Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| ОБИКНОВЕНОСТТА
12 юни 1975 г. Първия въпрос: На погрешно място ли съм дошъл? Искам само да съм обикновен п щастлив. Искам да обичам някоя жена н тя да ме обича; приятели, с които да прекарвам времето си и да се радвам. Не желая просветление. Сбъркал ли съм мястото? ВЕКОВЕ НА ПОГРЕШНО възпитание напълно са объркали ума ти относно просветлението. Самата дума изглежда неземна, от другия свят; самата дума изглежда като нещо, което е след смъртта или за онези, които вече са мъртви. Това е абсолютно погрешно. Ако искаш да си щастлив, не съществува друг начин, освен просветлението. Ако искаш да си обикновен, никой никога не е бил обикновен без просветление Ако искаш да обичаш и да бъдеш обичан, това е невъзможно без просветление. Така че трябва да разбереш моето понятие за просветление. То означава просто да си обикновен, здрав, осъзнат, цялостен н тотален. Всеки ум се стреми към някаква изключителност. Това представлява егото: винаги опитващо се да бъде някой специален, винаги страхуващо се да бъде никой, винаги страхуващо се от празнотата, винаги стремящо се да запълни вътрешната пустота с каквото и да е. Всяко човешко същество се стреми към необикновеността - а това поражда страданието. То е невъзможно. Да си никой, е твоята природа, небитието е веществото, от което си направен. Както и да се опитваш, никога няма да успееш; дори Александър е претърпял неуспех. Не можеш да бъдеш някой, защото това с невъзможно в природата на нещата. Можеш да бъдеш само никой Но в това да бъдеш никой, няма нищо лошо: всъщност, в момента, в който приемеш своята ничийност, незабавно във всички посоки от теб започва да се носи блаженството - защото нещастието изчезва Нещастието е сянка на егото, сянката на амбициозния ум. Нещастието означава, че правиш нещо невъзможно и понеже търпиш неуспех по отношение на него. ти си нещастен Правиш нещо неестествено, опитваш се да го правиш и се проваляш, затова се чувстваш разочарован, нещастен. Адът не е нищо друго освен крайният резултат на невьзможното, неестествено усилие. Раят не е нищо друго освен това да бъдеш естествен. Ти си никой. Роден си като никой, без име, без форма. Ще умреш като никой. Името и формата са само на повърхността; дълбоко отвътре си като безбрежно пространство. И това е красиво, защото ако си някой, ще бъдеш ограничен. Добре е, че Бог не разрешава на никой да е някой; ако ти си някой, ще си краен, ограничен, ще си едно затворено същество. Не, Бог няма да позволи това. Той ти дава свободата да си никой - безкраен, неограничен. Но ти не си готов. За мен, просветлението е изцяло свързано с този феномен: да разбереш, да схванеш, да приемеш факта, че човек е никой. Незабавно ще престанеш да се опитваш да правиш невъзможното. Изведнъж ще престанеш да се издърпваш нагоре за косите. Разбираш колко е абсурдно - и спираш. И смехът залива цялото ти същество. Изведнъж си спокоен и събран. Самото усилие да желаеш да си някой, ти сьздава проблеми. Когато се опитваш да си някой, не можеш да обичаш. Амбициозният ум не може да обича. Това е невъзможно, защото най-напред той трябва да удовлетвори амбицията см Трябва да принесе в жертва всичко заради нея. Ще продължи да жертва своята любов. Погледни амбициозните хора - ако се стремят към пари, все отлагат любовта. Утре, когато са натрупали пари, тогава ще се влюбят; точно сега това е невъзможно, изобщо не е практично; точно сега те п», могат да си го позволят. Любовта е релаксация, а те се стремят да постигнат нещо - някаква цел. Може би това са пари, може би е власт, престиж, политическо положение. Как могат да обичат сега? Не могат да са тук п сега - а любовта е феномен на тук и сега. Любовта съществува единствено в настоящето, амбициите съществуват само в бъдеще-го: любовта и амбициите никога не се срещат. Ти не можеш да обичаш. А ако не можеш да обичаш, как можеш да бъдеш обичан от някой друг? Любовта е дълбоко общуване между две същества, които са готови да бъдат заедно - в този момент, не утре; които са готови да бъдат тотално в този момент и да забравят цялото минало и бъдеще. Любовта е да забравиш за миналото и бъдещето и ла си спомниш за настоящия момент, за този пулсиращ момент, за този жив момент. Любовта е истината на момента. Амбициозният ум никога не е тук, той винаги е на път! Как можеш да обичаш някой, който непрекъснато тича Той непрекъснато е на състезание, непрекъснато е в конкуренция; той няма време. Или си мисли, че някога в бъдещето, когато целта е постигната, когато е добил властта, към която се е стремил, богатствата, които е желал, тогава ще се отпусне и ще обича. Това няма да стане, защото целта никога няма да бъде постигната. Амбицията никога няма да бъде удовлетворена. Не е в нейната природа да бъде удовлетворена. Ако удовлетвориш силна амбиция, от нея незабавно израстват хиляда други амбиции. Амбицията никога не спира. Ако я последваш, ако я разбереш, тя може да спре точно на момента. Но ако я захранваш с енергия, как можеш да обичаш? Затова хората са толкова нещастни, опитвайки се да бъдат някой - нещастни, защото не получават любов, нещастни, защото не могат да обичат. Любовта е екстаз: екстаз на не-ум, екстаз на настоящето, екстаз на състояние лишено от амбиции, екстаз на празнотата. Където има влюбени, там няма никой: съществува единствено любовта. Когато се срещнат двама влюбени, те не са двама. Отвън погледнато, на теб може да ти изглеждат като двама, но вътрешно е абсолютно различно: те не са двама. В момента, в който се срещнат, двойнствеността изчезва, съществува и се носи единствено любовта. Как е възможно това, ако вътре в себе си ти не си празнота, нищо, така че да не съществува бариера между теб и твоя любим? Ако ти си някой и твоят любим или възлюбена също е някой, тогава не се срещат двама души, а четирима: двамата истински, които са никой и стоят отзад и двама, които са някои - фалшиво его, които преплитат ръце, мил-в;п се, правят жестовете на любовта. Да ги гледаш е цял театър: пълна нелепост! Когато се срещнат влюбени, няма никой, а двама, които са никой, не могат да бъдат двама. Как може две празноти да бъдат две? Нищото не притежава разграничителна линия -- нищото е безбрежно. Две празноти образуват една. Двама, които са някой, остават двама. Затова любовта се превръща в нещо толкова грозно -любовта, която ти наричаш любов, не която аз наричам любов Твоята любов е нещо грозно, най-грозното нещо. Трябва да е такава. Би могла да бъде най-прекрасното нещо на света, но е станала най-грозното: влюбените непрекъснато се борят, карат се, правят се нещастни един друг. Сартр казва: "Другият е ад." Той казва нещо относно твоята любов. Когато си сам, се чувстваш релаксиран, когато си с любимия, се появява напрежение. Не можеш да живееш сам, защото най-дълбокото в теб, което е никой, копнее... то жадува, гладува. Затова не можеш да останеш сам. Трябва да се раздвижиш. - стремиш се към компания, но в момента, в който си заедно с някой, то се превръща в нещастие Всички отношения пораждат нещастие и нищо друго. Ако не си просветлен, любовта се превръща просто в конфликт, в кавга. Човек постепенно привиква към това. Това означава, че постепенно той става безчувствен, нечувствителен. Затова светът изглежда така мъртъв, така застоял. Тон вони. Всички отношения са блатясали, погрозняли Ако наистина искаш да обичаш и да бъдеш обичан... това е невъзможно точно сега за теб такъв, какъвто си; ти трябва да изчезнеш. Трябва да си заминеш - така че да остане чистото нищо, да остане едно свежо нищо. Само тогава цветът на любовта може да разцъфти. Семената са тук, но егото е като скала, и семената не могат да покълнат. А ти казваш, че искаш да си обикновен. И искаш да имаш приятели? - и искаш да се радваш. Всичко това се отнася до просветлението! Но ако отидеш при проповедниците и свещениците, при организираните религии и църквите, тяхното просветление е друго. Те са против любовта; те са против обикновеността; те са против приятелството; те са против радостта; те са против всичко онова, към което твоята природа естествено се стреми. Те са най-великите отровители. Ала ако си дошъл при мен, си дошъл при подходящия човек - подходящият човек в смисъл, че моето просветление е от този свят. Не казвам, че не съществува друг свят. Не казвам, че земното съществуване е единственото съществуване - не. Не ме разбирай погрешно. Но другият зависи о: този, другият свят зависи от този свят и небето зависи от г;пи земя. Ако искаш да се издигнеш високо, трябва да пуснеш корени дълбоко в тази земя. Необходими са ти корени в този ж и вот,, тогава ще се родят цветовете в другия живот. Другият живот не е против този живот; всъщност, другият живот е само разцъфтяването на този живот. Бог не е е против света, той не е вън от него; той е в него, скрит в него. Не е необходимо да вървиш против света, когато се стремиш към него - ако тръгнеш, никога няма да го откриеш. Той е скрит тук и сега. Трябва да търсиш, трябва да навлезеш дълбоко в това съществуване - и това е единственият начин да го откриеш. Целият този живот, цялото съществуване не е нищо друго, освен храм, а той е скрит вътре в него. Не бягай от него. Не съм пролив този живот; всъщност, не съм против нищо. Аз съм за всичко, защото ако то съществува, трябва да има някакво предназначение. Бог не може да сътворява нещата без никакво предназначение - той не е луд. Съществуването е пълно със смисъл, с предназначение; ако този живот съществува, това означава, че другият живот не може да съществува без него. Той е основата. Но ти идваш при мен със своите мнения. Когато дойдеш при мен н аз ти говоря за просветлението, ти ме разбираш в смисъла, в който си учил за просветлението. Когато дойдеш при мен и аз ти говоря за отречението, за саняс, ти разбираш нещо друго, а не това, което ти казвам. Трябва да използвам твоя език, а всички думи са замърсени. Били са използвани милиони пъти от милиони хора с различни значения, с различен смисъл; а аз им придавам други измерения на смисъла Просветлението означава човек, който напълно осъзнава вътрешната си празнота и не се бори с нея; по-скоро, той н се наслаждава, тя е блажена. Чрез наслаждаването на своята празнота, той става достъпен за другите; и другите могат да се радват, останалите могат да дойдат и да вземат участие в неговата мистерия. Неговите врати са отворени, той кани приятели и любими и ако е готов да споделя, е готов да дава. Когато раздаваш от празнотата си, ти никога не се страхуваш да даваш, защото не можеш да изчерпиш празнотата. Раздаваш, раздаваш, раздаваш - тя винаги си остава, не можеш да я изчерпиш. Само крайните неща мога г да бъдат изчерпани, затова те пораждат скъперничество страхуваш се да даваш. Човек, който се чувства празен, защо трябва да се страхува да раздава? Може да раздаде себе си тотално п докато това не стане възможно, не е възможна и любовта. Любовта е свещен феномен, тя не е нещо принизено. Всяка любов, която си заслужава името, е свещена. Когато влизаш в любовта, влизаш в света на чистотата, невинността. Когато обичаш, влизаш в храма на божественото. Наслаждавай се! Не одобрявам тъгата и унилите физиономии. Не съм тук, за да те направя още по-нещастен -ги вече си твърде нещастен. Не съм тук, за да те направя още по-тъжен. Тук съм, за да те събудя за блаженството, което е твое рождено право, което естествено ти принадлежи. Но ти си забравил как да стигнеш до него и продължаваш да вървиш в погрешна посока: търсиш го там, където го не съществува; търсиш го навън, а то е вътре; търсиш го прекалено далече, а то' е съвсем, близо; търсиш го сред далечните звезди, а то е точно пред теб. В английския език има две думи - хубави. Едната е "очевиден" (obvious): очевиден означава точно пред теб. Произлиза от латински корен, който означава точно пред теб. Има и една друга дума: "проблем". Произлиза от гръцки корен, който също означава точно пред теб. Коренното значение на "очевиден" и на "проблем" е едно и също. Очевидното е проблемът, това, което е точно пред теб, е проблемът - защото не можеш да го видиш, очите ти се реят из далечните земи. Очевидното се е превърнало в проблем. Просветлението означава да осъзнаеш очевидното и когато осъзнаеш очевидното, проблемът изчезва. Да живееш живот без проблеми, означава да живееш просветлен живот. Това е тотално различен начин на съществуване: той няма нищо общо с постижението, нищо общо с ученето, нищо общо с усилието, с практиката. Единственото нещо, от което имаш нужда, е да бъдеш малко по-буден, така че да можеш да гледаш, да виждаш, да наблюдаваш това, което е пред теб. Решението е съвсем наблизо, много, много по-близо до теб, отколкото можеш да си представиш. Не го търси надалече; то съществува вътре в теб. Щом веднъж си установен вътре, центриран, м коренен, ще ти дам цялата свобода - върви н обичай. Върни и бъди в света; сега ще можеш да му се наслаждаваш, ще можеш да го вкусиш, ще можеш да проникнеш в най дълбоките му възможности. И когато проникнеш в дълбините му, там винаги ще откриваш божественото. Когато си влюбен, навлез дълбоко и ще откриеш Бога; когато се храниш, храни се добре, с осъзнаване, с внимание, и ще откриеш Кога. Упанишадите казват Анам Брахм - храната е Бог. Упанишадите казват, че сексът е брат, близнак, на крайното върховно блаженство. Близнак на върховното крайно блаженство - секса! Ти прекалено много си го осъждал. Може ла е най-долното стъпало на стълбата, но е част от нея. Най-горното стъпало принадлежи на стълбата така, както и най-долното; в действителност, всичко принадлежи на Бога и е божествено. Това е просветлението: да можеш да виждаш във всяко нещо свещеното пулсиране. Религията не е против нито, религията е стремеж да се открие свещеното навсякъде А то е тук, чака те. Дошъл си на подходящото място. Умът ти може да иска да избяга оттук, защото тук ще намери своята смърт. Това е подходящото място за теб, но е неподходящото за ума. То е абсолютно подходящото място за твоето същество, но за амбициите ти, за егото ти, за гордостта ти, за глупостта ти, то е най-неподходящото място, което можеш да си криеш някъде на земята в този момент. Затова решавай. Ако искаш да бъдеш глупак, бягай. Тогава умът ще продължава да те заблуждава, че обичаш и се наслаждаваш - а ти знаеш, че не се наслаждаваш и не си влюбен. Умът може да те заблуждава, че се отдаваш на любовта - не можеш да се отдадеш. Теб дори те няма, за да се отдадеш. Ти не съществуваш. В никакъв случай не притежаваш цялостно същество. Можеш да скиташ наоколо и да заблуждаваш себе си, но ако наистина искаш да бъдеш обичан от жена и искаш да обичаш някоя'жена, и искаш да имаш приятели, и искаш да се радваш на живота - аз ти давам ключовете за това. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|