Дао е кух съд,
И неговата употреба е неизчерпаема,
Бездънна.
КУХОТАТА (ПРАЗНОТАТА) Е ЕДНА ОТ КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ в Лаодзъ. Той говори за празнотата все отново и отново. Празнотата означава пространство; празнотата означава обширност. Празнотата означава неизчерпаемост.
Ти живееш в къща, но твоето разбиране за къщата се свежда до стените. Разбирането на Лаодзъ се отнася до пространството вътре в нея, не до стените. Той казва: "Стените не са къщата. Как можеш да живееш в стените? Ти живееш в празнотата, не в стените. Празнотата - това е истинската къща. Когато обаче мислиш за къщата, мислиш за конструкцията, която е около празнотата. Затова дворецът и колибата ти изглеждат като различни неща. Но не и на Лаодзъ - защото празнотата е една и съща. Ако гледаш стените, тогава, разбира се, колибата е колиба, а дворецът е дворец. Но ако разглеждаш вътрешната празнота, която е истинската къща - защото само празнотата може да те приюти, а не стените - тогава между колибата и двореца няма разлика. Не съществува богата празнота и бедна празнота: всички празноти са еднакви, равни. Но има богати стени и бедни стени.
Когато разбереш това, ще станат възможни много неща, защото това е аналогия с неограничена възможност и смисъл. Когато се вглеждаш в някой човек, в тялото му ли се вглеждаш. В такъв случай разглеждаш стените. Това не е истинският човек - истинският човек е вътрешната празнота. Тялото може да е красиво, грозно, болно, здраво, младо, старо, но вътрешната празнота винаги е една и съща. В такъв случай не разглеждай телата, разглеждай вътрешната празнота.
Лаодзъ открива аналогии навсякъде. Отиваш на пазара, за да си купиш глинено гърне или златно гърне. Златното гърне се различава от глиненото гърне - само стените са различни - но вътрешната празнота е една и съща. И когато беднякът .отиде при кладенеца, и богаташът отиде при кладенеца - богатият със златното гърне, а бедният с глиненото гърне - отиват с една и съща празнота. Носят една и съща вода и когато напълнят своите гърнета, не стените вършат работа, а вътрешната кухота, вътрешната празнота.
Лаодзъ казва: Погледни вътрешното, не гледай външното. Вътрешната празнота е твоето същество; вътрешната кухота, вътрешната празнота, е твоето същество. Това означава, че твоето битие е твое небитие, защото думата "битие" ти дава усещането, че вътре има нещо. Не, там няма никой - цялата "някойност" е отвън, отвътре е "никойността", кухотата. Цялото его е на повърхността, отвътре е отсъствието на его. Кой е там вътре? След като разбереш, ще се смееш, ще кажеш, че въпросът е безсмислен.
Няма никой, абсолютното нищо - затова си обширен, затова си с качеството на Брама, затова не можеш никъде да откриеш Бога - защото той е празнотата на цялото, а ти продължаваш да търсиш някакво тяло. Някой търси Кришна, някой търси Христос, някой търси Махавира - всички търсят тела. Никой не търси празнотата; в противен случай къде трябва да ходиш? Пространството те заобикаля отвсякъде. Това е Бог - пространството: пространството, в което си роден, пространството, в което живееш, пространството, в което ще изчезнеш.
Рибата е родена в морето, рибата живее в морето, ри6ата умира и изчезва в морето. Рибата не е нищо друго, освен морска вода. Ти си съвсем същото. Празнотата е навсякъде около теб, и същата празнота е вътре в теб. Как може да има два вида празнота? Невъзможно е. Празнотата е винаги една и съща. В грешника има същата празнота, както и в светеца. Грешникът отвън има един етикет, че е грешник, а на светеца са поставили етикет, че е светец. Прекалено привързан си към стените; не можеш да забележиш, че стените не са важни.
Защо наричаш човека светец? - защото той прави нещо, което ти наричаш добро. Защо наричаш човека грешник? - защото прави нещо, което наричаш лошо. Но всички действия са отвън, всички дейности са отвън, те са само картини по стените. А вътрешната празнота - може ли вътрешната празнота да стане нечиста от твоите действия? Можеш ли да направиш празнотата нечиста'.' Можеш ли да направиш празнотата чиста? Празнотата си е просто празнота Как можеш да я направиш чиста или нечиста? Празнотата остава недокосната. Ако ме посечеш с меч, посичаш тялото ми, не мен, защото "мен" означава вътрешната празнота. Ако върша нещо, го върша със стените, но вътрешната празнота е не-деятел. Запомни тази аналогия. Тя е ключова за Лаодзъ.
Сподели с приятели: |