Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Втория въпрос:
Казвате, че Лаодзъ е за малцина от търсещите. Защо, в такъв случай, го наричате тотален? ТОЙ Е ЗА МНОГО МАЛКА ЧАСТ от търсещите, защото е тотален. Умът се страхува от тоталността, умът винаги се стреми към съвършенството. Умът е перфекционист. Опитай се да разбереш тези две измерения: измерението на съвършенството и измерението на тоталността, целостността. Със съвършенството егото може да живее перфектно; всъщност, то не може да съществува без измерението на съвършенството. Егото винаги се опитва да е колкото се може по-съвършено, а когато се опитваш да си съвършен, трябва да избираш - не можеш да бъдеш тотален. Ако искаш да си умен, трябва да избираш: трябва да изостани ш глупостта, трябва да се бориш с невежеството. А ако искаш да си съвършено умен, ще трябва да премахнеш всяка възможност за невежество, глупост, лудост. Ала тоталният човек е напълно различен. Той е мъдър в своята глупост; той е глупав в своята мъдрост. Знае, че е невежа - в това е неговата мъдрост. В него се срещат противоположностите. Лаодзъ казва: Всеки изглежда умен, с изключение на мен. Аз изглеждам глупак. Всеки се опитва ла бъде умен, да е знаещ, интелигентен - като премахва, крие, потиска глупостта. Но глупостта притежава своя красота - ако може да бъде обединена с мъдростта. Тогава мьдростта е тотална. А и най-великите мъдреци, в измерението на тоталността, винаги са и глупаци. Те са толкова обикновени и невинни, че изглеждат глупаво. Лаодзъ трябва да е изглеждал като глупак на много хора. Бил е; бил е и двете. В това е затруднението: умът се стреми към съвършенството. Кой ще отиде при Лаодзъ? Никой не желае да е едновременно и двете - умен и глупав. А ти дори не можеш ла разбереш, как човек може да е едновременно и двете. Как може човек да е едновременно и двете. Разказва се, че един суфи мистик пътувайки пристигнал в един град. Новината за него пристигнала в града прели него, славата му се носела навсякъде. Събрали се хората п казали: - Изнеси ни някоя проповед. Мистикът казал: - Аз не съм умен човек, защото освен това съм и глупак. Вие ще се объркате от моето учение, затова е по-добре да запазя мълчание. Но колкото повече се опитвал да избегне проповедта, толкова повече те настоявали, толкова повече се заинтригували от неговата личност. Накрая склонил и казал: - Добре. Идващият петък ще дойда в джамията... -Това било мюсюлманско населено място... - и за какво искате да говоря? Те казали: - Разбира се, за Бога. И така, той дошъл - събрало се цялото село, той предизвикал истинска сензация. Застанал на амвона и попитал: - Знаете ли нещо за това, което се каня да кажа за Бога? Разбира се, селяните отговорили: - Не, не знаем какво ще ни говориш. - В такъв случай - казал той - е безсмислено, защото яко изобщо не знаете, нищо няма да разберете. Необходима с известна подготовка, а вие сте абсолютно неподготвени. Всичко ще е напразно, затова няма да говоря. Селяните изпаднали в недоумение: какво да правят? Убедили го да дойде отново следващия петък. В петък той отново пристигнал. Задал същия въпрос; всички селяни били готови. Попитал: - Знаете ли за какво се каня да ви говоря. Те казали: - Да, разбира се. А той казал: - В такъв случай не е необходимо да говоря. Ако вече знаете - всичко е приключено. Защо ми досаждате напразно и ми губите времето? Напуснал джамията. Селяните били съвсем озадачени: какво да сторят с този човек? Но сега любопитството им направо ги подлудило. Сигурно крие нещо! Та по някакъв начин отново го убедили. Той дошъл и отново задал същия въпрос: - Знаете ли за какво ще говоря? Сега селяните били поумнели. Казали: - Половината от нас знаят, другата половина не знаят. Мистикът казал: - Е, в такъв случай не е необходимо. Тези, които знаят, могат да кажат на тези, които не знаят. Това е мъдрият и глупавият човек - изглежда глупав, но е много мъдър в своята глупост; изглежда много умен, но се държи като глупак. Ако разбираш живота, колкото по-дълбоко навлизащ, толкова по-дълбоко ще разбираш, че цялото си заслужава избора. Това означава, че няма нужда да избираш. Изборът ще разреже цялото и това, което ще получиш, ще е частично и мъртво. В живота мъдростта и глупостта са заедно; ако ги разрежеш, тогава мъдростта ще е отделно и глупостта ще е отделно, но и двете ще са мъртви. Най-великото изкуство на живота е да ги оставиш да се развиват заедно в такова равновесие, че мъдростта да носи в себе си нещо от глупостта, и глупостта да носи в себе си нещо от мъдростта. Тогава си тотален. Поради тази причина: много малко са онези търсещи, които ще отидат при Лаодзъ. Той ще им изглежда абсурден, защото понякога ще се държи като мъдрец, а понякога ще се държи като глупак. И ти не можеш да разчиташ на него, той не е предсказуем, никой не знае какво ще направи в следващия момент - живее момент за момент. От него не можеш да получиш някакво учение: той не е мъдър човек, той е и глупак. Тази глупост ще те смути. Той винаги е непоследователен - на повърхността. Разбира се, дълбоко вътре съществува последователност, абсолютна последователност: толкова е последователен, че мъдростта и глупостта му също са последователни, но за тази цел трябва да навлезеш по-дълбоко в този човек. Повърхностното запознанство с него няма да ти свърши работа, обикновеното фамилиарничене няма да свърши работа; ще се нуждаеш от ситсанг. Ще трябва да си в дълбоко съучастие с неговото същество, само тогава ще можеш да разбереш тоталността. Буда е мъдър, Махавира е мъдър. В тях не можеш да намериш и частица глупост, те са съвършенството. Лаодзъ не е, Джуандзъ не е, Лиедзъ не е. Те са противоречиви, парадоксални, но в това се състои тяхната красота. Буда е монотонен. Ако разбираш настоящето на Буда, ти си разбрал и неговото вчера, ще разбереш и неговото утре. Той е нещо последователно - ясно, логично, движещо се по една линия, праволинеен. Лаодзъ обаче е зигзаг, той тича като луд. Ще го разбереш, когато навлезем в неговите изказвания; ще разбереш, че се носи като луд. Неговите твърдения нямат смисъл на пръв поглед. Те са най-смислените твърдения, но за да узнаеш смисъла, трябва да се промениш напълно. Буда е на повърхността - логичен, рационален; можеш да го разбереш и без да ставаш медитатор; можеш да го разбереш и без да се вливаш в неговото същество. Той е разбираем; но не и Лаодзъ. Тази тоталност... Лаодзъ приема този свят и онзи свят и ги приема тотално. Той не се тревожи за другия свят; знае, че другият свят ще възникне от този - след като ще възникне от този, защо тогава да се тревожи за него? Живей в този толкова красиво, колкото е възможно, толкова тотално, колкото е възможно и другият ще възникне от него съвсем естествено. Това ще е едно естествено развитие. Ако срещнеш Лаодзъ, той ще те озадачи. Понякога ще каже нещо, друг път ще каже нещо друго; ще твърди нещо, а в следващото изречение ще го опровергае. Затова много малко търсещи достигат до него; затова не съществува организирана религия на Лаодзъ. Такава не може да съществува. Само индивидуалните търсещи могат да достигнат до него, защото организираната религия трябва да е перфекционистка, трябва да е в съответствие с ума, трябва да е в съответствие с теб; защото организирана религия означава религия, която се интересува повече от тълпата, повече се интересува от масите. Тя трябва да съществува с тълпата и масите. Лаодзъ може да остане непоследователен, чист. Той не прави компромиси. Неговата тоталност остава неразбираема - затова много малко търсещи достигат до него, защото той е тотален. Колкото по-тотален е човек, толкова по-неразбираем слава той, защото толкова повече става като Бога. Той не е ясен и понятен. Не е като градина, направена от човека; той е като пустошта, гората, без никакви правила, без планове, непланиран, един необуздан растеж. В това е красотата. Колкото и красива да е градината, създадена от човека, човекът присъства прекалено много в нея, прекалено много си личи човешката ръка. Всичко е планирано, подрязано, посадено от човека - симетрията и всичко останало. Но в пущинака няма да откриеш никаква симетрия, няма да видиш никаква логика. Ако Бог е градинар, трябва да е луд. Защо е отгледал такава гора? Буда е като градина, градината на царския дворец; Лаодзъ е като пущинак: можеш да се изгубиш в него. Ще се уплашиш и на всяка крачка ще те дебне опасност, всяка сянка ще те плаши до смърт. Затова Конфуций казал: Не се приближавайте до него. Никой не познава неговите пътища. Той е или луд, или е най-големият мъдрец. Ала никой не знае кой е той. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|