В. Цивилизацията сторила ли е добро на човека?

О. Да, тя ви е направила такива грешници, че човек постепенно трябва да се превърне в светец. Тя ви захвърля в бездънно нещастие и вие трябва да започнете да търсите "вратички", за да се измъкнете от затвора.

Цивилизацията помага много. Тя ви помага да израс­нете, да разберете неволята в живота.

Ето погледнете сега: много повече хора от Запада ид­ват при мене, отколкото от Индия. Западът е по-цивилизован, по-културен и разбира се по-нещастен. Всеки е на ръба да освирепее, просто на ръба - нужно е лекичко да го бутнеш. Всеки един от четирима, а казват даже от трима, е на границата на полудяването. Всеки четвърти човек днес

или утре ще стане жертва на рака. Значи всеки един от че­тири живи хора, живи днес, се разболява от рак.

Цивилизацията създава рака - това е голям подарък, защото той показва абсурдността на ума. Цивилизацията изкарва на повърхността цялата абсурдност на ума.

Една култура започва да става религиозна, само когато тя е наистина цивилизована, богата, благоденствуваща. Ед­на бедна страна не може да бъде религиозна, не може да си позволи да бъде религиозна. Бедната страна мисли за кому­низъм, а богатата страна мисли за медитация, саняс. Бедна­та страна мисли за хляб и масло, а богатата страна е преси­тена от всичко, което цивилизацията, науката и техниката могат да й осигурят. Тя иска нещо друго.

Когато нуждите на тялото са задоволени, надигат се нуждите на ума. Когато се задоволят нуждите на ума, се по­явяват духовните нужди, т.е. има йерархия.

Ако нуждите на вашето тяло не са задоволени, вие не мислите за нуждите на ума. Когато сте гладни, не мислите за поезия, просто не можете, то е невъзможно. Когато сте гладни, не можете да мислите за музика. Бетховен не значи нищо за вас, когато сте гладни. Когато сте гладни, красотата е безсмислена дума. Гледате красиво лице, но виждате хляб...

Чувал съм, че един поет се загубил в джунглата. Три дни не можел да намери пътя, а бил голям поет и написал много песни, красиви любовни песни за луната, за красиви­те жени, за реките и планините, за морето... След три дни на гладуване настъпило пълнолуние. Той се изненадал: вър­ху луната видял да плува не приказно красиво лице, а хляб -чапати. Със задоволяване на телесните нужди изведнъж по­езията, изкуството, музиката, танците, литературата, философията - всичко това става много съблазнително. Нов по вик се обажда в сърцето. А когато и нуждите на ума са задо-

волени, тогава за първи път придобиват смисъл богът, религията, медитацията, екстазът. И започва търсенето. Ето я разликата между следните три думи, а именно: когато всич­ки телесни нужди са задоволени страната е цивилизована, когато всички нужди на ума са задоволени, страната е културна и когато духовните нужди са задоволени, страната е! религиозна. Досега не е имало религиозни страни. Малко са цивилизациите, които са достигнали нивото на културата. И това е всичко.

Досега не е съществувала религиозна страна в света. Хората мислят Индия за религиозна, но това не е така. Някога Индия е достигнала върха на културата, по времето на Кришна, преди 5000 години. И тогава се появила нуждата да се търси Бог. Сега почти в същото положение е Америка - появило се е дълбоко вътрешно търсене.

Цивилизацията помага, много помага, защото изнася на повърхността цялата скрита мизерия на ума. А вие трябва да я познавате, да я познавате цялата, за да се издигнете над нея - няма друг начин. Само опитът, че нищо на земята не е задоволено, че нищо свързано с тялото и ума не може да ви помогне... Значи, телесните нужди могат да се задоволят. Какво следва от това? Добре, радвате се на музиката и поезията и изведнъж един ден вие се чувствувате разоча­ровани. Какво значи всичко това? Вие си играете с думите и полъха на вятъра. Това не ви дава дълбока удовлетвореност.

Само религията може да удовлетвори. Само религията може да се превърне в задоволство. Тя докосва най-вътрешната част на вашата същност, цивилизацията е тази, която създава условията за проява на религията.

О. Не, нито осъзнава, нито не осъзнава. Тук има значение изразът "свръхсъзнаване". Безсъзнателното е състоя-

ние на сън - ти не осъзнаваш себе си. Съзнателното е само-осъзнаване - ти съзнаваш себе си. Но това създава раздвое­ние: себето и съзнанието за него. Ти ставаш две неща. Ця­лото не е нито съзнаващо, нито несъзнаващо. То е свръх-съзнаващо, защото няма деление на себе си и на осъзнаване.

Когато станеш едно с цялото, ти не си нито съзнаващ, нито несъзнаващ. Или си и двете заедно. Донякъде несъзнаващ, защото няма себе, което да се осъзнава, а и съзнаващ, защото си с будно съзнание.

Ако можеш да схванеш (трудно е за схващане), но ако можеш да си представиш състояние, в което няма себе, а има осъзнаване - няма кой да осъзнава, а има самоосъзнаване. Тогава настъпва покой - покой като при съня, но има бодърствуване - бодърствуване като в будно състояние. Ако щеш, приеми, че си в двете състояния, ако щеш, приеми, че не си нито в едното, нито в другото. Но помни едно нещо: всичко, което знаеш, не съвпада, щом стане дума за цялото. Всичко, което знаеш... Ти знаеш две неща: съзнателно и безсъзнателно - и двете са ирелевантни. Или трябва да ги слееш в едно, или да ги отхвърлиш и двете.

Цялото е тотално различно. Всичко, което си знаел до сега, не може да се превърне в категория за него. И нищо повече не може да се каже за него. Защото, каквото и да ре­ша да кажа, аз трябва да използувам твоите думи. Това не­избежно ще доведе до недоразумение. Затова е по-добре да се влееш в цялото и да го опознаеш, вместо да питаш за не­го. Задавай въпроси за себе си, защото там е проблемът и този проблем трябва да бъде решен. С цялото няма проблем - забрави го. Сега задавай въпроси за себе си, за да бъдат решени.

Един ден, когато се слееш с цялото, ще разбереш. Ня­ма друг начин да го опознаеш. Това мога да ти дам, а то не е информация, то е един намек. Цялото е свръхсъзнателно. То

е едновременно и съзнателно, и несъзнателно, без да бъде нито едното, нито другото.

О. Този въпрос трябва да се раздели на части. Първата част е: човекът на изкуството е дотолкова човек на изкуст­вото, доколкото твори. Ясно е, че не сте ме разбрали пра­вилно. Човекът на изкуството е човек на изкуството само дотолкова, доколкото той позволява на творчеството да ста­ва. Това не значи, че той твори. Той не създава, той не е създател. Той може да композира неща, но не е творец. Той може да е технически изпълнител, но не е художник.

Например, ако вие създавате поезия, можете да твори­те точно спазвайки правилата на мерената реч. Не можете да допуснете нито една грешка, защото няма да бъде поезия. Граматиката може да. е правилна, езикът точен, ритъмът, стъпката - всичко спазено правилно, но това ще бъде мърт­во тяло - всичко съвършено, но тялото мъртво. Няма душа в него. Вие не сте поети, а технически лица. Вие можете да съчинявате поезия, но не можете да я създавате, да я сътво­рите. Защото, когато творите, вие изчезвате напълно от сце­ната. Когато създавате, Създателят създава чрез вас, а не вие. Всички велики поета знаят това. Всички велики учени го знаят. Когато те не са, нещо започва да тече през тях и ги обсебва. Нещо по-велико от тях протича през тях, филтрира се, а те не са нищо друго освен улеят, по който тече.

Художникът е художник само дотолкова, доколкото позволява творчеството - не че той го прави, защото то не е акт. Затова и цялата древна поезия е анонимна. Никой не знае кой е създал Упанишадите - толкова хубави и ненад­минати. Никой не знае кой е сътворил пещерите Аджанта и Елора - пак анонимно. Никой не знае кой е създал поезията Каджурахо върху камък - анонимно. Древните творци са разбрали много добре, че това не е тяхно сътворение и име­ната им не бива да остават. Ето защо не са се подписвали.

Бог е творецът, а те са били само преносителите, които той е използувал. И те са били благодарни, че тях е избрал да ги ползува като преносители. Първокласните поети, ху­дожници, музиканти, учени - всички го знаят, само второк­ласните не го знаят. Второкласният е имитатор. Той имити­ра първокласните. Така служи на егото - аз творя. Никой достоен човек на изкуството не е претендирал, че той е тво­рецът.

В. Творенето не е ли правене?

О. Не. Творенето е неправене. Много неща се случват, но извършител няма.

О. Не. Моментът, в който се появи постижението на ума, става грозота - не изкуство и красота. Колкото повече участвува постигащият ум, толкова повече е грозотата. Ко­гато няма ум, красотата разцъфва. Тогава се явява изящест­вото, което не е земно.

О. Не, само тогава ще има изкуство.

О. Не. Светът е вече без изкуство. Аз очаквам свят, който е изцяло изпълнен с изкуство. Но има два вида изкус­тво - изкуство на техническото лице, което е псевдоизкуство, и изкуството на твореца.

На света има много псевдоизкуство. Истинското, ав­тентичното изкуство е изчезнало. То е трябвало да изчезне, защото автентично изкуство може да има само при автен­тични същества. Неавтентичните същества мислите ли, че могат да създадат автентично изкуство?

То протича през тебе. Поезията извира от най- | голямата дълбочина на поета. Ако няма такъв дълбинен център, ако поетът не е в центъра, ако той самият не е пус­нал корени, а живее на повърхността, как тогава може пое­зията да навлезе в най-дълбоките кътчета на неговото съ­щество? Поезията ще бъде винаги по-ограничена от поета. Вие можете да се мамете по нея, защото и вие сте неавтен-тични. В един фалшив свят, където маските стават реалност, а оригиналните лица са напълно забравени, където истинс- I ките неща са изчезнали, където вече розите не цъфтят на храста си, а се произвеждат във фабрики за пластмаси, къ­дето човекът вече не е естествен, а манифактурно произве­дение, автентичното изкуство наистина изчезва.

Аз бих желал целият свят да се изпълни с истинско изкуство, да диша с него, да живее с него, защото това е единственият път: чрез истинското изкуство, реалното из­куство, ти се издигаш над него. Ако музиката е истинска, скоро ти ще изпаднеш в медитация, защото чрез музиката можеш да надзърнеш в медитацията, това е всичко. Ако е I истинска, тя ще ти даде този проблясък, ако ли пък не е I (както е станала попмузиката по света, неистинска, безсъдържателна), тя може да ти даде малко катарзис, може да

причини състояние на ума, при което да забравиш себе си, може и да създаде някакво опиянение, както алкохолът. За­това и цялата попмузика е силна, тя те потапя, ти трябва да забравиш себе си - затова така гърми. Как би могъл да пом­ниш кой си ти, когато всичко гърми наоколо? Ти забравяш себе си, тя ти действа като наркотик. Истинската музика те пречиства все повече. Все повече ти притихваш. Фактичес­ки истинската музика ще ти помогне да чуеш тишината, къ­дето всички ноти се губят и остават само паузите. Една нота се появи и изчезна, а друга не се появява - това е паузата. При тази пауза медитацията протича през тебе. Истинската музика ще ти помогне да навлезеш в медитацията, извън нуждите на ума - към духовните нужди.

Истинската поезия ще ти хвърли лъч към умовете на мъдреците, един проблясък. Тя ще ти отвори прозорец, за да можеш да видиш далечните Хималаи. Тогава в тебе ще се събуди поривът да тръгнеш на път.

Изкуството не е цел. То е нужда на ума, която трябва да се удовлетвори. В прозореца на изкуството се явява по­ривът и ти ще видиш далечния хоризонт, чиято красота ще се превърне за тебе в огромна притегателна сила, която ще те тегли напред.

Нужна е цивилизация за създаването на изкуство, пое­зия, картини - но те не са целта, а само приют за нощен от­дих. Сутринта ти отново си на крак по пътя към далечната цел. Целта е винаги Бог, нищо по-малко.

В. Аз съм начинаещ за Вашето учение, но от това ко­ето съм разбрал дотук, говоря приблизително, зна­нията, получени от книгите, са само информация и като такава те са ненужни и ялови. Какво значение има тогава дали вътрешното познание е придобито чрез опит и чувства, а не чрез интелект? И защо из­давате книги, които се продават?

О. Аз говоря, за да ви изкушавам да мълчите. Използ­вам думи, за да ви убедя да преминете към безсловесно съ­ществуване. Книгите са, за да ви отведат зад тези предели, затова не се осланяйте на тях. В най-добрия случай те са мостове. Обаче, ако си построите къщата върху мост, то вие сте глупаци. Преминете по моста!

Точно сега вие не можете да разберете мълчанието, можете да разберете само думите. Аз трябва да използвам думи, за да ви предам посланието на тишината. Между ду­мите, между редовете, понякога, ако достатъчно сте се вър­тели около мене, вие някой ден ще започнете да чувате ти­шината. И тогава няма да има нужда и вие можете да изго­рите тези книги, заедно с другите веди, библии и свети пи­сания. Моите книги трябва да се изгорят. Всичко трябва да се изостави. Но точно сега вие не сте готови. Когато станете готови, няма да са ви нужни никакви книги.

Тези книги не се публикуват за хората, които разби­рат. Те се издават заради хората, които имат желание да разберат, но все още не разбират. Тяхното желание е пре­възходно. На тях трябва да се помогне. И ако аз съм чове­кът, който трябва да помогне, то аз трябва да дойда при вас. Преди вие да сте дошли при мене, аз трябва да дойда при вас - това е пътят. Преди да ви отведа на мястото, на което аз стоя, трябва да сляза на мястото, където стоите вие. Тези книги не са необходими. Нуждата от тях е ваша. Ако може­те да ги прескочите, заобиколите и отминете - отлично. Но вие не можете да ги отминете, иначе не бихте били тука. Вие сте тука, за да ме слушате. Вие все още се надявате, че като ме слушате, ще сполучите. Аз не мисля, че със слушане ще сполучите. Мисля си, че като слушате, вие ще можете да чуете това, което не се казва, а чрез него вие ще сполучите. Никой не е сполучил от книгите, но книгите помагат да се премине оттатък. Всички писания гласят едно и също.

(тази душа не се постига чрез слушане на проповеди), на медхиа на бахуна шрутен (нито с разум, нито с много чете­не). Другаде в Упанишадите е казано: "Целта е къде? Къде е целта?" Минете отвъд думите и тогава ще разберете. Точ­ката, от където думите се връщат обратно, тъй като не могат да преминат, това е точката, вратата. И библията и коранът - всички те съществуват, за да ви помогнат да преминете отвъд тях. Ако ги носите на главите си, това е глупост. Вие не сте надникнали в тях, а там пише: "Не се хващайте за думите, не дръжте на теориите, не се осланяйте на концеп­циите и философиите. Всичко е боклук!"

И моите книги трябва да бъдат прескочени. Радвайте им се, докато сте в преход, но не се привързвайте към тях. Гответе се да минете отвъд тях.

В. Вие ни казахте вчера, че само чрез бездействие и ненаучаване ще можем да намерим истинското си битие. А какво да правим, когато нашата професия изисква много знания?

О. Изпълнете го, но нека това да бъде само професия, не му позволявайте да стане душата ви! Разбира се, че ин­формацията е нужна. Един лекар трябва да познава около 707 артерии, 433 мускула, 71 кости, 230 нерви и хиляди не­ща по тялото. На всичкото отгоре и около 10 000 лекарства. Иначе той не може да е лекар. Но не това е проблемът. Той трябва да знае, но това не е познание, а информация - по­лезна, утилитарна. Обаче това не е растеж в неговото битие и трябва да се държи отделно. То трябва да бъде част от па­метта ви, без да ви обременява.

Паметта има огромен капацитет. Още не е изобретен компютър, който да има подобен капацитет. Паметта на един човек при наличието на достатъчно време може да за-

памети всички книги, които съществуват в света днес. Една човешка памет може да съдържа целия свят на книгите. Нейният капацитет е огромен, но има едно нещо: Вие тряб­ва да държите двете неща на разстояние - информацията си е информация, знанието си е знание!

Познанието е съвсем различно нещо. Познанието е свързано с битието, то е сянката на битието. Чрез информа­цията вие ставате полезни за другите. Чрез познанието вие сте осенени. Това не е утилитарност.

В света и на пазара е нужна информация. И няма нищо лошо в това. Лошото е, когато си мислите, че информацията е станала вашето познание. Тогава вие сте объркани. Бъдете лекар, когато сте във вашата болница, но в къщи забравете за това.

Веднъж бях отседнал в дома на съдия от Върховния съд - мой последовател. Жена му ми каза, когато мъжът й не беше в къщата:

- Моят мъж те обича и ти вярва много, затова ти мо­жеш да ми помогнеш.

Аз й казах:

- Кажи ми какво има. Какво искаш от мене? Тя отговори:

- Само му кажи едно нещо, че в къщи не трябва да е съдия. Даже в леглото си остава магистрат. Това е. Всички сме подложени на тормоз от него. Той никога не е като чо­век, като баща, като съпруг, като приятел - по 24 часа от денонощието той е съдия от Върховния съд. Всички се ст­рахуваме от него и децата треперят пред него, защото гле­да на нас като на престъпници, очакващи в съда неговата присъда. Моля ти се смъкни го на земята. Ако може поне за няколко часа да забрави, че е върховен съдия, за нас ще бъде благодат.

Ако сте доктор - добре, но не гледайте на съпругата си с докторски поглед. Защото, доколкото зная, рядко се случ­ва докторите да са добри любовници, тъй като навсякъде те си остават доктори. Те познават тялото толкова добре, че как биха могли да любят жена? Мръсотията е вътре - те го знаят. Артерии, лигавица и секрети - и това знаят. По цял ден само болести и когато погледнат жена си, пак изплува информацията. Докторите не са добри любовници, защото е трудно да забравят знанието и информацията. В болницата ти е нужно и трябва да го ползваш, но не се оставяй то да те ползва. Щом се върнеш у дома, изхвърли го! Точно както си сменяш облеклото. Ти не ходиш в болничното си облекло, преобличаш се и обличаш нещо официално, нали?

Остави информацията настрани, бъди мъж. И тогава двете неща ще вървят успоредно: информацията ще бъде полезно средство, а ти ще се развиваш като човешко същес­тво. Това човешко същество израства чрез познанието, а не чрез знанието. Ако поддържаш тази дистанция и внимаваш, няма да се случи нищо лошо.

Онзи ден един приятел дойде при мене и ми донесе много книги. Сутринта преди да ми ги даде, той ме изслуша и остана в недоумение, че аз съм толкова много против знанията. Вечерта ми каза:

- Донесох ти толкова много книги, а ти си против зна­нията. Сега какво да правя?

Аз му отговорих:

- Дай ми тези книги и ми донеси още колкото можеш. Знанията няма да ме развалят. Аз мога да ги ползвам, но те не могат да ме ползват.

Това е нещото, което трябва да се разбере.

О. Питайте шапките. Те изведнъж се появиха. Някой ми ги изпрати и те застанаха на пътя ми. Така че питайте тях, а не мене. Те искаха да бъдат приети и уважавани.

Лаодзъ казва:

Езикът на общуването е човешки и очевидно трябва да е много ограничен. Добър е за обективните неща, но е на­пълно ненужен за вътрешното, съкровеното. Той може да каже нещо, но не може да изрази всичко. Ако сте седнали на

софрата, езикът е полезен, за да каже: "Моля ти се, подай ми солта."

Това е утилитарно — има употреба, но не изразява ис­тината, защото истината не е утилитарност, истината не е нищо обективно. Тя не е извън вас - тя се съдържа някъде в най-съкровените дълбини на вашето същество.

Ние можем да решим как да наричаме дадено нещо -между нас, като при договор. Ако двете страни се догово­рят, то с езика няма проблем. Но, ако нещо се е случило в мене, то не е помежду ни. Аз не мога да го посоча. Дори и да мога да го посоча, вие не можете да го видите. Така че договорът не е възможен.

Религията е извън езика. В най-добрия случай езикът може да каже това, което тя не е. Езикът не може да каже какво е истината, но може да каже какво не е. В най-добрия случай се получава отрицание. Ние не можем да кажем как­во е Бог, тъй като това ще рече да го ограничим чрез огра­ничените ни думи и понятия. В най-добрия случай ние мо­жем да кажем какво той не е. Така и всички писания единс­твено казват какво той не е. Те избягват грешката, но никога не казват истината. Ако вие упорито избягвате грешките, един ден внезапно истината ще ви се открие. Тя не се разк­рива чрез езика, а чрез мълчанието.

Затова и първото нещо, което трябва да разберете дъл­боко, защото ще се превърне в препъни-камък, ако не го разберете, е, че езикът може да бъде опасен и да ви измами.

Вие знаете дума "бог", но думата "бог" не е Бог. В ду­мата "бог" няма нищо божествено. Тя е куха и празна - ня­ма нищо в нея. Можете да си я повтаряте хиляди пъти и ня­ма да ви се случи нищо. Тя е една празна черупка. Вътреш­ността й е куха. Думите не могат да предадат вътрешното преживяване.

Тя може да е била истината, когато Исус я употребя­вал. Тя може да е означавала нещо за него, но не и за тези, които са го слушали. Това трябва да се разбере.

Ако аз кажа "самадхи", за мене то означава нещо, аз го познавам. Но, когато вие чуете думата "самадхи", тя е само шум в ушите ви. В най-добрия случай вие можете да разбе­рете смисъла, който е даден в речника. Но речникът не е съществуване. Той не е заместител на съществуването. Са­мадхи може да се опознае само, когато изпаднеш в него. Няма друг начин да го познавате.

Ето защо Лаодзъ настоятелно твърди:

Истината не може да се изкаже,

а това, което се говори, не е истина.

Той говори, защото само това може да бъде казано -отрицанието. Той казва:

Само толкова може да се каже. Лаодзъ говори, незави­симо от това знае ли или не. Според неговия принцип, ако той знае, не трябва да говори. Ако говори, тогава той не е запознат, той не знае. Така ще изпаднете в недоумение, кое­то не можете да разрешите. Щом като той не знае, как тога­ва може да твърди толкова велика истина?

Ако той знае, тогава защо говори? Ако не знае, той не би могъл да достигне до такава прозорливост. Опитайте се да разберете този парадокс.

Той просто елиминира едно нещо. Това, което казва в тези две изречения, наситени със значение, което е много съществено, е следното: Не се лъжете по думите. Те не са истината. Може да изглеждат истинни, но не са. Изживени­ят момент не може да се изрази. Нещото на живо се познава само като го живееш.

Влюбваш се и разбираш какво значи това. Ти можеш да прочетеш хиляда и една книги за любовта, и то хубави книги, може би написани от тези, които са обичали и знаят какво е любов, но с тяхното прочитане няма да усетиш лю­бовта.

Любовта не е понятие, за да се разбере. Тя е преживя­ване, което те обзема. Когато любовта те превземе, ти си изхвърлен от центъра и повече те няма. Любовта я има, а тебе - не. Любовта не се манипулира. Ти можеш да интерпретираш дадено понятие, да му предаваш едно или друго значение, но любовта? - Тя не се манипулира.

Това не значи, че ТИ обичаш. То не е нещо, което ти правиш, а е нещо, което се случва с тебе. Изведнъж те поема вихрушката. Сила по-голяма от тебе те обсебва и ти не си повече ти, а чуждо притежание.

Ето защо хората смятат, че влюбените са луди. Те на­истина са луди. Любовта е една красива лудост. Тя е като лудост, има качествата на лудост, защото човек е обсебен от нея. Хората казват: "Любовта е сляпа." Те са прави, любовта е сляпа. Любовта си има собствени очи. Нормалните очи не функционират. Любовта си има собствен начин на виждане, чувстване и съществуване. Всички нормални начини са изх­върлени навън. Любовта си има собствен свят. Около влю­бения се създава нов свят. Той изглежда сляп за всички, но

не е сляп за себе си. Всъщност за първи път той се е добрал до очите, погледа и душата.

Любовта може да се опознае само чрез влюбване, като се превърнеш не в любим, а в самата любов. Ако си любов­ник, любовта още не е настъпила. Ти все още се управля­ваш: ако искаш, можеш да я промениш, ако искаш, можеш да я отминеш. Все още има избор, защото любовта не е дошла, ти не си обсебен от нея. Ти не я познаваш.

Ти можеш да действаш в съответствие с шаблони и теории как да обичаш и как да не обичаш. Ти можеш да се съобразяваш с общественото положение. Любовта не е из­пълнила сърцето ти. Тя не тупти вътре в тебе. Тя е все още част от твоя разум. Езикът принадлежи на ума, а преживя­ването - на сърцето. А сърцето си има свой собствен свят и свои измерения. Затова любовта не може да се изрази, а ис­тината е още по-дълбока от любовта.

Три равнини трябва да помниш. Първата равнина е главата - най-повърхностната. Това е светът на езика, поня­тията, теориите. Той се манипулира много лесно, там ти си господар.

Втората равнина, която е по-дълбока от главата, е сърцето. Там ти вече не си господар. Ти ставаш роб. Ти не го управляваш - любовта е господар, а ти - роб. Тя те об­себва напълно.

И все пак умът може да се произнесе за любовта, за­щото сърцето не е твърде далеч от главата - разстоянието е малко. Умът може да има проблясъци, затова е възможно изразяване в поезия, рисуване и музика. Всичко това е пог­лед от главата към сърцето.

Но има трети слой на твоето същество, който е после­ден - самата база, основата. Това е твоето битие. Главата мисли, сърцето чувства, а битието си е просто битие. Бог, истината, екстазът, нирвана, осенението - те принадлежат

на битието. Главата няма представа за него. Тя може да има някаква представа от втория слой - на сърцето и любовта, но не е и чувала, че има още един слой, по-дълбоко от сър-цето... Сърцето може да има представа за битието, тъй като е по-близо до него. Така че влюбените могат да имат малка представа - казвам МАЛКА - за молитвата, защото молит-вата е като любовта.

Когато Исус казва: "Бог е любов", той говори на хора-та със сърце. Говорил е на своите апостоли. Ако е трябвало да говори в университета на професори и студенти, той не би казал такава глупост, че Бог е любов. Но той е говорил на най-близките си последователи, най-близките, които са го обичали дълбоко. Затова е можел да каже: Бог е любов. Той говорил на сърцата с езика на сърцето. Той посочвал на хо-рата със сърце, че има по-далечна цел - тази цел е Бог, а отправната точка за вас е любовта. Исус се опитва да хвърли мост между Бога и любовта, затова казва, че Бог е любов, или, че любовта е Бог. Той не е говорил на свещеници и теолози - хора образовани по религиозната материя - не, той говорил на рибари, земеделци и дърводелци - хора от народа, хора, които чувстват света и принадлежат на чувствата. Затова той е можел да каже, че Бог е любов. Сърцето може да си го представи.

Така че първата крачка е от главата към сърцето, а втората - от сърцето към битието. Нищо не може да се каже за битието, защото и за сърцето не е възможно да се каже нещо. Нищо не може да се каже за това, което е. Ти трябва да навлезеш, да се научиш да знаеш. Няма преки пътеки до него.

Лаодзъ казва: