Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Когато всички хора на земята познаят
красотата като красота, възниква (познанието) за грозотата. Когато всички хора на земята познаят доброто като добро, възниква (познанието) за злото... Следователно: Битието н небитието са взаимозависими в развитието... Използвай и двете - недей да избираш. Животът е взаимна зависимост. Използвай и греха, той съществува с някакво предназначение; иначе нямаше да съществува. Използвай и гнева, и той има някакво предназначение; иначе нямаше да го има. В живота нищо не съществува без своето предназначение. Как може да съществува без някакво предназначение? Животът не е хаос, той е изпълнен със смисъл космос. Битието и небитието са взаимозависими в развитието, - така че бъди и не бъди едновременно - Трудното и лесното са взаимозависими в целостността; Дългото и късото са взаимозависими в контраста; Високото н ниското за взаимозависими в позицията; Звуковете и гласа са взанмозависими в хармонията; Предното и задното са взаимозависими в компания. Лаодзъ казва, че противоположностите не са в действителност противоположности, а взаимно се допълват. Недей да ги разделяш, разделянето е неистинско; те са едно, те са взаимозависими. Как може любовта да съществува без омразата? Как може състраданието да съществува без гневя. Как може животът да съществува без смъртта? Как може щастието да съществува без нещастието. Как е възможен раят, без адът? Адът не е против рая, те взаимно се допълват, съществуват заедно; всъщност, те са двете страни на една и съща монета. Недей да избираш. Наслаждавай се и на двете. Нека и двете да присъстват. Създай хармония между двете; недей да избираш. Тогава животът ти ще се превърне в симфония на противоположностите и това е възможно най-великият живот. В известен смисъл ще е най-обикновеният, а в известен смисъл ще е най-необикновеният. Затова казвам, че Буда се носи в небето, в него отсъства земното. Лаодзъ е и двете, земята и небето едновременно. Буда, дори в своето съвършенство, изглежда несъвършен; Лаодзъ, дори в своето несъвършенство, изглежда съвършен и цялостен. Разбираш ли ме? Опитай се да го проумееш! Буда в своето съвършенство все пак е несъвършен, в него липсва земното. Той е неземен като дух, телесната част отсъства; той е невъплътен, дърво без корени. Ти си корени, но само корени; то не е поникнало -дървото още не е покрито с цвят. Буда е само цвят, а ти си само корени - Лаодзъ е и двете. Може да не изглежда така съвършен, като Буда - не може и да бъде, защото винаги присъства и другото - как може да бъде съвършен? Но той е завършен. Той е цялостен. Може да не е съвършен, но е цялостен. И тези две думи винаги трябва да се помнят: не се опитвай да бъдеш съвършен, опитай се да бъдеш цялостен, тотален. Ако се опиташ да бъдеш съвършен, ще следваш Буда, ще следваш Махавира, ще следваш Исус. Ако се опиташ да бъдеш цялостен, само тогава ще почувстваш, какво означава да си близо до Лаодзъ, какво означава да следваш дао. Дао е тоналността. Тоталността не е съвършена, тя винаги е несъвършена - защото винаги е жизнена. Съвършенството винаги е мъртво - всяко нещо, което стане съвършено, е мъртво. Как може да живее? Как може да живее, когато е станало съвършено? - няма нужда да живее. Отрекло е другата част. Животът съществува чрез напрежението между противоположностите, чрез срещата на противоположностите. Ако отречеш противоположността, можеш да станеш съвършен, но няма да си тотален, ще пропуснеш нещо. Колкото и красив да е Буда, той е пропуснал нещо. Лаодзъ не е толкова красив, не е толкова съвършен. Буда и Лаодзъ стоят пред теб; Лаодзъ ще изглежда обикновен, а Буда необикновен, върховен. Но аз ти казвам: хиляди Буди съществуват в Лаодзъ. Той е дълбоко вкоренен в земята и се е изправил високо в небето; той е и двете, небето и земята, среща на противоположностите. Има три думи, които трябва да запомниш: едната е зависимост, другата е независимост, третата е взаимна зависимост. Буда е независим. Ти си зависим: мъжът зависи от своята жена, бащата зависи от своя син, индивидът зависи от обществото - хиляди зависимости. Ти си зависим. Буда се изправя като връх - независим. Той е прекъснал всички връзки със света: с жена си, с детето си, с баща си - всичко е прекъснато. Той е отхвърлил всичко - един стълб на независимостта. Ти си част; Буда е също част, другата част. Ти може да си грозен - той е красив. Но негова красота съществува само благодарение на твоята грозота. Ако ти изчезнеш и Буда ще изчезне. Той изглежда умен заради твоята глупост; ако и ти станеш умен, той вече няма да е мъдър. Лаодзъ е феноменът на взаимната зависимост - защото животът е взаимна зависимост. Не можеш да си зависим, не можеш да си независим - и двете представляват крайностите. Точно по средата, където животът е уравновесен, е в тяхната зависимост. Всяко нещо съществува с всяко друго нещо, всичко е взаимосвързано. Нарани цветето и нараняваш звездата. Всичко е взаимосвързано, нищо не съществува като остров. Ако се опиташ да съществуваш като остров - това е възможно, но ще е неземен феномен, почти мит, блян. Лаодзъ вярва във взаимната зависимост. Той казва: Приеми всичко такова, каквото е, недей да избираш. Изглежда просто, и все пак е най-трудното нещо, защото умът винаги иска да избира. Умът живее чрез избора. Ако престанеш да избираш, умът изчезва. Това е пътят на Лаодзъ. Как да изоставиш ума? Недей да избираш! Затова, той никога не е предписвал някаква медитация, защото не е необходима медитация. Недей да избираш, живей живота така, както идва при теб - носи се по течението. Недей да правиш усилия да отидеш някъде. Недей да се насочваш към някакви цели; наслаждавай се на момента в неговата цялостност и не се тревожи за бъдещето или миналото. Тогава в душата ти зафучава симфония, нисшето и висшето се срещат в теб и тогава - тогава притежаваш богатството. Ако си само висшето, ти си беден, защото си като планина, която не притежава долини: тази е бедна планина. Долините дават дълбочината и мистерията; в долините обитава самата поезия. Върхът е чиста аритметика; той е ясен. В долината се движат сенките, мистериите Без долината, върхът е беден и без върха, долината е бедна, защото в такъв случай съществува единствено мракът. Слънцето никога не достига до нея; тя е влажна, мрачна и тъжна. Най-богатата възможност е да си връх и долина едновременно. Някъде Ницше е казал... Ницше притежавал един от най-проницателните умове, които някога са притежавани от човешко същество. Заради своята проницателност полудял; бил прекалено голям, умът му бил прекалено велик, не могъл да го понесе. Той казал, че дървото, което иска да достигне до небето, трябва да слезе най-дълбоко в земята. Корените трябва да се спуснат до самия ад, дълбоко навътре; само тогава клоните, върхът, могат да достигнат до небето. Дървото трябва да се докосне и до двете: ада и рая, едновременно до дълбините и висините. Същото важи и за човека: трябва, по някакъв начин, да се срещнеш едновременно в най-вътрешната същност на своето същество с божественото и дяволското. Не се страхувай от дявола, иначе твоят Бог ще е по-беден Бог. Християнският или еврейският Бог е твърде беден; християнският или еврейският, или мюсюлманският.Бог са безсолни... безвкусни са, защото солта е изхвърлена... солта се е превърнала в дявола. Те трябва да станат едно цяло. В съществуването е налице едно органично единство между противоположностите: битие и небитие, трудно и лесно, дълго и късо, високо и ниско. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|