Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Дао, за което може да се говори не с абсолютното дао.
ТОВА Е ПЪРВОТО НЕЩО, което трябва да каже: че това, което може да се каже, не може да бъде истина. Това е въведението в книгата. То те поставя нащрек: след това ще се заредят думи, не ставай жертва на думите. Помни за безмълвието. Помни за това, което не може да се предаде с помощта на езика, на думите. Дао не може да се предаде с думи, а може да се предаде единствено от същество на същество. Може да се предаде, когато си с Учителя, просто с Учителя, като не правиш нищо, като дори не практикуваш нищо. Може да се предаде просто като си с Учителя. Защо истината да не може да се изкаже? В какво се състои трудността? Истината не може да се изкаже по много причини. Първата и най-основната е: истината винаги се постига в мълчание. Когато вътрешният диалог е спрял, тогава тя бива постигната. А как можеш да изкажеш чрез звук това, което е постигнато в мълчание? То е преживяване. То не е мисъл. Ако беше мисъл, можеше да бъде изразено, нямаше да има проблем. Колкото и сложна или комплексна да е мисълта, може да се открие начин тя да бъде изразена. Най-сложната теория на Алберт Айнщайн, теорията на относителността, също може да се изрази чрез символи. Няма никакъв проблем. Слушателят може да не успее да я разбере; не в това е същността на проблема. Тя може да бъде изразена. Разказва се, че когато Айнщайн бил жив, само дванадесет човека, една дузина, в целия свят го разбирали и разбирали това, което той твърдял. Но дори това е достатъчно. Дори и един единствен човек да може да я разбере, тя е била изразена. И дори нито един човек да не може да я разбере в този момент, след векове ще се появи някой, който ще я разбере. И в този случай тя е била изразена. Самата вероятност, че някой може да я разбере, означава, че е била изразена. Ала истината не може да се изрази, защото достигането до нея става посредством тишината, безмълвието, липсата на мисли. До нея достигаш в състояние на не-ум, когато умът отпадне. Как тогава можеш да използваш нещо, което трябва да бъде отстранено като необходимо условие за постигането на истината? Умът не може да разбере, умът не може да постигне, как тогава може да я изрази? Запомни го като правило: ако умът може да постигне, тогава може и да изрази; ако умът не може да я постигне, умът не може да я изрази. Целият език е напразен. Истината не може да бъде изразена. В такъв случай какво са вършили всички древни трактати? В такъв случай какво прави Лаодзъ? В такъв случай какво правят Упанишадите? Всички те се опитват да кажат нещо, което не може да бъде казано с надеждата, че в теб може да се появи желанието да научиш за него. Истината не може да се изкаже, но при самото усилие да се изкаже, в слушателя може да се появи желание да познае това, което не може да се изрази. Може да се предизвика жажда. Жаждата съществува, необходимо й е малко предизвикателство. Ти вече си жаден - как може да бъде иначе? Ти не си блажен, не си в екстаз - ти си жаден. Сърцето ти е разгарящ се огън. Стремиш се към нещо, което да може да утоли жаждата ти, но, като не си намерил вода, като не си намерил извора, постепенно ,сам си се опитал са потиснеш тази жажда. Това е единственият начин, в противен случай ще ти дойде прекалено много, няма изобщо да ти позволи да живееш. Затова потискаш жаждата. Учител като Лаодзъ знае много добре, че истината не може да се изкаже, но самото усилие да бъде изказана ще предизвика нещо, ще извади на повърхността потиснатата в теб жажда. А щом веднъж жаждата се появи на повърхността, търсенето, изследването започва. Той те е задействал. Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао. Най-много може да е относително. Например, можем да кажем нещо на слепеца за светлината, знаейки добре, че е невъзможно да му съобщим каквото и да е, защото той не притежава опит за нея. Но все пак нещо може да се каже - може да се изработят теории за нея. Дори и слепецът може да се превърне в специалист в теориите за светлината; може да стане специалист в цялата наука за светлината - няма никакъв проблем - но няма да разбере какво представлява светлината. Ще разбере от какво се състои светлината. Ще разбере физиката и химията на светлината, ще разбере поезията на светлината, но няма да разбере фактичността на светлината, какво е светлината. Преживяването на светлината няма да може да разбере. Затова всичко, което се каже на слепеца за светлината, е относително: то е нещо относно светлината, но не е самата светлина. Светлината не може да се съобщи. Може да се каже нещо за Бога, но Бог не може да се изкаже; може да се каже нещо за любовта, но любовта не може да се изкаже; това "нещо" остава относително. То е относително за слушателя, за неговото разбиране, за интелектуалното му схващане, за образованието му, за желанието му да разбере. То зависи от и се отнася до Учителя: до начина му на изразяване, до средствата му за общуване. Но остава относително - относително спрямо много неща - и никога не може да се превърне в абсолютно преживяване. Това е първата причина, поради която истината не може да се изрази. Втората причина, поради която истината не може да бъде изразена е, че тя е преживяване. Нито едно преживяване не може да бъде предадено... да оставим истината. Ако никога не си познал любовта и ако някой ти каже нещо за любовта, ще чуеш думите, но ще пропуснеш значението. Думата е в речника. Дори и да не можеш да разбереш, ще погледнеш в речника и ще узнаеш какво означава тя. Но значението е в теб. Значението е резултат от опита, преживяването. Ако си обичал някого, тогава знаеш значението на думата "любов". Буквалното значение е в речника, в езика, в граматиката. Но изживяното значение, изпитаното, екзистенциално значение, е в теб. Ако си го преживял, ако познаваш изживяването, думата "любов" незабавно престава да е празна дума; тя съдържа нещо. Ако аз ти кажа нещо, то ще е празно, освен ако не внесеш в него своя опит, своето преживяване. Когато в него се появи твоето преживяване, то става смислено; в противен случай си остава празна дума - думи, думи, думи. Как може да се изрази истината, след като не си я преживял? Дори в обикновения живот не може да се изрази непреживяното. Ще има само думи. Обвивката, носителят, ще достига до теб, но съдържанието ще се загуби. Към теб ще пътува празна дума; ще я чуеш и ще си мислиш, че я разбираш, защото знаеш нейното буквално значение, но ще се заблудиш. Истинското, автентично значение, възниква от екзистенциалното преживяване. Трябва да го познаеш, няма друг начин. Няма преки пътища. Истината не може да бъде предадена. Не можеш да я откраднеш, не можеш да я вземеш на заем, не можеш да я купиш, не момееш да я заграбиш, не можеш да я изпросиш - няма такъв начин. Ако я нямаш, не можеш да я имаш. Какво може да се направи в такъв случай? Единственият начин - и аз поставям ударението върху това - единственият начин е да живееш с някой, който е достигнал до нейното преживяване. Само да бъдеш с някой, който е успял да я преживее и на теб ще ти бъде предадено нещо мистериозно... не чрез думи - това е скок от енергия. Също както пламъкът от горящата лампа може да се предаде на незапалената лампа - приближаваш запалената лампа до незапалената и пламъкът прескача - същото нещо става между Учителя и ученика: предаване, което надхвърля писанията - предаване на енергия, а не на послания, предаване на живот, а не на думи. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|