Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Третия въпрос:
Имам голямото желание да се слея с универсума, но се чувствам отделен, неспокоен, бездомен - -защо? Какво ми пречи и какво трябва да се направи? САМОТО ЖЕЛАНИЕ да се слееш с универсума, те държи отделен от него. Остави желанието и ще настъпи сливането. Не можеш да се слееш чрез силното желание, защото самото желание ще те държи отделен. Кой е този, който желае? На кого принадлежи това силно желание? Силното желание поражда силно его - и потискане. И кой ти е казал, че си отделен и че трябва да се сливаш? Никога не си бил 01 делен, защо тогава преследваш себе си? Ти си слят. Забележи различните гледни точки. Лаодзъ казва, че си слят в съществуването, не си отделен.Ни кога не си бил, никога не можеш да бъдеш отделен. Как е възможно това? Ти съществуваш в океана на божественото или на дао. или както там го наречеш. Как можеш да бъдеш отделен? Така че първото погрешно мнение е: "Аз съм отделен", от първото произтича и второто: "Трябва да се слея". А ако се опиташ да се слееш, ще си останеш отделен. Само гледай, наблюдавай и виж: никога не си бил отделен. Кой диша в теб? Мислиш си, че си ти? Кой живее в теб? Мислиш, че ти? Кой е роден в теб? Имаш ли някаква представа? Това, което е родено в теб, това, което живее в теб, това, което диша в теб, е цялото. А останалото са само мисли: как да се слееш? - в такъв случай никога няма да можеш да се слееш. Прието разгледай състоянието на нещата. Ти вече си в него. Твърди се, че когато Линдзъ пристигнал при Учителя, плачейки н викайки, със сълзи, стичащи се по бузите му и попитал как да стане Буда, Учителят здравата го ударил през лицето, залепил му силна плесница. Той бил шокиран и казал: - Какво правиш? Нещо погрешно ли попитах? Учителят казал: - Да. Това е най-погрешното нещо, което някой някога може да попита. Попитай ме пак и ще те ударя още по-силно. Какъв глупак! Ти си Буда... а ме питаш, как да станеш Буда? Щом веднъж се хванеш в капана на това, как да станеш Буда, в продължение на хиляди живота ще изпускаш същността. Винаги си бил Буда. Това се случило и със самия Буда. В миналия си живот той чул за един човек, който станал Буда. Отишъл при него и докоснал стъпалата му. Но бил много изненадан, защото когато докоснал стъпалата на Будата, онзи незабавно докоснал неговите. Тон попитал: - Това е странно. Докоснах стъпалата ти, защото съм невежа, търсещ и стремящ се. Защо обаче ти докосваш моите? Та ти вече си просветлен. Будата се засмял и казал: - Може би не знаеш. Виждам, че все още не знаеш, кой си. Но аз те познавам добре. Когато разбрах кой съм аз, разбрах какво представлява цялото това съществуване. Но ли може би все още не си наясно. Вероятно ще отнеме известно време, за да научиш кой си ти. Състоянието на Буда не е някакво постижение. То е разбиране на това, кой си ти, то е само припомняне. Затова не ме питай как да се слееш. И ако имаш силното желание да се слееш, колкото по-силно е желанието, толкова по-трудно ще е сливането. Желанието е бариерата. Моля те, отстрани желанието и просто се огледай наоколо. Кой си ти'7 Бог съществува; а не ти. Ти си фалшива представа, идея, мехурче в главата - един въздушен мехур, нищо повече. И ако съществува прекалено силно желание, нищо не се случва - само въздухът става по-горещ, горещ въздушен мехур, това е всичко. Охлади се малко. И просто се огледай наоколо: винаги си бил в океана, никога не си бил някъде другаде. Не можеш да бъдеш, защото не съществува нищо друго. Няма друго пространство, освен Бога - или дао. Колкото по-скоро разбереш глупостта на желанието, на сливането, толкова по-добре. Ти вече си това, което търсиш. Това е посланието на всички просветлени: ти вече си това, към което се стремиш. Вече си целта. Никога не си напускал дома си. Има една хубава история - изглежда малко непочтителна, но само зен-будистите могат да го направят. Те обичат своя Учител толкова много, обичат Буда толкова много, че могат да си позволят дори непочтителност. Има една история, в която се разказва, че една маймуна дошла при Буда. Маймуната представлява човека, маймуната означава ума. Умът е маймуната. Чарлз Дарвин го е разбрал много, много по-късно, но ние винаги сме били наясно, че човекът трябва да произлиза от маймуните, защото все още притежава маймунски характеристики. Просто наблюдавай ума, неговото непрекъснато бръщолевене, а след това виж маймуната на дървото. Ще усетиш сходството. Една маймуна дошла при Буда, а тя не била обикновена маймуна. Била цар, цар на маймуните това означава абсолютна маймуна. Маймуната казала на Буда: - Искам да стана Буда. Буда казал: - Никога не съм чувал за някой, който да е станал Буда, докато е бил маймуна. Маймуната казала: - Не познаваш моите способности. Аз не съм обикновена маймуна. Никоя маймуна не си мисли, че е обикновена маймуна, всички маймуни считат, че са необикновени; това е част от тяхната маймунщина. Тя казала: - Аз не съм обикновена маймуна. За какво говориш? Аз съм цар на маймуните. Та Буда попитал: - Какви специални или необичайни способности притежаваш? Можеш ли да ми покажеш? Маймуната казала: - Мога да скачам до самия край на света. Тя скачала по всички дървета. Знаела как се скача. Буда казал: - Добре, ела върху дланта на ръката ми и скочи на другия край на света. Маймуната се опитала, а била наистина много силна маймуна, много здрава маймуна. Излетяла като стрела и летяла, и летяла... и летяла. Месеци - и историята разказва -години минали. Маймуната стигнала до самия край на света. Тя се засмяла; казала си: "Виж ти! Самият край!" Погледнала надолу. Видяла бездънна пропаст: имало пет колони, които очертавали границата. Трябвало да се връща. Но как да докаже, че е била до тези пет колони? Затова се изпикала близо до едната колона - маймуна! - за да я маркира! Минали години и тя се върнала обратно. Когато пристигнала при Буда, казала: - Бях на самия край на света и оставих знак. Но Буда казал: - Само се огледай! Тя изобщо не била се помръднала. Тези пет колони били петте пръста на Буда. И вонели на пикоч... Тя била тук със затворени очи... трябва да е сънувала. Умът е маймуна със затворени очи, сънуваща. Никога не си ходил никъде, винаги си бил тук и сега - защото не съществува нищо друго. Просто отвори очи и хвърли един поглед наоколо и внезапно ще се разсмееш. Винаги си бил вкоренен във върховното същество, не е нужно да се сливаш. Единствената необходимост е да разбереш къде се намираш, кой си ти. И зарежи тази глупост на силното желание. Желанието е бариерата; силното желание, разбира се, е най-голямата бариера. Желанието заоблачава ума. Желанието създава мъгла около теб и след това не можеш да разбереш какъв в действителност е случаят. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|