Дао – трите съкровища Ошо Том 3 1 стремежът към знание

Станало така, че оракулът на Делфи заявил:

- Сократ е най-мъдрият човек на земята днес. Хората като чули това, дошли при Сократ и казали:

- Това е парадокс! Ние сме озадачени! Тогава кой е прав? Ако оракулът е прав, значи ти грешиш, ако ти си прав, значи оракулът, не може и двамата да грешите. Ние вярва­ме в теб, ние те познаваме, ние почувствахме, че ти трябва да си прав, каквото и да кажеш, не може да е лъжа. Но ора­кулът - свещеният оракул - никога не казва лъжи. Всичко предсказано от делфийския оракул се оказа вярно, така че ние сме в безизходица, помогни ни.Ти казваш, че не знаеш нищо, всъщност ти казваш, че знаеш едно нещо - че не знаеш нищо, а след това идва оракулът и казва, че Сократ е най-мъдрият човек на земята.

Сократ казал:

- Трябва да има някакво недоразумение, защото аз зная за себе си повече, отколкото някой може да знае за мен и аз ви казвам отново, че не зная нищо - най-многото, което мога да си разреша, е, че зная, че не зная нищо. Ни­що повече. Вървете и питайте оракула отново, има някакво недоразумение. Или вие не го тълкувате правилно, или не­що друго - вървете пак!

Те отишли пак и питали оракула, а оракулът се изс­мял и казал:

- Ето защо ние казваме, че той е най-мъдрият човек на земята, защото той знае само, че не знае нищо.

Няма парадокс. Това е показателното за мъдрия човек, че той е стигнал да разбере, че знанията са безплодни, че

знанието не знае нищо, знанието е боклук, знанието е глу­пост, колкото и логично да иска да бъде - всичко това са само претенции.

Защо става така? Защото колкото повече се стремиш към знания, толкова повече се отдалечаваш от себе си. Кол­кото повече се опитваш да намериш истината, някъде извън теб, колкото по-далеч отиваш ти, колкото по далеч от Ця­лото, в търсене на Цялото, толкова по-далеч от себе си в търсене на автентичното битие, толкова по-далеч от съзна­нието в своя стремеж.

Какво търсиш ти? Това което търсиш, е вече в теб. Ре­лигията е търсенето на това, което е вече факт. Религията е търсенето на това, което е вече реалност. Ако се отделяш все повече от себе си, ти ще знаеш все по-малко, а ще мис­лиш, че знаеш все повече и повече. Писания ти ще знаеш, думи ще знаеш, теории, и ще можеш да предеш, ще можеш да тъчеш все повече от тези думи, ще можеш да правиш дворци във въздуха, но те не могат да не са въздушни, абст­рактни - те не съществуват, те са направени от същата ма­терия като мечтите. Мислите и мечтите са направени от ед­на и съща материя - те са вълнички по повърхността на оке­ана; те нямат нищо съществено в себе си. Ако искаш да на­учиш истината, върни се у дома си.

Аз винаги казвам:

Търси и ще загубиш, недей да търсиш и ще намериш, защото самото усилие да потърсиш означава, че ти си приел със сигурност, че то не е вече в теб.

От самото начало твоето дирене е обречено на неус­пех. Един ден, дирейки, търсейки, трупайки знания, ще те осени фактът, че ти си глупак, че е щяло да бъде по-добре преди да тръгнеш по широкия свят да дириш, да беше пог­леднал вътре в себе си.

И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на ули­цата - стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и помагат и се питали: "Какво се е загубило?"

- Какво търсиш? Тя казала:

- Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помог­нете ми. Много сте мили.

Така те се заели да търсят.

Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голя­ма, а иглата съвсем малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал:

- Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала:

- Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре.

Всички спрели да търсят и казали:

- Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи?

Рабия казала:

- Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно? Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и може да се търси.

Хората се разсмели и казали:

- Ама ти наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и единственият изход е да вземеш лам­па от някого и да потърсиш иглата там.

Рабия казала:

- Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз знам, че там е тъмно.

Притчата е многозначна. Търсите навън, защото има причина - тъй като вътре всичко е тъмно. Затваряте очите си и настъпва тъмна нощ, не можете да видите нищо, даже ако нещо се вижда, то не е нищо друго освен част от външ­ното, отразено във вътрешното езеро с плаващи мисли, кои­то вие сте събрали на пазара - лица, прииждащи и отмина­ващи, но те принадлежат към външния свят. Просто: отра­жение на външното и огромна тъмнина. Става ти страшно. Тогава на човек му се струва, че е по-добре да търси навън, където има поне малко светлина.

Но не това е въпросът. Къде загубихте своята истина? Къде загубихте своето битие? Къде загубихте своя Бог? Къ­де загубихте щастието си, блаженството си? По-добре ще бъде преди да тръгнете по безкрайния лабиринт на света отвън, по-добре е първо да погледнете вътре. Ако не наме­рите там, добре, вървете и търсете навън. Но няма да наме­рите. Който е търсил вътре, винаги е намирал, тъй като то си е там - нужен е един поглед, един разговор, извикване на съзнанието. Просто един задълбочен поглед.

Колкото повече човек преследва знания,

толкова по-малко знае.

Затова мъдрецът знае, без да се скита.
При тичането вие губите, пилеете живота си, енергия­та си, възможностите си. Не тичайте нагоре-надолу. Спрете да тичате, затова е медитацията. Спрете да тичате, седнете спокойно, със затворени прозорци и врати, настанете се вътре, починете си вътре, отпуснете се вътре, оставете сует­нята да се успокои и започнете да гледате.

Отначало ще вървите пипнешком, отначало ще ви бъ­де много тъмно, но като свикнете, тъмнината ще се проме­ни.

То е точно както, когато идвате отвън в горещ слънчев ден с парещо слънце и щом влезете в стаята на вашата къ­ща, не можете да видите нищо; всичко изглежда тъмно, за­щото очите ви са се нагодили към силното слънце, очите ви са свикнали със силната светлина.

Внезапна промяна - очите ви след малко ще се прис­пособят и това е всичко. Нужно е търпение. Когато пристъ­пяте навътре, не виждате нищо. Не бъдете нетърпеливи, не бързайте да казвате, че всичките богове са фалшиви като казват, че блаженството е вътре, а вие не виждате нищо.

Случило се с най-проникновения мислител, който За­падът познава, случило се това с Дейвид Хюм. Всеки път, когато попадал на източните учения, едно и също - надник­ни вътре, затвори си очите. "Виж" - един ден той си помис­лил - "Да опитаме, макар че знаем добре, че там няма нищо. Тези ориенталци са луди, нелогични, нерационални, интровертни, заблуждават себе си и никой друг." Той казал: "По-добре е все пак да опитам." Затворил очите си, просто за ед­на минута. След това ги отворил и написал в дневника си: "Няма нищо друго освен тъмнина, няколко блуждаещи мис­ли, няколко усещания и нищо друго..."

Не бъдете толкова нетърпеливи. Почакайте. Нека не­щата вътре да улегнат - нужно е време. Вие ги разбутвате в течение на много животи, нужно е време, за да улегнат -

малко търпение - нищо друго не е нужно. Не е нужно вие да ги настанявате, защото това отново ще ги разбута, вие ще ги разбутате повече, от вас се иска да не правите нищо.

Това е значението на красивата фраза на Лаодзъ уу -уей - прави, като не вършиш нищо. Ти просто нищо не пра­виш, а то става. Това е да правиш като не вършиш нищо. Само си затваряш очите и чакаш дълго - виждаш пластове­те на мътилката как падат и се утаяват, нещата падат на мястото си, тишина, лека - полека тъмнината става светли­на и този някой става познат, с познаването на който всичко е известно. Защото този някой е семето. Това си ти, Света-кету.

Това е най-голямото постижение, това което се пости­га, без да вършиш абсолютно нищо. Запомни: това, което ти можеш да направиш, не може да мине извън теб. Как може да мине? Ако го направиш, то ще остане под теб, не може да отиде по-високо от теб. Каквото и да направиш, ще е част от ума ти, то не може да бъде трансцедентално. Какво­то и да направиш, ще бъде сторено от егото, не може да е твоето битие. Така чрез неправене е единственият начин да го направиш.

Седейки неподвижен, седейки кротък, неправейки нищо, а тревата си расте. И тогава усилието, вършенето е застинало. Каква огромна и необятна тишина пада над теб...

Преди няколко дни прочетох японско стихотворение и един ред от него проникна дълбоко в мен и стана част от моето сърце. Той беше следният:

Когато нищо не се върши, даже птичките не пеят, ня­ма нищо, всичко е спокойно и тихо, изведнъж осъзнаваш, че нищо никога не е липсвало - нещото, което търсиш, винаги си бил ти. Изведнъж разбираш, че господарят на всички господари си седи на трона. И започваш да се смееш.

Бокуджу станал осенен - просветлен. Не вземайте думата много на сериозно. Няма нищо сериозно. Това е върхът на удоволствието, последният виц. Бокуджу станал просветлен и започнал да се смее, смял се до пръсване и полудял. Събрали се хората и започнали да се питат:

- Какво е станало? Кажете ни какво се е случило? Той казал:

- Нищо не се е случило, а аз полудях да ровя и да търся това, което е вече в мен.

Когато хората питали Бокуджу:

- Какво направи, когато стана просветлен? Той казвал:

- Смях се, смях се на висок глас. И добавял:

- Аз още не съм престанал да се смея. Дали вие го чувате или не, това е друг въпрос, аз все още не съм спрял да се смея.

Какъв майтап! Вие го имате вече, а продължавате да търсите и не можахте да го намерите, не защото го няма там, а защото е било точно там и толкова близо до вас, че не сте го видели.

Очите могат да видят това, което е надалеч. Очите мо­гат да видят отдалеченото, защото очите се нуждаят от пер­спектива. Ръцете могат да докоснат това, което е различно и

отдалечено. Ушите могат да чуят онова, което е навън. Ето защо Лаодзъ казва, че разбира без да вижда, защото как мо­жеш да видиш себе си? Кой ще види кого? Гледащият и гледаният са един и същ - очи не са нужни. Кой ще го нап­рави? Кой ще направи усилието? Ще стане както кучето, което си гони собствената опашка - просто е глупаво.

А това вършите вие - гоните собствената си опашка. Спрете и вижте, че това е вашата опашка, не е нужно да я гоните, няма никога да я стигнете. Ако гоните, губите, ако не гоните, постигате.

... постига, без да прави нищо.

И тогава времето изчезва. Тогава познанието изчезва, защото познанието го има, за да знае нещо. Познанието е умението да знаеш. Щом като си успял, няма смисъл умени­ето да остане - то просто изчезва.

Времето изчезва. Времето го има, понеже ти си обър­кан, то е създадено от твоето объркване, за да можеш да се надяваш за бъдещето, и някак си понасяш объркването, то­лерираш го и се утешаваш.

Умът и времето не са две неща, а са аспекти на едно нещо. Когато и двете изчезнат, за първи път ти си това, кое­то си - в твоята абсолютна слава. Иначе казано, ти ставаш бог, ти си Буда.

Попитай събудените - те всички казват едно и също, че трябва да постигаш без всякакво усилие от твоя страна. Усилието е, което създава бъркотията.

Остави всяко усилие, седни тихо и гледай вътре в себе си-уу-уей.

О. Да така е. Най-егоистичното. Няма друго като него - несравнимо егоистично.

Човек трябва да е егоист - няма избор. И всичките учения, които ти казват да не си егоист, не помагат. По-скоро те разсейват твоето битие и те правят неестествен.

Егото е твоят център, а да бъдеш егоист е единствени­ят начин да си ти. Колкото повече се стараеш да не си его­ист, толкова повече ставаш ексцентричен. (Думата "ексцен­тричен" е хубава: тя просто означава извън центъра.)

Така твоят корен не е вече в теб, така ти нямаш вече за база битието си. А човек, който не се базира на своето би­тие, живее фалшив живот, изкуствен живот. Целият му жи­вот е повече като сън, отколкото реалност.

А дълбоко в себе си не можеш нищо да направиш. Дълбоко в себе си ти си оставаш егоист. В най-добрия слу­чай ставаш лицемер.

Ти се стараеш да не си егоистичен, но това е невъз­можно. Даже в усилията ти да не си егоистичен, ти оставаш • егоист. Така ти създаваш раздвоеност, конфликт и каквото и

да кажеш на повърхността, в дълбоката си същност ти го отричаш - и ти много добре знаеш това, тъй като не би мо­гъл да измамиш себе си. На повърхността отгоре се твърди едно нещо, а от дълбините се разнася точно обратното.

Случило се веднъж, че срещу Мулла Насрудин било заведено дело в съда и съдията попитал:

- Спал ли си с тази жена, Насрудине? Насрудин казал:

- Не, Ваша светлост, изобщо не съм мигнал.

Това е положението. Вие казвате нещо, а вътрешната ви същност му противоречи. Вие ставате противоречие. Вие ставате напрегнати. Вашият живот става терзание, страда­ние.

Аз ви уча да сте напълно егоистични, защото ви уча на това, което е естествено. Но ако ме разбирате добре, което е трудно, тъй като можете да ме разберете погрешно, ако вие сте наистина егоисти, тогава много ще изтече от вашия жи­вот, което е абсолютно неегоистично. Понеже, когато човек, се базира на собственото си битие, той има толкова много да споделя, толкова много да дава, че не е нужно да е алтруист.

Ако си егоцентричен, ти си алтруист, защото притежа­ваш преливаща любов, преливащо битие и ти трябва да раз­даваш. Ти си като цветето - изпълнено с благоухание, което дели с ветровете. Ти си като бременната - носиш в себе си толкова много, че трябва да даваш, да делиш с другите, а от раздаването става все повече, защото го делиш от твоя цен­тър.

Така че аз не твърдя, че когато ставаш егоист, ти не си вече егоист, не, напротив. Когато се опитваш да не бъдеш егоистичен, ти оставаш дълбоко в себе си егоист. А когато ставаш пълен егоист, животът ти се изпълва с огромна, кра-

сива безкористност. Но ти даже не я осъзнаваш, защото ако я схващаш, тя е фалшива.

Нещата, които са естествени и здрави, не се нуждаят от осъзнаване. Вие осъзнавате ли дишането си? Да поняко­га, когато нещо не е наред, когато сте болни, когато диша­нето ви не е както трябва да бъде. Тогава сте нащрек, става­те тревожни и го осъзнавате. Иначе дишането си върви -ден и нощ, непрекъснато, когато спите или сте будни, кога­то обичате или мразите, когато се движите или седите -каквото и да правите, дишането си продължава. То не зави­си от това дали го осъзнавате - и слава богу, че то не зависи от вашето съзнание, иначе щяхте да сте вече мъртви.

Ако трябваше вие да се грижите за него, ако трябваше вие да го правите, то щеше отдавна да е спряло.

Безкористността трябва да е като дишането.Бъдете егоцентрични и тя ще стане. Безкористността не е противо­положна на егоизма, безкористността е вторичен продукт на пълния егоизъм. Това е, на което ви уча. А всичките църкви, всичките религии, всичките попове и проповедници ви учат на точно обратното. Те са корумпирали човечеството, те са отровили умовете ви.

Вие не може да сте егоцентрични и да помагате на другите, да им служите. Единствената помощ, която можете да дадете - първото и единственото нещо е да сте егоцент­рични, с дълбоки корени в себе си.

Да, просветлението е егоистично дирене.

Това е половината от отговора, който искам да ти дам. А сега другата половина. Тъй като просветлението е егоис­тично търсене - най-егоистичното, несравнимо егоистично, ти не можеш да получите просветление чрез търсене. Тър­сенето ще те направи хубав човек, мъдър, състрадателен, по хиляда и един начина, но не и просветлен.

Така че според мен има три вида хора: един - тъй-нареченият религиозен човек - морален, пуритан, тъй-нареченият добър човек, който се старае да бъде безкорис­тен, а си остава егоист. Вторият тип е човекът, който знае, че няма друг начин, че да си егоист е единственият начин; който става егоцентричен и става безкористен, който чрез егоизъм придобива безкористност, като вторичен продукт и не прави никакви усилия да я придобие. Третият вид е чове­кът, който не е нито егоист, нито безкористен. Той е прос­ветленият човек, който излиза извън дуализма и даже извън себе си.

Скриването в себе си е безличие. Да се скриеш зад се­бе си е празнота, нищо - това, което Буда нарича Шунята -абсолютно нищо.

Така че втората част на отговора е: ти не можеш да получиш просветление чрез търсене. Всяко дирене пропада там, защото докато търсачът се губи, просветлението не е възможно, а как може търсачът да се загуби, ако наистина търси? Как може търсачът да се загуби, ако има Его?

Не е възможно. Така че какво всъщност става? Как чо­векът става просветлен?

Той дири и дири, и идва моментът, когато разбира ця­лата абсурдност на диренето си, защото можеш да търсиш нещо, което не е вече в теб. Не можеш да търсиш нещо, кое­то е в бъдещето. Как можеш да търсиш нещо, което вече е отминало? Чрез търсене ти го пропускаш.

Как можеш да търсиш самия търсач? Търсачът може да търси всичко друго освен себе си. Да се опитва да търси себе си е абсурдно. Как търсачът може да търси себе си? За диренето е нужна дистанция между този, който дири, и то­ва, което дири. Когато няма дистанция, няма нищо друго и търсачът е това, което търси. А когато това се осъзнае - то се осъзнава след много търсене - запомнете: не спирайте

търсенето, аз не ви казвам да го спирате. То се осъзнава след много неуспехи, когато всяка надежда е загубена. То се осъзнава, само когато сте претърсили всички възможни пъ­тища, когато сте направили всичко, което можете и не е ос­тавен камък необърнат, нито едно кюше не е оставено непретърсено - вие сте направили всичко - нищо вече не е ос­танало. Тогава просто сядате, търсенето ви изоставя без на­дежда, без възможност даже да постигнете целта - в един момент на абсолютна безизходица - вие изоставяте дирене­то. Ето това е, което се е случило с Буда, това е, което се случи с мен и това е, което винаги се случва.

Вие правите огромни усилия, които са нужни! Аз не казвам, че точно сега вие можете да се откажете от търсене­то - как ще се откажете, като не сте намерили това, което търсите?

Търсете упорито. Направете всички усилия, които мо­жете, напрегнете всички сили, но аз не ви казвам, че така ще успеете. Без това вие никога няма да успеете, но и чрез него никой никога не е успял. Вие трябва да преминете през не­го.

Навлезте и тогава ще дойде моментът, в който вие ще излезете освободени от всички дирения и търсения. Внезап­но вие се обръщате навътре, тъй като всяко дирене е с посо­ка навън - търсейки вие винаги гледате някъде другаде; търсейки вие тичате из пространството; търсейки вие тръг­вате по всички посоки, а вътре във вас има нещо, което е извън всички посоки. Вие може да го наречете "единадесе­тата посока ".

Вътре във вас има нещо,което не следва да се дири, а само да се осъзнае. То става в един момент, даже не е в от­делен момент, а за части от секундата - даже не и за толко­ва, тъй като не става във времето.

Търсенето спира, търсачът го няма, а изведнъж то е там. То е било винаги там.

О. Има голяма разлика и тя не е количествена, а качес­твена. Знанието е вяра. Знанията са чужд опит, не твой. Каз­ват, че има бог и ти вярваш в него. Това е знание.

Един младеж може да получи много знания. Това не е трудно. Нужни са ти добра памет и малко усилия. Същото нещо един ден може да се постигне и с един компютър - ти ще носиш компютъра в джоба си, без да е нужно да пълниш главата си с цяла библиотека, компютърът ще носи всички­те знания.

Помни, че скоро компютърът ще замени всичките ти знания. Пандитьт (индийски ерудит) ще изчезне от света -компютърът ще го измести от мястото му. Аз казвам "мяс­тото му" съзнателно, нарочно, защото пандитът е механи­зъм, той не е човек.

Това е, което правите с мозъка си - пълните го с ин­формация.

Знанията се заимстват. Други ги знаят, а вие вярвате, че са верни. Мъдростта идва с вашия собствен опит. Знани­ята се трупат, мъдростта също се натрупва. Но знанието е натрупване на чужд опит, а мъдростта е натрупване на ва­шият собствен опит.

Един младеж не може никога да бъде мъдър. Може да има знания, но за мъдростта е нужно време. Старите хора са мъдри, защото са преминали през много преживявания.

Може да прочетете много книги за любовта и да знае­те много за любовта - това което другите са казали за нея, но да познаете самата любов, вие трябва да сте я преживели, което отнема време. До момента, в който вие ще сте разбра-

ли какво е любов, младостта, вашите младежки години ще са отминали. Вие ще бъдете възрастни, но мъдри.

Старостта е мъдра, а младостта може да бъде начетена (ерудирана). Мъдростта е вашият собствен натрупан опит, а знанието е чуждият опит натрупан от вас.

Тогава какво е разбирането? Разбирането не се трупа. Каква, е разликата дали някой друг го е преживял, а ти си повярвал или ти сам си го преживял и след това повярвал? Това е опит от миналото. Него повече го няма, а ти си се променил толкова много - и всеки се променя всеки мо­мент. Когато старецът каже: "На старини аз преживях това," той говори за някой друг, тъй като той не е вече онзи същи­ят.

Малко по-близо до това е мъдростта отколкото знани­ето, но не чак толкова близо. Разбирането не се натрупва, вие не трупате нито чужд опит, нито собствен. Не е нужно да трупате, а да израствате. Разбирането е винаги прясно, а мъдростта е малко прашна и стара - тя е винаги в миналото, вашето собствено минало. Знанието е също в миналото — миналото на другите. И накрая каква е разликата? След като вашето минало е толкова далеч, колкото и миналото на дру­гите, значи вие не сте същите. Старият Хераклит е казал, че всеки момент реката изтича и вие не можете да се натопите два пъти в една и съща река.

Ето я вашата собствена младост - не можете да се по­топите в нея два пъти. Вие сте научили нещо от собствения си опит и си го носите. Знанието може да се отмие, мъд­ростта - също. Те могат да бъдат промити от вашите мозъ­ци, напълно отмити от ума ви. Разбирането никога не може да се промие от мозъка, защото не е част от мозъка, то не е натрупване. Всичко, което може да се натрупа, е натрупано в мозъка.

Разбирането принадлежи на битието ви, то не може да бъде отмито. Вие не можете да промиете мозъка на един Буда - всъщност той самият напълно си е промил мозъка, той напълно е изчистил всичко от себе си, как може вие да го изчистите? Той не задържа нищо - той живее момент за момент. Чрез живеене неговото битие расте. Ако чрез живе­ене расте вашето знание, това е мъдрост; ако чрез живеене расте вашето битие, това е разбиране, а ако без живеене ва­шето натрупване расте, това е знание.

Разбирането е истинският разцвет на битието. Човек с разбиране е като огледалото. Едно огледало не носи нищо, но то винаги оживява с непосредственото настояще - който се яви пред него, то го отразява.

Вие ми задавате въпрос. На въпроса може да се отго­вори чрез знания, т.е. опита на другите. На въпроса може да се отговори чрез мъдрост - моя собствен опит. На въпроса може да се отговори чрез разбиране - тогава аз съм едно ог­ледало и просто отвръщам.

Вие питате - вие идвате пред моето огледало. Аз прос­то отвръщам. Ето защо човек с разбиране винаги ще бъде чувствай противоречиво, несъвместимо - но какво може той да стори? Той не носи миналото, неговите отговори не про­изхождат от миналото - те произлизат точно сега, в този момент, от. неговото битие. А във всеки момент светът се променя - това е енергиен поток. Как може един стар отго­вор да бъде даден отново? Даже и думите да изглеждат ста­рите, отговорът не може да бъде стар.

Разбирането е неповторимо и неакумулиращо се. Мъдростта е акумулираща се, повтаряща се. Знанието е чис­та вяра, мъдростта има малко опит в себе си, а разбирането е напълно различно. То е вашето настояще, вашето огледал­но настояще. То е отзвук.

Старците могат да са мъдри, младежите могат да са ерудирани, само децата могат да са разбиращи. Това е зна­чението на туй, което Исус казва: "Само тези, които са като деца, ще могат да влязат в моето Царство небесно."

Когато вие отново станете като деца - свежи, необвър­зани с миналото, освободени от готови отговори в себе си, неносещи никакви отговори, а само дълбока празнина - то­гава нещо отеква с ехото във вас. Някой задава въпрос - не идва отговор от паметта, не идва отговор от опита, а отго­ворът е отзвук на самият момент.

Разбирането е винаги част от сега и тука.

Разбирането е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек. Оставете знанията, оставете мъдростта. Не вярвайте на опита на другите, нито пък на своя собствен опит, защото те принадлежат на миналото, вие сте минали от там - те не са вече част от съществуването, нещата са от­плували, реката е минала под хиляда и един моста и не е ве­че същата река, макар и да я виждате как тече. Тя не е съща­та река, защото се променя постоянно.

Освен промяната всичко друго се променя. Промяната е единственият постоянен фактор в съществуването. Тогава как можете да се осланяте на миналото? Ако разчитате на него, вие винаги ще пропускате настоящето.

Старите хора, мъдрите, са винаги готови да дават съ­вети, но никой не ги слуша... и това е добро. Никога не слушайте, защото вие никога няма да преживеете същия опит, който те са преживели.

Реката никога няма да бъде същата. Ако ги послушате, вие ще станете фалшиви, неавтентични, неистинни - вие ще бъдете една измама.

Нито пък се вслушвайте в собствения си опит, защото и вие остарявате с всеки ден, а вчера винаги ще ви дава съ-

вети. Създава се ново положение, а вчера е готово и казва -старецът във вас казва:

- Това е съветът, направи това, защото ние вчера нап­равихме това и то беше добро, то свърши работа и ние ус­пяхме.

Не слушайте собствения си вътрешен старец. Бъдете нащрек! Съобразявайте цялото положение. Не реагирайте, а . отвърнете. Ако всичко е ново, нека и отговорът да бъде нов. Само новите могат да посрещнат новото; само новите могат да решат новото; само с постоянно светото и новото вие ос­тавате живи и верни на живота.