Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Лукът на долината никога не умира.
ДУХЪТ НА ДОЛИНАТА е духът на празнотата. Какво представлява долината? Тя е нещо празно. Отиди в планините, ще откриеш две неща: върхове - целите от камъни и скали, пълни, и долини - празни. Духът на долината е духът на пустотата. Върховете идват и си отиват; долините остават - не можеш да разрушиш нищото. Нещото винаги може ла се разруши. Ако ти си нещо, ще трябва да се раждаш и умираш отново и отново. Ако си нищо, как тогава можеш ла бъдеш разрушен? Как можеш да бъдеш създаден? Ти просто изчезваш от света на формите в безформеността; долината означава светът на безформеността. Духът на долината никога не умира. Нарича се Мистичната Жена. Всичко това са аналогии. Жената е долина, мъжът е връх. Мъжът прониква в жената, жената просто му позволява. Мъжът е агресия, жената е възприемчивост. Мъжът се опитва да действа, жената просто очаква нещата да се случат. Нарича се Мистичната Жена. Тези думи трябва да се разберат - мистичната жена -защото за Лаодзъ това е върховното. Лаодзъ чувства, че природата на съществуването прилича повече на жена, отколкото на мъж, защото мъжът се ражда от жена, и жената се ражда от жена. Мъжът може дори да бъде зарязан, но жената не може да бъде зарязана. Жената като че ли е основен елемент. Мъжът израства от нея. Жената като че ли е по-първична, по-естествена; в мъжа има нещо неестествено Ако попиташ биолозите, те ще ти кажат, че в мъжа има някакъв дълбок дисбаланс в своята биология; жената е симетрична, уравновесена. Затова тя изглежда по-красива и закръглена. Мъжът е ъгловат, жената няма ъгли. Жената е едно по-балансирано явление, затова тя никога не се опитва да изобрети нещо, да създаде нещо, да направи нещо, да е на път - не, тя никога не отива някъде. Мъжът винаги е на път. Той трябва да прави нещо, за да докаже, че съществува; не може току-така да приеме себе си. Не може просто да бъде и да се наслаждава. Трябва да отиде на Луната, трябва да се изкачи на Еверест, трябва да прави нещо. В него има едно дълбоко неравновесие, не може просто да седне и да бъде. Той се превръща в пътешественик-откривател, в учен. Жената просто се наслаждава на това да бъде, тя е щастлива от малките неща, не копнее по Луната. И всяка жена се чуди на тази глупост, защо трябва да отиваш на Луната? Попитай жените на космонавтите, те просто не могат да го повярват. Защо? Защо да търсиш опасностите и смъртта без никаква необходимост? Какво не му е наред да си просто тук? Мъжът е скитник, циганин. Ако светът беше оставен на мъжа, нямаше да има никакви къщи, най-много палатки. И той щеше да върви и да върви от едно място на друго. Не може да стои на едно място, нещо дълбоко вътре в него го принуждава да се движи. Той не е уравновесен. Тази неуравновесеност е неговата лудост. Погледни жената. Тя е уравновесена. Нейните нужди не са големи: да обича някого, да бъде обичана от някого, храна, подслон, малко топлина около нея, къща - и толкоз. Тогава тя не се тревожи за нищо. Нито една жена не е създала наука, никоя жена не е основала религия. Хората идват при мен и ме питат, защо всички религии са създадени от мъже. Защото мъжът е напрегнат, той трябва да прави едно или друго. Ако се разочарова от този свят, започва да прави нещо с другия, но трябва да прави нещо. Никога не е тук и сега, не може да бъде тук и сега. Лаодзъ предлага тази аналогия, че природата на съществуването е повече от женски тип, тя е по-балансирана. Погледни дърветата, погледни пеещите птици, погледни течащите реки, огледай се навсякъде наоколо и наблюдавай - навсякъде ще откриеш повече женственост. Всяко нещо изглежда съвършено в този момент. Дърветата не се тревожат за бъдещето, птиците не се тревожат за бъдещето, реките просто си текат така мързеливо, така спокойно - като че ли изобщо не се движат. Като че ли нищо не бърза за никъде. Затова всеки ден се случва мъжът да натиска клаксона от улицата, а жената да казва от прозореца: "Идвам. Почакай ме една минута." Жените не притежават чувство за времето. Те имат часовници, но за тях те са украшения - не са наистина часовници. Те не притежават никакво чувство за времето, защото не бързат за никъде. Чувството за времето се ражда в бързането и припряността - всичко трепери и всичко е поставено на карта, като че ли минута закъснение п всичко пропада. Ако попиташ мъжа: "Къде отиваш?", той ще вдигне рамене - просто на кино, но натиска клаксона, като че ли нещо велико, от световно значение, може да бъде изпуснато. А жената продължава да казва... Веднъж дори чух една жена. Седях с мъжа й в колата н ние наистина закъснявахме, мъжът беше много неспокоен. В действителност той не трябваше да се тревожи, нямаше нужда да се безпокои, защото това беше моя среща, а не негова. Аз закъснявах. Но той натискаше клаксона и беше много разтревожен, потеше се и ругаеше жена си. А жената - два или три пъти, каза: "Идвам" - но гримът й не беше готов. Той никога не е готов. Тя винаги някак си идва, но гримът никога не е завършен, трябват му още много неща. Тя е така спокойна с огледалото, със себе си - толкова е спокойна. Това е нейният свят. След това жената се ядоса, показа се на прозореца и извика надолу: "Казах ти хиляда пьти, че идвам след минута!" Хиляда пъти! Не можеш дори да кажеш: "Идвам" хиляда пъти за една минута. Никакво чувство за време... светът се движи без никакво чувство за време. Часовниците не съществуват в реките, дърветата и планините - това е свят без време. Мъжът живее с времето, с грижата. По.своята същност тревогата като че ли е сексуална: тревогата за постигането на сексуален оргазъм. Когато мъжът прави любов с жена, той се тревожи, дали ще може да свърши работата както трябва, дали ще може да я задоволи или не, тревожи се дали ще бъде в състояние да докаже че е мъж, или не. Тревогата: едно вътрешно треперене, припрян е по някакъв начин да докаже, и това го проваля. Има еякулация, но оргазъм - не. Оргазмът е различен феномен: той настъпва само когато не се тревожиш, настъпва само когато не се стремиш към постижения, настъпва когато не се стремиш ю,м нещо, настъпва при дълбока релаксация, настъпва само когато не се контролираш - а природата е поела контрола. Тогава цялото ти тяло пулсира с непознато блаженство. Тогава всяка клетка от тялото ти празнува с непознат екстаз; тогава това е божествено. Но мъжът се тревожи и сексуалното безпокойство е коренът на всички останали тревоги. Тогава той се опитва да докаже себе си навсякъде. Не е необходимо да доказваш себе си. Ти си. Ти си съвършен. Нито една жена не се тревожи за своето доказване; тя го приема като нещо дадено и е съвършена. Живее по един много релаксиран начин. При мен идват много женени мъже и тяхното оплакване винаги е, че жените им са крайно мързеливи. Те не са мързеливи; те се наслаждават! Какъвто и да е случаят, те не бързат. Но в сравнение изглеждат мързеливи. Лаодзъ казва, че природата на съществуването е повече от женски тип, по-женствена е. Аналогията е прекрасна. Той не казва, че съществуването е женско - запомни това. Това не е логика, той не се опитва да докаже, че съществуването е от женски род. Той не си пада по феминистките движения - не. Той просто дава една аналогия. Мъжът също може да бъде женствен. Буда е женствен, Лаодзъ е женствен, Исус е женствен. Тогава той живее, живее в момента, без да бърза; наслаждава се на момента, без да бърза. Исус казва на своите ученици: Погледнете лилиите в полето. Колко са красиви! Дори Соломон в цялата си слава не е бил толкова красив. Каква е тайната на лилиите? Те просто цъфтят тук и сега. Какво ще стане в следващия момент, не ги е грижа; следващият момент все още не се е появил в тяхното съзнание. Мъжът може да живее,женствено съществуване - тогава се превръща в мистик. Това е единственият начин. Затова всички мистици в известен смисъл стават женствени. И те са истинските религиозни мъже, а не основателите на религиите. Запомни, това е разликата... Буда не е основателят на будизма - не. Неговите ученици са основателите Исус не е основателят на християнството - не. Неговите апостоли, те са основателите. Махавира не е основателят на джайнизма. Гаутама, неговият ученик, който бил учен и велик пандит, е основателят на джайнизма. Това са мъжете. Самият Исус е женствен. За да покажем това, в Индия никога не рисуваме аватарите, тийртханкарите, Будите, с бради и мустаци - не - само за да посочим тяхната женственост. Виждал ли си някога Рама с мустаци? Кришна с брада? Това не е защото са им липсвали хормони. Не са били хермафродити. Били са мъже; имали са бради. Това обаче е само една аналогия. Махнали сме брадите, за да покажем, че са станали женствени: появил се е женствен мистик. Те съществуват, без изобщо да бързат, живеят не като напрегнати мъже, а като спокойни жени, и около тях можеш да усетиш женската топлота, закръглеността на Буда. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|