Дарган мезличи хасбарибси методикала пособие


IV. Белк1унси хат1абачил х1янчи ахтардибирни



страница3/6
Дата20.07.2018
Размер0.55 Mb.
#76669
1   2   3   4   5   6

IV. Белк1унси хат1абачил х1янчи ахтардибирни.


II. Диктантуназир дарибти хат1аби гьардирни.




Белк1ира

Белк1ес г1яг1нили саби

Правилоби, мисалти














VI. Тетрадуни дурчни.

VII. Хъули х1янчи бедни. Делч1унти тикрардарес.


10 – ибил тема «Дугьбала цалабик».
Дарсла мурадуни: дугьбала цалабикла мяг1на гьаргбарни, илала хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: а) дугьбала цалабикличила баянти мурхьдик1ахъни; б) буч1антас илдала хасдешуни ва г1яжаибдеш гьаргдарни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Делх1унраяв, дурх1ни! Ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белк1ахъес хъарбарибси Х1янчи 48, бях1 17 ахтардибирех1е ва Дугьбала цалабикличила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни. (Ихтилат).

Учитель. Адамти гъайбик1ух1ели, чула гъайла г1ячихъдеш имц1абарес багьандан, илдани ца девла мерличиб дугьбала цалабик пайдалабирули бирар. Масала: адам – дубурлан адам, дарган адам, ахъушан адам, г1яшси адам, г1ях1си адам, г1ях1гъабза адам, пулан адам ва ц.

Чебиуливан, адам ибси девливан ах1и, ил девличи белшунси чидил-дигара дугьбала цалабикли сек1а бек1либиубси лишан, хасдеш ва араг1еб мяг1на имц1али г1ячихъбарили, иргъахъули саби.

Ишдигъунти дугьбала цалабикунани (хъярхъли дуц1ухъес, жяг1ял арбухес, чеди ац1ес, маза дуки дукес) баркьуди чинаб, сегъунти аги-кьяйдализиб кабиркулил дурусбирули сари.
Дугьбала цалабик алк1уси саби мяг1налашал ва грамматикалашал сари-ургар дархдасунти к1ел яра имц1ати дугьбазибад: бек1 девлизибад ва чебедиб девлизибад. Масала: дила х1ева (чила?), халаси юрт (сегъуна?), вархьли вашес (секьяйда?).
IV. Дугьбала цалабиклизиб дугьби-ургабси бархбас чебиахъни.
Учитель. Дугьбала цалабиклизиб дугьби-ургабси бархбас жансла г1яламатунани ва цалихълара дахълихълара суффиксунани чебиахъули бирар. Масала: вишт1аси урши, ришт1аси рурси, бишт1аси мукьара, дишт1ати жибх1ни.

Дугьбала цалабиклизибси дугьби-ургабси бархбас мяг1налашалсицун биалли, ил бархбас чебиахъуси саби бек1 девличибад чебедиб девличи суал кабатес вирниличибли. Масала: лаг арукьес, дуц1ли вак1ес.



V. Дугьбала цалабикуназир бек1 дев ва чебедиб дев чедиахъни. Бек1 девличибад чебедиб девличи суал кабалтни. Х1янчи 50, бях1 19-20.
VI. Дугьбала цалабикунала жураби белгидирни.
Учитель. Сари детаъни х1ясибли дугьбала цалабикуни чумал журала дирар. Имц1аливан къаршидиркур существительноеби, глаголти, наречиеби бек1 дев диубли детаурти дугьбала цалабикуни. Дугьбала цалабикла жура бек1 дев х1ясибли белгибируси саби.
Г1ибрат:

Прил. + сущ. (малх1ямси ц1уэри).

Сущ. + сущ. (Батирайла далу1ти).

Нареч. + нареч. (левг1ев къалабали).

Сущ. + глаг. (шин держес)

Нареч. + глаг. (чеди х1ерэс).



VII. Дугьбала цалабикунала жура белгибирни. Х1янчи 53, бях1 21.
VIII. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:

1. Дугьбала цалабик мяг1налашал ва грамматикалашал сари-ургар дархдасунти к1ел яра имц1ати дугьбазибад: бек1 девлизибад ва чебедиб девлизибад алк1уси биъни.

2. Дугьбала цалабиклизиб дугьби-ургабси бархбас жансла г1яламатунани ва цалихълара дахълихълара суффиксунани чебиахъули биъни.

3. Дугьбала цалабиклизибси дугьби-ургабси бархбас мяг1налашалсицун биалли, ил бархбас чебиахъуси биъни бек1 девличибад чебедиб девличи суал кабатес вирниличибли.


IХ. Хъули х1янчи бедни. Дугьбала цалабик тикрарбарес. Х1янчи 51, бях1 20 чеббелк1ес.



II-ибил четверть

11 – ибил тема «Предложение».
Дарсла мурадуни: предложениела мяг1налашалти ва грамматикалашалти хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: буч1антала предложениеличила баянти мурхьдик1ахъни; б) илдас предложениела хасдешуни гьаргдарни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Дурх1ни, ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белк1ахъес хъарбарибси х1янчи 51, бях1 20 ахтардибирех1е ва предложениеличила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни. (Ихтилат).

Учитель. Предложение – таманси пикри иргъахъуси, ца яра чумал девла цалабик саби.

Масала: Ц1яббиуб. Дебали ц1яббиуб. Г1урра дебали ц1яббиуб.

Гьарил предложениела сунечи хасси интонацияра бирар. Гъайик1усини гьарил предложение хасси х1яйчил таманбиру. Ил хасдеш белк1лизиб предложениела ахирличи ? ! . кадалтниличибли чебиахъули бирар.

Предложениели, дугьбала цалабикли кьяйда, сек1улти, баркьудлуми ва илдала лишантицун гьанх1едуршуну, се-биалра буру, суал, амру, хъарбаркь бух1набурцу.

Сунела каргьнизиб предложение дугьбала цалабиклизибад дек1арбулхъан сунезиб подлежащеелизибадра сказуемоелизибадра цалабикибси грамматикаласи хьулчи лебниличибли. Подлежащеели ва сказуемоели дугьбала цалабик алк1ахъуси ах1ен, предложение ах1енси.


IV. Предложениебала ахиртачи сен ? ! . кадатуртил белгибирни. Х1янчи 55, бях1 22.


V. Предложениела журабачила баянти аргъахъни.
Учитель. Предложениеби чула мяг1на, интонация ва чузир бек1 ва к1иибил даражала членти лерни х1ясибли дек1ар-дек1арти журабала дирар: хабарла, суалла, амрула ва дигнила.

Бек1 члентицун лерни х1ясибли предложениеби дирар х1ябал, к1ел, ца составла.

Сунела (грамматический хьулчи х1ябалра бек1 члентизибад (подлежащее, сказуемое, объект) цах1набикибси царка подлежащеелис х1ябал составла предложение или бик1ар.

Масала: 1) Нуни жузи асира. 2) Илини лех1деш буун.3) Шоферли машина кьалабабариб.

Чузир бек1 члентицун лерти предложениебас т1инт1ти ах1енти предложениеби или бик1ар.

Масала: 1) Дурх1нани х1яз бемжахъурлири. 2) Шадикиб.

Чузир бек1 члентала дурабад к1иибил даражала членти лерти предложениебас т1инт1ти предложениеби или бик1ар.

Т1инт1ти предложениеби сари. Хапли буг1ярбиуб. Вишт1аси дурх1я висулри.

VI. Предложениела жура белгибирни. Х1янчи 57, бях1яни 23-24.
VII. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:

1. Предложение – таманси пикри иргъахъуси, ца яра чумал девла цалабик биъни.

2. Гъайик1усини гьарил предложение хасси х1яйчил таманбирни. Ил хасдеш белк1лизиб предложениела ахирличи ? ! . кадалтниличибли чебиахъни.

3. Предложениели, дугьбала цалабикли кьяйда, сек1улти, баркьудлуми ва илдала лишантицун гьанх1едуршуну, се-биалра буру, суал, амру, хъарбаркь бух1набурцни.


VIII. IХ. Хъули х1янчи бедни. Предложение ва илала жураби тикрардарес. Х1янчи 59, бях1 24 чеббелк1ес.


12 – ибил тема «Предложениелизир суалла дугьби ва суалла кесекуни».
Дарсла мурадуни: Предложениебазир къаршидиркути суалла дугьбала ва сувлла кесекунала хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: предложениебазир къаршидиркути суалла дугьбачила ва сувлла кесекуначила буч1антала баянти мурхьдик1ахъни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Дурх1ни, ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белк1ахъес хъарбарибси х1янчи 59, бях1 24 ахтардибирех1е ва предложениебазир къаршидиркути суалла дугьбачила ва суалла кесекуначила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни. (Ихтилат).

Учитель. Суал предложениелизир суалла дугьби (чи? се? Чина? мурт? сен?) ва суалла кесекуни дирар. Эгер предложениелизиб суалла дев леб биалли, сунези суал бух1набуцибси глаголла ахирлизибси суалла кесек кабиркур, суалла дев агара биалли, суалла кесек кавлуси саби.

Масала: х1у школализи мурт арякьунри? Х1у ишбарх1и школализи арякьунрив? Х1ед дабри чили асибти? Х1ед дабри нешли асибтив?

Сунези суал бух1набуцибси дев в-личил лук1уси саби, эгер ил дев абхьибси т1амаличил таманбирули биалли.



Масала: х1урив, Г1яли? Гьарахълив? Ахъсив? Х1елав? Нув?

Сунези суал бух1набуцибси дев у-личил лук1уси саби, эгер ил дев кьяп1си т1амаличил таманбирули биалли.



Масала: арякьуну? Усауну? Дахъалу?

Предложениелизиб суалла дев леб биалли, кьяп1си т1амаличил таманбируси, сунези суал бух1набуцибси девла ахирлизиб а-ра лук1а.



Масала: х1енкь мурт чарбухъуна? Расул сен х1ек1иба?
IV. Сунези суал бух1набуцибси дев г1яг1ниси тях1ярли бузахъни. Х1янчи 60, бях1 25-26.
V. Суал предложениеби хабар предложениеличи шурдалтули, хабар предложениеби суал предложениебачи ласдалтули, сагаси мяг1нала хабар алк1ахъни. Х1янчи 61, бях1 26.
V. Текстлизир къаршидиркути буч1антани х1ергъути дугьбачи пикри бях1чииъни, илди баяндирни ва тетрадунази лук1ни.
VI. Релаксация (дурх1нази бамсриахъахъуси илди паргъатбирахъуси х1язла жура) дураберк1ни.
Учитель. Гьанна, дурх1ни, х1улби кьяп1дарая ва дарсла тема аргъилрал пикридухъеная. (Х1улби кьяп1дарили, дурх1ни ца минут лех1кайхъур).

VII. Вяв предложениела хасдеш белгибирни.
Учитель. Гьанна, дурх1ни, жузлизирад дуч1ех1е вяв предложениела хасдешличила баянти. Бях1яни 26-27.
VIII. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:

1. Эгер предложениелизиб суалла дев леб биалли, сунези суал бух1набуцибси глаголла ахирлизибси суалла кесек кабиркни, суалла дев агара биалли, суалла кесек кавлни.

2. Сунези суал бух1набуцибси дев в-личил лук1ни, эгер ил дев абхьибси т1амаличил таманбирули биалли.

3. Сунези суал бух1набуцибси дев у-личил лук1ни, эгер ил дев кьяп1си т1амаличил таманбирули биалли.

4. Предложениелизиб суалла дев леб биалли, кьяп1си т1амаличил таманбируси, сунези суал бух1набуцибси девла ахирлизиб -а лук1ни.

IХ. Хъули х1янчи бедни. Предложениебазир къаршидиркути суалла дугьбачила ва суалла кесекуначила баянти тикрардарес. Х1янчи 63, бях1 27.



13 – ибил тема «Предложениела бек1 членти. Подлежащее».
Дарсла мурадуни: предложениела бек1 члентала хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: предложениела бек1 члентачила буч1антала баянти мурхьдик1ахъни. Даргала литературный мезличи буч1антала диги мурхьдик1ахъни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Дурх1ни, ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белч1ахъес хъарбарибси х1янчи 63 ахтардибирех1е ва предложениела бек1 члентала хасдешуначила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни.

Учитель. Предложениела бек1 членти сари: подлежащее, сказуемое, объект. Илдани грамматический хьулчи бетарахъу

Масала: нуни задача арзира. Рузи рак1иб. Ну чеваргъира. Шаладикиб. Вак1ни х1ебагьурра.

Предложение х1ябал бек1 членничи белши бируси сари, эгер подлежащее иргъахъуси дев А. п.-ла формализиб гили биалли. Илгъуна предложениелизиб объект У. п.-лизиб бирар.


А. п. У. п. А. п. У. п.

Масала: нешли чудни дерц1иб. Узини сурат бариб.
Предложение к1ел бек1 членничи белши бируси сари, эгер подлежащее иргъахъуси дев У. п. -ла формализиб гили биалли. Илгъуна предложениелизиб объект х1ебирар.

У. п. У. п. У. п.



Масала: ну укунра. Х1у жагасири. Ит вак1иб.
IV. Подлежащееличила баянти мурхьдик1ахъни.
Учитель. Подлежащее – предложениела бек1 член саби, суненира баркьуди чизибад яра селизибад кабиркулил, ил сегъуна сабил яра ил сегъуна х1яйчиб сабил чебиахъуси. Подлежащеели чи? се? чини? сели? ибти суалтас жаваб луга.

Подлежащее имц1аливан У. п. яра А. п. существительноели яра местоимениели аргъахъилира барар.


Масала: Илх1ели унза гьаргдиуб. Х1япсатли узи усаахъун. Ну вак1ира. Х1уни жуз белч1унрив?
V. Х1янчи 64, бях1 28-29. Баркьуди чизибад яра селизибад кабиркулил, чебиахъни.
VI. Релаксация дураберк1ни (дурх1нази бамсриахъахъуси илди паргъатбирахъуси х1яз барни).
Учитель. Гьанна, дурх1ни, х1улби кьяп1дарая ва дусаунтиван бамсриахъая.

VII. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:

1. Предложениела бек1 членти диъни: подлежащее, сказуемое ва объект. Илдани грамматический хьулчи бетарахъни.

2. Подлежащеепредложениела бек1 член биъни, суненира баркьуди чизибад яра селизибад кабиркулил, ил сегъуна сабил яра ил сегъуна х1яйчиб сабил чебиахъуси. Подлежащеели чи? се? чини? сели? ибти суалтас жаваб лугни.

3. Подлежащее имц1аливан У. п. яра А. п. существительноели яра местоимениели аргъахъили бирни.



VIII. Хъули х1янчи бедни. Предложениела бек1 члентачила баянти тикрардарес. Х1янчи 68, бях1 30. Подлежащеела уди къелиули, сели аргъахъилил чебиахъули, чеббелк1ес.





14 – ибил тема «Сказуемое ва объект».
Дарсла мурадуни: Сказуемоела ва объектла хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: Сказуемоела ва объектла хасдешуначила буч1антала баянти мурхьдик1ахъни. Дарган мезличи буч1антала диги мурхьдик1ахъни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Дурх1ни, ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белк1ахъес хъарбарибси х1янчи 68 ахтардибирех1е ва сказуемоела, объектла хасдешуначила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни.

Учитель. Сказуемое – предложениела бек1 член саби, суненира подлежащеелизибад кабиркуси баркьуди, иличибси х1ял яра илала лишан чебиахъуси. Сказуемоели сек1ай се бариба? Сек1ал се х1яйчиб саби? Ил се саби ибти суалтас жаваб луга.

Сказуемое имц1аливан глаголли аргъахъили биалра, цацах1ели ил существительноели яра прилагательноели аргъахъилира бирар.

Сказуемое бирар царка ва цалабяхъ. Царка сказуемое имц1аливан царка глаголи, ца девли аргъахъили бирар.

Масала: рузи релх1ун. Берх1и абухъун.

Цалабяхъ сказуемое имц1аливан к1ел яра х1ябал девли аргъахъили бирар.



Масала: рузис х1ушачи рак1ес дигулри (Се дигулри?). Наб русес дигули ах1енра (Се дигулра?). Рашид г1ях1си адам сай (сегъуна сая?). Неш пикририк1ули сари (Се бирули?). Дила дудеш тухтур сай (Чи сая?)
IV. Сказуемоеличила баянти мурхьдик1ахъни. Х1янчи 69, бях1 32. Сказуемое ва подлежащее чедиахъули, илдала суалти белгидирни.

V. Дурх1нази бамсриахъахъуси х1яз барни.
Учитель. Гьанна, дурх1ни, х1улби кьяп1дарая ва авлахъличир яра ургубализир дагьардиубтиван жагали т1емдик1ути вава-кьарла сурат гьанбикахъая, дубурла вавнали т1ембик1уси гьава гьигьбирух1еливан бамсриахъая.
VI. Объектличила баянти аргъахъни.
Баркьуди чичи яра селичи чеббурхулил чебиахъуси предложениела бек1 членнис объект или бик1ар. Объект мурталра У. п. башар ва сказуемоеличил жинслизибра кьадарлизибра балбиркур. Подлежащщееличилси объектла бархбас мяг1нализибцун бирар. Объектли чи? се? ибти суалтас жаваб луга.
Масала: бец1ли мукьара бергун. Рузини шин кадухиб.
VII. Объектличила баянти мурхьдик1ахъни. Х1янчи 73, бях1 34. Баркьуди чичи яра селичи чеббурхулил чебиахъни.
VIII. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:

1. Сказуемое – предложениела бек1 член биъни, суненира подлежащеелизибад кабиркуси баркьуди, иличибси х1ял яра илала лишан чебиахъуси.

2. Сказуемоели сек1ай се бариба? Сек1ал се х1яйчиб саби? Ил се саби ибти суалтас жавабти лугни.

3. Сказуемое имц1аливан глаголли аргъахъили бирни, цацах1ели ил существительноели яра прилагательноели аргъахъилира бирни.

4. Царка сказуемое имц1аливан царка глаголи, ца девли аргъахъили бирни. Цалабяхъ сказуемое имц1аливан к1ел яра х1ябал девли аргъахъили бирни.

5. Баркьуди чичи яра селичи чеббурхулил чебиахъуси предложениела бек1 членнис объект или бик1ни. Ил мурталра У. п. башни ва сказуемоеличил жинслизибра кьадарлизибра балбиркни.

Объект имц1аливан У. п. существительноели яра местоимениели аргъахъили бирни.

VIII. Хъули х1янчи бедни. Сказуемое ва объект тикрардарес. Х1янчи 75, бях1 34. к1унт1рала мерличи объект имц1абирули, текст чеббелк1ес.


15 – ибил тема «К1иибил даражала членти».
Дарсла мурадуни: предложениела бек1 члентала хасдешуни чедаахъни.

Дурх1нас бяркъ бедлугнила мурадуни: к1иибил даражала члентачила буч1антала баянти мурхьдик1ахъни. Даргала литературный мезличи буч1антала диги мурхьдик1ахъни.

Дарсла г1яг1ниахълуми: дарган мезла жузи, таблицаби, карточкаби, суратуни.
Дарсла каргьни:
I. Дурх1ни дарсличи х1ядурбарни.
Учитель. Дурх1ни, ишбарх1ила дарсличир нушани хъулиб белк1ахъес хъарбарибси х1янчи 75, бях1 34 ахтардибирех1е ва к1иибил даражала члентачила, илдала хасдешуначила гъайдик1ех1е.
II. Хъули х1янчи ахтардибарни.
III. Тетрадьлизи сагаси дарсла тема лук1ни ва ил баянбирни. Определениела хасдешуни чедаахъни.

Учитель. К1иибил даражала членти сари: определение, дополнение ва агикьяйда.

Сунени сек1а лишан чебиахъуси, предложениелизиб чиди-биалра член баянбируси к1иибил даражала членнис определение или бик1ар.

Определениели жаваб луга сегъуна? Чиди? Чила? Села? Чумъибил? Сецад? Чинабси? ибти суалтала цалис.

Определениели диубли дашар прилагательноеби ва причастиеби.

Масала: Халаси (сегъуна?) юрт т1ашли саби. Уч1уси (сегъуна? Чиди?) урши чейулра. Ухъна (сегъуна? Чиди?) уста ишбарх1и жявли хъайг1и вак1иб. Ишгъуна (сегъуна? Чиди?) жуз набра дигулра. Ит шуибил (Чумъибил?) класслизив уч1ули сай.
IV. Физкультминутка.

За-ки-дяхI тяп къур-гъи-ван

Гум-ла-чир ахъ-ди-ре-хIе!

Ар-цан-та дук-лу-ми-ван

Някъ-би-ра гьакI-ди-ре-хIе!

ГьакI! ГьакI! ГьакI!





V. Дополнениела хасдешуни чедаахъни.
Дополнение к1иибил даражала член саби, суненира сказуемое баянбируси.

Дополнениели ург1ерти падежунала суалтас жаваб луга. Дополнениели диубли дашар существительноеби ва местоимениеби. Дополнение мер падежуназибра башар.



Масала: Дубурти кьарли (сели? А. п.) дяхъиб. Вац1а к1арала (села? Х. п.) пях1биуб. Хъябхъяли хъумас (селис? Л. п.) халаси зарал бариб. Ухъна сунела рухъначил (чичил? Б. п.) х1ерирули сай. Х1ела кумекличибли (селичибли? С. п.) шула касира.
VI. Релаксация дураберк1ни. (Дурх1нази бамсриахъахъни. Х1яз «Дуги» - дурх1ни паргъатбирар. «Барх1и» - буч1анти дарсличи лех1билзан).
VII. Агикьяйдала хасдешуни чедаахъни.
Агикьяйда к1иибил даражала член саби, суненира баркьуди сегъунти аги-кьяйдализиб, мурт, чинаб кабиркулил баянбируси.

Агикьяйдали сен-сен? Секьяйда? Мурт? Чинаб? Се сабабли? Се мурадли? ибти суалтас жаваб луга.



Масала: Уршби къалабали (Секьяйда?) арбякьун. Дудеш лаг (чина?) арякьун. Ну ишбарх1и (Мурт?) х1ушачи лявкьяс.

Агикьяйдали диубли дашар наречиеби ва ург1ерти падежуназирти существительноеби.



Масала: Нуни х1у даг (Мурт?) чеири. Х1у ик1а (Чина?) аркьулрив? Житала дурх1я дивайчи (Чина?) кабиилри.
VIII. Релаксация дураберк1ни (дурх1нази бамсриахъахъуси илди паргъатбирахъуси х1яз барни).
IХ. К1иибил даражала члентачила баянти мурхьдик1ахъни. Х1янчи 91, бях1 43. К1иибил даражала членти даргая.

Х. Дарсла итогуни каъни.
Ишбарх1и нушани аргъира:
1. К1иибил даражала членти диъни: определение, дополнение ва агикьяйда. Определениели сек1а лишан чебиахъни, ил предложениелизиб чиди-биалра член баянбируси к1иибил даражала член биъни. Илини жаваб лугни сегъуна? Чиди? Чила? Села? Чумъибил? Сецад? Чинабси? ибти суалтала цалис.

2. Дополнениели ург1ерти падежунала суалтас жаваб лугни. Дополнениели диубли дашни существительноеби ва местоимениеби. Дополнение мер падежуназибра башни.

3. Агикьяйдали сен-сен? Секьяйда? Мурт? Чинаб? Се сабабли? Се мурадли? ибти суалтас жаваб лугни. Агикьяйдали диубли дашни наречиеби ва ург1ерти падежуназирти существительноеби.

ХI. Хъули х1янчи бедни. К1иибил даражала члентачила баянти тикрардарес. Х1янчи 87, бях1 42. Агикьяйдала уди къелиули, ил сели аргъахъилил чебиахъули, чеббелк1ес.



1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница