Глава 3 - ЦЕНАТА НА ПОПУЛЯРНОСТТА

Глава 3 - ЦЕНАТА НА ПОПУЛЯРНОСТТА

В духовно отношение двамата мъже бяха противоположни. Давид се управляваше от Святия Дух, докато Саул бе човек с плътски ум. Затова след кратко време егоизмът и ревността на Саул унищожиха добрата му преценка за Давид.

Йонатан, най-големият син на Саул, обикна и се възхити от Давид толкова много, че Писанието казва: „...душата на Йонатан се свърза с душата на Давид” (ст.1). Йонатан показа тази любов и преданост, като свали от себе си мантията и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си, и даде всичко на Давид (ст.4). Това снаряжение бе ново за бъдещия цар на Израел, защото двубоят му с Голиат бе спечелен с прашка и камък, и накрая с меча на великана. Несъмнено този жест от страна на Йонатан достави удоволствие на Давид, защото имаше вече снаряжението на царския син, но това не направи Давид надменен или горделив. Той си остана същия смирен младеж от времето, когато пасеше бащините си овце.

Давид знаеше, че е помазал за цар, но на този етап на Саул това не бе известно, което бе добре за безопасността на младежа. Той отиваше, където и да го изпратеше Саул и “обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители" (ст.5). Давид се покоряваше без никаква проява на надменност. По всяка вероятност той бе член на Сауловата свита, което свидетелствуваше за високата оценка на Саул към него. Същевременно това показва, че Давид нямаше лични амбиции за престола. Той можеше да нанесе вреда на Саул, но е очевидно от този и други пасажи на Писанието, че подобна мисъл бе мерзост за него.

Давид стана популярен сред народа. Това се изяснява от факта, че се издигна пред погледа на хората и Сауловите служители. Той бе верен в грижите си за бащините си овце - една задача, която подхождаше повече на слуга, отколкото на син в семейството. Но именно по същото време той срещаше непрестанно Бога и се научи да общува интимно с Него. На всеки, който се научава да бъде верен в малките неща, Бог му възлага по-големи отговорности. Това бе вярно за опита в живота на Давид, но този факт не бе причина той да се надува със своето значение. Или както бихме казали, на него не му „пораснаха ушите".

Давид премина и през друг изпит - резултат от неговата популярност и способности. „А като идеха по случай завръщането на Давид от поражението на филистимците, жените излизаха от всички израилеви градове, та пееха и играеха хоро, в посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с радост и кимвали. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди” (ст.6-7).

Човек трябва да внимава с хвалбите, защото с тях навлиза много лесно в плътския елемент. Тези жени бяха излезли с прослава на мъжа, но тази прослава стана изпит за Давид. Бог допусна това и Давид премина през изпита победоносно: „И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него" (ст.14).

Сауловата реакция, от друга страна, бе такава, каквато може да се очаква от плътски човек. Царят бе прибрал Давид в двореца, но Саул изгуби самообладание в мига, когато служителят му получи повече хвалебствия от него. Ние четем: „А Саул се разсърди много и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: на Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен дадоха хиляди; и какво му липсва още, освен царството?" (ст.8). От тук се вижда, че Саул започна да подозира, че Давид е избраникът вместо него.

Във всичко това Бог подготвяше Давид за добър управител. Тези случаи показаха плътската същност на Саул, който бе отхвърлен, понеже самият той отхвърли Бога.

От този ден насетне Саул държеше под око Давид и гневът му се обърна в страх, като наблюдаваше колко мъдро се обхождаше Давид. Когато Саул видя, че почитта и прославата, които смяташе заслужени за себе си, преминават към Давид, неговата плътска природа надделя и от този ден той гледаше със завист на Давид.

Плътският човек често се опитва да покрие своята плътска същност с външна и показна религия. Научаваме, че Саул е пророкувал всред къщата си (вижте ст.10), но тази дарба имаше своя източник в злия дух, който го нападаше. Неговото пророкуване не бе дело на Святия Дух, а на паднал ангел. Бесовете могат да дадат възможност на някои лица да имитират чудесни дарби. Мойсей установи това, когато отиде пред фараона, за да поиска освобождение на израилтяните. Фараоновите магьосници извършиха също чудеса, макар и до известна степен. Злите духове обаче не могат да произведат духовен живот.

Давид, както и при други случаи, когато злият дух идваше на Саул, свиреше на арфа, за да утешава обезпокоения разум на царя. Но този път Саул отказа предложената помощ. Той имаше в ръката си копие и го хвърли към Давид с думите: „Ще закова Давид дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти” (ст.11). Въпреки че Давид бе избран от Бога, животът му бе в постоянна опасност. Щеше ли Бог да се грижи за него? Да, защото Той е Бог, Който не се променя (Малахия З:6). Това е и нашата сигурност: “Като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6). Никой не може да противостои на Бога. Когато Бог избере да направи нещо, Той ще го осъществи, независимо от опозицията против Себе Си.

Давид избра пътя, който спаси живота му. Много години по-късно, Един, по-велик от Давид, щеше да каже: «Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси" (Лука 9:23-24). Давид не си отмъсти. Той бе научил военните прийоми и знаеше, че би било присъщо на човешката природа да грабне копието и да го запрати обратно към Саул. Давид би извинил подобно действие поради това, че Бог го е избрал за цар. Но той бе приел Божия начин на живот. Той отбягна удара на копието и не потърси възмездие. Саул обаче не бе приключил с Давид. Страхът на Саул от Давид се увеличаваше успоредно с неговата завист към Давид. Той понижи Давид, като го постави начело на 1000 души - по-нискостоящо положение от предишното в дома на царя.

По-нататък, като предводител на 1000 души, Давид бе изпратен на едно много опасно място по време на битка. И тук Давид се държа благоразумно и Господ бе с него. Той излизаше и влизаше между хората, но не и пред Саул, който отказвате да го приеме в присъствието си. Подобно на Павел по-късно, Давид се научи да бъде доволен в каквото и състояние да се намираше. Ето точните думи на Павел във Филипяни 4:11- 13: “Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява" (Филипяни 4:11-13).

Давид позволи на Святия Дух да го ръководи и насочва така, че да съумява да се справя с всяка възникнала ситуация. Той не се бореше за правата си като помазан от Бога цар, а оставяше времето и ситуацията в ръцете на Бога. Макар понижен и поставен на много опасно място, той бе верен на своята отговорност към царя и Бога.

Верни ли сме, когато ни се предоставят по-малки и по-опасни задачи? Нека намерим посоченото от Бога място и го заемем, като се оставим да бъдем контролирани през цялото време от Святия Дух. Тогава ще бъдем благословени, както бе благословен Давид.

Популярността има привлекателна страна, но тя носи със себе си и духовни опасности. За нея винаги трябва да се плаща и то с висока цена. Някои могат да понесат популярността, без да бъдат наранени от нея, а други не могат. Гордостта, надигаща се поради някаква причина в човешкото сърце, не е добра. Винаги има хора, завиждащи на някого, който е харесван от другите. Може би тези опасности, външни и вътрешни, помагат човек да бъде винаги нащрек. Господ знае, доколко всеки един от нас може да се справи с тези неща и винаги подсигурява начин за избавянето им. Ето Неговото обещание: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите" (1 Коринтяни 10:13). Давид бе изпитван, но никога не бе оставян без изход от изпитите.

Давид знаеше къде е силата му, затова прославянето само му помагаше да отдава на Бога заслужена почит. Това не промени неговото смирено отношение към живота. От друга страна, реакцията на Саул спрямо прославата, отдадена на Давид, го промени в лошия смисъл.

Давид изчака 8 години преди да стане юдейски цар и тези години бяха време на сериозен изпит. Именно тогава той написа много псалми. Често се налагаше да се крие и почти непрекъснато животът му бе в опасност. Това бяха години, когато Бог обучавате своя служител да бъде пастир на Израел.

Бог изпитва своите служители и ги доусъвършенства. Можем да видим това в живота на Мойсей, останал скрит в продължение на 40 години в една пустинна местност, докато Бог го приготвяше за задачата да избави Израел. Мойсей си мислеше, че е готов, когато бе 40-годишен, но му трябваха още 40 години за обучение под личното ръководство на Божествения Учител. Накрая Мойсей стана инструмента, който Бог можеше да употребява. Давид прекара 8 години на обучение, преминавайки през сурови изпитания от различен характер, преди да се подготви за положението, отределено от Бога.

Нека не се обезсърчаваме, ако след като предадем живота си на Бога, Той допусне да ни споходят изпитания и проверки. Те винаги ще идват. Млади хора ми пишат или говорят на богослужения за това. Един от най-сериозните им въпроси е: защо нещата стават толкова враждебни, след като те са предали напълно живота си на Господа. Най-напред знаем от Писанията, а после и от опита, че изпитанията играят съществена роля в духовното ни обучение. Те са ни необходими преди Бог да ни е поверил отговорностите на духовното водачество.

От една страна, Давид бе изпитан чрез популярността, а от друга - чрез ревността, за да разбере дали трябва да продължи да уповава на Бога, Той издържа изпита, въпреки че тук много Божии служители са се проваляли. Мнозина от нас търсят правата или хвалебствията, които според тях им се полагат. Ние не успяваме да разберем колко много накърняваме собствения си живот, като постъпваме така. Може би е за наше добро, че Бог допуска някой друг да получи славата и почитта, която смятаме, че принадлежи на нас.

В случая с Давид Бог допусна хората да го обсипват с хвалебствия, защото познаваше Давидовото сърце. Изпитите, с които се сблъска Давид в собствения си дом, показаха истинското смирение на неговия характер. Той бе осмият син и едва ли бе смятан въобще за член на семейството. Когато Самуил отиде в дома на Есей, за да помаже един от синовете му и да участвува в гощавката, Давид бе изолиран от бащата и братята си. Той бе третиран повече като слуга, отколкото като син. Но той не се оплака, а пребъдваше в общение с Бога.

Давидовата популярност обаче не се надигна и не взе размери преди разгрома на Голиат. После дойде опозицията на Саул. Той мразеше и се страхуваше от Давид, като се мъчеше да му причини смърт. Обаче царят бе коварен. Той планираше Давидовата смърт, но не по такъв начин, че той, Саул, да бъде обвинен за нея.

Той бе обещал да даде дъщеря си за жена на мъжа, който би сразил Голиат. Това не стана веднага. Саул намисли да използва обещанието като средство да се отърве от своя съперник. Той каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерава: нея щети дам за жена; само служи ми храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него” (ст.17). Давид бе все още смиреният Давид и отвърна на Саул: „Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израел, та да стана аз царски зет?” (ст.18).

Саул бе човек, който не държеше на думата си. Той даде Мерава за жена на меолатянина Адриил (ст.19). Без съмнение Саул се опита по този начин да предизвика негодуванието на Давид и да го накара да каже или направи нещо, което Саул би могъл да използва като оправдание, ако го убие. Но и с това не успя. Давид не възнегодува, макар да бе почувствувал обидата.

Тогава научи, че Михала - неговата по-малка дъщеря - е обикнала Давид. Този факт удовлетвори интригантстващия цар, защото му предлагаше възможността да постави още едно условие за женитбата - условие, което според Саул щеше да го отърве от бъдещия му зет. Михала бе обещана на Давид с надеждата, че ще „му бъде примка и за да се дигне върху него ръката на филистимците" (ст.21).

Давид не можеше да предложи вено, най-малко пък за ръката на царска дъщеря, но Саул махна с ръка на това. Той каза, че за Давид ще бъде достатъчно вено, ако отиде и убие 100 филистимци и донесе краекожията им на Саул като доказателство, че са били убити. За разлика от израилтяните, филистимците не практикуваха обрязването. То бе белег на отделянето им от околните народи. От друга страна, филистимците гледаха на това с презрение. Ясно е от тази гледна точка, че Давид би бил толкова много намразен от филистимците, че те биха го преследвали и убили. Така Давид щеше да умре от ръката на езичници и Сауловите ръце щяха да бъдат чисти, поне в очите на израилтяните.

Давид знаеше, че за да бъде полезен на Бога трябва да умре за себе си и да се издигне в Божията сила. Житното зърно трябва да умре преди да се размножи. Давид се обхождаше добре пред човеците и Бога, затова излезе и уби не 100, а 200 филистимци и донесе доказателството на Саул. Това направи Саул още по-подозрителен и умът му се смути повече от всякога. Саул не бе сигурен, но колкото повече неща виждаше у този забележителен младеж, толкова повече се убеждаваше, че Давид ще бъде следващия цар на Израел. Пред нас стои един младеж, който бе убил Голиат и пак бе останал смирен м примерен в поведението си. Той бе изключително популярен сред народа. Нито един от Сауловите планове за унищожение на Давид не успяваше. Всички те се свеждаха до нищо. Ставаше все по-очевидно за Саул, че Господ се бе оттеглил от него, но бе с Давид.

Давид знаеше истината на Псалм 37:5: „Предай на Господа пътя си; и уповай на Него, и Той ще извърши очакването ти". Този псалм възникна от собствения му опит. Тук няма да видите преследване на лични интереси. Той не бе приспособенец, а човек, стоящ смирено пред своя Бог, който цели да удовлетвори само Него. Давид служеше в духа на Филипяни 2:3-5, където четем: “Не правете нищо от партизанство или тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус." Днес има много малко хора като посочения тук образ. Дори на Павел се струваше някога трудно да открие човеци, които напълно да последват Господа. За Тимотей обаче Павел можеше да каже във Филипяни 2:20-21: „Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово." Егоизмът лежи при корена на много духовни неудачи през всички епохи. Чудно ли е, че Яков писа: „Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на дявола и той ще бяга от вас" (4:6-7). Такова смирение идва само чрез Божията благодат. Най-доброто място да се научи това е при нозете на Исус не само в молитва, но чрез Словото и действието на Неговия Дух. Нашият Господ каза в дните на Своето служение: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си" (Матей 11:28-29). Игото е ярем, свързващ двама заедно за едно общо дело. Ако задачата, която ни възлага Бог, ни изглежда робска, нека помним, че Онзи, Който е съвпрегнат с нас, е Сам Господ на Славата.

Затова е добро написаното от Павел, че не трябва да мислим за себе си повече, отколкото е позволено да мислим, но да разсъждаваме скромно (Римляни 12:3).

Друг много ясен пасаж в Евреи 13:12: „Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта”. Какво иска да каже авторът с тези думи? Той иска да каже, че Христос е бил смятан за престъпник и като такъв, не му е било позволено да умре вътре в Ерусалим, а трябвало да умре вън от градската порта. Ето защо приложението е за нас: „Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия” (ст.13-14). Това бе отношението на Давид към живота. Цялото му сърце бе отдадено в следване на Господа, където и да отидеше.

Затова не бе чудно, че всички Саулови планове за смъртта на Давид пропадаха безвъзвратно. Бог обърна човешката ярост в хваление, а остатъка от яростта възпря (Псалм 76:10). Когато Давид се върна жив и здрав от клането на филистимците, Саул не можа да понесе това и реши да отхвърли всяка преструвка, когато търси да причини смъртта на Давид.

Повече той не действуваше задкулисно, а излезе открито и каза на слугите си и сина си Йонатан да убият Давид. За Давид нямаше друг път, освен бягството и това ще бъде темата на следващата ни глава.