Духът на долината никога не умира. Нарича се Мистичната Жена. Вратата на Мистичната Жена е коренът на Небето и Земята. Вратата па Мистичната Жена е коренът на Небето и Земята... Ако можеш да откриеш ключа, за да отвориш вратата па мистичната жена, ти си отворил вратата на съществуването. Всеки трябва да влезе през тази врата ненапрегнат, балансиран, задоволен, удовлетворен - това е тайната на женското същество.
Когато го казвам, съществуват две възможности за погрешно разбиране: жените могат да не го разберат правилно и да си мислят, че не трябва да правят нищо; мъжете могат да го разберат погрешно и да мислят, че този Лаодзъ не е за тях. Не, той е и за двамата. Но запомни... жените не са чисти жени, загубили са женския мистик в себе си. Ще трябва отново да си го възвърнат. За тях, разбира се, ще е по-лесно отново да го добият, отколкото за мъжете, защото мъжете са се отдалечили много повече. И недей да си мислиш, че ако си мъж, Лаодзъ не е за теб - той е точно за теб, иначе ще продължаваш да се отдалечаваш и отдалечаваш от съществуването и екстаза на живота. Всеки един трябва да се върне при майката; това е женската мистичност.
Роден си от майчината утроба, и отново трябва да откриеш утробата в съществуването. Ако отново можеш да от криеш в съществуването утробата, същата топлина, същият живот, същата любов, същата грижа в съществуването - тогава съществуването се превръща в твой дом, в твоя майка.
Индуистите са по-прави, когато наричат своя бог "майка" -- майка Кали - отколкото християните и мюсюлманите, н евреите, които продължават да наричат своя бог "татко". Тези три религии са ориентирани към мъжа, затова са толкова агресивни. Мюсюлманите и християните са избили толкова много хора. превърнали са се в катастрофа за 'Земята. Те са убийци. В името на религията те само избиват и не правят нищо друго. Това е религия, ориентирана към мъжа.
Будизмът не е избивал, джайнизмът не е убивал, индуизмьт не е избивал, защото те са свързани повече с женския мистицизъм. А от Лаодзъ изобщо не можеш да се оплачеш, защото от него не произтича никаква организирана религия. След като религията се превърне в организация, в нея се появява насилието. Организацията задължително е агресивна, тя трябва да се бори за своя път, и непременно се превръща в мъжка. Организацията е мъжка; религията е женска.
Слушах един виц, няколко от учениците на дявола започнали много да се тревожат и му казали:
- Защо седиш тук? Целият ни бизнес е поставен на карта. Един човек отново се превърна в Буда, получи просветление. Трябва да направим нещо, иначе ще трансформира хората - и твоят свят ще опустее, кой тогава ще дойде в ада'7 Незабавно направи нещо! Не трябва да се губи никакво време. Един човек отново стана Буда.
Дяволът казал:
- Не се тревожете. Работя чрез учениците. Вече съм изпратил няколко, учениците са на път. Ще го наобиколят. Ще създадат организация. И няма нужда да се .безпокоите: организацията ще свърши всичко, което не можем да направим ние и винаги го прави добре. Научил съм го от историята. Ще създам църква... и изобщо няма да се включвам в нея Всъщност, самите те ще го направят. Аз само ще ги насърчавам и ще им помагам.
Щом се появи папата, Христос е забравен; щом се по-яви църквата, Буда е убит и умъртвен. Религията винаги се издига върху трупа на Буда.
Това са аналогии. .Жените по-лесно могат да достигнат до своя женски мистицизъм; това е причината повече жени да са привлечени от религията. Те не създават религия но привлечените от религията жени, са повече, почти четири пъти повече жени, отколкото мъжете, се интересуват от религия Сред учениците на Махавира, четиридесет хиляди били жени и десет хиляди били мъже; съотношението сред учениците на Буда било същото Отиди в която п ла е църква или храм и сам преброй - винаги ще откриеш чет при жени на един мъж, а този един може да е дошъл, само защото е дошла жена му; може да не е наистина тук.
Жените по-лесно могат да се настроят; те са майки, те са по-близо до природата. Мъжът ще открие, че е малко трудно да се върне обратно; той има ангажименти, срещи, инвестирал е в тревоги и напрежения. Дори и да дойде, ще създаде едно напрежение около религията.
Това е моето ежедневно наблюдение: жените идват при мен - ако се отдадат, отдават се тотално. Ако изобщо медитират, медитират тотално. След това просто започват да се развиват.
Мъжете идват при мен - ако се отдадат, не могат да се отдадат тотално, винаги си запазват една част. А когато се от дадеш с половин сърце, това изобщо не е отдаване. След това медитират, но тогава медитацията се превръща в мъка. Идват и ми казват: "Тази медитация предизвиква тревожност. Не мога да спя. Непрекъснато мисля за нея - какво ще стане, как да я управлявам."
Това не е управление. Не можеш да я управляваш. Трябва да се отпуснеш, да се носиш. За мъжа това е трудно; той така е приучен към тревожността, така е тренирай да бъде напрегнат. От самото детство, обществото насилва мъжа да стане мъж - агресивен, насилнически, винаги стремящ се към нещо, опитващ се да постигне нещо, амбициозен. Ако започне да си играе с кукли, бащата ще каже: "Защо? Какво правиш? Да не си мамино детенце? Това е за момичетата, не е за момчетата. Те трябва да излязат навън и да си пробият път в живота. Те трябва да се борят - това е за тях."
Ако домът е за жените, тогава да се чувстваш у дома си е също за жените. Тогава никога няма да се чувстваш у дома си. А медитация означава да се чувстваш у дома си.
Безспирно, безспирно, Изглежда да остава.