Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Дао с кух съд,
И неговата употреба е неизчерпаема, Бездънна: Ако дао или Бог не бяха пусти, тогава тяхната употреба нямаше да е неизчерпаема, тогава един ден те щяха да се изчерпят. А какъв Бог е този Бог, който може да бъде изчерпан? Един ден този Бог ще е мъртъв, ще бъде изчерпан. Но в твоя ум са изградили едно разбиране за Бога като за някой, който седи някъде в небесата и контролира всичко. Той не контролира. Не е личност. Всъщност, той не е той, не е и тя. Всичките ни думи се безсмислени, защото дао е обширната празнота, обширното пространство, пустота. В главата ти незабавно ще се появи логиката: тогава как могат да съществуват различните неща? Попитай физиците; днес те са достигнали до същото разбиране, както и Лаодзъ. Сега те твърдят, че колкото по-навътре навлизаме в материята, материята изчезва. Накрая изчезва напълно. Сега не знаем. Отвътре има празнота. Те са търсили субстанцията на материята; търсели са упорито, но сега тя е изчезнала напълно, никъде не се вижда - не могат да разберат къде се е дянала. Най-напред я търсеха в молекулите, след това навлязоха по-дълбоко, в атомите, след това разделиха атома и отидоха още по-навътре, в електроните. Тогава материята изчезнала напълно - нищото. Материята е куха. Дори тези каменни стени са кухи. Затова индуистите наричат света на материята илюзия: изглежда много стабилен и веществен, но отвътре всичко е празно. Когато си потънал в мълчание, седнал с кръстосани крака и гледаш навътре, ще усетиш празнотата. Не се страхувай. Физиците са били на лов за материята и са достигнали до празнотата, а хората, които наистина са търсили духовното измерение, също са достигнали до празнотата. Тогава започваш да се страхуваш. Ако материята е празна, тя не е материя, но ако и ти си празен, кух бамбук, отвътре няма нищо освен пустота, започваш да се страхуваш. Ако се уплашиш, ще се държиш за стената, но в последна сметка стената също е празна. Това съществуване е безбрежната пустота и в това е неговата красота. През нощта отиваш да спиш - от нищото се появяват сънищата: красиви сънища, грозни сънища, кошмари, които те плашат до смърт. Сънищата възникват от нищото, а изглеждат толкова истински. Изглеждат така реално истински, но когато отвориш очи на сутринта, не можеш да ги (п криеш никъде. Откъде са дошли? Откъде са възникнали? Къде са отишли сега? Никога не разсъждаваш върху феномена на сънищата. Ако те могат да се появят през нощта, защо не и през деня? Един от учениците на Лаодзъ, Джуандзъ, една нощ сънувал, че се е превърнал в пеперуда, която пърха, лети между цветята. На сутринта, когато се събудил, бил много тъжен. Неговите ученици го попитали: - Какъв е проблемът, Учителю? Никога не сме те виждали толкова натъжен. Какво се е случило? Той казал: - В голямо затруднение съм. Такава дилема стои пред мен, че като че ли не мога да й намеря решение. Учениците казали: - Никога не сме срещали някой проблем, който ти да не можеш да решиш. Само ни кажи, какъв е проблемът? Джуандзъ казал: - През'нощта сънувах, че съм пеперуда, която лети в градината, прелитаща от цвете на цвете. Учениците се разсмели. Казали: - Това е сън, Учителю. Джуандзъ казал: - Чакайте, нека ви разкажа цялата история. Сега съм буден и се чудя. В мен се появи съмнение. Ако Джуандзъ може да сънува, че се е превърнал в пеперуда, защо да не е възможно и обратното? Пеперудата може да сънува, че се е превърнала в Джуандзъ. Кой кой е в такъв случай? Не съм ли пеперуда, която сънува, че се е превърнала в Джуандзъ? Защото, ако може да стане така, че ти да можеш да се превърнеш в пеперуда в съня си, тогава къде е проблемът? Някоя пеперуда, която спи тази сутрин, почива си, може би сънува, че се е превърнала в теб. Тогава как ще разбереш кой си ти? Ако Джуандзъ може да се превърне в пеперуда, защо пеперудата да не може да се превърне в Джуандзъ? Не изглежда толкова невъзможно. Нощните сънища се появяват от нищото и изглеждат истински; през деня сънищата се появяват от нищото и изглеждат истински. Единствената разлика между деня и нощта е: нощните сънища са лични, а дневните са колективни. В това е единствената разлика. В нощните сънища не можеш да поканиш приятелите си да присъстват - те са индивидуални, частни. При дневните сънища можеш да поканиш приятелите си - те са публични. Къщата, в която живееш през деня, е общодостъпна. Ако има възможност за индивидуално сънуване, тогава има възможност и за колективно сънуване. Ние сме тук. Ако всички отидем да спим, те има толкова сънища, колкото хора присъстват тук: индивидуални. Ничий сън няма да се смеси със съня на някой друг. Те няма да се сблъскат по между си и всеки един ще забрави за останалите; ще живее в своя сън и в собствената си сънувана реалност. След това се събуждаш. Поглеждаш ме и аз ти говоря. Това е колективен сън, всички ние сънуваме заедно. Това е единствената разлика. Съществува възможност за по-значително събуждане - когато се събудиш и от колективния сън. Това представлява просветлението. След това внезапно целият свят се превръща в.мана. Това твърди Лаодзъ: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|