благочестиви мъже от всеки народ под небето. И като се чу този шум, събра се навалица исе смутиха, защото всеки ги слушаше да говорят на собствения му език” (Деяния 2:4-6).
Това не
беше просто духовно общуване,
а те буквално общуваха с всеки един на собствения му език. „
И те всички смаяни и учудени си говореха помежду си: Ето, тия всички, коитоговорят, не са ли галилеяни?” (Деяния 2:7-8). Чрез Духа на Бог на тях им беше дадена сила да говорят на езици, непознати за тях! Всеки човек чу някой да говори на собствения му език.
Затова „
говоренето на други езици” е способността да се проповядва Евангелието на език,
който
човек никога не е учил, позволявайки на проповедника, детето на Бог, в силата на Духа, да стане и да свидетелства, да учи и
да говори на езика на този, който го слуша, без да го е учил някога. Аз не знам как го прави Святият Дух, но знам, че е Библейско!
Сподели с приятели: