Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| ЗА АБСОЛЮТНОТО ДАО
11 юни 1975 г. Говоря за Махавира от чувство за дълг - сърцето ми не е с него. Той е прекалено математичен. Той не е мистик, не притежава поезията на съществуването. Велик е, просветлен, но е като безбрежна пустиня; в него не можеш да намериш ни един оазис. Но понеже съм роден като джайн, към него имам известен дълг. Говоря за него по задължение, но сърцето ми не е там; говоря единствено чрез ума си. Когато говоря за Махавира, говоря за него като външен наблюдател. Той не е вътре в мен и аз не съм вътре в него. Същото важи за Мойсей и Мохамед. Не се чувствам като разговарящ за тях; не съм говорил за тях. Ако не бях роден като джайн, нямаше да говоря и за Махавира. Много пъти моите мюсюлмански ученици или моите християнски ученици идват при мен и казват: "Защо не говорите за Мохамед или за Мойсей?" Трудно ми е да им го обясня. Много пъти, само като се взра в лицата им, решавам, че ще говоря; много пъти прочитам отново думите на Мойсей и Мохамед и след това отново го отлагам. Никаква камбана не бие в сърцето ми. Няма да има живот - ако говоря, ще е нещо мъртво. Дори не чувствам такова задължение към тях, както към Махавира. Те принадлежат към същата категория - прекалено пресметливи са, крайни са; изпускат противоположния полюс. Те са отделни тонове, не са хармонии, не са симфонии. Отделният тон притежава своя красота - една аскетична красота - но е монотонен. От време на време е приемливо, но ако продължи да звучи, отегчава; би искал да го спреш. Личностите на Махавира, Мойсей и Мохамед са като отделни тонове - прости, аскетични, дори красиви - от време на време. Но ако срещна Махавира, Мойсей или Мохамед на пътя, ще им отдам нужното уважение и ще избягам. Говоря за Кришна. Той е многоизмерен, свръхчовек, истинско чудо, но повече прилича на мит, отколкото на истински човек. Толкова е необикновен, че не може да съществува. На тази земя такива необикновени хора не могат да съществуват - съществуват само в сънищата и мечтите. А митовете не са нищо друго, освен колективни сънища. Сънува ги цялото човечество... красиви, но невероятни. Говоря за Кришна и се наслаждавам, но му се наслаждавам, както някой се наслаждава на хубавата приказка и на разказването на хубавата история. Говоря за Исус Христос. Изпитвам дълбока симпатия към него. Бих искал да страдам заедно с него и бих искал поне за малко да нося кръста му Но ние нямаме допирна точка, никога не се срещаме. Той е толкова тъжен, толкова обременен - обременен от страданията на цялото човечество. Не може да се смее. Ако вървиш с него прекалено дълго време, ще станеш тъжен, ще загубиш смеха си. Заобикаля го една навъсеност. Съчувствам му, но не бих искал да съм като него. Мога да вървя с него известно време и да споделя неговия товар - но след това се разделяме. Нашите пътища са различни. Той е добър, но е прекалено-добър, почти нечовешки добър. Говоря за Заратустра - много рядко, но обичам този човек както приятелят обича своя приятел. С него можеш да се смееш. Той не е моралист, не е пуритан; може да се наслаждава на живота и на всичко, което той му дава. Добър приятел - можеш да останеш с него завинаги - но е само приятел. Приятелството е нещо хубаво, но не е достатъчно. Говоря за Буда - обичам го. Аз съм го обичал в продължение на векове, на много животи. Той е невероятно, изключително хубав, съвършен. Но не е от тази земя, не ходи по земята. Лети в небето и не оставя никакви следи. Не можеш да го следваш, не знаеш къде се намира. Той е като облак. Понякога го срещаш, но това е случайно. И е толкова изтънчен, че не може да пусне корени на тази земя. Предназначен е за някакво по-висше небе. В този смисъл е едностранчив. В него земята и небето не се срещат; той е божествен, но земното липсва; той е като пламък, красив, но липсва маслото, липсва тялото на лампата - можеш да видиш пламъка, но той се издига все по-високо и по-високо, нищо не го задържа върху земята. Обичам го, говоря за него от сърце, но все пак остава да съществува известна дистанция. Тя винаги съществува в любовта - идваш все по-близо и по-близо, и по-близо, но дори в тази близост има дистанция. В това е нещастието на всички влюбени. Говоря за Лаодзъ по съвсем различен начин. Не съм свързан с него, защото дори за да си свързан, се изисква известна дистанция. Не го обичам, защото как можеш да обичаш себе си? Когато говоря за Лаодзъ, говоря, все едно говоря за себе си. Моето същество е в пълно единство с него. Когато говоря за Лаодзъ, все едно гледам в огледало - в него се отразява собственото ми лице. Когато говоря за Лаодзъ, аз съм абсолютно с него. Дори да кажа: "абсолютно с него" не е вярно - аз съм той, той съм аз. Историците се съмняват в неговото съществуване. Аз не мога да се съмнявам в неговото съществуване, защото как мога да се съмнявам в собственото си съществуване? В момента, в който моето съществуване стана възможно, той се превърна в истина за мен. Дори историята да докаже, че никога не е съществувал, това е без значение за мен; трябва да е съществувал, защото аз съществувам - аз съм доказателството. В следващите дни, когато говоря за Лаодзъ, няма да говоря за някакъв друг човек. Ще говоря за себе си -все едно Лаодзъ говори под друго име, под друга намарупа, чрез друго превъплъщение. Лаодзъ не е като Махавира, изобщо не е математичен, макар че е твърде, твърде логичен в своята лудост. Той притежава безумна логика! Когато се задълбочим в неговите изказвания, ще го почувстваш; това не е така очевидно и ясно. Той има своя собствена логика, логиката на абсурда, логиката на парадокса, логиката на лудия. Той удря силно. Логиката на Махавира може да бъде разбрана дори и от слепеца. За да разбереш логиката на Лаодзъ, трябва да си изработиш очи. Тя е твърде неуловима, не е обикновената логика на логиците - това е логиката на скрития живот, на твърде неуловимия живот. Това, което той казва, на повърхността изглежда като абсурд. Дълбоко вътре обаче живее забележителна последователност. Човек трябва да проникне в нея; човек трябва да промени собствения си ум, за да разбере Лаодзъ. Можеш да разбереш Махавира, без изобщо да променяш ума си; такъв, какъвто си, можеш да го разбереш. Той е в същата посока. Колкото и по-напред от теб да е постигнал целта, той е в същата посока, на същата пътека. Когато се опитваш да разбереш Лаодзъ, той криволичи. Понякога го виждаш да тръгва на изток, а друг път на запад, защото твърди, че изтокът е запад и западът е изток: те са заедно, те са едно. Той вярва в единството на противоположностите. И точно такъв е животът. Така че Лаодзъ е като говорител на живота. Ако животът представлява абсурд, Лаодзъ е абсурден; ако животът притежава абсурдна логика, Лаодзъ притежава същата логика. Той просто отразява живота. Не добавя нищо към него, не избира нищо от него; просто приема това, което е. Лесно е да се забележи духовността на Буда, много е лесно; невъзможно е да я пропуснеш, толкова е" необикновена тя. Но е трудно да забележиш духовността на Лаодзъ. Той е толкова обикновен, точно като теб. Ще трябва да развиеш своето разбиране. Буда минава покрай теб - незабавно ще разбереш, че е преминало някакво висше същество. Той притежава обаянието на необикновеното човешко същество Трудно е да не го забележиш, направо е невъзможно да го пропуснеш. Но Лаодзъ... той може да ти е съсед. Може да не си го забелязвал, защото е съвсем обикновен, защото е така необичайно обикновен. И в това е неговата красота. Да станеш необикновен, е лесно: необходимо е само усилие, усъвършенстване, култивиране. Това е дълбока вътрешна дисциплина. Можеш да станеш изключително префинен, нещо абсолютно неземно, но да си обикновен, е наистина най-необикновеното нещо. Никакви усилия няма да ти помогнат - необходимо е отсъствието на усилия. Никаква практика няма да ти помогне, никакви методи, никакви средства няма да са ти от полза, единствено разбирането. Дори медитацията няма да ти е от полза. Медитацията ще ти помогне, за да станеш Буда. За да станеш Лаодзъ, дори медитацията не може да ти помогне - единствено разбирането. Просто разбери живота такъв, какъвто е, и живей с кураж; не бягай от него, не се крий от него, изправи се пред него смело, какъвто и да е той, добър или лош, божествен или дяволски, райски или адски. Много е трудно да си Лаодзъ или да разпознаеш Лаодзъ. Всъщност, ако можеш да познаеш Лаодзъ, ти вече си Лаодзъ. За да разпознаеш Буда, не е необходимо да си Буда, но за да познаеш Лаодзъ, трябва да си Лаодзъ - иначе е невъзможно. Разказва се, че Конфуций отишъл да види Лаодзъ. Лао Дзъ бил старец, Конфуций бил по-млад. Лаодзъ бил почти неизвестен, Конфуций го знаели навсякъде. Царете и императорите често го викали в своите дворци; мъдрите често идвали при него за съветите му. В онези дни той бил най-мъдрият човек в Китай. Ала постепенно той трябва да е почувствал, че неговата мъдрост е полезна за другите, но самият той не е щастлив, не е постигнал нищо. Превърнал се в експерт, вероятно полезен за останалите, но не и за самия себе си. Затова тайно започнал да търси човек, който да помогне на самия него. Обикновените мъдреци не можели да му помогнат, защото самите те идвали при него за съвет. Прочутите учени не можели да му помогнат; обикновено те идвали, за да питат него за своите проблеми. Все пак трябвало да съществува някъде някой - животът е необозрим. Започнал да търси. Изпратил своите ученици да търсят човек, който може да му помогне и те се върнали с вестта, че има такъв човек - никой не знаел неговото име - бил известен като стареца. Лаодзъ означава "стар човек". Това не било неговото име. Никой не знаел името му. Бил толкова неизвестен, че никой не знаел кога е роден, никой не знаел кои са родителите му - кой е баща му или коя е майка му. Бил на деветдесет години, но само някои много редки, изключителни хора го били срещали, хора, които имали други очи, други виждания, за да могат да го разберат. Той бил само за най-необикновените - толкова обикновен човек, но за най-необикновените умове. Чувайки новината, че един човек, известен като Стареца, съществува, Конфуций заминал да го види. Когато го срещнал, Конфуций почувствал, че пред него е човек със забележително разбиране, със забележителна интелектуална цялостност, с голяма проницателност, гений. Чувствал, че има нещо, но не можел да го разбере. Нещо мистериозно, неуловимо; този мъж не бил обикновен, макар че изглеждал съвсем обикновено. Имало нещо скрито; той носел съкровище. Конфуций попитал: - Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще кажеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, това е най-висшето постижение. Лаодзъ се засмял гръмко и казал: - Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на характер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култивираш. Просто бъди естествен. А той притежавал такава огромна енергия, че Конфуций започнал да трепери. Не можел да го издържи. Избягал. Уплашил се - така, както човек се плаши, когато е на ръба на пропаст. Когато се върнал при своите ученици, които го чакали отвън под едно дърво, те не могли да повярват на очите си. Техният учител посещавал императори, най-великите императори, и никога не го били виждали неспокоен и нервен. А сега треперел, целият бил облян в студена пот. Не могли да повярват на очите си - какво се е случило? Какво направил този човек Лаодзъ на техния учител? Попитали го, а той казал: - Почакайте малко. Нека се съвзема. Този човек е опасен. На своите ученици той казал следното за Лаодзъ: - Слушал съм за големи животни, като слоновете, и знам как ходят. Слушал съм за скритите в морските дълбини огромни животни, и знам как плуват. Слушал съм за огромните птици, които прелитат хиляди километри, и знам как летят. Но този човек е дракон. Никой не знае как върви. Никой не знае как живее. Никой не знае как лети. Никога не се приближавайте до него - той е като пропаст. Той е като смъртта. Това е определението за Учителя. Учителят е като смъртта. Ако го доближиш прекалено много, ще се уплашиш, ще започнеш да трепериш. Ще бъдеш завладян от необясним страх, все едно умираш. Разказват, че Конфуций никога не се върнал отново, за да се срещне с този старец. Лаодзъ бил в определен смисъл обикновен. А в друго отношение бил най-необикновеният човек. Не е бил необикновен като Буда; той е бил необикновен по един напълно различен начин. Неговата необикновеност не била толкова очевидна - тя била скрито съкровище. Той не бил свръхестествен като Кришна, не правил никакви чудеса, но цялото му същество било едно чудо - начинът, по който вървял, начинът, по който гледал, начинът, по който бил. Цялото му същество било едно чудо. Не бил тъжен като Исус; можел да се смее, да се смее от сърце. Твърди се, че се родил смеейки се. Децата се раждат плачейки, викайки. За него се разправя, че се родил смеейки се. Аз също чувствам, че това трябва да е било истина; човек- като Лаодзъ трябва да се е родил, смеейки се. Той не бил тъжен като Исус. Можел да се смее и да се смее до припадък, но дълбоко вътре в неговия смях има една тъга, състрадание - тъга за теб, за цялото съществуване. Смехът му не е повърхностен. Заратустра се смее, но смехът му е различен, в него няма тъга. 4Лаодзъ е тъжен като Исус и не е тъжен като Исус; Лаодзъ се смее като Заратустра и не се смее като Заратустра. В неговата тъга има смях и в смеха му има тъга. Той е среща на противоположностите. Той е хармония, симфония. Запомни това... аз не правя коментар върху него. Между мен и него не съществува дистанция. Той ти говори чрез мен - едно друго тяло, друго име, друго въплъщение, но един и същи дух. Сега ще разгледаме сутрата2: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|