Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Дао, за което може да се говори
Не е абсолютното дао. Нека най-напред ти разкажа историята за това, как са били написани тези сутри, защото това ще ти помогне да ги разбереш. Лаодзъ живял в продължение на деветдесет години - всъщност той не правил нищо друго, освен да живее. Живял тотално. Много пъти неговите ученици го карали да напише нещо, но той винаги казвал: Дао, за което може да се говори, не е истинското дао, истината, която може да се изкаже, незабавно се превръща в неистина. Затова нищо не говорел; нищо не записвал. Какво тогава да правят с него учениците му. Те просто били с него. Това представлява сатсанг - да бъдеш с него. Живеели с него, движели се с него, просто поглъщали съществото му Бидейки до него, се опитвали да бъдат отворени за него; бидейки до него, се опитвали да не мислят за нищо; бидейки до него, ставали все по-безмълвни. В тази тишина той щял да стигне до тях, да се доближи до тях, да почука на техните врати. В продължение на деветдесет години той отказвал да запише или да каже каквото и да е. Това била основната му позиция: че истината не може да бъде изказана и не може да бъде преподадена. В момента, в който кажеш нещо за истината, тя вече не е истинна: самото изказване я фалшифицира. Не можеш, да я преподаваш. Най-много можеш да я обозначиш и това обозначаване трябва да е твоето същество, целият ти живот; тя не може да се обозначи с думи. Той бил против думите; бил против езика. Разказва се, че всяка сутрин се разхождал и неговият съсед имал навика да върви с него. Знаейки добре, че не иска да разговаря, че бил човек на абсолютното мълчание, съседът винаги запазвал мълчание. Не било разрешено дори да каже "Здравей", дори да говори за времето. Да каже: "Какво прекрасно утро!", било прекалено разбъбряне. Лаодзъ излизал на продължителна разходка, изминавал километри, а неговият съсед вървял след него. Това продължило с години, но веднъж се случило така, че на съседа дошъл гост, който също поискал да излезе на разходка с тях, и той го взел. Той не познавал Лаодзъ, или неговия характер. Започнал да чувства задух, защото домакинът му не разговарял, този Лаодзъ не разговарял, а гой не можел да разбере, защо са толкова мълчаливи - тишината започнала да му тежи. Ако не знаеш как да пазиш тишина, тя започва да ти тежи. Не е истина, че чрез думите общуваш - не. Чрез думите се разтоварваш. В действителност чрез думите не е възможно общуването; възможно е само обратното - можеш да го избегнеш. Можеш да разговаряш, можеш да създадеш екран от думи около себе си, така че истинската ти ситуация да не може да бъде разбрана от останалите. Обличаш себе си в думи. Този човек започнал да се чувства гол, да се задушава и да се чувства неудобно; напълно се объркал. Затова просто казал, когато слънцето изгряло: "Колко прекрасно е слънцето. Погледнете...! Колко красив е изгревът на слънцето. Каква прекрасна сутрин!" Това било всичко, което казал. Но никой не му отговорил, защото съседът, домакинът, знаел, че Лаодзъ не обичал това. И естествено, Лаодзъ нямало да отговори, нямало да каже нищо. Когато се върнали, Лаодзъ казал на съседа си: "От утре не води този човек. Той е цяла латерна." А той бил казал единствено това: "Колко е красиво слънцето" или "Каква прекрасна сутрин". Само това в продължение на два или три часа ходене. Но Лаодзъ казал: "Не води тази латерна с теб. Той говори прекалено много, и говори безсмислено -защото аз също имам очи, също мога да забележа, че слънцето изгрява и че е красиво. Какъв е смисълът да се казва?" Лаодзъ живеел в мълчание. Винаги отбягвал да говори за истината, която е постигнал, и постоянно отхвърлял идеята да напише нещо за нея за идващите поколения. На деветдесет години решил да напусне учениците си. Казал им довиждане и добавил: "Отивам в планините, в Хималаите. Отивам да се подготвя за смъртта. Добре е да живееш с хората, добре е да живееш в света докато си жив, но когато човек се приближи към смъртта е хубаво да се усамоти, за да се отправи към първичния източник в своята абсолютна чистота и самота, незамърсена с думи." Учениците се натъжили страхотно, но какво можели да направят? Вървели с него в продължение на няколкостотин километра, но постепенно Лаодзъ ги убедил да се върнат. Пресякъл границата сам, и пазачът на границата го затворил. Пазачът също бил негов ученик. Той казал: - Докато не напишеш книга, няма да те пусна да пресечеш границата. Поне това можеш да направиш за човечеството. Напиши книга. Това е твой дълг, в противен случай няма да те пусна да минеш. И така, в продължение на три дни, Лаодзъ бил затворен от собствения си ученик. Това е прекрасно. Изпълнено е с много обич. Той бил заставен насила - и това е начинът, по който тази малка книга, книгата на Лаодзъ, Даодъдзин, се родила. Трябвало да я напише, защото неговият ученик нямало да го пусне да мине. Бил пазач и имал власт, можел да му създаде неприятности, затова Лаодзъ трябвало да напише книгата. Приключил я за три дни. Това е първото изречение от книгата: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|