Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Звуковете и гласа са взаимозависими в хармонията; Предното н задното са взаимозависими в компания.
Следователно Мъдрецът: Управлява делата без действие... Това Лаодзъ нарича Ву Вей: мъдрецът управлява делата без действие. Три са възможностите - първата: да действаш и да забравиш за бездействието. Ще бъдеш светски човек. Втората възможност: остави действието, отиди в Хималаите и остани в бездействие. Ще бъдеш духовен човек. Третата възможност: живей на пазара, но не позволявай на пазара да живее в теб. Действай, без да бъдеш активен, движи се, но отвътре оставай неподвижен. Аз ти говоря, но вътре в мен цари тишина - говоря и едновременно не говоря. Движа се и не се движа. Действам и не действам. Ако бездействието и действието могат да се срещнат, тогава възниква хармонията. Тогава се превръщаш в нещо красиво - не красив в противоположност на грозотата, но красив, в което се включва и грозотата. Отиди при някой розов храст. Виж цветето и бодилите. Тези бодили не са против розата, те я защитават. Те са стражите около цветето: защита, защитни средства. В наистина красивия човек, в наистина хармоничния човек, нищо не се отхвърля. Отхвърлянето е против живота. Всичко трябва да се приеме. В това е изкуството. Ако отхвърляш, това показва, че не си човек на изкуството. Всичко трябва да се усвои, да се използва. Ако на пътя има камък, не се опитвай да го отместваш, използвай го като стъпало. Следователно Мъдрецът: Управлява делата без действие... Той не бяга в Хималаите. Остава в света. Управлява делата, но без никакво действие. Отвътре не е активен, действието остава отвън. В центъра остава пасивен. Това Лаодзъ нарича Ву Вей - да откриеш центъра на циклона. Циклонът е отвън, но в центъра нищо не се движи, нищо не се мърда. Проповядва учението без думи. Тук ти проповядвам едно учение без думи. Ще кажеш, че използвам думи. Да, аз проповядвам... без думи, защото дълбоко в мен не се появяват никакви думи. Това е за теб, не е за мен; словото е за теб, не за мен. Използвам го; не съм използван от него, то не ме изпълва. В момента, в който не ти говоря, изобщо не говоря. Никога не говоря на себе си, не съществува вътрешен диалог. Когато не говоря, съм безмълвен, а когато говоря, тишината не се нарушава, тишината остава недокосната. ... Проповядва учението без думи; Всички неща възникват, Но той не и.м обръща гръб;... Той никога не бяга. Никога не отхвърля. Никога не се отказва. Това е смисълът на моя саняс. Думата саняс означава отказване, но аз не проповядвам отказването. Тогава защо те наричам саиясин! Наричам те санясин в смисъла на Лаодзъ: отхвърли и все пак не отхвърляй, остани в света и все пак вън от него - това е срещата на противоположностите. Така че не ти казвам да напуснеш, да оставиш, да избягаш от семейството си. Не е необходимо. Бъди там, бъди напълно там, но нещо вътре в теб е над него, нещо се е издигнало над него - не го забравяй. Когато си с жена си, бъди с жена си и освен това бъди и със себе си. Това е смисълът. Ако забравиш за себе си и си само с жена си, ти си светски човек. Рано или късно ще избягаш, защото това ще породи толкова много страдание в живота ти, че ще поискаш да напуснеш, да отречеш и да отидеш в планините. И двете представляват крайността. А истината никога не съществува в едната крайност, истината обхваща крайностите. Тя е и двете и същевременно нито едната от тях. Всички неща възникват, Но той не им обръща гръб; Дава им живот, но не ги обсебва; Обичай децата си, но не ги притежавай. Обичай жена си, мъжа си, но не го притежавай. В момента, в който започнеш да притежаваш... не знаеш, обаче дълбоко в себе си ти си се превърнал в ^притежание. В момента, в който притежаваш, си притежаван. Притежателят е притежаваното. Недей да притежаваш - защото притежанието се опитва да разруши центъра на другия, а той няма да ти го позволи. А ако се опиташ да разрушиш центъра на другия, чрез самото това усилие ще бъде разрушен твоя собствен център. След това ще има само циклон център. Бъди в света и същевременно не бъди в него. Нещо дълбоко в теб отива отвъд, носи се в небето - корените в земята, клоните в небето. Дава им живот, но не ги обсебва. Действа, но не присвоява; Довежда до край, но не претендира за заслуги. Той просто живее, като част от цялото - как може да претендира за заслуги? Просто живее като част от това органично цяло, от това съществуване, от тази такавост. Той е част от нея. Как може да има претенции? Как може вълната да претендира за нещо? Вълната е просто част от океана. Действа, но не присвоява; Довежда до край, но не претендира за заслуги. Тъй като не претендира за заслуги. Затова заслугите не могат да му се отнемат Това е абсурдната логика на Лаодзъ. Той е абсолютно логичен, но притежава собствена логика. Казва: Тъй като не претендира за заслуги, 'Затова заслугите не могат да му се отнемат Ако претендираш, претенцията може да бъде отхвърлена; ако не претендираш, как може претенцията - която изобщо не е била поставена - да бъде отхвърлена? Ако се опитваш да бъдеш някой в света, може да се докаже, че си никой. Ще .бъде доказано, защото всеки се опитва да е някой, и всеки е конкурент в тази претенция. Но ако не претендираш, оставаш никой - как може това да бъде опровергано? Когато си никой, се превръщаш в някой и никой не може да го обори и никой не може да се състезава с това. Ако се опиташ да победиш, ще загубиш, попитай Александър, Наполеон й Хитлер: ако се опиташ да си победител, ще загубиш. Лаодзъ казва: не се опитвай да побеждаваш, тогава никой не може да ти нанесе поражение. Много тънка логика, логиката на самия живот: недей да претендираш и твоята претенция е абсолютно удовлетворена; не се опитвай да побеждаваш и победата ти е пълна; не се опитвай, просто бъди и всичко, което търсиш, ще дойде при теб от само себе си, доброволно. Човек, който не се стремил към нищо, който не се е опитвал по някакъв начин да постига успех, който не се е борил да осъществи някаква своя амбиция, внезапно открива, че е удовлетворен изцяло - самият живот идва при него, за да сподели своите тайни, за да сподели своите богатства. Защото човекът, който остава без претенции, се превръща в пустотата; в тази пустота животът непрекъснато излива споите тайни н богатства. Животът не търпи вакуума. Ако се превърнеш в пустота, всичко ще се излее в теб от само себе си. Опитвайки се, ще претърпиш провал; ако не се опитваш, успехът е гарантиран. Не казвам, че ако искаш да постигнеш успех, не трябва да се опитваш - не, не твърдя това. Той не е резултат, той е следствие. И трябва да разбереш разликата между резултат и следствие. Когато слушаш Лаодзъ или мен, разбира се схващаш логиката, че ако се опиташ да постигнеш победа, ще претърпиш поражение, защото съществуват милиони конкуренти. Как можеш да успееш в този конкуриращ се свят? Никой никога не успява. Всеки търпи поражение. И всеки търпи абсолютно поражение, няма изключения. А Лаодзъ твърди, че ако не се опитваш да успееш, ще успееш. Умът ти се изпълва с алчност и казва: "Правилно! Значи това е пътят на успеха. Няма да претендирам, няма да бъда амбициозен, така че моите амбиции да могат да бъдат удовлетворени. Това е стремеж към резултат. Останал си същият - изобщо не си разбрал Лаодзъ. Лаодзъ твърди, че ако наистина си без претенции, без да се стремиш към някакво уважение, слава, име, успех, амбиция, тогава като следствие се появява успехът, появява се победата. Цялото съществуване се излива в твоята пустота; ти си осъществен. Това е следствие, не е резултат. Резултатът е когато го желаеш; следствието е, когато дори не мислиш за него, няма желание, няма мислене за него. То става като част от вътрешния закон на съществуването. Този закон се нарича дао. като не претендира за заслуги, Затова заслугите не могат да му се отнемат. Разбери Лаодзъ. И разбери вътрешната си алчност. Защото алчността може да каже... Всеки ден се случва, почти всеки ден - хората идват при мен и аз им казвам медитирай, но не се стреми към резултата. Те казват: Ако не се спрем и м към резултатите, ще настъпят ли те? Казвам им: да, ще настъпят, но вие не се стремете към тях. И така, те казват о'кей. След няколко дена идват и казват: Чакахме, а досега нищо не се случи. Изпускаш същността. Не можеш да чакаш. Можеш да чакаш за резултата; не можеш да чакаш за следствието. Следствието няма отношение към теб или към твоето чакаме То е част от най-вътрешния закон. Настъпва по свои собствени закономерности. Не е необходимо дори да чака «и, защото дори в очакването - желанието. А ако е налице желанието, следствието никога няма да настъпи. Недей да желаеш и то ще се случи. Недей да искаш и то ти е дадено. Исус казва: Искай и ще ти бъде дадено. Почукай и вратата ще ти бъде отворена. Лаодзъ казва: Не искай и ще ти бъде дадено. Не чукай и вратата вече е отворена - само погледни! А аз ти казвам: Лаодзъ е достигнал до най-големите дълбини, никой не е достигал по-дълбоко. Лаодзъ е най-великият ключ. Ако го разбираш, той е шперцът; можеш да отключиш всички брави, които съществуват, в живота и съществуването. Опитай се да го разбереш. И за теб ще е по-лесно, ако не се стремиш към никакви резултати като последица от разбирането. Просто се наслаждавай на разбирането. Просто се наслаждавай на факта, че си на пътешествие с този старец. Този старец е прекрасен - не спрямо грозотата; този старец е мъдър - не спрямо глупостта; този старец; е просветлен - не спрямо непросветлението или непросветлений човек. Старецът е тотален. Ти съществуваш в него, а също и Буда. Той е и двамата. И ако можеш да го разбереш, не остава нищо друго за разбиране. Можеш да забравиш за Махавира, Буда, Кришна - Лаодзъ сам по себе си е достатъчен. Той е шперцът. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|