

Егото е дребно, как може да реши нещо? То може да се суети, но не може да реши нищо. Когато го няма егото, ти се отпускаш във ваната и изведнъж проблемът е решен!

С Буда се случило следното: Шест години работил много, наистина много. Никой не е търсил така дълбоко вътрешното значение на живота като Гаутама Буда. За шест години направил всичко, което можело да се направи, всич­ко в човешките възможности. Ходил при учителите - всички учители известни в онези времена. Но учителите били без­помощни, защото каквото и да кажели, Буда го е правил. Той го правил отлично и те не можели да му кажат: - Не си направил достатъчно и затова не си го постигнал. - Той правил всичко толкова добре, че било по-добре от неговите учители. Затова те казвали: - Прости ни, но трябва да оти-

деш другаде. Не се получава и ние не можем да ти помог­нем с нищо повече. Намери друг учител.

Дотегнало му от всичките учители, от всичките систе­ми, философии, методи, методики и започнал сам да се за­нимава, но пак нищо не ставало.

Изминали шест години в кошмарно съществуване. Живеел с дълбоки терзания. Един ден като минавал реката Ниранджана близо до Бодх-Гая, той бил много слаб от дъл­гия пост, тъй като някой му казал, че трябва да гладува дъл­го, за да си помогне, толкова слаб бил, че не можал да пре­мине реката.

Ниранджана не е много голяма река, но той бил наис­тина много немощен. Хванал се за корените на едно дърво, за да не го отнесе течението. Така захванат за корените на дървото той започнал да мисли: "Какво правя? Аз просто се съсипах, а не стигнах до никъде. Светът свърши и всичко ТОВА аз оставих зад себе си. И сега тази мокша, спасение­то, господ, истината - все едно как ще го наречеш - всичко свърши и хич не ме е еня. Зарязах всичко." В този момент той смъкнал бремето от себе си.

Когато търсиш и ровиш за нещо, ти създаваш напре­жение. Точно това напрежение става бариерата. А когато няма търсене и ровене, всичко релаксира. Точно това се случило с Буда в реката Ниранджана, както се случило и с Архимед в банята. Отпуснал се, релаксирал и почувствал изблик на енергия. Тази енергия ие е негова, тя е енергията на цялото, а него го няма.

Ти съществуваш само с твоето търсене, алчност и же­лания. Когато няма алчност и желания, няма какво да се постига. Настоящият момент е достатъчен, край сам за себе си. Тебе те няма. Егото изчезва.

Тогава Буда излязъл от водата и се отпуснал под дър­вото бодхи. От години не бил релаксирал. Тази нощ той

спал дълбоко. За първи път спал без сънища, тъй като съ­нищата са желания. През деня сънуваш чрез мисленето, в бленуването желанията продължават - 1001 желания, неиз­пълними.

Мечтите създават някаква утеха за ума - това, което не става в живота, става в мечтите. Мечтите са утеха. Когато нямаш желания, мечтите изчезват, а когато мечтите изчез­нат, за първи път заспиваш. За първи път се отпускаш и из­чезваш в цялото.

Така той спал добре, за първи път наистина се наспал. Рано сутринта, когато последната звезда бледнеела, той от­ворил очите си - свеж и бодър като новородено - без наме­рения, без търсещ ум, без желания - това, което Буда нарича тришна - без тришна, без желание.

Този момент бил вечността, защото когато желаеш, ти винаги преминаваш в бъдещето. А онзи момент бил веч­ността, без движение към бъдещето - онзи момент бил всичко. Тогава Буда станал като цветето. Цветето цъфти тук и сега. Птичката пее тук и сега. Човекът винаги си мисли за другаде. Човекът никога не е там, където е. Ще го намериш навсякъде другаде, освен където е. Не можеш да го намериш там, където е - никога!

Буда в онзи момент бил наистина в онзи момент, там под дървото бодхи. Физически бил там, психически бил там и душевно бил там. Затова онова дърво станало дървото на осенението.

Никаква мисъл, никакво вълнение върху езерото на съзнанието, всичко затихнало, желанията не безпокоят, бу­рята я няма. Погледнал последната гаснеща звезда и станал осенен. Когато по-късно хората го питали: "Как го постиг­на?", той отговарял: "Като спрях да търся и да ровя. Спрях да съм активен - при пълното безделие то стана." Винаги така става.

Понякога може да сте забелязали, не като при Буда и Архимед, но понякога се мъчите да си спомните някое име. Просто ви е на върха на езика. Казвате си: "На върха на ези­ка ми е, а не излиза." Затормозявате се, напрягате се, но какво да сторите? Не ще, та не ще да се яви! Колкото повече се мъчите, толкова става по-невъзможно. Тогава се отказва­те, вземате цигара и запалвате или излизате в градината да се поразходите. Просто се ангажирате с нещо друго, пускате радиото или си пиете чая. Или просто се занимавате с нещо друго и съвсем забравяте за името. Тогава изведнъж то изс­кача и го произнасяте. Едно малко осеняване, но по качест­во е същото. Едно малко сатори, много дребно, не си струва хвалбата, но е от същото естество.

Ако можеш да схванеш този процес, ти ще разбереш какво Лаодзъ има предвид като казва бездействие. Просто има неща, които ти не можеш да постигнеш с действие. Ето го критерият: Ако има нещо, което ти можеш да постигнеш с действие, то принадлежи към този свят. Всичко, което може да се постигне с действие, принадлежи към материал­ния свят. А всичко, което принадлежи към духовния свят, не може да се постигне с действие. То може да се постигне само чрез бездействие, релаксация и тотално карай-да-върви!

"Изпълнявай бездействие...", изпълнявай карай-да-върви, изпълнявай релаксация. Релаксирай, когато търсиш истината. Когато тръгнеш да търсиш истината, ти си със светски ум. Нужна е амбиция, усилия, тъй като има жестока конкуренция. Ти не си сам. Милиони хора се борят, сража­ват се един с друг, във вечна война са.

Светът е постоянна война и всеки се бие срещу всеки. Синът се бие с бащата, може и да не го съзнава. Бащата се бие със сина, също може да не го съзнава. Майката се бори с детето си, детето се бори с майка си. Брат срещу брат, нация

срещу нация, семейство срещу друго семейство - всеки се намира в дълбок конфликт и се сражава.

Виж какво, ако релаксираш, ти не можеш да станеш министьр-председател, не можеш да станеш президент на страната. Ако релаксираш, не можеш да станеш Рокфелер или Форд. Това не е възможно. Ако само релаксираш, ти ще си просяк като Буда или Лаодзъ. Така че нужна е борба. Светът е свързан с насилие и той принадлежи на егото. Све­тът принадлежи на тези, които са по-агресивни от другите.

Ти идваш в света напълно обучен за насилие, действие и вършене на нещо. Хората идват при мене и казват: "Кажи ни какво да правим и ще го направим, а ти казваш: "Само релаксирай и не прави нищо." Това е невъзможно." Изглеж­да невъзможно дори и за миг да не правиш нищо, защото по стар навик, по дълбоко вкоренен шаблон ти си знаеш: нещо трябва да се прави!

Лаодзъ казва:

Никакви усилия не са нужни. Дзен-учителят казва: Седиш си кротко и не правиш нищо, а тревата сама си расте. Той говори за най-вътрешния слой на твоето битие, където бездействието и кроткото седене са единственият начин да правиш нещо. Тревата сама си расте - няма нужда да я тег­лиш, нито да дърпаш растенията нагоре - те сами си израст­ват. Ти седиш отстрани и чакаш. Докато чакаш, тревата по­раства.

Веднъж като разбереш, че не са нужни усилия за най-същественото битие, внезапно за тебе се открива ново изме­рение. Няма напрягане. Религиозният човек не е напрегнат. Всъщност религиозният човек не се мъчи да постигне нещо. Ако видиш религиозен мъж да постига нещо, той не е рели­гиозен, той е толкова светски, колкото са и другите. Той е сменил само името на господа си, това е всичко. Преди го е наричал пари, а сега го нарича медитация. Преди го е нари­чал материален, а сега нещо друго - Бог. Но постигащият ум е налице, а всеки постигащ ум е препятствие, единствената бариера.

Изпълнявай безделие...

Наслаждавай се на бездействието. Просто е, но изг­лежда трудно. Изглежда трудно заради тебе. Иначе си е много просто. Намери време за неправене на нищо. Когато имаш свободно време, просто си затвори очите и не прави нищо. Скоро ще усетиш вкуса на безвкусното. Скоро ще навлезеш в различен вид съществуване, където са живели Исус, Кришна и Лаодзъ.

Постоянното ангажиране в дела създава безпокойство. Затова понякога гледай да не се ангажираш с никакви дела и да не правиш нищо.

В детството ми дядо много се безпокоеше за мене. Тай беше любвеобилен, умен, стар и мъдър човек. Щом ме ви­деше да седя, тъй като цялото ми детство премина така: в неправене на нищо и само кротко седене - той казваше:

"Ставай! Прави нещо! Иначе няма да постигнеш нищо в живота, ще се провалиш."

Той беше прав. Напълно прав. И казваше това от дъл­боко състрадание. Нареждаше: "Поне иди да играеш! Недей да седиш така, създаваш ми грижа."

Така че аз се премествах от тази стая в другата и пак сядах. Защото веднъж вкусиш ли безвкусното, нищо не мо­же да се сравни с него, то е несравнимо.

Веднъж разбереш ли, че неангажирането с никакви дела е най-великото дело в света, тогава всички неща ти из­глеждат дребни,детински и глупави!

Обаче на Запад никога не е имало учител, който да казва: Не правете нищо! Исус се опитал, но го убили. А той се опитвал много предпазливо, защото знаел, че няма да бъ­де изобщо разбран. Ако той говорил като Лаодзъ, никой нямало да го разбере.

Евреите са много дейни. Те вършат много неща. Труд­но е да победиш евреите в каквото и да било. Никога не се състезавай с евреин, той ще те победи. Те са големи деяте­ли. И целият свят е против тях. Много Хитлеровци са идва­ли и са си отивали. Опитвали са се да сломят евреите, но напразно. Всеки път евреите са се съвземали и са ставали по-силни от преди. Евреите са най-светската раса на света. Те вярват в действието. Те не могат да разберат Исус, а той говорил нещо като Лаодзъ, много предпазливо, с маскиро­въчни изрази, както никой друг учител не се е опитвал.

Точно обратното гласи поговорката: Като не правиш нищо, ставаш работилница на дявола. А Лаодзъ казва, че когато не правиш нищо, само тогава ти ставаш работилница на Бога, не на Сатаната. Дяволът те обзема, когато решиш да направиш нещо. Тогава ти си в ръцете на дявола. Тогава той може да те обземе, да те изкуши, да те насили, да те на­кара да се стремиш към нещата и постиженията. Човекът,

който не иска да прави нищо, който не се интересува от де­лата - дяволът просто не може да го приближи. Невъзможно е, защото дяволът е деятелят.

Искам отново да ви кажа, от друга гледна точка, защо Адам е бил изгонен от Райската градина, от Рая.

Адам живял като животните, растенията и птиците, като не правел нищо. Това било истинска наслада - просто да се радваш на живота като децата. Те не правят нищо, а му се радват и само играят.

Господ казал: Недей да ядеш плода на дървото на зна­нието, защото в момента, в който вкусиш този плсд, ти ще станеш деятел, тъй като знанието е ненужно, ако не действа като средство за правене на нещо. Знанието означава техно­логия, ноу-хау. Знанието е техническо средство за по—умело правене на нещата. Знанията те правят по-ефикасен изпълнител.

Обаче змията, дяволът, ги изкусил. Първо той изкусил Ева. Това също е от значение, защото, където и да погледнеш, ще видиш винаги как Евите тласкат мъжете си към правене на нещо. "Иди да свършиш това! Трябва да си пос­троим по-голяма къща и да си купим по-голяма кола! Нужни са ни повече богатства, диаманти. Върви да направиш нещо, стига си седял в къщи!" Жените все ръчкат мъжете си.

Така че притчата е многозначна. Ако го оставиш мъ­жа, той ще се отпусне и ще стане лентяй. Той просто ще релаксира. Ще си свири с флейтата под дървото, ще си пийва от шишето винце и това му стига! Няма да му е до света и да се безпокои за него.

В притчата е казано: змията първо убедила Ева. "Това дърво - дървото на знанието - е забранено, защото Господ не иска да станете като него. Ако ядете от плода на знание­то, вие ще станете като боговете!"

Всички реклами са предназначени за жени, а не за мъ­же. Змията е първата рекламна агенция. Тя е пионер в това поприще. Насочила се е към правилния обект. Ако искаш да хванеш мъжа, дръж жената. Веднъж влезе ли в ума й нова кола, трудно ще я откажеш - тя ще вкара новата кола в гла­вата на мъжа си.

Щом като веднъж Ева вкусила плода от дървото на знанието, тя изкушила и клетия Адам. Те били изпъдени, изхвърлени, от рая. Смисълът е, че след като станали толко­ва изкусни, знаещи и действащи, те загубили невинността на битието, на която се наслаждавали. Преди това времето не съществувало.

В притчата е казано, че когато Господ ги изгонил, той им казал: "Сега ще има смърт за вас." Тъй като преди не е имало време, значи не можело да има и смърт. Не, че Адам нямал да умре, а нямало да има смърт. Птиците умират, но те не познават смъртта. Те просто живеят и просто умират. Нито за момент не се тревожат за смъртта. Животните жи­веят и умират, но смъртта не е техен проблем. Те не сядат да мислят какво е смъртта и може ли да се живее след смъртта или не. Смъртта не е проблем за тях. С идването на времето идва и смъртта. Идва знанието, времето навлиза и тогава идва смъртта. Всичко това е една каша от проблеми.

Човек трябва да стане отново невинен. Той трябва да изостави знанията. Но ти можеш да зарежеш знанието, само ако разбереш, че всичко, което е хубаво, истинно и добро, може да се случи без правене. Иначе ти не би могъл да зах­върлиш знанието.

Лаодзъ се стреми да те направи разбиращ. Той се опитва да ти даде виждане, че знанието трябва да се изоста­ви. Тогава ти веднага ще попиташ:

- Ако зарежем знанията, как ще можем да правим раз­личните неща?

Той казва:

- Тези толкова много различни неща не са нужни. Най-съкровеното битие разцъфтява при неправене на нищо.

Изпълнявай безделие. Участвай в неправене на нищо. Вкуси безвкусното.

Лаодзъ никога не споменава името божие. Той после­дователно се спира на насочващи думи, но никога не изпол­зва преки изрази. Например думата безвкусно. Бог няма вкус, тъй като вкус и аромат съществуват при двойственост. Ако нещо е сладко, значи че друго нещо е горчиво. Ако не­що е добро, значи друго нещо е лошо. Ако нещо е свято, то друго трябва да е грешно. Безвкусно значи недвойствено -това което индусите наричат адвайта - недве. Безвкусно е поетичен израз, с него се прави намек, а не пряка индика­ция.

Това е едно революционно схващане. Трябва да се тълкува по много внимателен начин. Ти си чул прочутия израз на Исус: обичай враговете си. Лаодзъ отива по-далеч от това. Той казва: "Отвърни на омразата с добродетел, а не с любов." По-лесно би било да каже: "Отвърни с любов, ко­гато някой те мрази. Обичай врага си." Но защо той не спо­менава любовта?

Има сериозни причини. Първо, когато Исус казва: обичай врага си, той приема двойствеността за любовта и омразата. Приема двойствения феномен. Дълбоко в себе си ти вече обичаш своя враг, иначе как можеш да мразиш? До-

като не си обикнал своя враг, ти не можеш да го мразиш. Ти обичаш вече врага си несъзнателно, ето защо го мразиш. Любовта и омразата съществуват заедно. Когато обичаш някого, ти забравяш, че го мразиш. Ако го осъзнаеш, ти ще осъзнаеш факта, че, когато обичаш даден човек, ти също го мразиш и че когато мразиш даден човек, ти също го оби­чаш. Враговете и приятелите не се различават много. Ти обичаш приятеля си съзнателно, а го мразиш несъзнателно. Мразиш врага съзнателно, а го обичаш несъзнателно. Защо­то двете не могат да съществуват отделно. Те са двете лица на една монета: обичам/мразя.

Понякога се плашиш, че искаш да убиеш някого -например мислиш, че искаш да убиеш съпругата си или съпруга, или че ще убиеш майка си или баща си. Чувстваш се много виновен, но защо? Не чувствай вина. Естествено е. Във всяка любов се крие омраза. Мисли за врага си и все повече засилвай омразата си, тогава ще откриеш, че ти го обичаш. Може би това е негативният начин на обичането -омразата е негативният път на любовта.

Това се случило отдавна. Махатма Ганди и Мохамед Джина - двама велики политици на Индия - били заклети врагове. Разбира се, когато сте врагове за много дълго вре­ме, вие се привързвате един към друг. Когато Ганди бил убит и Джина научил новината, човекът, който му я съоб­щил, очаквал, че той ще е щастлив, но той станал много тъ­жен. Без Ганди какво ще прави Джина? Врагът е мъртъв, значи и ти си почти мъртъв.

На тебе не ти липсват само приятелите, липсват ти и враговете. Те са част от битието ти.

Когато Исус казва: "Обичай враговете си", той не каз­ва нещо революционно, то само изглежда революционно. Ти всъщност ги обичаш, но любовта е скрита, а той иска да я разкрие, нищо друго.

Лаодзъ казва: