Деца Индиго Лий Каръл, Джен Тоубер
ВТОРА ГЛАВА КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ
| ВТОРА ГЛАВА
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ? Когато стигнете до тази глава, ние бихме искали да ви напомним, че хората, които тук се изказват, не се познават един с друг, макар че тяхното мнение съвпада! Ние предполагаме, че подобни разсъждения от независими източници обикновено изразяват общественото мнение, способстващо за формирането на обективна гледна точка. В тази глава ще обсъдим как да въздействаме на поведението на децата Индиго. Въпреки че наблюденията и препоръките малко варират, вие ще намерите в тях и много общо. Както и да е, но преди да пристъпим към представяне, ние бихме искали да споделим с вас някои съображения, за които е по-добре да се знае. Тази глава съдържа практически опит и препоръки на експерти, учители и родители, които предлагат свое решение за пъзелите, които задават „новите деца”. И все пак съществуват хора, които въпреки всичко ни съветваха да изключим тази глава от книгата или изобщо да се откажем от тази книга! Те говореха, че ние като родители не разполагаме с нищо, което да може да повлияе на такива деца и да промени тяхното поведение! Например, на 24 август 1998 година в списание „Тайм” беше публикувана статия под заглавие „Влиянието на връстниците”. В нея журналиста Робърт Райт коментира статията „Лицемерието на възпитанието”, в която нейния автор Джудит Рич Харис изказва мнение, че родителите не са способни в крайна сметка да влияят на своите деца! Тук ще покажем няколко цитата от статията на Райт: През последното столетие психолозите написаха множество трудове в търсене на ключа за възпитание на добро дете. Така че, те могат да отидат по-далече- и то не защото са намерили ключа, а защото той не съществува в природата... Джудит Рич Харис много пряко твърди, че родителите не са в състояние да оказват „както някога дълговременно влияние на развитието на личността на своето дете”. Дж. Харис очевидно е убедена, че основния ефект във формирането на съдбата на детето определя обкръжението и генетичните фактори. Децата усвояват маниера на поведение и после го съвместяват с наследствената предразположеност на своята личност. Ето какво в действителност формира тяхната съдба, пише Харис, през същото време, когато родителите наблюдават тези процеси. Естествено, ние не сме съгласни с тази теория, но ще я обсъдим тук, за да може вие сами да определите своето отношение към нея. Ако искате, прочетете цялата книга на Харис и погледнете до каква степен тя се припокрива с вашите родителски инстинкти или с нашия материал. Ето общите изводи, които прави Райт в своята статия. Същността на изложеното от госпожа Харис се състои в това, че родителите силно надценяват своето влияние на собствените си чеда и може, от една страна , да се успокоят нервите на най-обезпокоените родители, и това ще бъде полезно. Но това може да предизвика и обратен ефект. В наши дни значителна част от родителската енергия, отиваща по-рано за безпокойство, сега отива за формиране на кръжоци по интереси. Какво частно училище? Футбол в събота или уроци по френски? Вечеринка по случай рождения ден на Марви Тотс или гледане на предаване по канал „Дискавъри”? Отпуснете се! Науката също не може да отговори на тези въпроси. Безусловно, ние вярваме, че вие може да направите избор в полза на едната или другата концепция. Ние ви каним да се запознаете с тази глава и с тези занимания, които се появиха в резултат на работата на нашите помощници и съавтори, а също и с хипотезите, които могат да послужат като основа за вашите решения. Като начало ни позволете да представим на вашето внимание списък, състоящ се от десет принципа, който успяхме да идентифицираме в процеса на нашите изследвания. Обръщайте се към Детето Индиго с уважение. Приветствайте тяхната поява във вашето семейство. Помагайте им да вземат самостоятелни решения , когато се касае за дисциплината. Винаги им давайте свобода на избора, за каквото и да се отнася! Никога не ги унижавайте - никога! Винаги им обяснявайте защо им давате такива инструкции. И при това сами слушайте своите обяснения. Не звучат ли те глупаво- от рода на „защото аз така казах”? Ако да, то се върнете към своите инструкции и ги променете. Децата ще ви уважават за това и ще ви изчакват. Но ако вие им говорите в диктаторски, авторитетен дух без всякакви основания, то децата ще странят от вас. Те няма да слушат и даже повече, те ще ви дадат цял списък с причини защо това не е хубаво! Понякога вашите обяснения могат да бъдат много прости- от рода „защото ти ще ми помогнеш след това, защото аз много се уморих”. С честност завоювайте техните сърца. Отначало те ще мислят за това, което сте им казали, а после ще започнат да изпълняват. Направете ги свои партньори в тяхното собствено възпитание. Добре си помислете за този аспект! Докато те са все още малки, обяснявайте им всичко, което правите. Те не винаги ще ви разбират, но ще усетят начина на вашето мислене и вашето уважение към тях. Това може да се случи още преди да се научат да говорят. Ако при тях се появят сериозни проблеми, преди да започнете да ги лекувате с лекарствени средства, направете им тест. Вашата подкрепа за техни действия трябва да се изразява преди всичко за формиране на чувство за безопасност. Избягвайте порицанията и критиките по отношение на тях. Винаги им давайте да разберат, че подкрепяте техните начинания. Те ще станат по-възприемчиви за вашите думи- и ще ви удивят. А после може да празнувате победата заедно! Не ги заставяйте да постигат нещо, но им позволете да действат с въодушевление. Не им говорете кои са те сега или какви ще станат впоследствие. Те знаят по-добре от вас. Позволете им сами да решават какво им е интересно. Не ги задължавайте да продължават вашата династия и не ги приобщавайте към семейния бизнес само защото така са постъпвали няколко поколения във вашите семейства. Такова дете ще остане абсолютно глухо за такива аргументи. Ние имаме любима история. Веднъж аз приключвах с лекциите си и се установих в дома на едно семейство. Те имаха тригодишно дете Индиго. Ако погледнете в неговите очи, ще се убедите, че това е древна душа. Неговите родители знаеха кой е той и се отнасяха с него подобаващо. Когато той дойде да обядва, вместо да му покажат стол , на който да седне, го помолиха сам да си избере място- родителите предварително бяха обмислили няколко варианта, за да има възможност за избор. По този начин привичната бездушна команда се превърна в изпълнена с любов молба да направи избор. И в двата случая е очевидно, че масата е сложена и е нужно само да се изпълни определено действие. Детето се оказа лице в лице със ситуацията и от пръв поглед може да се види, как той пое отговорност върху себе си и самостоятелно реши кой стол го привлича повече. Мисълта, изобщо да не идва да обядва, изобщо никога не го е посещавала. Аз имах възможност да наблюдавам това дете и вечерта - той, като всички деца, стана уморен и раздразнителен. С помощта на строги думи и подходящи за него действия го приканиха към порядък. Отнасяха се с него коректно и уважително, но той все пак се стараеше по обичаен начин да се изплъзне и да не отиде в своята стая, стараейки се, както и всички деца, да изпита границите на позволеното. Естествено, след това последваха дисциплинарни мерки, след което без крясъци му беше дадено напълно логично обяснение. Разликата от общоприетите методи е не само начина да приканиш детето към порядък, отколкото едно важно правило:”Ние се държим уважително с теб и ти направи същото с нас”. И отново ние се обръщаме към интервюто на Нанси Теп, която сама въведе понятието „Дете Индиго”. Съвет към родителите на Деца Индиго. Нанси Ен Теп, в интервю с Джен Тоубер. Нанси, какво ще посъветвате родителите на Деца Индиго? Повече да разговарят с тях. Да се стараят да участват в събитията заедно с тях, не се опитвайки да казват:”Аз съм зает”. Ако кажете:”Аз съм зает и не ми досаждай сега”,- такова дете ще отиде на улицата и ще си намери самостоятелно занимание. Той ще разбере, че вие просто няма какво да му кажете. В такъв случай, може би, предоставяте на такива деца свобода на избора? Да, разбира се, необходимо е да им дадете възможност на избор. Но отначало вие сте длъжни да „поговорите” с тях за ситуацията. Например:”Когато бях на тази възраст, както ти сега, аз направих това и последва това. А ти как възнамеряваш да действаш в такъв случай?” И това, което те ще направят, приблизително съвпада с това, което бихте им предложили. /Моята дъщеря правеше така със своя син Колин десетки пъти/ Вие може да седнете до тях и да кажете:”Знаеш ли, аз имах труден ден днес и много ми е нужна твоята помощ, защото аз съм изморена до крайност. Така , че ако ме бутнеш, ще закрещя. Ти не обичаш, когато крещя, да аз и сама не мога да търпя да крещя. Така че аз ти предлагам: ти ще ми помогнеш, а когато свършим всичко, ще отидем да хапнем сладолед”. Между другото никога не забравяйте своите обещания! Всичко, което казвате е много интересно и на мен ми се струва, че това са много ценни съвети за родителите. Да, абсолютно вярно. Но ние имаме слабо развити комуникативни навици. А ето Децата Индиго ги притежават по рождение. Затова те се опитват да ни помогнат да ги развием? Те искат да ни отворят очите за това. Те действително притежават огромна лична сила- такива са всички Индиго. Ако ги затворите в стая, те ще започнат да рисуват по стените. Те ще скъсат килима на пода, ще счупят много неща. Ако у вас има вечеринка и вие рано ги сложите да спят, те няма да ви позволят да седите спокойно, а ще направят така, че всички в къщата да разберат за тяхното съществуване. Вие не можете да изолирате Индиго от обществото без тяхно съгласие и да ги заставите със сила да ви се подчиняват. И въобще, тези деца се нуждаят всички членове на семейството да се чувстват равни. С цялото си поведение те ще показват: „Аз съм член на семейството и аз също имам право на глас”. Те ни заставят да изпълняваме своите обещания. Да им раздаваме заповеди наляво и надясно- това е неефикасно. Това е същото, като с нашата училищна програма - търпи провали докрай, защото е основана на строги правила, не търпящи отклонение:”Не питай, не говори.” Но тези деца задават въпроси и говорят. Те питат:”Защо? Защо съм длъжен да правя това?” или твърдят следното:”Ако съм длъжен да правя това, ще го направя по своему”. Тези деца не признават измислените от нас правила, Защото те знаят правилата на реалния свят. Те искат ние действително да бъдем за тях родители: да се грижим за тях, не жалейки своето време, при това не формално, а искрено. Ние много често мислим, че правим всичко добре и постъпваме правилно. Те се придържат към мнението, че главното е - всичко да правиш от душа, с любов, а не както смятаме за правилно. Родителите също трябва да помнят още едно нещо: ако искате да бъдете с тях - бъдете с тях! Присъствайте в своето тяло „тук и сега”, защото те отлично разбират къде вие мислено се намирате- с тях или някъде на друго място. Ако мислите за нещо друго, то кажете:”Нужно ми е да изключа за известно време”. Детето ще ви отговори:”Добре, аз ще хапна сладолед, докато те няма”. Децата не се безпокоят за това колко дълго отсъстват родителите им. Главно е честно да ги предупредите за това. И това е всичко, което е нужно. По-голяма част от времето Индиго са отворени за сътрудничество с обкръжаващите ги- истина е, докато не ги отблъснете- тогава те отиват на своята територия, там, където е безопасно и света е пълен с разбиране и любов. На себе си те вярват винаги. А какво ще посъветвате учителите, които работят в класовете, където има и обикновени деца , и Индиго? Това е важен въпрос, защото от година на година Индиго стават все повече. Има ли училищни системи, които дават положителен резултат в работата с Деца Индиго? Една от тези системи е Валдорфската система, която по същността си е една и съща с версията за училище на Рудолф Щайнер. По време на Втората световна война Щайнер напуснал Германия и организирал своя школа в Швейцария. /Информацията за алтернативни училища е прибавена в края на тази глава./ Какъв вид психотерапия вие бихте препоръчали за Децата Индиго с различен вид дисфункции? Добър специалист по детска психология. За съжаление, много психолози не са обучени по методиката на реабилитация на Деца Индиго, защото са ги обучавали само за основите на детската психология, базираща се на теориите на Спок, Фройд и Юнг. Но нито една от тези теории не работи в случаите с Деца Индиго достатъчно ефективно, тъй като тези деца се отличават кардинално от предишните. Аз мисля, че най-добрия психолог за Индиго-концептуалиста ще бъде спортен психолог, особено за момчетата; за хуманиста или художника ще подхожда и психолог от широк профил. А за Индиго, „живеещи във всички измерения” е нужен по-основен подход, защото те мислят доста абстрактно. На тях, по-скоро ще подхождат съветите на духовен наставник. Нима това не е интересно? Нашите специалисти следва да преминат основна преподготовка, за да се научат да помагат на такива деца. И този процес вече набира сила. В миналото при сложни случаи прибягвахме до вмешателството на психолог-езотерик, тъй като такъв специалист използваше своята екстрасензорна система или други алтернативни методи, които бяха забранени за специалистите на науката. Но ситуацията бързо се променя и днес огромно число психолози изпозват в своята работа някои метафизични методи, които са им достъпни. Това е много хубаво, сега ние разполагаме с повече лекари, които владеят алтернативна медицина. Сега ще се обърнем към мнението на учените, които познават практиката на детската психология не по слухове. Те ще дадат своите коментари за учителите и родителите. И така, представяме ви думите на доктора по философия Дорийн Върчу, а после нейната колежка Кети Мак-Клоски. Как да възпитаваме детето Индиго. Дорийн Върчу, доктор по философия. На семинарите и по време на частни приеми, любящи родители, които са обезпокоени от взаимоотношенията си с децата, често ме молят да им помогна.”Той съвършено не се занимава в къщи!”. И „Моята дъщеря не чува нито една моя дума!”- чувам от разгорещените възрастни. Като родител, и като психотерапевт, аз, една от първите, признах че възпитанието на Дете Индиго не е лесна задача и в крайна сметка, дотогава, докато вие не промените своето отношение към сложната ситуация. Много от родителските навици, касаещи възпитанието на децата, са заимствани от нас от нашите предци, от средствата за масова информация или даже от курсовете за възпитание на деца. За съжаление всички тези източници са продукти на стария модел на енергообмена. Те не работят в ситуациите, където е задействана новата енергия. И запомнете: Децата Индиго на 100% се явяват носители на новата енергия. Нашата задача като родители се състои в това, да обезопасим Децата Индиго от въздействието на старата енергия, винаги да им напомняме за техния божествен произход и предназначената им мисия. Не бива новите деца да забравят за целта на своя живот- бъдещето на целия свят зависи от тях! Следователно, първите наши крачки по този път трябва да бъдат насочени към развиване на гъвкавост в мисленето , що се отнася до нашите възгледи и очаквания по отношение на такива деца. В края на краищата, защо за нас е толкова важно да се учат добре в училище? Не мислете, че аз отричам важността на образованието, но отговорете честно: защо се разстройвате, когато учителя на вашето дете се изказва лошо за него? Не ви ли напомня това за вашето собствено детство, когато сами сте се оказвали в аналогична ситуация? Ако да, то в действителност вие изобщо не се сърдите на своето дете, а просто се боите за него, за неговото име. От друга страна, възможно е да вярвате, че на вашето дете му е необходимо добро образование, за да пробие в живота. Лично на мен това ми се струва достатъчно оспоримо, тъй като съвременния свят е противоречив и изповядва съвършено различни идеали. В идващия свят , личната цялостност на човека /която може да бъде определена телепатично, тъй като всички ние възстановяваме нашите психични способности за кратък период от време, буквално в течение на няколко години/ ще бъде едва ли не най-важния пункт в неговото резюме при търсене на работа. Образование без личностна цялостност ще бъде разглеждана от работодателите като абсолютно безполезно. Променяйки своето мислене и очаквания по отношение на поведението на собствените ни деца, ние можем да постигнем тяхното възпитание да се осъществява от позицията на мир и съгласие. Аз си давам сметка, че не всички ще се съгласят да действат по този начин и заплахата ще остане. Родителските ни инстинкти ни диктуват да защитаваме своите деца. Затова ние се борим за тяхното право на успех. Ние сме първото поколение родители, възпитаващи Деца Индиго, затова грешките са неизбежни. Освен това , щом сме на земята по едно и също време и в едно семейство, значи сме длъжни заедно да преодоляваме всички трудности, постоянно помнейки, че Господ не ни възлага непосилни задачи. Позволете ми да предложа на вашето внимание няколко коментара по отношение на начините, с които можете да решавате някои проблеми, възникващи в процеса на възпитание на Деца Индиго. И така, думите на доктора по философия Кети Мак-Клоски. Принципите за възпитание на Дете Индиго. Кети Мак-Клоски, доктор по философия. 1.Определяне на граници за позволено поведение за Дете Индиго, съхранявайки при това творческия подход за тяхното възпитание. Дайте им възможност да изразходват огромната си физическа енергия. Отчитайте тази необходимост във всяка ситуация: например по време на урока, установяване на правила за поведение, при изпълнение на домашна работа. Позволете на детето само да установи своите граници, а не обратното. Даже го помолете за това. Вие ще бъдете удивени, когато узнаете на какво е способно вашето Индиго. В действителност, много Индиго ще се радват сами да установят „правила на играта” за себе си в подкрепа на възрастните. 2. Обръщайте се към тях като към възрастни и равни, но не им възлагайте задължения за възрастни. Давайте на тези деца подробни обяснения, а също им предоставяйте възможност за право на мнение при вземане на решение по различни въпроси и още по-важно, предоставяйте им няколко възможности за избор. Не говорете с тях високо. Слушайте ги! Те наистина са мъдри и знаят такива неща, които са неведоми за вас. Проявявайте към тях уважение- не по-малко, отколкото към вашите родители или близки, нежно любящи приятели. 3. Ако им казвате, че ги обичате, но се отнасяте към тях неуважително, те няма да ви повярват. Никакви думи в света не могат да заменят проявлението на искрената любов. Вашия начин на живот и вашето поведение в семейството ще помогнат с цялата си очевидност и ще отговорят на детето Индиго на въпроса дали го обичате или не! 4. Общуване с детето Индиго- това е едновременно тежък труд и привилегия. Те забелязват всяка хитрост. Даже не се опитвайте да хитрувате с тях! Ако се съмнявате в това, попитайте тези които имат опит с общуването с Индиго. Не забравяйте да наблюдавате общуването с Дете Индиго- от тях много може да се поучиш! И не забравяйте: те знаят не само кои са те, те знаят също кои сте вие. Вие не можете да сгрешите в това, как изглеждат Деца Индиго, когато погледнете в тяхното лице и очи- в тях се отразява мъдра древна душа. Те не могат да скрият това или да се преструват, както правят някои. Ако ги обидите, те се разочароват от вас и даже могат да се усъмнят в правилността , че са „избрали” за свои родители именно вас! Но, ако вие ги обичате и признаете в тях тези, които се явяват в действителност, те ще се разкрият пред вас напълно. По-нататък Дебора Хегел коментира литературата на тази тема. Скука и честност. Дебора Хегел. Индиго са много открити и честни. Това не е уязвимо място, а проявление на величайши сили. Ако вие не бъдете открити и честни с тях, те ще се отнасят също така с вас и няма да ви уважават. Това е сериозен проблем в отношенията с Индиго, защото те са непреклонни в своята цялостност и отговарят на удара с удар, докато вие не се „събудите” и не осъзнаете проблема, докато не се откажете от своите уловки, докато не се предадете. Най-лошото от тези три указани перспективи е - да се предадете. Те не уважават тези, които не работят със себе си, а да се предадете означава, че вие не изпълнявате своята работа. Вашият отказ от уловките, от тяхна гледна точка, е добър избор, защото им показва, че вие продължавате да работите върху проблема, а те ценят това. Ако вие разберете истинската цена на този чудесен дар-дете Индиго, тогава всичко ще отиде по местата си, защото Индиго не очакват от вас съвършенство, но те очакват естествен стремеж към него! Скуката може да предизвика в Индиго високомерие, затова не им позволявайте да скучаят. Ако те се държат самонадеяно, това означава, че се нуждаят от стряскане и в установяване на нови граници. Заставяйте техните мозъци да се движат и им намирайте нови занимания- това е добър начин да ги държите далече от злото. И какво пък, ако вие от своя страна правите всичко възможно, но те по старому от време на време попадат извън границите, това означава, че те натрупват жизнен опит за себе си, който, ако погледнем по-внимателно, отразява много от това, което е предназначено от съдбата им. Просто плавайки с тях по течението в такива периоди, вие ще направите и на себе си, и на тях добра услуга , ще направите най-доброто, което можете да направите в такава ситуация. На всички родители и особено на родители, възпитаващи Деца Индиго, голяма помощ могат да окажат следните книги: „Назад към управлението, или как да призовете своите деца към ред”- Грегъри Боденхамер. Авторът изхожда от това, че вие изисквате дисциплина от своето дете, отнасяйки се с уважение към себе си и към него, разяснявайки му възможните последствия от всяка негова постъпка и представяйки му свободен избор, а след това- което е най-ценното- разгледайте заедно с него цялата ситуация. „Животът, за който сте родени, или в какво е смисъла на вашия живот”- Дейна Милман. Тази книга е превъзходно пособие за определянето на слабостите и силите на хората и помага най-пълно да се открият техните възможности./Прекрасно подхожда и за нас!/ Ще ви помогне да разберете някои особености на вашия характер, проблеми и способности. Децата Индиго прекрасно се развиват в условия, където за тях са установени ясни граници на позволеното. В пределите на тези граници им се предоставя възможност и даже се поощряват открито да изследват окръжаващото пространство. Това означава, че от една страна, границите, установени от родителите, учителите и възпитателите, трябва да бъдат ясни и определени, а от друга страна- достатъчно гъвкави, за да може във всеки момент при необходимост да могат да се променят и да се установяват нови в съответствие с емоционалното и/или менталното съзряване на детето - а Децата Индиго много бързо растат! Да бъдете строги, но справедливи- това е необходимо условие за тяхното възпитание. По-нататък ще се обърнем към тези „може” и „ не трябва”, които трябва да използват родителите в процеса на възпитанието. Много неща в следващите статии могат да се окажат познати за вас и даже обикновени. Възможно е да сте ги чували от собствените си родители. Новата концепция за възпитание на детето показва, че хората далеч не винаги реализират на практика това, което е опаковано в израза „здрав смисъл”. Колко често се улавяте, че говорите на детето си същите неща, които са ви говорили в детството вашите родители? Знаете ли вие, каква енергия от вашите постъпки и мисли отива в съприкосновение с тези нови деца, които са настроени , подобно на антени? Доктор по педагогика- Джудит Спитлър Мак-ки - специалист в областта на психологията и образованието на децата в ранна възраст. Тя е автор на дванадесет методични разработки по въпроса за обучението на децата, тяхното развитие, игри и творчество. Тя провежда семинари за учители, родители, библиотекари, психотерапевти и медицински работници. Обръщайте се към децата с убедителни и конструктивни предложения. Джудит Спитлър Мак-ки- доктор на педагогическите науки. Всички деца се нуждаят от голяма грижа и постоянно участие, внимание, време, поощрение и мъдро ръководство от страна на възрастните. Като цяло тонът на общуване между възрастни и деца трябва да бъде емоционално топъл, любящ и поощрителен, а също достъпен за разбиранията на детето. Вербалните и невербалните послания към нашите деца трябва да бъдат изпълнени с приветливост и радост, отразяващи нашето отношение към тях, като към дългоочаквани и нежно любими гости в нашия живот. Възрастните нерядко чувстват, действат и разговарят с децата така, сякаш съвсем не им се радват и са уверени, че те са лоши, че са тежко бреме и източник на постоянни неприятности. Неприветливите, унилите, а също и резките думи нанасят огромна вреда на децата в процеса на растеж, учене, развитие на творчески способности и психологични навици на общуване. Децата гледат на възрастните като образец за подражание и очакват поддръжка от тях. В противен случай те възприемат подобни обръщения буквално така:”Аз съм лош и мен тук не са ме чакали”. Трябва ли да говорим, че това се възприема от децата твърде болезнено, способства за формиране на неадекватни реакции, а може даже сериозно да възпрепятства тяхното развитие. И обратното, потокът от радостни, приветливи думи се интерпретират от детето по следния начин:”Аз съм добър, около мен светът е прекрасен, изпълнен с любов”. Такъв възглед поддържа в детето вяра в себе си, подтиква към интерес в училище и стимулира развитието на творческите способности. Развитие на доверие в детето. В процеса на своето развитие децата започват да разбират колко техните физически, емоционални, интелектуални и творчески способности намират положителен отклик в родителите и възпитателите. Думите и постъпките на възрастните, обръщенията към децата трябва да бъдат ласкави и основани на чувството любов. Взаимоотношенията между възрастните и децата трябва да бъдат изтъкани от доверие, привързаност и уважение един към друг. По-нататък аз ще приведа примери за различни ситуации и съответстващите им негативни думи, а също като алтернатива- позитивни изказвания. Думите могат да бъдат и други, в зависимост от възрастта на детето и конкретната ситуация, но тяхната същност остава същата. А сега се запознайте с негативната и позитивната реакция и почувствайте разликата: 1.Вашето дете бърза и се удря в задната врата, покрита с кал. То се обръща към вас и търси утеха. Негативна реакция:”Не ме докосвай с твоите мръсни ръце. Мърльо! Не се приближавай!” Позитивна реакция:”Когато ти искаше да те взема на ръце, си помислих, че ще изцапаш дрехата ми. Но ти струваш за мен повече от дрехата ми. Да отидем да измием ръцете и да те приведем в ред. Искаш ли да донесеш тук своята любима книжка. А после ще легнем на леглото и ще я прочетем”. 2. Вашето дете идва към вас в неподходящ момент: вие сте заети с нещо. Негативна реакция: Детето идва към вас, а вие се възмущавате и казвате:”Ето, пак проблеми. Пак нещо се е случило с него”. Вие заемате отбранителна поза: вдигате рамене и свивате устни. Позитивна реакция: Слагате ръката си на сърцето и мислите за любовта, от която се нуждае вашето дете и която може да му дадете. Поглеждате го леко с любов, отпускате се и му давате да разбере, че го обичате и винаги сте готови да му помогнете. Вашите деца постоянно ви задават въпроси и през цялото време ви се налага да им отговаряте. Освен това трябва и безкрайно да им повтаряте и правилата на поведение, напомняйки им какво може и какво не може. Негативна реакция: С рязък, отблъскващ и раздразнителен тон давате на детето да разбере:”Ти ме дразниш! Отиди по-далече от тук” или „Тук не те очакват”. Чувайки такива думи постоянно, децата ще решат, че не ги обичат. Позитивна реакция: Вашият глас- това е инструмент за обучение на вашето дете, затова по-често обръщайте внимание на неговия тон и тембър. Когато сте раздразнени и се сърдите, направете две дълбоки вдишвания, а после говорете колкото се може по-меко, бавно и отчетливо. Децата се намират на улицата извън вашия контрол. Негативна реакция:”Не стой на тази хлъзгава пътека! Ще си счупиш врата, както момичето на телевизора. Опомни се, докато не си попаднал в болницата”. Или:”Не разговаряй с непознати хора. Наоколо скитат разни мошеници. Щом стигнеш до мястото, незабавно ми позвъни”. Постоянното очакване, че на детето може да се случи нещо лошо, поражда в тях страх, некомуникативност с другите , или готовност да отблъснат заплахата със сила. Негативните емоции способстват за развиване на голямо количество хормони на страха и агресията, което може да подрони имунната система и даже да доведе до възникване на различен род заболявания. Позитивна реакция:”Ние с теб вече говорихме за това, колко е важно да внимаваш и как да се държиш с непознати. Аз съм сигурен, че всичко ще бъде добре, защото ти действаш разумно и знаеш как да се пазиш. Аз зная, че във своите постъпки се ръководиш от ума и сърцето. Помни, че можеш да звъннеш в къщи, ако ти потрябва помощ”. Именно проговарянето на тези действия, които вие очаквате от детето, ще му създадат необходимите навици. 5. Вие сте нарушили дадено обещание на детето. Негативна реакция:”Престани да ми мрънкаш, че не отидохме на панаира с твоите братовчеди. Ще го преживееш. Когато аз бях на твоята възраст, никъде не ме водеха”. Вие сте се отказали да обсъждате причините- няма значение дали те са уважителни, или не- заради които нарушихте обещанието. Това дава право на детето да мисли, че възрастните не се грижат за него, или че не трябва да им се доверява. Позитивна реакция:”Аз бях много зает и съвършено забравих, че се разбрахме да отидем на панаира. Извини ме, приятел. Не ми се обиждай”. Спекулирането със чувствата на срам и вина при общуването с децата. Възрастните често прибягват към техниката за използване на чувство на срам и вина, защото те ги носят от своето детство. Те често ги използват, защото тези, предизвикващи душевни рани, техники според тях вършат работа, защото децата се държат много по-различно, когато са засрамени, особено, ако това се случило публично. Тази техника действително работи, но за сметка на развиващата се личност на детето! Срамът и неуместното чувство на вина по негативен начин действат на опита на детето за самоизразяване. Срам и вина- са толкова силни и болезнени емоции, че те обикновено блокират проявата на любознателност, творчество и игри. Децата много бързо свикват да избягват откритостта и искреността в отношенията с другите. Вместо да се опирате на чувството на вина или срам, помислете как да моделирате желано поведение, да внесете във взаимоотношенията елемент на поощрение, да обясните възможните последствия на една или друга постъпка и да предложите на детето свобода за осъзнаване на избора. Следващите ситуации ще ви пояснят, как в отношенията с децата може да преодолявате тактиката , злоупотребяваща с чувството на срам: 1.Вашето безпомощно малко бебе е намокрило панталонките. Негативна реакция:”Лошо, лошо момиче! Ти знаеш къде трябва да пишкаш, а го правиш в панталонките /или на новото легло/. Ти го направи нарочно. Е, сега ти почисти тази воняща мърсотия. И никога повече не прави така. И не се приближавай към мен!” Позитивна реакция:”Ой-ой! Струва ми се , че имаш мокри гащички! Нищо! Аз ще ти помогна да обуеш чисти и ще ти бъде добре”. 2.Детето отказва да се храни или се храни много бавно. Негативна реакция:”Побързай! Ти отново ме караш да те чакам. Изяж всичко бързо, защото ще останеш тук сам. Ако не го изядеш- ще се разболееш”. Позитивна реакция:”Аз бих искала да направиш това, което направих аз. Сега аз ще опитам лъжичка извара, а после мляко с ориз”./Възрастния, без да бърза, опитва храната/”Сега ти опитай лъжичка. Как мислиш, плюшената мишка дали ще иска да опита?” 3.Детето отказва да яде някаква храна, защото не я харесва, поради пристрастие, болест, страх да не натрупа излишни килограми и да бъде нелюбим поради това или подражавайки на възрастните, които съблюдават диета. Негативна реакция:”Аз повече няма да те чакам да се ровиш в чинията и да избираш парчета без мазно, за да не натрупаш килограми. Всички ни гледат”. Позитивна реакция:”Нека заедно да купим тази храна, която искаме. Ето тук има две менюта. Те ми харесаха. И ето една интересна статия , какви вещества са нужни на твоя организъм и в какво се съдържат. И ние можем да обсъдим това?” 4.Вашето дете се държи ирационално, обсебено от страх пред някаква ситуация, човек или животно. Негативна реакция:”И ти не можеш да прочетеш на училищната вечер дори седем срички! Другите деца имат по-големи роли от теб. Ти се държиш като бебе. Отиди в своята стая и научи ролята така, че да се гордея с теб”. Позитивна ситуация:”Покажи ми стихотворението, което трябва да прочетеш на училищната вечер. Интересно, защо учителя е избрал именно теб? Навярно е знаел, чи ти прекрасно ще се справиш с тази задача. Сам ли ще го научиш или да ти помогна?” 5.Вашето дете открито не се подчинява на правилата на възрастните авторитети или ви манипулира. В училище той лъже или хитрува, изплъзвайки се от своите задължения. Негативна реакция:”Ти си долен хулиган! Ти нарочно действаш на нервите на всички, постоянно лъжеш мен и учителката /изплъзва се от своите задължения, или пропуска уроци по танци заради футбол/.Но, почакай! Когато ти потрябва нашата помощ, то не чакай да ти помогна нито аз, нито учителката ти! Ти си наказан за четири седмици! Аз повече няма да слушам твоите лъжи! Махни се далече от очите ми!” Позитивна реакция:”Аз много се разстроих, когато разбрах, че си излъгал. Изплаши ли се от нещо? Защо не каза истината? Нека да поговорим какво се е случило. Трябва заедно да помислим как да излезем от тази ситуация. Иска ми се да вярвам, че по-нататък при подобни обстоятелства ти ще се държиш правилно и честно”. Прякори. В детските колективи, особено в училище, нерядко е разпространено употребяването на прякори и слагане на етикети. В прякорите и в умалително-ласкавите имена се наблюдават стереотипи на мислене, свързани предимно с културата на семейните традиции и тяхното използване се оказва пагубно за достойнството и самооценката на децата. Тъй като детето обикновено не отделя себе си от своя прякор /или етикет/, то може да стане самореализиращо се пророчество по рода си. Даже приятелските умалителни имена или прякори, изглеждайки на пръв поглед доброжелателни, могат да станат задържащ фактор в обучението и развитието на детето. Прякори, които са давани на детето в ранна възраст и навярно отразяващи неговата същност, действат като слана по разцъфтяващото цвете. Определени способности и интереси на детето могат да не получат развитие, а природни дадености да увяхнат до корен. Погледнете с какво въодушевление са изпълнени всички действия и помисли на дете, което с нищо не е сковано и блокирано! Последвайте неговия пример, старайте се да проявите себе си колкото може по-ярко в различна обстановка, при общуване с различни хора. Това ще помогне на възрастните и децата да пребивават в топлите лъчи на приемането един друг и равенството. По-нататък ние ви предлагаме няколко начина, с помощта на които може да преодолеете желанието да давате прозвища: 1.От време на време вашето дете може неволно да ви напомни за ваши собствени малко любими черти. Негативна реакция:”Тя е толкова неорганизирана. Нейната стая е истински свинарник. Аз едва ли не с камшик я принуждавам да я почисти. Тя ненавижда да чисти, но нищо не й остава, освен да се подчини, когато аз нареждам”. Или:”Не се прави на примадона. Хората няма да могат да те търпят, когато се държиш така, че все едно си сама в стаята. Ти си длъжна да ме уважаваш, когато сме сред хората”. Позитивна реакция:”Ние с теб имаме творческа жилка и винаги работим по няколко проекта едновременно. Затова не ни остава време за почистване. Да, жалко е да изхвърляме тези неща, защото все още може да ни потрябват. Трябва да се научим на търпимост един към друг и да толерираме взаимната небрежност”. 2. Ако детето има проблеми при общуването с членове от семейството, неговото поведение ще предизвиква много пререкания. Негативна реакция:”Той е много неуважителен, съвсем като моя брат, който беше в къщи „черната овца”. Двамата са много упорити и правят само това, което искат. Аз мога да му казвам нещо стотици пъти, но той няма да ме чуе, особено когато чете или е зает с компютъра. Те и двамата ме дразнят и сам толкова уморена от тях.”. Позитивна реакция:”Джаред много ми напомня за моя по-малък брат. Те и двамата много емоционално изразяват своите пристрастия. Те и двамата напълно се отдават на това, което им е интересно и съвсем не искат да ги прекъсват”. Или:”Джаред, аз знам, че е ужасно да те прекъсват на най-интересното място, но ние трябва да тръгваме след десет минути”. 3.Опитите на възрастните да набутат децата в шаблони и после да ги сортират в съответствие с тях, пораждат в децата пасивно приемане на етикети или прякори и болезнен протест. Даже прякор, даден от добри подбуди или гордост от детето, може да стане причина за силен комплекс за непълноценност и чувство, че то няма право на грешка или не трябва „да се пъха, където не трябва”. Негативна реакция:”Майкъл е у нас учения. Ние разбрахме, че той ще отиде далече още, когато започнаха да му излизат зъби, по-рано от другите. Когато стана на две години, неговите баба и дядо започнаха да събират пари за неговото образование в университета. Той предпочита да чете книги, отколкото да се появява пред хората. И някога той ще ни накара да се гордеем с него”. Позитивна реакция:”Майкъл, ти толкова много пъти ни даваш повод да се гордеем с теб! Ти вече достатъчно време посвети на уроците. Какво ще кажеш, ако малко се откъснеш от учебните занимания и да правиш нещо друго? Ти не искаш ли, например, да послушаш малко музика, като твоята любима братовчедка Каролайн? Или, да кажем, да помогнеш на дядо Браян в неговата обществена работа в приюта? Вие двамата прекрасно ще се разбирате. Как мислиш?” 4. Ако вие очаквате от детето си постижения само в една област, макар да знаете за ограничения му потенциал или липса на личностни качества, вие може да го подтикнете да чувства своята ограниченост, а това трябва всякак да се избягва. Старайте се да не правите сравнения между членовете на семейството и със сигурност вече не очаквайте, че те ще следват живота по един и същи курс. Негативна реакция:”Аз винаги съм искал да имам общително дете, което прекрасно да общува с хората. И ето на- получавате мис Популярност! Тя е готова да направи всичко, което е угодно, само за да бъде първа”. Или:”Всички мои деца са спортисти! Те толкова време прекарват в спортната зала, че са готови да отидат в институт по физкултура.”. А моят доведен син е майстор Математик- винаги е сериозен и логичен. Той ще отиде далече, защото знае какво иска”. Позитивна реакция:”Всички деца са толкова различни! Би било толкова просто да им окачиш етикет, но аз на никого няма да позволя това. Аз знам, че всички деца, според възрастта си, ще намерят хиляди различни занимания. И много ми е интересно да помогна на всяко от тях да намери истинския си път”. В следващия пример възрастна жена споделя с дете някои спомени от своето детство и отдава почит на тези хора, които дълги години са я поддържали по пътя на нейното развитие и ръст. Такива позитивни и проникнати с душевна топлина постъпки правят силно впечатление на децата. И им помагат самостоятелно да пробват своите сили, усвоявайки различни сфери на живота и разкривайки в себе си нови и нови способности. Знанието, че някой вярва във вас и ви обича, помага да се извърши това удивително пътешествие- живота- в което на всеки се дава възможност да изпита себе си и сподели своите вътрешни богатства с другите. Аз знам, че в семейството /или в училище/ ти се стараеш да си изясниш кой си ти в действителност и се опитваш да разбереш с какво се отличаваш от другите. Когато аз бях в тази възраст, аз имах същото желание. Аз вярвам в теб и ще те поддържам, когато ти работиш настойчиво, следвайки своите увлечения. Аз съм благодарна на своята майка, че ми се доверяваше, обичаше и ми предоставяше свободата да действам самостоятелно и да се пробвам в различни области. Тя на никого в семейството не окачваше етикет. И аз знаех, че тя винаги ще вярва в мен , каквото и да реша. Аз винаги усещах светлината на нейната любов и продължавам да я чувствам и до днес. Играйте заедно- това заздравява взаимоотношенията. Доверието към себе си и към другите - това е основата на здравите взаимоотношения. Децата, които са уверени, че имат надежден тил, по-лесно постигат взаимност и устойчиви отношения с другите; те искат да общуват, сътрудничат и взаимодействат с възрастните и връстниците си. Тази увереност от своя страна ражда надежда в близкото бъдеще и принципиална вяра, че в този свят съществува определен порядък, някакви „правила на играта”, благодарение на които много неща в живота стават възможни. Когато взаимното доверие е подронено, хората трябва честно и последователно отново да построят своите взаимоотношения. Децата, които са ги засрамвали или са ги карали да се чувстват без вина виновни за това, че те са самите себе си, се нуждаят от душевно изцеление. Освен това, ако в семейството на децата са окачвали етикети или са давали оскърбителни прякори, то между тях и възрастните трябва да се практикува дълбоко взаимна прошка. За щастие, наслаждавайки се на природата, изкуството, литературата, а също играейки и смеейки се заедно, ние можем да построим и изцелим нашите взаимоотношения. В играта най-добре от всичко се създава безопасна обстановка за общуване на хората, независимо от характера и възрастта. Шегите и веселието раждат в отношенията между хората сърдечност и откриват възможности за създаване на съвместно творчество и взаиморазбиране. Съвместната весела игра може съвършено неочаквано да се превърне в изпълнен, с усещането на празник живот. Всички описани по-долу действия може да се използват в игрова ситуация, когато никой не се бои да загуби или да се окаже не на висота, а да контролират играта в равна степен могат всички участници. 1.Деца до три години /от раждането до три години/: Предоставете на детето уютно място, нахвърляйте там възглавници и меки играчки, за да може то да се отпусне там. Поиграйте с детето на криеница или на котка и мишка, с участието на меки играчки или домашни животни. Поиграйте с водни играчки /цедка, фуния, чаша или лодка/ в пластмасов таз или преносим басейн. Добавете във водата син или зелен хранителен оцветител за по-голям ефект. Почетете заедно с детето неговите любими книжки. 2.От три до шест години: Изиграйте за детето някоя роля от негово любимо произведение. Поканете го да се присъедини, но не настоявайте за неговото участие. Изпейте заедно детска песничка. Упражнявайте заедно детско броене и смятане. Имитирайте заедно танци на животни, например гущери, жаби или кенгуру. Постройте заедно дом от пясък или конструктор. Почетете заедно книжка. Послушайте заедно аудиокасети със записи на детски произведения. 3. От седем до дванадесет години: Съберете заедно конструктора. Поиграйте заедно на игри. Погледайте заедно предавания по телевизора за природата, животните или за пътешествия. Разрешавайте заедно загадки. Почетете и изиграйте ваши любими персонажи от книги. 4.Дванадесег години и повече: Разходете се заедно с детето и домашните животни или нахранете животните в парка. Поиграйте заедно на мач. Разиграйте пантомима, например разсеян човек, който носи чорапи с различни цветове или е забравил как се казва. Пробвайте да изобразите различни чувства: веселие, недоволство, гняв, тъга, гордост, или неразбиране. Поиграйте заедно на компютърни игри. Четете на глас автобиографии на хора, на които се възхищавате. Гледайте заедно филм. Слушайте заедно аудиокасети. Индиго-благодат. Веднъж пред аудитория излезнал Далай Лама. Казали му, че иска да го види едно момче, болно от рак и той помолил това момче да излезе на сцената. Усмихвайки си със своята лъчезарна усмивка, Далай Лама , изказвайки на детето всякакво уважение, го помолил да разкаже на събралите се за какво мисли, какво го вълнува. Детето без да се колебае ,, обърнал лицето си към зрителите в залата и казал:”Аз съм дете. Имам рак. Но преди всичко съм дете. На мен ми е необходимо да играя. На мен ми е необходимо да се смея. На мен ми е необходимо да видите радостта в моето сърце. А после вече да забележите, че моето тяло е болно от рак”. Тази обикновена история има дълбок смисъл също и за Децата Индиго. Да, те са различни. Да, те имат предназначение. Да, те са посланици. Да, те притежават особени таланти и способности. Да, да, да. Но те са преди всичко деца и още един път деца. Нека не забравяме това. Особеното богатство на личността на Деца Индиго се нуждае от специална методика за възпитаване на дисциплина в тях. Докторът по философия Робърт Джерард сподели с нас своите съображения на тази тема. Деца Индиго и дисциплина. Робърт Джерард, доктор по философия. Дисциплината е жизнено важна за Децата Индиго. Тъй като те са много творчески и подвижни натури, те постоянно експериментират с различни неща и изпитват до край границите на позволеното. Те искат да ги убеждават, искат да знаят границите на собствената си безопасност и да получат информация какви жизнени уроци не могат да служат на техния висш „аз”. Аз често наблюдавам родителите, които говорят на своите деца какво може и какво не може да правят. Тези указания задушават творческото начало в децата и задържат опита на самоизразяването. Заемайки отбранителна позиция, те започват да дразнят и стават съвършено непоносими. Аз въведох термина „дисциплина с любов”, за да подчертая как аз разбирам дисциплина, която не пречи на развитието на духовните интереси на детето. Дисциплина с любов включва следващите принципи: Постоянно информирайте детето и го поддържайте въвлечен в събитията. Давайте прости обяснения на нещата, които не разбират. Не противодействайте на детето. Избягвайте заповедния тон. Изпълнявайте своите обещания. Реагирайте на всяка ситуация без закъснение. Физическите мерки на въздействие и оскърбяването са категорично забранени. Не се притеснявайте да проявявате своята любов към детето. Ако трябва все пак да направите „внушение”, направете го заедно. Обсъдете с детето неговото поведение, предизвикващо необходимост от „внушение”. А после бъдете заедно и се убедете, че той правилно е разбрал всичко. Най-големия сюрприз ще бъде, че детето ще започне да ви уважава за тази мъдрост и проницателност, които сте проявили, позволявайки свободно да тече неговата „индигова” енергия! Аз разрешавам на своята дъщеря Самара пълна свобода и възможност да твори в границите на позволеното. Обаче много рядко я оставям без своя строг надзор. Може би, това е много жестоко, но Самара знае границите, които е забранено да пристъпва и когато я наказвам, тя разбира, че аз просто искам да я оградя от възможни опасности. Прекалената родителска опека е вредна. Дълбоко в душите се много родители се боят, че детето им ще престане да ги обича. За да заслужат тяхната благосклонност, те ги глезят и умилостивяват. Хитрото дете, разбирайки, че може да командва възрастните, успешно ще ги манипулира в свой интерес. Ако не го спрат навреме, той може даже да влезе в ролята на родител. А когато детето започне да злоупотребява със слабостите на родителите, вместо да живее в съгласие с тях, това силно усложнява взаимоотношенията. Родителите не трябва да губят своята бдителност по отношение на своите пъргави деца Индиго. И винаги да знаят „златната среда”. Индиго и образование. Съвременните методи на преподаване едва не задушиха светия дух на изследователя; що се отнася до деликатния малък зародиш, освен от стимулиране се нуждае най-вече от свобода; без това той ще угасне. Предполагам, че удоволствието от самия процес на наблюдение и търсене могат да доведат до принуда и чувство на дълг, което е много груба грешка. Албърт Айнщайн. Какво можем да ви кажем за образованието? То трябва да бъде реформирано така, че да отговаря на насъщната задача- обучение и възпитание на Децата Индиго. Необходимостта от такава реформа се потвърждава от многобройните жалби на учителите, които работят сега при необикновено напрежение , защото са принудени да се подчиняват на старата система и да обучават по нея „новите деца”. Някои промени могат да бъдат инициирани от ниските резултати на тестуване. Това се случва, защото тестовете са остарели, а не защото децата имат ниско ниво на интелект. Затова е необходимо най-напред да се подготвят нови менажери по образованието. Психолозите също задават въпроса: Всички ли учители и възпитатели удовлетворително преминават тестовете, в съответствие с професията си? Този въпрос е един от най-важните и изисква внимателно разглеждане. Следващите статии принадлежат на специалисти в областта на образованието, които непосредствено изучават дадения проблем. После ние ще дадем информация за алтернативно образование, което в днешно време е достъпно за Децата Индиго. И накрая ще предложим алтернативни методи за възпитание- нови методи, които реално оказват въздействие на „трудните деца”. А сега да представим думите на Робърт П. О’Кери. Той е методист-консултант в административния окръг Мондова /щата Висконсин, САЩ/ и работи с учащите си и преподавателите в средните училища. Този човек е искрено предан на своето дело, така да се каже е „доставчик на надежда” и „агент на промяната”, чиято страст и цел на живота е наставничество на подрастващите. Той помага на учащите да се справят със своите проблеми, да разрешават конфликти, учи ги да поемат отговорност и да възпитават в себе си характер. В Асоциацията на училищните инспектори в щата Висконсин, той е признат за един от най-крупните специалист в областта на образованието- един от онези, за които е бъдещето. Пътешествие към сърцето: визия на пионерската образователна парадигма на Робърт П. О’Кери. В края на века ние преживяваме момент на промяна на концепциите в областта на образованието и възпитанието. Сред общественото мнение вече се утвърди мисълта, че въпроса на какви принципи трябва да се построи образованието и възпитанието на нашите деца, е важен въпрос на нашето време. Необходимо е по нов начин да погледнем на децата от ХХІ век, вселявайки надежда и вдъхновение в техните сърца. Новия подход може да придобие по-конкретни очертания, ако ние отчетем и мнението на самите деца. На нас ни е нужно пълно разбиране на задачите на еволюцията, за да разработим съответната педагогика, която в новия век да послужи за развитието на по-съвършени човешки качества, въплъщение на които се явяват „новите” деца. Специалистите в сферата на образованието трябва да признаят, че както се нуждаем от реформи на съществуващите социални структури, ние трябва да изискваме и промени в подхода към изкуството на обучение. Разбира се , ние можем да го трансформираме, защото изкуството на обучение зависи от самите обучаващи. Ние трябва по новому да осъзнаем човешката природа и да предложим на децата обучение, основано на това ново разбиране. Ние трябва да им поднесем в дар ръководство по вътрешна дисциплина и мир. Наистина, ние трябва да разберем природата на децата , според тяхното развитие и да им позволим да се развиват като независимо човешко същества. Те трябва да изберат сами по какъв начин техния характер и вътрешна същност да се развият до възрастно състояние. Специалистите в областта на образованието на ХХІ век ще се научат да направляват развитието на човешката същност с помощта на дара за вътрешна дисциплина. С помощта на разума и мъдростта, ние ще насочим нашите „трудни” деца по пътя на отговорността, жизнеустойчивостта и проява на своята индивидуалност. Необходимо е да преминем към ново разбиране на смисъла, целите и функциите на образованието. Ние трябва да учим децата как да мислят, а не какво да мислят. Нашата роля е не толкова да им даваме знания, колкото да ги учим на мъдрост. Мъдрост- това не са само знания, но и умение да ги прилагат. Когато ние даваме на децата само знания, ние им казваме какво да мислят, какво следва да знаят и в какво, по наше мнение, трябва да вярват. Когато започнем да учим децата на мъдрост, те сами ще разберат къде е истината, но ние трябва да ги научим как да постигнат своята собствена истина. Разбира се, без знания не може да има и мъдрост. И най-важните знания трябва да се предават от едно поколение на друго, обаче не по-малко важно е при това и да позволим на детето само да формира своята представа за света. Училището на бъдещето трябва да развива способности и навици на детето, а не да го заставя да зубри дати и факти. Не трябва да пречим на децата сами да откриват света и да търсят в него собствената си истина. Критично осмисляне и решение на стоящите пред нас проблеми, развитие на въображението, възпитание на честност и отговорност- това са основните задачи на системата на образованието в ХХІ век. Моята визия за бъдещето образование и възпитание на „новите” деца е основана на безусловната любов. В това е същността на човечеството на новата епоха. Всички, работещи в сферата на образованието трябва да имат добри сърца и тънка душа, за да възпитат от сегашните деца, хора на бъдещето. Истинските възпитатели ще се грижат за тялото, душата и духа на човека в бъдещия век, за да може той всестранно да е подготвен за свободен, мъдър и независим живот. Преподавателите и възпитателите, които поемат ролята на пионери в това дело, ще извършат велика служба към човечеството. На страниците на тази книга ние пак ще се срещнем с Робърт П. О’Кери, а сега ще ви представим Кети Патерсън, преподавател в социална школа в Канада. Тя не само ежедневно контактува с деца, но и ръководи специална програма за „проблемни деца”. Методи на възпитание на Деца Индиго. Кети Патерсън. Аз преподавам в специална служба, където се осъществява програма в рамките на образователната система, разработена в помощ на учащите се с тежки поведенчески разстройства. Няколко години аз работех с деца, които имаха отклонения в емоционалното развитие, отсъстваща и нарушена концентрация на внимание. Аз консултирах също и родители, и учители. Наложи ми се да имам работа с деца, на които им беше поставена диагноза ADD или ADHD, но които вече не се нуждаеха от медикаментозно лечение , след като тяхното емоционално състояние намери разбиране и отклик в семейството и училище. Освен това, аз се срещах с деца, имащи диагноза ADHD, при които не бяха се променили някои техни модели на поведение както у дома, така и в училище. Аз съм уверена, че ако учениците реагират на такова вмешателство, значи диагнозата ADHD е поставена неточно или погрешно. Разбира се, съществуват деца, които в действителност са ADHD, поради неврологично разстройство или повреден мозък и те не могат без лекарства. Такива деца не са обезателно Индиго и тогава, по-скоро подхожда медикаментозно лечение отколкото вмешателство на психолога, защото те съвсем не могат да контролират своето поведение или този контрол е недостатъчен. Аз бих искала да обсъдя наблюдаваните от мен в системата на образованието промени, предизвикани от новите енергийни потоци, а също някои проблеми и стари енергийни модели, касаещи дисциплината, които предизвикват афекти в децата с емоционални нарушения. Възможно е много от тези деца да са Индиго. В заключение аз предлагам няколко практични препоръки за родителите и учителите, които да им помогнат да поддържат децата, да им дадат сила, без да нарушават границите на позволеното и да продължат да осъществяват своето ръководство. Старите енергийни модели на обучение на децата в училище са основани на твърдото убеждение, че детето – това е празен съд, който трябва да се запълни със знания, при това добре ще бъде, ако това го направи специалист или учител. В традиционната система учениците получават голямо количество разнообразна информация, необходима им след това да си намерят работа и да бъдат полезни на обществото. Те придобиват навика на слушатели, а също правят много писмени работи. Учителя потиска тяхната психика, сравнявайки учащите един с друг, предизвиква съревнование- кой ще напише по-голяма работа, коя работа ще бъде най-добра. При такава система на обучение всяко дете, което не се подчини на системата безотговорно, ще има много проблеми. За щастие съвременните специалисти в областта на образованието разработиха многобройни методи за личностно развитие на учащите. Към тях се отнасят методи, повишаващи самооценката, индивидуални планове за самообразование, оценка на общия обем на работа и семинари под ръководството на самите учащи. Например, преподаватели от средните училища в Британска Колумбия повече не използва оценка F-„неудовлетворително”. Вместо нея те въвели оценка IP, което означава „прогресиращ”, която дава да се разбере, че на ученика му е необходимо още време за усвояване на материала. А учителя трябва да разработи план, по който детето може да усвои този материал. Някои специалисти представиха програми, които помагат на децата да развиват вътрешна сила и качества на лидер. Сред тях са- посредничество и психологична помощ на връстниците или програма за неутрализиране на машинациите закачки. Родителите също започнаха да вземат по-активно участие в училищния живот, създавайки родителски комитети с цел оказване на материална помощ на училищата. Един от сериозните проблеми остават дисциплинарните мерки за въздействие. За съжаление, до този момент много деца пречат в час, ако не им се слуша, а после ги водят при директора „да послушат лекцията как трябва да се държат”. Следващата „по-убедителна” мярка е да ги върнат в къщи. Главния недостатък на това възпитание е, че детето не намира в училище нужното внимание и признание. От самото раждане Децата Индиго се нуждаят от признаване на техния статус. Ако те не постигнат признание от педагога, те се постарават да привлекат вниманието към своята персона на техните връстници и преподавателите, по неволя са длъжни да отреагират. Смехът и всеобщото внимание на класа им носят толкова необходимото признание, особено ако такива неща се случват доста често. Обаче по този начин те могат да преминат границите на позволеното и въобще да бъдат изключени от училище. Те много бързо забелязват, че могат да имат власт над възрастните, заставяйки ги да излязат от себе си, да закрещят и посрещат тези шумни изблици с доволна усмивка. Сега, когато на тях им е оказано толкова внимание, те действително се чувстват по кралски! А също- ако са ги прогонили в къщи, толкова по-добре, тъй като не трябва да седят на занятията, а могат да гледат телевизия или да играят на компютърните игри. Възможно е даже родителите да не знаят колко време техните деца прекарват по коридорите на училището. Могат да ги изпратят в къщи с домашна работа, но тези неконтролируеми деца се стремят само да събират точки пред връстниците си, правейки гримаси или нещо от този род. Прекарвайки безброй много часове извън класа, такива ученици попадат във висши учебни заведения с огромни пропуски в знанията. Много деца живеят в семейства, които често променят местожителството си и при такива деца пропуските са още по-големи. Някои от тях завършват 7-ми клас и така и не се научават да четат! Старите дисциплинарни мерки на въздействие, в последно време, все пак започват да се трансформират. Аз съм дълбоко убедена, че родителите са способни да ускорят настъпването на промените. Родителите следва да се интересуват каква е дисциплината в училището, където се учи тяхното дете и намират ли разбиране неговите потребности в това училище. В настоящето време аз съм член на комитет, който се занимава с проверяване на алтернативните училища, организирани с цел да оказват помощ и поддръжка на учащите се. Ние повече не сме част от традиционната система, която гледа на децата като на странни, ненормални или безхаберни, ако те не могат да седят тихо в час, и която в качеството на единствена алтернатива може да предложи на такива деца да си останат у дома или да се учат в специализирано училище. Намират ли разбиране потребностите на вашето дете в училище? На децата им е необходимо внимание, разбиране и участие, а също усещане за безопасност, топлина и уют. Следващите въпроси ще помогнат на родителите да решат дали потребностите на тяхното дете ще бъдат посрещнати с разбиране в училище. Аз съм включила и в допълнение полезни методики. 1.Има ли в училището, където учи вашето дете общоучилищен план в подкрепа на дисциплината? Изправят ли детето на дъската по време на урока в качеството на дисциплинарна мярка? Ако да, предложете в училището алтернативни методи. 2.Каква е атмосферата в класа, където учи вашето дете? Окачват ли се работи на ученици по стените на класната стая? Отнася ли се уважително учителя към децата? Учителя хвали ли децата и колко доброжелателно е настроен? 3.Има ли в арсенала на учителя позитивни способи за възпитание в учащите на вътрешна сила и отговорност - учебни пособия, специални домашни задачи, зала на славата и кръжоци по интереси? 4.Участват ли учениците в процеса на вземане на решения? Провеждат ли се събрания, консултации и семинари по инициатива на учениците? Имат ли учениците възможност да създават правила за поведение в клас? 5. Знаят ли учениците своите задължения в класа и какво от тях очаква учителя? 6.Разделя ли учителя домашната работа на части, за да не пренатоварва учениците? Учащите с намалена концентрация на вниманието се нуждаят от време , за да свършат само едно действие и на тях може да им потрябва визуална подкрепа./Например, във вид на карта със звездички, които показват колко време е изминало при изпълнение на задачата. Когато съберат достатъчен брой звездички, децата могат да получат свободно време, за да се занимават с други неща по свое усмотрение./ 7.Знаят ли децата целта на дадената задача? Ако децата попитат защо трябва да изпълнят една или друга задача, може ли учителя да им обясни причината или се ограничава само в констатиране на резултатите? 8.Имат ли учениците почивки през деня, или само седят на чиновете и работят? 9.Интересен ли е и съответства ли на програмата изучавания материал? Могат ли учениците да изучават материала, като правят различни доклади и записват ли информацията по един и същ предмет по различни начини? 10.Ако някои от учащите възприемат трудно материала, учителя адаптира ли се с тях, за да могат изоставащите да завършат изучаването на материала заедно с останалите в класа? 11. Последователни и разбираеми ли са обясненията на учителя по отношение на дисциплината в клас? Едни и същи ли са последствията при нарушаване на правилата на поведение, или се променят в зависимост от настроението на учителя? 12. Могат ли уроците да протичат спонтанно, или учениците от по-рано знаят какъв вид работа им предстои през деня? 13. Ако детето се разсейва по време на урока, лишават ли го от контакта с тези, които го разсейват, било то друг ученик, врата или прозорец? Продължава ли той, в този случай, занятията заедно с всички или го изгонват от класа? 14. Ако детето се държи лошо по време на урок, предвидени ли са за него занятия под наблюдението на педагог или просто го изгонват в коридора? 15.Опитват ли се учителите и другите сътрудници в училище да укрепват дисциплината без емоционални изблици? Уверете се, че те не повишават без край глас на децата и не им четат морал на тема „как да се държат”, тъй като това само ще подтикне вниманието на децата към отрицателно поведение. 16. Смята ли се детето в училище просто за „лошо” или преподавателя разглежда неговата постъпка като „неправилен избор”? Чувате ли вие в този случай от учителя коментари като:”Как мислиш, правилно ли постъпи? Не можеш ли да направиш нещо по-удачно?” 17.Не обръща ли учителя прекалено внимание на проблемите, забравяйки за фактите на положителното поведение? 18. Има ли в класната стая стенд, на който да отразяват успеваемостта на класа, например, карти със звездички, графики или свидетелства? 19. Показва ли учителя на детето алтернативни подходи, да кажем в конфликтни ситуации, или методиката за разглеждане на ситуацията насаме със себе си? 20. Има ли вашето дете привилегии в клас за това, че то следва указанията на учителя или се учи примерно? Използва ли учителя поощрение веднага на място? Ако не, помислете по какъв начин може да поощрявате детето? 21. Има ли детето дневник, в който ежедневно да му поставят оценки, за да може да бъдете постоянно в течение на това как то успява в училище и какви промени се случват в неговия училищен живот? Разглеждайте дневника всеки ден и по-често обсъждайте с детето неговото поведение в училище в положителен дух. 22. Как вие гледате на образованието? До каква степен то е важно за вас? Поддържате ли училищния персонал? Изпитвате ли неприязън към учителя на своето дете? Правите ли критични забележки по адрес на този учител в присъствие на своето дете? Намират ли внимание потребностите на вашето дете у дома? Следващите въпроси ще ви помогнат да се убедите дали домашната атмосфера поддържа вашето дете и способства за развитието на всички негови природни заложби. 1.Цените ли мнението на вашите деца и можете ли да се научите на нещо от тях? Или вие винаги им четете нотация? 2.Вслушвате ли се в своите деца и смеете ли се заедно? Намирате ли време , за да могат вашите „вътрешни деца” да се веселят заедно? 3. Уважавате ли собствеността и личното пространство на своите деца? 4.Обяснявате ли на децата причините за взетите от вас решения? 5.Често ли хвалите своите деца? 6.Можете ли понякога да признаете, че правите грешка и да се извините? 7.Учите ли своето дете да се отнася уважително и със съчувствие към другите хора? 8. Намирате ли време да разкажете на детето за различни прояви в света, в природата и животните- например, защо ни е нужен дъжд или защо хлебарката има шест крака? Слушате ли ги, когато се опитват да ви поведат към своето виждане за света? Чувате ли техните обяснения, даже и ако ви е известна тази информация? 9.Често ли поощрявате своите деца или вместо това им казвате, че те никога и нищо не могат да доведат до край? 10. Правите ли за децата си неща, които те самите могат да правят за себе си? 11. Възлагате ли на своите деца задължения в къщи и предоставяте ли им право да избират тези задължения? 12.Не поправяте ли своите деца твърде често? Ако да, коригирайте ги само по най-важните въпроси. Действително ли е толкова важно вашето дете да чува вашите указания всяка минута? 13.Забелязвате ли, когато вашите деца се държат добре и хвалите ли ги за това? 14.Събирате ли регулярно своето семейство , за да обсъдите кой за какво отговаря и да правите планове къде да отиде семейството в близко време? Играят ли вашите деца важна роля по време на такива събрания и отчита ли се тяхното мнение по взетите решения? 15.Разказвате ли на своите деца за различни емоции и начини на тяхното проявление или смятате, че някои емоции никога не трябва да се проявяват? 16.Вслушвате ли се в своите деца, когато се жалват, че са самотни, депресирани или изолирани? Или пропускате тези жалби покрай ушите си, мислейки че всичко ще мине? 17.Колко ясно си давате сметка за вашите действия, когато детето се държи лошо? 18. Не прехранвате ли вашите деца със сладки и консерви? Имат ли те алергия и стават ли хиперактивни след приема на определена храна? Установяване на граници и ръководство. Родителите правят лоша услуга на своите деца, позволявайки им да се държат лошо, без да установяват никакви рамки, без да ги насочват и мотивират за това, че те са Деца Индиго. Даже децата, които са дошли, за да повдигнат нивото на съзнание на планетата, се нуждаят от определени граници. Когато има граници, човека придобива навици за самоконтрол, необходими за мирно общуване. Детето Индиго се нуждае от установяване и коригиране на границите с използваните методи, въплъщаващи в себе си новите енергийни потоци. Ние ще дадем някои много ефикасни методи, които обезпечават дисциплината, без да ощетяват достойнството на детето. 1.Когато давате разпореждане, вие може да го формулирате по следния начин:”Нужна ми е твоята помощ. Моля те, събери своите обувки от вратата”. Ключов момент от дадената ситуация е молбата за помощ. 2.Съобщавайте на детето по-рано , че трябва да се подготви за дадено занятие, например, за обяд след пет минути. 3.Предоставяйте колко се може повече възможности за избор на детето си. Ако те обикновено не идват към масата да обядват, кажете им, че имат избор да дойдат след една минута, или след две. Ако те специално изпитват вашето търпение и ви провокират, не се съгласявайте да променяте предоставените възможности. Ако те предлагат алтернатива, което е напълно допустимо, да обядват след като си съберат играчките, съгласете се. 4.Всеки път им обяснявайте, защо искате една или друга работа да бъде свършена. 5.Давайте им само една задача за определен период от време, за да не се претоварят от много разпореждания. 6.Поседете с децата и заедно обсъдете какви ще бъдат ответните мерки за тяхното лошо поведение. Например кажете:”Ти имаш навика да разхвърляш играчки в къщи и аз трябва да ги прекрачвам. Какво ще правим с това? Може ти сам да ми помогнеш да реша какво да правя, ако ти не събереш своите играчки?” И винаги се придържайте към тази уговорка. 7. Отделете маса или тихо ъгълче за „тайм-аут”, където да отпращате детето в случай на наказание. Вие не трябва да изпращате детето в неговата стая, където е пълно с играчки и всякакви интересни неща, с които може да поиграе по време на наказанието. 8.Ако детето прави нещо лошо, вие може да го помолите да спре до „три”. Ако то не спре да безобразничи, следва да го накажете. 9.Постарайте се да изключите емоциите, когато призовавате детето към порядък, не му четете нотации и не спорете с него. Направете това, което смятате за нужно:”Томи, аз нямам намерение да споря с теб. Да биеш другите хора не е добре и аз искам ти сега да помислиш за своето поведение. Отивай сега в креслото”. Децата трябва твърдо да знаят, че всяко действие има последствие. Ако детето крещи или се държи лошо, вие трябва да удължите наказанието. Когато времето на наказанието завърши, не забравяйте да попитате детето, разбрало ли е защо е било наказано. 10.Вие може да закачите в дома си карта със звездички или графика, където в течение на определено време да поставяте отметки за добро поведение на детето. Когато се съберат достатъчно количество от тези отметки, детето може да получи допълнително поощрение, да кажем, разходка или пътуване. Това е добър метод за контрол на поведението. 11.Не забравяйте да отбелязвате, когато вашите деца се държат добре и да ги хвалите за това, че те отговарят на вашите очаквания:”Аз се радвам, че ти...” или „Това е правилно, че ти ...” 12.Помолете детето да възпроизведе този модел на поведение, който очаквате от него:”Томи, не е добре да бягаш в къщи с мръсните улични обувки. Ти можеш да ми покажеш как трябва да се държиш в този случай?” Томи сваля обувките. „Благодаря ти, аз знаех, че можеш да го направиш. Така е добре”. 13.Децата се чувстват в по-голяма безопасност, когато имат работа с многократно повтарящи се действия, те са по-възприемчиви и по-добре реагират, когато регулярно ядат, спят и играят. 14.Не забравяйте винаги да бъдете последователни, даже ако усещате , че не ви стигат силите да прилагате в живота вашите планове по отношение на дисциплината. В противен случай децата ще разберат, че не е необходимо да следват правилата, защото те през всичкото време се променят. Аз се надявам, че тези съвети ще ви бъдат полезни. Аз съветвам родителите да се убедят, че училището, което са избрали за детето си е надеждно и подкрепя емоционално неустойчиви деца, стараейки се да не следва остарели практики по отношение на дисциплината. Освен това, аз съм убедена, че родителите трябва да проверят собственото си отношение към своите деца, за да им обезпечат уважение и да им предоставят възможност за развитие. И, накрая, родителите трябва постоянно да поддържат в децата усещане за безопасност, необходима за тяхното развитие и проява на техните индивидуални творчески особености. Методите, посочени по-горе, повече от всичко се отнасят за Деца Индиго. А сега- с по-доверителен тон- отново взема думата Робърт О’Кери, специалист в областта на образованието. Приветствайте малките деца като дар. Робърт О’Кери. Провеждайки няколко урока по проблемите за разрешаване на конфликтите в детските градини в О’Клер /щата Висконсин/, аз станах и попитах:”А какво е това насилие, момчета и момичета?”Красиво момиченце със сияещи звезди в очите ми отговори:”Това е просто - това са едни прекрасни виолетови цветя /теменужки/! Аз ги помирисвам всеки ден и те ме правят щастлива”3 Душата ми се напълни с любов и мир. Нейната енергия ми изпрати мъдрост и сила. Когато нашите очи се срещнаха, аз, потънал в море от звезди, й казах:” Продължавай да помирисваш своите цветя, Бебчо. Ти разбираш света. И на мен ми е интересно дали можеш да разкажеш на децата нещо за страха. Ние можем да го направим заедно , като приятели”. Тя само се засмя и ме хвана за ръка. Тя беше истински подарък на съдбата. Децата Индиго, които все по-често започнаха да се появяват на светло- аз ги наричам „Бебенца”- те идват тук, за да ни предадат урока по разбиране и човечност. Те са дарове за своите родители, за планетата, за Вселената. Когато ние възприемаме тези Бебета, като подарък от съдбата, ние виждаме божествената мъдрост, която те носят, за да повишат вибрациите на планетата. Единствения начин да разберем „новите деца” и да се научим да общуваме с тях, е - да променим своето мислене и възприятие. Променяйки своето възприятие за децата като „трудни” , в приемането им от цялата душа , като безценен дар, вие ще почувствате тяхната мъдрост. Бебетата ще оценят това и вратата към взаиморазбирането ще бъде отворена. Всяко дете, което идва във вашия живот е дар Божий, носещ ви нов опит и реализация на вашата същност. Живот по интуиция. Работейки с различни групи деца от различна възраст /от детската градина до дванадесети клас на средното училище/, аз забелязах, че първокласниците като че ли разбират много повече от по-големите. Те се доверяват на своите инстинкти и интуиция. Веднъж аз разговарях с първокласници за общуването и едно момче Индиго просто ме изуми. Ние тогава обсъждахме колко е важно да умееш да слушаш. Този чудесен малчуган тихо се приближи към мен и произнесе следното мъдро нещо: ”Мистър О’Кери, думата „слуша” (listen) и „мълчалив” (silent) - е едно и също, просто буквите са разменени.” Аз се усмихнах, усещайки неговата гениалност. Ние се погледнахме и без да говорим, се разбрахме. Със своите думи, вдъхновени от интуицията, той ми каза всичко за най-мъдрия начин на общуване. Децата Индиго живеят интуитивно. Това е доста трудоемък процес за Бебетата, които радостно носят толкова привлекателна и в същото време свръх трудна мисия, като помощ на човечеството в осъществяване на прехода към интуитивно битие. В много култури интуитивното начало просто се игнорира. Доминиращите култури се отнасят към това толкова недоверчиво, че децата практически от най-ранните години на живота си започват да се боят от собствената си интуиция и инстинкти. Младите хора интуитивно усещат, че егото може да бъде позитивен аспект на личността и е необходимо , за да управляват ефективно своя живот. Нашата култура усилва това усещане. Все пак- и това е една област, в която Децата Индиго изпитват объркване и срам,- ние учим подрастващото поколение , че да слуша своето его не е добре и че трябва да развива в себе си, като външно прикритие, обществена личност. Тогава те отстъпват в сянката и после действат на физически план, прикривайки се с маски. Образователните системи, средствата за масова информация и авторитетите в областта на културата учат, че създаването на свой образ- е много важна работа. Тези „уроци” отравят подрастващото поколение. Такива „опитомени” деца винаги търсят сред другите хора- родители, учители и прочие авторитети- тези , които ще им покажат нужната посока , изхождайки от разбирането на реалността. Случва се тези деца да останат дезориентирани през целия си по-нататъшен живот, игнорирайки вътрешния глас на своя дух. Подобно на другите членове на нашето сляпо скитащо в неизвестното общество, те започват да преразглеждат своите жизнени ценности, използвайки и често пъти пропити с безпокойство разсъждения. Тези съвременни деца предлагат ново осъзнаване на представата за себе си. Те носят на планетата ново разбиране на човечността и нов поглед на интуитивното битие. Те искат да живеят спонтанно, интуитивно- те искат просто да бъдат! Те искат да говорят истински думи, без да ги обмислят по-рано и да изпитват в живота цялата прелест на чистия ум, незатъмнен от тревоги и неуместни отговорности. Те искат да знаят как правилно да се придвижват, как правилно да се държат и как да намират разрешение на всяка ситуация. Такъв е техния възглед за човечност, на който ни учат. Те ни приканват да се доверяваме на себе си, на своите инстинкти и интуиция. Всичко това са правата, дадени по рождение на всяко човешко същество. Ръководени по подходящ начин, Децата Индиго ще достигнат зрелост, не само съхранявайки тази способност, но и развивайки я до нивото на истинското майсторство. Те и техните общества ще живеят , следвайки своята интуиция всеки миг и именно така ни призовават и ние да живеем сега. Дисциплина без наказания. Наказанието не изправя тези деца. То внедрява в тях страх, поражда осъждане , изблик на гняв и затруднява конфликтите. Децата ще се отдръпват, ще се бунтуват и ще се потопяват в себе си, изпълнени с гняв. Това може да ожесточи тяхната душа. Избягвайте наказанията! Дисциплината насочва децата, давайки им логично и реалистично обосновани причини и следствия на всяка постъпка. Тя им позволява да разберат какво са направили неправилно, дава възможност да се овладее ситуацията , предлага път за разрешаване на създадените проблеми, съхранява чувството на достойнство. Преживяване на личните и реални последствия на всяка постъпка учи Децата Индиго позитивно да управляват своя живот, да вземат решения и да разрешават своите проблеми. Децата търсят такова ръководство. То ще придаде сила на тяхната мъдра натура и ще им позволи да бъдат отговорни, изпълнени със сила и индивидуалност. На тези деца им е необходимо да осъзнават своето достойнство. Те разчитат вашите намерения, както и вашите думи. Те са много мъдри души и млади сърца. Отнасяйте се с тях със същото уважение, както към собствената персона. Те ще ви почитат за това. По вашите постъпки, проникнати с грижа и намерение за съчувствие, те ще разберат, че да споделят с вас вашата любов означава да обичат самите себе си и да благославят онова място, където всички сме единни. Бъдете последователни! Говорете това, което мислите и правете това, което сте обещали. Позволете на искреноста да ви ръководи! Формирайте своето поведение съгласно тези принципи, покажете го на Бебетата и така ще покълнат семената на радостта. Свободата на избора е много важен аспект на дисциплината. Ако искате вашите деца да направят мъдър избор, дайте им възможност да правят избори много пъти, не гледайки на това, че не винаги избора ще бъде много мъдър. Разбира се, ако този избор не застрашава живота, нравствеността или здравето на вашето дете. Позволявайте им да преживяват реалните последствия на всяка своя грешка или неправилен избор. Някои най-интересни изследвания и ефективни концепции, касаещи работата с деца /и изобщо с хора/, бяха публикувани в книгата на Фостър Клайн и Джим Фей под названието „Възпитание с любов и логика”. Тези принципи действително работят! А авторите на книгата станаха пионери на новата система на възпитание. Аз много ви препоръчвам да прочетете този труд. Специално за учителите. Много-много учители, с които се срещаме ни задават един и същи въпрос:”Какво аз мога да предприема в рамките на старата система, за да помогна на Децата Индиго? Аз вече не мога да се променя и падам духом!” Дженифър Палмер - учителка от Австралия. Както и други учители по целия свят, тя е длъжна да работи, без да излиза от рамките на приетата система на образование, въпреки че прекрасно разбира, че става въпрос за нови аспекти на възпитание на Децата Индиго. Дженифър има диплом за учител и сертификат за специалист в сферата на образованието. Ето как тя работи с Децата Индиго, имайки зад гърба си 23-годишен опит на преподаване. Обучение на Деца Индиго. Дженифър Палмер. В нашия клас ние отделяме време, за да обсъдим какво учениците очакват от училище изобщо и в частност от своя учител. Обикновено такива беседи позволяват на учениците необичайно да се отворят. Скоро те забелязват, че нашите очаквания- това е взаимен процес. Те започват да виждат равенството и правата на всяка от страните. На нас ни се налага да живеем заедно в течение на година, подобно на едно семейство. И ще бъде най-добре всички ние да обсъдим принципиалните правила на поведение, за да може всеки да знае какво очакват от него другите. Правилата на поведение в моя клас включват повече права и задължения, отколкото е обичайно. Степента на тежест на постъпката обуславя степента на тежест на последствията, а не както е обикновено прието: постъпката носи след себе си наказание, не винаги в адекватна степен на тежестта на нарушение. Всички предписания носят позитивен характер- думи като „не” и „не трябва” не се използват. За да съставим, обмислим и да пуснем в ход нашия набор от правила, ни е нужна максимум една седмица в същото време, когато обичайния списък от правила „прави това и не прави това” виси в училище, без да се променя с десетилетия. Но ние се надяваме , че тези усилия ще ни помогнат едновременно весело и интересно да прекарваме времето и значително да израстнем в личен план. Аз споделям с учениците събитията от своя живот, които могат да послужат за укрепване на нашите отношения. Например, аз им съобщавам, когато се чувствам зле, когато съм изгубила нещо, когато съм обидена, боли ме глава или обсъждам с тях спортните новини. По аналогичен начин се държат и те. Ако те са разстроени, на тях им е необходимо да изразят това така, че другите да разберат. Ние споделяме и се поддържаме едни други. Те имат възможност да споделят с мен тайни, да бъдат изслушани от човек, който им съчувства, а не на такъв, който тръгва и разказва всичко споделено на първата пресечка. Аз също мога да споделя получената информация с някого, но само ако получа разрешение за това. Аз мога да бъда техен приятел и довереник. Учебния план. Учебния план е разработен, като се взема в предвид индивидуалността на учениците и там където е възможно- техните разнообразни потребности, в съответствие с нивото на техните знания и умения. Темите за занятие се избират по време на урока. Например: работа в група, самостоятелна работа, литература за разглеждане, изследователски опити. Понякога на учениците им се дава възможност сами да изберат темата или ръководейки се от зададени параметри, интересуващи ги в тази област на знанието. Такъв подход представлява широк спектър на възможности за избор на задачи- от най-простите, до най-сложните и е способен да удовлетвори интереса към един или друг стил на обучение. Обикновено учащите, които в традиционното училище имат нужда от допълнителна подкрепа, също избират задачи с повишена трудност. Въпреки, че за подготовката трябва да се поработи както следва, тези усилия се възвръщат. Тук е приложен списък на занятия, разработени както за по-слаби ученици, така и за успеваещи. Тук се включват: наблюдение, разпределение по групи и класификация, работа, напомняне, повторение, аргументиране, разсъждение, приемане, разработка, творчество. Оценката може да бъде дадена от самия ученик, от съученик или от учителя. Обучението може да приема различни форми: изучаване на списания, нагледни пособия, презентации, демонстрации, ролеви игри, анализ, критериите за подбор, написване на смешни забележки, конференции или гледане на филм. Учениците често обсъждат тези форми, а понякога учителя сам избира за тях вид дейност. Сътрудничеството в обучението е полезна, ефективна и популярна методика, която достатъчно широко се използва в наше време от учителите. Това е краткото описание на методите на работа с децата в нашето училище. Учителя тук играе роля на помощник и партньор в творческия процес на обучение и личностно развитие на детето. Алтернативно обучение на Деца Индиго. Ще приложим описание на две алтернативни системи на обучение на Деца Индиго, получили разпространение по целия свят. Под думата „алтернативно” ние разбираме система на обучение, отличаваща се от съществуващата, която не е способна да отговори на променящите се потребности на подрастващото поколение деца. Най-често последната действа в големите градове. Не всички общообразователни училища не са подходящи за Индиго и ние на практика можем да наблюдаваме, в откъснати от крупните мегаполиси малки градчета огромни промени в съзнанието- обикновено благодарение на прогресивно мислещи директори или системи, позволяващи на учителите да проявяват голяма гъвкавост на преподаване. Ние приветстваме тези усилия, но те все още не са се превърнали в норма. Иска ни се да съставим списък на такива училища във всяка страна и във всеки град по целия свят. Поглеждайки на него, е възможно сърдито да ни възразите:”Как можахте да не включите в списъка и нашето училище?” Ние признаваме, че все още сме в началото на тази работа и знаем за съществуването само на няколко училища. Както и да е, сега ние ще ви дадем нова информация. Може да използвате нашия сайт в Интернет www.indigochild.com като допълнение към тази книга. Това е именно областта, която може да промените: ако вие чувствате, че съществува система на обучение и възпитание, които следва да включим в списъка, или ви е известна някаква информация за подходящи училища за Деца Индиго, напишете ни. Ако вашето предложение е достойно за внимание, ние ще го поместим в Интернет на нашия сайт. Тогава то ще стане достъпно за всички. Ние искаме хората да бъдат в течение на най-последните новости в тази област и го правим не заради комерсиална реклама на някакви учебни заведения. А сега, нека се разберем какви училища могат да се смятат за алтернативни? Ние смятаме, че това са училища, които се ръководят от изложените тук принципи. Съществуват ли такива училища? Да, и някои от тях съществуват отдавна....още преди появяването на феномена Индиго. Ще посочим основните характеристики на такива училища. 1.Всячески се приветстват учащите, а не системата на образование. 2. На учениците се предлага сами да избират начина и темпа на преподаване на материала на урока. 3.Учебния план е достатъчно гъвкав и често се променя в зависимост от нивото на знания на учащите. 4.Методиката на обучение се определя от учащите и учителите, а не от системата. 5.Учителите предоставят свобода на действие в групата от учащи, с която работят. 6.Старите педагогически методи не се забраняват. Новите идеи се приветстват. 7.Тестовете постоянно трябва да се променят, за да съответстват на нивото на знания и умения на учащите се в групата. Много е лошо, когато способни ученици преминават стари тестове, чието ниво не съответства на съвременните изисквания. Това не способства тяхното по-нататъшно интелектуално развитие и може да спроецира неуспехи и провали. Тестовете трябва да се усъвършенстват заедно с ръста на съзнанието на учащите . 8. Постоянна промяна на работната технология - правило в историята на всяко учебно заведение. 9.Всичко това може да бъде оспорено. А сега ние ви предлагаме да се запознаете с две образователни системи, на които се натъкнахме при написването на тази книга. Национално училище Монтесори. Нашата цел - не просто да заставим детето да разбере и още в по-малка степен да го заставим да запомни, а да се обърнем към неговото въображение, което да го доведе до възторг от дълбините на душата му. Доктор Мария Монтесори. Образователната система на Монтесори е широко известна. Нейната история започва с появата през 1907 година в Рим на детската градина на доктор Монтесори. В последствие още няколко от тези забележителни учебни заведения се обединили в международна система от училища, където децата ги охарактеризирвали като „независимо учащи”. Американското общество Монтесори било организирано през 1960 година. Създава се впечатление, че революционните методи на обучение, с които те излезнали, били разработени като начало за Деца Индиго. Ще приложим техен собствен материал, в който се дават основните идеи на тяхната философия. Подходът към детето като към цялостна личност, прави образованието по системата Монтесори , уникална. Първостепенната задача на програмата Монтесори - да помогне на детето да разкрие своя потенциал във всички сфери на живота. Дейностите в рамките на тази програма способства за придобиване на навици в общуването, емоционалното развитие, подобряване на координацията на движение, а също развива способности към познания. Холистичния учебен план, под ръководството на учител, преминал през специална подготовка, позволява на детето да изпитва радост от процеса на обучение, опознавайки новото, с удоволствие прекарва времето си- и гарантира повишаване на нивото на самооценката, а също обезпечава опита, на основата на който децата построяват своите знания. Присъщия на доктор Монтесори подход, който обезпечава максимално развитие на детето, е разработен така, че да се приспособява гъвкаво към всяко дете, а не за да подчинява детето на програмата. Уважение към всяко дете- това е квитестенцията на тази философия. А подобно уважение води до развиване на доверителни отношения. Обществото Монтесори се занимава също и с подготовка на учители. В сегашно време в Америка има повече от три хиляди частни и обществени училища. Те могат да бъдат намерени в богатите предградия, в общините на работници-емигранти, в големите градове и малки селища. В тях се обучават деца от най-различни социални, културни, етнически и икономически слоеве на обществото. Вие може да получите допълнителна информация, пишейки ни на адрес: American Montessori Society (AMS) 150 Fifth Avenue New York, NY 10011 (212) 924-3209. Световните Училища Валдорф. Училищата на Валдорф впечатляващо демонстрират качество на образованието. Всички училища биха се справили прекрасно със своите задачи, знаейки за философията, която е заложена в основата на образованието по системата Валдорф. Доктор Бойер, директор на Образователния Фонд Карнеги. Училището Монтесори е прекрасно организирана и добре известна система за алтернативно образование. Не по-малко изпитани и проверени са валдорфските училища, които са известни също и като училища на Рудолф Щайнер. През 1919 година първото валдорфско училище било открито в Щутгарт /Германия/. Първото валдорфско училище в Северна Америка, което се наричало Ню-Йоркско училище Рудолф Щайнер, било основано през 1928 година. Днес е известно, че системата Валдорф е крупно и най-бързорастящо нерелигиозно образователно движение, наброяващо 550 училища по целия свят. Това движение набира сила и в Западна Европа, особено в Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Великобритания и скандинавските страни. В Северна Америка има 100 такива училища. Даже тогава, през 1919 година, валдорфските училища си поставяли пред себе си ясната цел- възпитание на свободни, творчески, независими, нравствени, щастливи хора. Щайнер обобщавал своите задачи по следния начин: „Приемайте детето с благоговение, възпитавайте го с любов, насочвайте го напред към свободата”. Как мислите, дали Щайнер е знаел за Децата Индиго! Той бил истински далновиден специалист по отношение на образованието! По-долу прилагаме част от статията на доктора по философия Роналд Е. Котч., публикувана през 1989 година в East-West Journal: Да поданеш във валдорфското училище- все едно да преминеш през огледалото на Алиса в чудесно Огледално образование. Това е удивителен, понякога излизащ от привичните ориентири свят на приказки, митове и легенди, музика, изкуство, физически опити, пиеси, разигравани от целия клас и традиционни фестивали; учебници, написани и илюстрирани от самите ученици, свят без изпити, часове и компютри или телевизори. С една дума, това е свят, където повечето идеи за американското образование са обърнати с главата надолу. Вие можете да получите повече информация, пишейки ни на адрес: Association of Waldorf Schools of North America 3911 Bannister Rd.Fair Oaks, CA 95628 (916) 961-0927 www.awsna.org Други системи. Няколко от изброените по-долу системи действително са дълбоки по съдържание. Те не попадат под класическите категории на доучилищно и училищно възпитание и образование, които сме обсъждали по-рано, но въпреки това дават фундаментално образование. Един от въпросите, които ми привлече вниманието беше колко са интуитивни и прости. Най-често те са забравени, но отново се връщат към живот от хората с вътрешно прозрение. И отново ние повтаряме, че тук на вашето внимание са представени само броени единици от множеството направления, които безусловно може да използвате точно сега, получавайки при това удивителни резултати. Някои от тези направления могат да ви се сторят странни, но ние предлагаме точно тези, които абсолютно точно дават резултат. Възпитание с любов-енергията на сърцето. Ние с Джен пътувахме по целия свят с лекции по психологична самопомощ. Ние говорим за основите, които обезпечават най-здраво отношение на човека към живота и здрав дух, тоест проповядваме любов към себе си и другите. С помощта на тази внушаваща благоговение естествена енергия постигаме умиротворение и здраве, личността става балансирана и човекът даже живее по-дълго! Това е нашето оръдие и ние обучаваме да го използвате навсякъде. Спомняте ли си думите на Робърт О’Кери „Дисциплина без наказание”? Той каза, че децата „по вашите постъпки, проникнати от грижа и намерение за съчувствие ще разберат, че да споделяте вашата любов с тях означава да обичате себе си и да благославяте това място, където всички сме единни”. Отново и отново в тази книга вие ще четете за Любовта. А сега, разрешете ми да ви представя човека, занимаващ се с изследване на различни образователни системи, който има зад гърба си практически опит в тази сфера. С топлина в сърцето ние прочетохме неголяма статия в списанието "Venture Inward" за Давид Мак-Артур. Заедно със своя баща Брюс той написал и издал книга под названието „Разумно сърце”. Д. Мак-Артур завежда катедра за личностно развитие и отделение по религия при Института на Сърцето (HeartMath) в Баулдер-Крик /Калифорния/. В книгата „Разумно сърце” ясно и подробно се разказва, че любовта е ключ към всичко, за което говорим. Освен това, Д. Мак-Артур пише, че сърцето отговаря за разпределянето на енергиите между всички центрове на човешкото тяло. Електромагнитните „подписи” на сърцето, поместени в книгата и направени с помощта на електрокардиограма, нагледно демонстрират разликата в сърдечната дейност в състояние на гняв и спокойствие. Хаотичните модели на емоцията на гнева силно се различава от подредените и еднообразни модели , присъщи на умиротворението. Това е книга за любовта и за това, как съзнателно да преминем от хаотичен модел в подреден, тоест става въпрос за процес, който, както смятат, се ражда в мозъка, но на практика въвлича сърцето, а по-точно емоционалната чувствителност, която ние наричаме нашето „сърце”. Удивително пълната информация, която се дава в книгата, има практична насоченост. Тя се отнася за всички- не само за децата, но и за възрастните. Това е великолепно „ноу-хау” за тези, които обичат да имат работа с практична информация в сферата на чувствата, които понякога е много трудно да се контролират. По-нататък ние искаме да ви запознаем с техниката, която се нарича „Фриз-Фрейм”, но няма да я описваме тук, защото тя може да се овладее само след щателна подготовка в съответния институт. Тази техника е изобретена от Док Чилдран и е базова в системата на Института на Сърцето. Този институт е разработил няколко упражнения за сваляне на стреса. „Фриз-Фрейм” предлага начини за изравняване на ритъма на сърцето и преход към модел от кохерентен спектър, за който вече споменахме. Ние ви препоръчваме да се свържете с Института на Сърцето, ако сте се заинтересовали от книгата на Док Чилдран „Фриз-Фрейм: как да се избавите от стреса за една минута” или книгата на Давид Мак-Артур „Разумното сърце”. Метода „Фриз-Фрейм” бил предложен от Полин Роджърс, квалифициран специалист в областта на детската психология. Тя е удостоена с премия на Асоциацията на ръководителите на програми за детското развитие в Калифорния (CCDAA) и е получила аспирантска степендия Сю Брок за получаване на научна степен в областта на пропагандата за развитие на децата. Нейната квалификация, придобита от години общуване с деца, впечатлява и тя неведнъж ни предлагаше своята помощ. Ние зададохме на Полин такъв въпрос:”Кои са най-добрите методи, насочени в помощ на нашите деца, които сте срещали в своята практика?” И тя ни разказа за „Фриз-Фрейм” като за метод, подходящ за всеки човек даже и за дете. Тя също говореше за новите игри, използвани в часовете, които не се основават на състезателност. Полин използва в работата си с малките деца малко модифициран метод на „Фриз-Фрейм”, напълно достъпен за разбиране от децата. Та казва:”Това упражнение учи на търпимост, търпение и отговорност за постъпките, родени в сърцето. Това е безконфликтен начин за решаване на проблема и той също може да се използва за вземане на решение. Аз много препоръчвам „Фриз-Фрейм” в качеството на инструмент за обучение, който може да се пригоди към живота.” Игри без съревнование. Полин Роджърс. Още един начин за развитието на толерантност в човека са игрите, в които отсъства състезателен момент. Те могат да се намерят в такива чудесни книги като „Книга за невероятни домашни игри” и „Книга за възмутителни игри на свеж въздух”. Отдавна е забелязано, че обучението на децата най-добре протича в процеса на игрите. Широкомащабни обучаващи методи включват ежедневна дейност и игри, за да запознаят децата с някои жизнени ситуации и да ги научат да се адаптират в тях. В днешно време няколко училища практикуват тези методи. Работата с Деца Индиго трябва задължително да включва всички нива на развитие: физическо, ментална, емоционално, социално и духовно. Тоест всички аспекти, способстващи за пълноценното развитие на личността. В противен случай може да се получи едностранно развитие, което сега е толкова разпространено в повечето училища, където толкова малко обучават в социално поведение и личностно развитие. Из многото книги на издателство „Планетари публикейшънс” аз бих препоръчала следните: „Настолна книга за родителя: подрастващия разкрива себе си” и „Обучение на децата с любов”- и двете книги са написани от Док Лю Чилдър; „Медитиране с деца” на Дебора Розман; „Ултимативното дете” на Джефри Гелица и „Радост в класа” на Стефани Херцог. Аюрведична дисциплина за деца. Вие някога чували ли сте за Дийпак Чопра? Той е един от най-известните автори, пишещи за психологичната самопомощ. Освен това , доктор Чопра обучава в „науката за живота” под наименованието Аюрведа4, чиято история произлиза от преди пет хиляди години. Прилагайки тази наука в ежедневния си живот, ние помагаме на планетата да излезе в безсъзнателно състояние и да се пречисти. Джойс Сейбърн, бивша сътрудничка на доктор Чопра, изучила тази наука и я приложила непосредствено към децата! Нейната нова книга, която се нарича „Седемте тайни на възпитание на здраво и щастливо дете”, показва на читателите основните принципи на йога, дихателните техники, рационалното хранене, масаж и Аюрведа, които помагат за възпитанието на родителите и да ги подготвят за възпитаване на своите деца. И така Джойс ще направи кратък обзор на тази прекрасна нова книга. Седем съвета за възпитаване на здраво и щастливо дете. Джойс Голдън Сейбърн. Аз съм уверена, че възпитанието на вашето дете му дава основи, необходими да противостои на промените , стреса и предизвикателствата, които ще среща през целия си живот. Аз ще ви разкажа за седемте тайни на възпитанието. Първата тайна е да се грижите за детето още когато то е в утробата на майка си, от момента на зачатие. Да водите балансиран начин на живот, да се занимавате с физически упражнения регулярно и умерено, да се придържате към здраво рационално хранене, да си почивате достатъчно и да се занимавате със самовъзпитание. Втората тайна- да знаете към какъв ментално-физически тип принадлежи вашето бебе. Тази информация се получава от Аюрведа, или както се нарича още „науката за живота”, чиято история е отпреди пет хиляди години и която представлява всеобхватна профилактична система за здраве, пристигнала при нас от Древна Индия. Така че изучете ментално-физическия тип на вашето бебе, наблюдавайте как то яде и спи, как му действа светлината и различните шумове и как то общува с другите хора. Третата тайна е достигане на разумен баланс между вашата вглъбеност в себе си и вашата способност да усмирите и утешите детето. Най-добрият начин- това е един вид медитация, при който вие можете да разговаряте с детето, а може и просто да мълчите. По принцип на децата не им е необходимо да медитират, но им е необходимо умение да се потопят в себе си и да се смирят. Още едно средство за тази цел са вашите чувства, музиката, разходка в природата, аромотерапия и др. подобни. Четвъртата тайна е ежедневен масаж на цялото тяло, което облекчава храносмилането на детето и повишава съпротивителните му сили към болести, подобрява съня и поддържа мускулния тонус. Масажът помага на подрастващите, а също и на възрастните, за освобождаване на мускулното напрежение, а също освобождава подкожния ендорфин, благодарение на което вие се чувствате по-добре. Петата тайна - запознайте вашите деца с упражненията по йога и дихателните техники. Регулярните упражнения ще поддържат техния тонус и ще способстват за координацията на движенията, а също за регулиране на чувството на глад, жажда, сън и храносмилането. Шестата тайна е употребата на продукти, които са най-съответстващи на вашия ментално-физически тип. Ако родителите системно изпълняват тези съвети, децата ще последват техния пример. Седмата тайна- почивка, масаж, тонизиращи средства и диети, които ще облекчат раждането, следродовата депресия и детето ще расте ефективно. Следвайки тези инструкции, вие и вашето дете можете да се наслаждавате на мирен и радостен живот. В Докосването, или Новата Реалност, която е по-значителна от всичко Възможно, на вас няма да ви се иска вече да изучавате системата на здравето, даже и да е на пет хиляди години. Но ще мине известно време и ще си спомните за нея. А сега обърнете внимание на четвъртата тайна на Джойс Сейбърн В списание „Таймс” през юли 1998 година беше публикувана статия на Тамерлин Драмонд под заглавие „Ранно и чисто докосване”, в която се говори: Изследванията, проведени в Научно-изследователския институт за докосване, показаха че преждевременно родените бебета, на които в течение на пет дена правили масаж три пъти на ден, се чувствали по-добре в сравнение с недоносените деца, на които такъв масаж не правели. Доносените бебета, а също и кърмачетата също получават полза от масажа. В тази статия се цитира изказването на доктор Тифани Филд, детски психолог от Маями, която е основала преди шест години Научно-изследователския институт по докосване. Тя казва, че масажът стимулира блуждаещите нерви, които впрочем пускат в действие механизма на храносмилането. В резултат на бързо натрупване на килограми, казва доктор Филд, новородените, на които им правехме масаж, ги изписвахме от родилния дом шест дена по-рано от обичайното. Осем месеца след раждането тези бебета имат по-големи двигателни навици и по-високо ниво на умствено развитие. В глава 4-та ви запознахме с алтернативните методи за оздравяване и поддържане на балансирано здраве. Ние ги включихме в тази книга, защото те наистина работят. Още няколко истории за Индиго. Тази глава, както и предишната ще завършим с няколко истории за необикновените Деца Индиго. Тези истории илюстрират същността на феномена Индиго. Веднъж моята дъщеря ме помоли да й дам лекарство за кашлица. Докато аз се съмнявах дали трябва да й го дам, тя ми каза:”Знаеш, мамо, лекарството ми помага не само по себе си: това се случва, защото аз вярвам, че то може да ми помогне!” Още един случай, когато един път седях до една майка с тригодишно детенце, докато моята дъщеря имаше урок по езда. Тази жена ми разказа, че нейната дъщеря й задава постоянно такива трудни въпроси, че тя не може да й отговори и при това детето силно се разстройвало. Тя казала на своята майка:”Ти трябва да знаеш отговорите на всички въпроси! Така ще бъде по правилата!” „Какви правила?”- попитала майката. „По правилата на майките. Ти трябва да отговаряш на всички въпроси!- настоявало детето. Когато майката отново казала, че не е в състояние да отговори на всички въпроси, дъщерята нетърпеливо тропнала с крак. „Аз не искам да бъда дете!-казала тя.-Аз искам да бъда възрастен ТОЧНО СЕГА!” Цяла неделя дъщерята била много сърдита на баща си, защото се опитал да ограничи нейната свобода. Тя сърдито му извикала:”Ти трябва да бъдеш добър към мен! Ти искаше аз да бъда при теб, затова съм тук. Така че се грижи по-добре за мен!” Линда Етеридж, учител. Аз и моята жена говорим с двегодишния Николас, който много обичаме. Понякога той ни казва, че той също ни обича, но по-често Николас се съгласява с нас:”Аз също обичам себе си”. Джон Оуен, баща. Веднъж моите ангели ми разказаха, че звездите - това също са ангели и ги наричат Звездни Ангели. Те ми казаха, че всяка звезда- това е ангел на някой човек тук, на Земята. А звездата на желанията - това е ангелът на всички хора. А Звездните Ангели трябва да се грижат за всички хора на Земята. Мегън Шубин, на 8 години. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|