Глава 4 - ПРЕСЛЕДВАН, БЯГАЩ, НО НЕ ИЗОСТАВЕН

Глава 4 - ПРЕСЛЕДВАН, БЯГАЩ, НО НЕ ИЗОСТАВЕН

Когато Давид разбра, че трябва да бяга, отиде съвсем естествено у дома си. Но домът му не бе безопасно място за него. Като човек, Давид имаше свои слабости и една от тях се изявяваше у някои от жените, които той имаше. Съмнително е дали Михала бе истински вярваща жена, затова бракът му с нея бе извор на нещастия.

Саул обгради с войници Давидовата къща и им нареди да наблюдават през цялата нощ и после да убият Давид, щом пукне зората. Давид знаеше, разбира се, че те са там, а също и Михала, която въпреки липсата на духовност у себе си, обичаше съпруга си истински и искаше да му помогне да избяга. Тя помогна на Давид да се спусне през прозореца на къщата и той се прокрадва през кордона на засадата. Но Михала състави план, за да му даде повече време за бягството. Очевидно тя не изпитваше угризения да лъже, щом това служеше на целите й. Тя взе един домашен идол с големи размери и го сложи на леглото, като постави под главата му възглавница от козя козина и го покри с друга. Това внушаваше мисълта, че някой там лежи болен. Когато Сауловите пратеници дойдоха, за да арестуват Давид, тя каза: „Болен е". Тази инсценировка бе достатъчна, за да заблуди хора от разстояние. Но когато Саул им заповяда да се върнат и да го донесат, ако е необходимо и на легло, те установиха измамата. И когато Саул каза на дъщеря си: “Ти защо ме излъга така и пусна врага ми, та се отърва?”, нейният отговор бе още една лъжа: “Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?” (1 Царе 19:17). Давид не бе казвал такова нещо.

Имайки тази опитност, той написа Псалм 59. В него той излива сърдечния си копнеж за избавление (ст.1-2), като изявява невинността си: „Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми, силните се събират против мене, не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях. Без да има в мене вина, тичат и се готвят; събуди се да ме посрещнеш и виж" (ст.3-4). Давид усещаше остро натиска на лъжите и преследването на своите врагове.

Този Псалм е полезен за четене, когато сме притиснати от врагове, клеветени или критикувани поради това, че принадлежим на Господа. Може би бедите ни са от финансов характер, но каквито и да са те, нека се поучим от Давид как да ги побеждаваме. Той се хвърли към Божието избавление и откри, че неговият Господ му подсигурява начин за избягване на бедата.

На второ място, Давид се молеше със съзнанието за безпомощност и в състоянието на тихо упование. Ето защо той продължи с изблика на победната песен. Това бе реално чувство, въпреки че врагът все още го преследваше. Давид имаше упованието си в Бога, че Той ще спаси душата му, а също и че Бог изцяло контролира всички детайли на неговия живот. Давид отбягна паниката и се втурна в победната песен, намираща се в края на Псалма, след като се бе отървал по Божията благодат от капана и примките, поставени за нозете му.

Неговото описание е много живо, когато говори за враговете си: „Вечер се връщат, вият като кучета и обикалят града. Ето, те бълват думи с устата си” (ст.б,7а). Такова бе Давидовото описание за хората на Саул, обградили къщата, опитвайки се да похитят живота му. Но във всичко това Давид съзираше факта, че се намира в Божиите ръце.

Можем ли да предадем, подобно на Давид, своите пътища на Господа, като уповаваме на Него и Му позволяваме Той да извърши очакваното (Псалм 37:5)? Тази част от Божието Слово ми е помагала стотици пъти и е факт, който всички трябва да познаваме и практикуваме.

Давид не бе победен от враговете си, но в ст.8 на Псалм 59 той казва: „Но Ти, Господи, ще им се присмееш, ще се поругаеш на всички тия (езически) народи". В този случай Давид се отпусна и отпочина в Бога, защото Бог бе неговата сила. Именно това казва Давид в ст.9: “О ,Сило моя, на Тебе ще се надявам, защото Бог ми е крепост".

Има разлика в това, дали Бог е наша сила и наша крепост или защита, или пък ние получаваме това от Него. Ние обаче сме съсъди и не можем да съхраним в себе си много от Божията сила за защита. Но когато можем да кажем, подобно на Давид, че Той е моя сила, това не означава само, че Той ми дава сила, а че намираме у Него пълнотата на Неговата сила. По-добре е да можем да кажем, че Той е наша защита, отколкото да кажем, че дава защита. Тази истина е подчертана в Ефесяни 6 гл., където четем: „Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола" (ст.10-11). Той е нашата сила и крепост. Ние се нуждаем не само от правда и мир, но намираме в 1 Коринтяни 1:30, че Христос е станал за нас “и правда, и освещение, и изкупление". Причината е, че Христос живее в нас и този факт прави цялата разлика в света.

Давид подчертава същата истина в Псалм 18, където извиква: «Любя Те, Господи, сило моя. Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам" (ст.1-2а). Онова, което трябва да разберем е, че Бог не ни дава тези неща, понеже Сам Той представлява всичко това. Пътят на Господа е съвършен и Словото на Господа е било изпитано и намерено за истинно. Както Давид намери Бога като свой щит, силна крепост и сигурност, така Господ върши всички тези неща за нас.

Давид извика към Господа за милост. Тази дума е много известна в Давидовите псалми и се намира в 10 стих на Псалм 59. После в ст.11 той се моли не за убиването на враговете си, а за наказанието им. Той проси: “Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш". Той иска Бог да се справи с тези врагове по такъв начин, за да дойдат до правилно разбиране на Божиите пътища. Давид иска да палне някакво наказание над онези противници, че да стане причина за връщането им при Господа.

В ст.16 и 17, които са кулминацията на Псалма, Давид каза: „А аз ще пея за Твоята сила, да! На ранина високо ще славословя Твоята милост; защото Ти си ми станал крепост и прибежище в деня на бедствието ми. О сило моя, на Тебе ще пея хваление, защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, си крепост моя." Давид се беше научил да пее, заобиколен от враговете си. Неговата молитва преминаваше от паника, страх, и съмнение - в упование и радостна песен. Вярата е същността на нещата, за които се надяваме, свидетелство за нещата, които не се виждат. Давид бе научил това и прославяше Бога, макар неговото избавление да не бе още очевидно.

Обстоятелствата, при които живееше Давид, не се бяха променили, защото врагът все още обграждаше дома му. Но неговото упование в Бога бе толкова голямо, че викът му за избавление се превърна в тихо очакване от Бога, дори когато врагът го притискаше отвсякъде. Бог бе всичко за него - всичко, от което се нуждаеше. И това се случваше, понеже Давид чакаше от Господа. Разбираме го от ст.9: „О Сило моя, на Тебе се надявам, защото Бог ми е крепост”. Същата истина е подчертана в Псалм 121, където Давид каза: „Издигам очите си към хълмовете, отгдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята. Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, Който те пази, няма да задреме... Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века." Като знаеше това, Давид се надяваше на Господа - нещо, което ние толкова често забравяме да правим. Ние се молим, но не чакаме. Изпадаме в беда и се молим, но не чакаме. Искаме, но чрез действията си показваме, че не чакаме отговор.

Обещанието, което Спасителят направи в Евангелието на Матей 7:7 е: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори". Трябва да чакаме за отговора. Има време за чакане в Божието присъствие. Тази нещастна припряност често се вижда в нашето самовглъбение, когато сутрин се втурваме към задълженията си без подходяща подготовка в Господното присъствие.

Давид, от друга страна, отделяше достатъчно време, за да успокои страховете си и сигурността на избавлението идваше в душата му, дори когато враговете обграждаха дома му, домогвайки се за живота му.

Давид, пълен с вяра, пълен с радост и пълен с упование, не стига до самонадеяност. Когато му се откри възможност да избяга, той отиде при Самуил. На Саул бе известно къде се крие Давид и Саул изпрати войници да го хванат. Когато те се приближиха до мястото, където бе Самуил, Божият Дух дойде на тях и те пророкуваха. Те се върнаха при Саул и той изпрати втори отряд, но и те пророкуваха. Същото се случи с третата група и накрая Саул сам дойде и почна да пророкува. Те не можаха да се допрат до Давид, защото Бог бе с него и не искаше той да се обърне срещу врага си. Саул свали доспехите си и горните си дрехи и изпадна като че ли в транс. Така Давид още веднъж бе избавен от завист и омраза към Саул.