Деца Индиго Лий Каръл, Джен Тоубер
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ
| глава четвърта.
медицински аспекти на проблема Тази глава е посветена не само на децата с диагноза ADD /разстройство, предизвикано от дефицит на вниманието/ и ADHD /хиперактивно разстройство, предизвикано от дефицит на вниманието/. В наши дни съществува огромно количество действително незаменима информация на тази тема и ние не се каним да претендираме за ролята на авторитети в тази област. Между другото, тъй като риталина се използва толкова повсеместно за лечение на децата, които може да са просто Деца Индиго, ние искаме вие да бъдете в курса на най-новата информация по отношение на това лекарство. Ако вие се обърнахте към тази глава с надежда да намерите алтернативи немедикаментозни начини за лечение на деца с ADD и ADHD, вероятно ще намерите нещо за вас. Но тази глава е посветена на тези, на които диагнозата е била поставена погрешно, като в същото време те са просто Деца Индиго! В много отношения това, което е ефективно за ADD, също е ефективно и за Индиго, особено ако се касае за храненето и алтернативните поведенчески системи. Нека да повторим основните моменти на тази книга: 1.Не всички Деца Индиго са носители на ADD и ADHD! 2.Не всички носители на ADD и ADHD са Деца Индиго! Преди да пристъпим към темата, ние искаме да приветстваме тези, които се намират така да се каже, на предните редици в изследването на ADD и ADHD и помагат на планетата със своята работа. Те са много; но ние ще приложим няколко труда, които са бетселъри. Това са в основата си книги, посветени на ADD , които оказват помощ буквално на милиони родители. Възможно е след като излезне нашата книга, при нас да се появи нов списък с литература, чиито обект на разглеждане са Деца Индиго. Ако това се случи, то вие ще може да ги намерите на нашия сайт в Интернет www.indigochild.com. Списък с препоръчителна литература по ADD и ADHD.1. Driven to Distraction, by Edward Hallowell, M.D.- Книгата „Доведени до отчаяние” Едуард Холуел, доктор на медицинските науки. 2. Helping Your Hyperactive Child, by John F. Taylor. Джон Ф.Тэйлор,-„Помощ за вашето хиперактивно дете”. 3. Raising Your Spirited Child, by Mary Sheedy Kurcinka - Мери Шиди Курчинка, „Възпитаване на вашето одухотворено дете” 4. The A.D.D. Book, by William Sears, M.D. and Lynda Thompson, Ph.D. - Уйлям Сир, доктор на медицинските науки и Линда Тмпсън, доктор по философия- „Книга за ADD”/предлага немедикаментозен начин за лечение/. 5. Running on Ritalin, by Laurence Diller. -Лоуренс Дилер, „Риталинов морфин”. 6. No More Ritalin: Treating ADHD Without Druggs, by Mary Ann Block - Мери Ан Блок, „Повече никакъв риталин: лечение на ADD без лекарства”. 7. Ritalin: Its Use and Abuse, by Eileen Beal - Ейлин Бил, „Риталин- неговото използване и последствия”. Съществуват и организации, които са призвани да оказват помощ специално на вас, ако имате дете с ADD. Най-известната в момента на писането на нашата книга е „Деца с ADD” (CH.A.D.D. - Children with Attention Deficit Disorder). Можете да позвъните на тази организация и да научите информация, събрана от всички страни. Гледайте на нея като на център за събиране на нова информация. Нейния сайт е www.chadd.org. Още една забележителна организация се казва „Мрежа на надеждата” (Network of Hope).Тази нестопанска структура, образувана от група заинтересовани граждани, се намира във Флорида. На техния сайт www.networkofhope.org ще намерите следните думи:”Всички ние сме съгласни, че нашите деца- това е нашия най-голям източник. Ние сме група от хора от Северна Америка, свързани от привличане на сърцата, които искат да обгърнат другите и да споделят надежда с всеки”. На техния сайт вие също ще намерите информация за храненето. Лекувате ли, или осакатявате? В тази книга вие вече слушахте изказвания на родители, доведени до отчаяние в своите взаимоотношения с децата, които по някакви параметри попадат в категорията на деца с ADD, но не са такива. На някои от тези деца им е поставена диагноза ADD и са преминали на мидикаментозно лечение. Както споменахме по-горе, това, като че ли помагало, на кого- на родителите или на децата? Разбира се, някои деца се успокоили и се смирили. Възможно е това да се е случило, защото тяхното „развито съзнание” просто се е вцепенило? Тази глава е за тези, които се опитват да си изяснят дали тяхното дете в действителност е носител на ADD или е възможно да е от новите деца, Деца Индиго. Ние искаме да ви представим информация от доктора по философия Дорийн Върчу по тази тема, а след това няколко алтернативни метода на лечение на ADD, за които разбрахме в хода на нашето пътуване по страните и които ще бъдат полезни за Индиго, имащи маса проблеми в окръжаващия ги свят. Някои от алтернативните методи могат да ви се сторят странни, но ние нямаше да ги включим в тази книга, ако не бяхме уверени, че работят! Лекува ли съгласието? Дорийн Върчу, доктор по философия. На Децата Индиго често поставят диагноза ADD, защото те отказват да се подчиняват. Когато гледаме филма на Клийн Истуид, ние аплодираме непримиримата натура. Обаче, когато същия този дух започне да се демонстрира от нашите деца, ние даваме лекарства. Терапевта Ръсел Баркли, автор на книгата „Хиперактивни деца: учебно пособие за диагностика и лечение” пише:”Макар че невниманието, повишената активност и слабия контрол на импулсите да се отнасят към най-разпространените симптоми, упоменати в качеството на имащи първостепенно значение качества на хиперактивните деца, моята собствена работа с тези деца подсказва, че неотстъпчивостта е също един от основните проблеми”. Аз работех в психиатрия дълги години. Аз си спомням, че когато бях студентка си сътрудничех с един от водещите психиатри. Всеки ден неговата приемна беше пълна с десетки хора, които търпеливо чакаха, макар че доктора закъсняваше с час за прием. Той можеше да общува с пациентите за не повече от десет минути и докато говореше си правеше и записи. Накрая изписваше рецепти. В началото, трябва да си призная, аз осъждах този лекар за това, че той лекуваше всички поголовно с лекарства, вместо да използва вербална терапия. После разбрах, че той просто прави това, което правят всички лекари. Ако дадете на човека чук, той ще изравни нещата. Ако сте дошли на консултация при лекар, той ще ви изпише обезателно рецепта, за да не се безпокоите. Това ми напомня една стара аксиома:”Никога не се опитвай да учиш свинята да пее. Ти само ще си изгубиш времето и ще дотегнеш на свинята”. С други думи, хората са такива, каквито са. Затова няма нищо учудващо , когато на педагозите им е дошло до гуша от наглостта на вашето дете, да го изпратят при психиатъра или семейния лекар, който автоматично му изписва риталин. Така или иначе, нека бъдем справедливи и да отбележим, че съществуват психиатри, които публично порицават използването на риталина. „Риталина не коректира биохимичните нарушения, а обратното, ги поражда”- потвърждава Питър Р. Брегин, доктор по медицина, директор на Международния център по психологични и психиатрични изследвания, а също и сътрудник в катедрата при консултационното отделение на уневирситета Джон Хопкинс. Той заявява: ADHD- това е спорна диагноза- малко подкрепена или изобщо неподкрепена от научно-медицинска основа. Родителя, учителя или доктора ще се почувстват добре, ако съвършено се избавят от тази диагноза и се откажат да я прилагат към децата. Няма никакви доказателства от физическата патология в мозъка или в организма на децата, на които е поставена диагноза ADHD. Те никога не са имали понятие за това, какво е това биохимично нарушение. Доктор Брегин добавя, че съществуват доказателства, че риталина може да стане причина за необратими нарушения и дисфункция на мозъка на детето. Риталина обърква потока на кръвта, хранещ мозъка и обикновено провокира други значителни увреждания в развиващия се детски мозък. Той продължава: В децата няма „безпорядък”, просто те живеят в безпорядъчен свят... Когато възрастните създадат за тях по-благоприятна обстановка, те бързо ще променят своите възгледи и поведение в добра посока. Но децата и юношите могат в края на краищата да бъдат толкова разочаровани и деструктивни по отношение на себе си, че нищо не им остава да направят, освен да подтиснат болката навътре или да се разбунтуват. Тъй като училището и дома се явяват главната причина за техния конфликт, те никога не отхвърлят идеята, че са болни или дефектни. Децата могат да извлекат полза за себе си, ако в процеса на обучение с изкуство ги насочват и учат да бъдат отговорни за своето поведение; но те нищо няма да променят, ако ги обвиняват за травмите и стресовете, на които са подложени в обкръжаващата ги среда, бъдейки предоставени сами на себе си. Децата се нуждаят от насърчаване, а не от диагнози и разрушаващи мозъка лекарства. Повече от всичко те преуспяват, когато възрастните проявяват грижа и внимание към техните детски потребности. Различни подходи към Деца Индиго. Задача с първостепенна важност се явява за всички нас защитата както на самите себе си, така и за нашите деца от остатъците на старата енергия, в които сега пребиваваме. В противовес на това да тровим своите деца с таблетки или да ги заставяме да се подчиняват на стари спереотипи, съществуват алтернативни начини за създаване на хармония в домовете, където живеят Деца Индиго. Например, Мери Ен Блок, автор на книгата „Повече никога риталин: лечение на ADHD без лекарства”, лекува децата с ADHD, прониквайки с разбиране в тяхното уникално мислене. Тя наблюдавала, че при тези деца като правило доминира дясното полукълбо на главния мозък. Това означава, че те са ориентирани да бъдат забележителни, творчески, артистични, физически развити и да притежават пространствено въображение. Нашата образователна система, изисква подход към лявото полукълбо, като счетоводител и е лошо съвместима с естествения стил на мислене, присъщ на децата с доминиращо дясно полукълбо на мозъка. Според доктор Блок, „децата също са склонни към обучение чрез осезателни усещания”. Това означава, че те по-добре се учат с ръцете. В периода на обучение в малките класове те могат да компенсират този дефицит благодарение на своята съобразителност. Но към четвърти пети клас, учителя стои пред всички , обяснява урока и пише на дъската. Децата при това трябва внимателно да слушат и правилно да записват в тетрадките си. Но за тези деца е трудно да се учат по този начин. Доктор Блок пише по този повод: „Въпреки, че те виждат и чуват информацията, мозъка не я провежда през зрителните и слуховите нерви. Тези деца все пак се опитват да учат, но тъй като те се обучават по-добре чрез осезание, те могат да вземат в ръка молив и да го изтърват, да сложат ръце в джобовете си, или да сложат ръка на съседа си, седящ отпред. Тогава те имат проблеми, именно когато в същото време са се опитвали да се учат с най-добре известните им начини- чрез съприкосновение! Затова, даже и да са много способни, те много често попадат в категорията на неспособни да учат или „трудни”. Когато доктор Блок казва, че тези деца са ориентирани към усещания, в това число и на осезателни, тя се базира на техните естествени сензитивни способности. Това означава, че Децата Индиго получават и изпращат информация с помощта на емоции и физически чувства. Ясночувстването е една от формите на психична комуникация, която често се нарича интуиция или телепатия. Аз съм уверена, че всеки от нас е телепат по природа и че в новия свят ние отново ще придобием тази способност. Нека не наказваме Децата Индиго за това, че са съхранили това умение, от което всички можем да спечелим! Доктор Блок продължава: „Бидейки кенестети, те се сблъскват с трудности в обучението чрез зрително и слухово възприятие, защото те се нуждаят от осезателна стимулация, която им помага да учат с други сетива. Това означава, че те може да се нуждаят от някакъв предмет, към който могат да се докоснат, докато са задействани техните очи и уши. С тази цел ние даваме на децата малки меки играчки, които могат да държат в ръце. Както в училище, така и в къщи, трябва да разрешаваме на детето по време на занятия да държи в едната ръка топка или друг предмет. Стимулацията на рецепторите на пръстите на ръката по време на изпълнение на учебни занятия може да повиши ефективността на обучението чрез слух и зрение. Това може да помогне също и за по-приемливо и спокойно поведение на детето по време на урока. Кинестика може да не чуе родителя, когато го вика или разговаря с него. За да привлечете вниманието на детето, преди да дадете указание, го назовете в началото по име. Ако се намирате близо до него, докоснете го меко по гърба или ръката, за да „заземите” информацията, а после говорете. Какво да правим? И така, детето може да има диагноза ADD, може да бъде просто Индиго, а може и да бъде друго. Но ние знаем, че на вас като родител, ви се налага да имате работа с дисбаланса във вашия дом ден и нощ. Какво може да предприемете? Просто да седите и да се възмущавате- това няма да ви помогне нито на вас, нито на детето. Възможно е да сте предприели някакви мерки. Възможно е, преди да започнете да лекувате своето дете, да сте се опитали да си изясните какво е това ADD, да сте се срещали с други родители и да сте ходили по лекари. Чест и хвала за това и в бъдеще ние очакваме от вас такава грижа. А сега ние ви казваме, че не всички възможности са изчерпани! Ние искаме да ви дадем надежда, а не да добавим объркване, не се отчайвайте! Ние искаме да подчертаем, че никой от специалистите, взели участие в създаването на тази книга, не се опитва да застави родителите да изпитват чувство на вина за това, че тяхното дете е на лекарства. Ние не сме тук , за да показваме палец на някого и да го обвиняваме. Ние просто искаме да ви отворим очите за това, какво представлява риталина, а също да ви съобщим за други начини за лечение. И също бихме искали да се замислите: възможно е вашето дете изобщо да няма никаква диагноза ADD или ADHD. Ако нещо от нашите материали „подхожда” на вашето дете, то струва ни се, че ще искате да узнаете какво предприемат другите в такива случаи. Лечители, педагози и възпитатели разказват в тази глава как решават някои проблеми, на пръв поглед проявяващи симптомите на ADD или ADHD /те са присъщи на много Индиго/. Не всички методи са одобрени, но революционните начини за лечение обикновено се сблъскват в началото със силно противодействие от страна на ортодоксалната наука! Най-новата история има много такива примери. Да си спомним как беше открит начина за борба с язвата, когато забелязаха, че тя е предизвикана от бактерии. Медицинската индустрия посрещна това откритие с крясъци. Всички се успокоиха, когато лекаря, направил това откритие, едва не си отиде от този свят, опитвайки се да го докаже със своето собствено тяло. Именно тогава фармацевтичните компании се „качиха на борда на кораба”.Тази книга може да представи нещо подобно и само времето ще постави всичко на мястото си. Ние искаме да осветим някои факти, касаещи риталина. Тук вие ще намерите както отдавна известни неща, така и нови сведения, но всичко това вие трябва да го знаете. Списание „Тайм” неотдавна посвети своя главен раздел на риталина. Ето какво се казва там: „Този етап от развитието на медицината, когато лекарите се увличаха по риталина, предизвиква сега безмилостна критика. Някои лекари се оказват изправени лице в лице с ядосани родители, които са обезпокоени от това, че тяхното дете „ще проспи” своето бъдеще и трябва да му се изпише лекарство, а ако получат отказ те тръгват да търсят други по-сговорчиви лекари. На някои родители се оказва натиск да тъпчат своето дете с медикаменти, които ще направят неговото състояние по-уравновесено , както при другите деца, даже и те да са удовлетворени от поведението на своето дете, от неговите чудатости, избухвания и др. През последните осем години производството на риталина се увеличи седем пъти и 90% от него се употребява в САЩ. Тези цифри ни карат да се замислим, че образователните системи, застрахователните компании и измъчените от стреса семейства в стремежа за постигане на по-бързи решения на своите проблеми, прибягват до медикаментозно лечение, а в същото време е възможно да се справят по-добре като намалят броя на децата в клас, или с помощта на психотерапия и семейни консултации, или кардинално да се промени тази безпорядна обстановка, в която учат американските деца всеки ден... Даже тези лекари, които са наблюдавали положителен, понякога чудесен ефект от приемането на риталин, предупреждават, че лекарството не може да замени това, което могат да направят само прекрасните училища, творческото обучение и родители, готови да посветят на своите деца повече време. През последните години се наблюдава тенденцията: процента на деца с диагноза ADHD /или ADD/, излизащи от кабинета на лекаря с рецепта, се увеличи с 55% през 1989 година и с 75% през 1996 година. В официалната наука и медицина вече се наблюдава „риталинова тревога” и натрупващо се около нея обществено мнение, а също се разработват алтернативни подходи за децата с диагноза ADHD и ADD. Много хора задават въпрос по отношение на широко използваното лекарство като: какво е реалното действие на риталина? Хората искат да знаят какво е известно на лекарите за това. Съществуват ли странични ефекти? Какво казват по този повод специалистите? Тук ние ще приложим изказването на Дж.Зинка, доктор по философия, семеен лекар от Калифорния, автор на няколко книги по въпросите за въпитанието на децата, което е поместено в списание „Тайм”: „Нека не отричаме факта, че риталина действа. Но защо той действа и какви са последствията от злоупотребата му? Това ние не знаем”. Следващата извадка, написана още през 1984 година се присъединява към по-горното изказване. Това е цитат от книгата на доктора по медицина Робърт Менделсон, която се нарича „Как да отгледаме здраво дете...без вашия лекар”: „На нито един човек не му се отдаде да продемонстрира, че такива лекарства като сайлерт и риталин, подобряват способността на обучението при децата, които ги приемат. Основния ефект от риталина и други подобни лекарства е краткосрочно потискане на хиперактивно поведение. На ученика дават лекарство, за да облекчат живота на учителя, а съвсем не за да го направят по-добър и продуктивен за самото дете. Ако вашето дете е избрано за жертва, то потенциалния риск от приемането на такива препарати ще има висока цена, която вие ще заплатите, за да обезпечите комфорта на учителя”. Ще включим още един цитат, който прозвуча на заседанието на националните институти за здраве през 1998 година, взет от същия брой на списание „Тайм”. /Малко неща са се променили по отношение на риталина през изминалите 15 години./”Очевидно е, че риталина действа, потискайки симптомите на ADHD за кратък период от време. Все повече и повече деца през тези години приемаха препарат и при това не бяха проведени никакви дългосрочни изследвания, за да се определи колко продължителен е ефекта върху ученето и поведението в обществото от приема. Риталина може да бъде фактор, който се намесва в развитието на детето, въпреки че последните изследвания потвърждават, че той само го задържа, ако напълно не го спира. В същото време се увеличава количеството рецепти, изписвани на децата до пет години и няма никакви доказателства, че тези лекарства са безопасни и ефективни за малките”. Страничните ефекти от приемането на риталин. Това, което ние се каним да обсъдим сега, ще бъде за вас откровение- само лекарите са способни да го забележат. Възможно е тази информация да ви накара да потръпнете- но ние, в крайна сметка на това се надяваме. Ние вече ви представихме откъс от книгата на Робърт Менделсон. Следващия цитат взехме дословно от друга негова книга „Настолна книга за лекаря”. Тази информация ни беше предоставена от производителите на риталина, компанията „Саиба-Гейджи”, в съответствие със законодателството. Когато четете следващия доклад, помнете, че специалистите на компанията признават, че не знаят за механизма на действие на риталина, нито за неговото влияние на нервната система. Те признават, че не знаят колко е опасен продължителния прием. По време на четенето помнете също, че коментарите на родителите са предоставени от доктор Менделсон. Нервозността и безсънието са най-разпространените странични реакции, но обикновено се контролират с намаляване на дозировката и препоръка да не се приема лекарството през втората половина на деня и през нощта. Освен това, лекарството предизвиква повишена чувствителност /включително кожни обриви/, есфолиативен дерматит /люспести петна по кожата/, различни видове еритема, тоест остри възпалителни заболявания на кожата с хистопатологични данни - разрушаване на кръвоносните съдове. Това лекарство даже предизвиква анорексия, гадене, световъртеж, силно сърцебиене, главоболие, ангина, болки в корема, загуба на равновесие в периода на продължително лечение. Понякога се наблюдава синдрома на Турет. При пациенти, приемащи препарат се наблюдават токсични психози, левкопения /намаляване на белите кръвни телца/ и/или анемия, има и няколко случая на плешивост. При децата могат да се наблюдават значително често намаляване на апетита, болки в корема, загуба на равновесие при продължително лечение, безсъница, тахикардия; така или иначе, има място за всяка една от страничните реакции, споменати по-горе”. По-нататък ние ще разкажем за новите методи, далеч от риталиновата терапия и много полезна информация по въпросите за храненето. Ще започнем с доклада на Кейт Смит от Калифорния, иридолог и билкар, достигайки до феноменален успех благодарение използването на неортодоксални методи, много от които са малко известни. Някои неща от доклада имат техничен характер- това е за желаещите. Но ние също го помолихме да разкаже няколко случая от практиката, които, струва ни се, ще разберат всички. Ние помолихме Кейт да сподели своите методи и особено да наблегне на пъзела, на който ни подлагат Децата Индиго, диагностицирани като ADD. Отново напомняме, че ние сме включили тук само проверена информация! Днешните „непознати” теории- това е науката на утрешния ден. Хронична смяна на полярността при „новите” деца. Кейт Р. Смит. Когато става дума за децата, то нашата цел трябва да бъде не „лечение”, а „изцеление”. Разглеждайки информацията за ADD, ADHD и неспособността за обучение, аз буквално бях шокиран от доклада на Националния институт за здраве на децата и развитие на човека. Тази организация в своето резюме показва, че субсидиите за поддържане на проекти, занимаващи се с изследвания на неспособността за обучение и неумение да говорят, са нараснали от 1075 милиона през 1975 година до повече от 15 милиона през 1993 година”. Като цяло общата сума само за изследвания е приблизително 80 милиона долара. Под заглавието „Насочване на бъдещите изследвания на неспособността за обучение” с подзаглавие „Лечение/вмешателство” се дават следните положения: Прегледа на литературата по въпроса за неумението за четене и други видове неспособност за обучение, показва че нито един подход или метод за лечение /намеса не носи клинично значим дългосрочен терапевтичен ефект за децата. За съжаление в настоящия момент съществува ограничена научна поддръжка за използване на особени вмешателства или комбинации от вмешателства в случаите с различни видове неспособност за обучение. Съгласно оценката, само една организация е вложила 155 милиона долара в изследване на немедикаментозните начини за лечение. Още един документ от Интернет показва, че в настоящия момент децата с ADHD са от три до пет милиона. Ако прибавим към това количество и децата, които имат неспособност към обучение, то цифрата ще нарасне на 10 милиона и повече. В този документ на Националния институт по ментално здраве- федералното агентство, което поддържа общонационалните изследвания на мозъка, ментални болести и ментално здраве, заявява: „ADHD се превърна в национален приоритет. През 90-те години, които президента и Конгреса обявиха за „Декада на мозъка”, е възможно учените да намерят точната биологична основа за възникване на ADHD и да се научат да го предотвратяват или по-ефективно да го лекуват”. Ако една организация е похарчила 155 милиона долара и съществуват други правителствени агентства, също влагайки милиони долари, то аз съм поразен колко парични средства и време са били погубени за изследвания с нулев резултат. Аз се занимавам с билки и практикувам холистичен подход по въпросите за здравето. Причината, поради която бях шокиран от цялата изложена информация се състои в това, че в областите, свързани с моята специалност, ADHD и ADD се смятат по принцип несложни нарушения, които са лесни за лечение. /Ние не сме медици; затова ние не лекуваме, но на нас ни е разрешено да подобряваме здравето и да облекчаваме болката в пределите на нашите възможности./ Аз предлагам само три метода, тъй като е трудно да се създадат 300 или 3000 подобни методи. Аз не си спомням нито един случай на ADD или ADHD, които не са дали положителен резултат при използването на тези методи, освен в случаите, когато пациента се отказва от препоръчаните му лекарства. Хронична смяна на полярността. Преди много години аз „чисто случайно” открих хроничната смяна на полярността в тялото на човека /CRP/ като причина, способстваща за възникването на синдрома за хронична умора. От тогава аз осъзнах, че много от симптомите на ADHD при децата са идентични със симптомите на CRP при възрастните. Когато започнах да тествам деца с ADHD, моите подозрения се потвърдиха. Практически всички деца с ADHD, които са идвали при мен, имаха хронична смяна на полярността. Веднъж, вземайки под внимание това условие, аз прибавих към тази програма хранене, което използвах вече от известно време, от растителен характер и с децата започнаха да стават чудеса. Те започнаха да откликват на процеса на „лечение” и да се променят положително. Повечето от тях се поправиха. Всяка система и всеки процес в човешкия организъм е електрически. Нашите ментални процеси, имунната система и сърцето - това са части от обща система, по която тече електричен ток. Човешкото тяло- това е система, произвеждаща електричество и намираща се „под напрежение”. Всеки път, когато се ражда електричен ток, автоматично възниква електромагнитно поле. А електромагнитните полета имат полярност: това означава, че в тях има положителен и отрицателен полюс. Ако вие поставите магнит под натиск, той ще промени своята поларност в противоположна. Всъщност положителните и отрицателните полюси си сменят местата. Тъй като човешкото тяло е пронизано от токове и има слабо електромагнитно поле, определени условия, такива като стрес, могат да преобърнат неговите полюси и тялото ще смени полярността си, подобно на магнит. Това може да бъде временно явление и може да се лекува с помощта на множество холистични алтернативни медицински методи. В своята практика съм забелязал, че смяната на полярността често е дългосрочна и може трудно да се поддаде на лечение без дълбоко разбиране на най-различните нейни проявления. Моите наблюдения ме доведоха до откритието, че смяната на полярността, ставайки продължителна, се оказва основен фактор за появата на синдрома на хроничната умора, депресията, тревожност, фибромиалгия, автоимунни заболявания, рак, ADHD и други нарушения, които не са лечими с конвенционални методи. Различните болестни процеси и симптоми предизвикват объркване по отношение на начините на лечение на хроничната смяна на полярността, която дълго време оставаше пренебрегвана. Електрическа система на тялото. Смяната на полярността отслабва енергетиката на тялото. Главна причина за това е продължителния стрес. С отслабването на енергетиката на тялото в качеството на предупредителни сигнали се проявяват различни симптоми. Ако електрическия заряд на тялото падне под допустимото, имунната система не може да противостои на заболяванията. В ранните стадии на развитие на хроничната смяна на полярността предупреждаващите сигнали на тялото могат да бъдат болки в гърба или в главата,; ако ние не се вслушаме в тези симптоми и не „намалим оборотите”, за да „презаредим своя акумулатор” , то те могат да се влошат, например да прераснат в депресия, преумора, повишена тревожност, мигреноподобни болки, вцепенение или хронични болки в отслабналите органи. В условията на смяна на полярностите нормалната защитна система на организма престава да бъде активна. Обичайните електрични сигнали, предавани от имунната система, в този случай , се оказва, че я разрушават, вместо да я защитават. Възможно ли е смяната на електрическия заряд в слабите „звена” на нашето тяло фактически да са последен опит за коректиране на деструктивните стресови условия, които ни принуждават да се окажем в „по-приспособени за отдих места” от рода на инвалидна количка, у дома или на болнично легло? Някои от основните симптоми на хроничната смяна на полярността в точност съвпадат с симптомите на ADHD; например , слаба памет и дефицит на концентрация на вниманието. Като цяло аз имам позитивен отговор на това описание на „мъгла в главата”. Друг полезен начин за диагностика е да помолите пациента да си представи, че неговия мозък е ярка лампичка и да назове мястото, което употребява повече енергия и гори ярко. Тогава аз го питам: изпитвал ли е той някога усещането, че „лампичката е изгоряла”, или може ли той да си представи как ще се чувства, ако „лампичката потъмнее”? Обичайния отговор на възрастния човек е: „Това е точното нещо, което чувствам”. А сега си представете с какви трудности се сблъсква ученика с „неясен мозък”, имайки предвид, че в училище е нужна най-много концентрация на вниманието и добра памет! Девет симптома, необходими за поставяне на диагноза. Съгласно ръководството по диагностика на Американската асоциация на психолозите, за диагнозите ADD и ADHD е необходимо наличието на девет симптома на невнимателност и девет симптома на хиперактивност / импулсивност, които са развити при детето до 7 години, продължават да се проявяват не по-малко от шест месеца и проявявайки се в достатъчно тежка форма, което влияе на нормалния живот на детето в училище и в обществото. Това са следните симптоми: Невнимателност. 1.Обръща малко внимание на детайлите и прави грешки по невнимателност. 2.Трудно концентрира вниманието си. 3.Не слуша, когато разговарят с него. 4.Не е в състояние последователно и до край да изпълни задача. 5.Недостатъчно организиран. 6.Избягва задачите, за които са необходими продължителни ментални усилия или концентрация. 7.Често губи своите вещи. 8.Бързо отвлича вниманието си. 9.Често забравя в ежедневието си Хиперактивност / Импулсивност. 1.Често се върти или превива. 2.Често губи мястото, където трябва да седи или стои. 3.Често бяга наоколо или се изкачва на неподходящи места. 4.Не може просто тихо да играе. 5.Постоянно се намира в движение като „ръководител”. 6.Чреизмерно словоохотлив. 7.Преждевременно избълва отговора. 8. Трудно издържа да стои на опашка. 9.Често прекъсва другите или се намесва. Ирисодиагностика: видове „цвете” и „скъпоценност”. Техниката за анализа на ириса Rayid е толкова детайлизирана, че не е възможно да й дадем описание тук, но накратко ще кажем, че вида ирис, който е известен като „цвете”, или емоционалния вид, често се среща при децата с невнимателност и при възрастните с депресия. Вида ирис, известен като „скъпоценност” често се среща при деца с хиперактивност или импулсивност, а също и при възрастни с повишена тревожност. Въз основа на теорията за смяната на дуалността, с помощта на анализа на храненето, ирисодиагностиката и други алтернативни практики може точна да се проанализират нашите уникални и особени деца. Последователното и грижливо разглеждане на всички основни моменти и индивидуални симптоми често води до нелоши резултати, както показват примерите, показани по-надолу. Първи случай от практиката с Пациент: Девойка на 4-ри години с типични симптоми ADD/ADHD. История на заболяването. Това дете се е родило седем недели по-рано от срока и в течение на пет дена се е намирало в отделен бокс в отделението на неонатална интензивна терапия. Нейната майка каза, че дъщеря й винаги била „нездрава и тъжна”, рядко спяла повече от три часа подред. Девойката беше много емоционална и по време на нашата първа среща аз забелязах класическите симптоми на ADHD. Нейната майка каза освен това, че момичето често повръща и се изпотява през нощта. Медицинско лечение. След преминаване на теста и установяване на диагноза хиперактивност плюс АDD, бил предложен риталин, ако симптомите не изчезнат , докато детето тръгне на училище. Нейните родители предпочели да потърсят алтернативни методи в противовес с лекарствената терапия. Допълнителна алтернатива. Девойката се явявала на своите родители във съня преди да се роди и им съобщила своето красиво и необичайно име. Тя имала ирис от вида „цвете”, а следователно тя била чувствителна и емоционална личност. Обследването показа хронична смяна на полярностите и по данни на нейните родители крайна чувствителност към захарта. По-нататъшните изследвания на стресовите фактори, влияещи на нейното състояние, показа, че травмата от преждевременното раждане е предизвикана от това, че двамата родители работели на две работи и преди нейното появяване в света три пъти са сменяли местоживеенето си. Майката разказа, че по време на бременността често имала гадене и повръщане и често попадала в отделението за бърза помощ, където я спасявали от обезводняване на организма. В хода на разглеждане на условията на живот и хранене на родителите на девойката, забелязах че и двамата са живели в стресови условия. По време на бременността плода буквално е бил бомбардиран от тези симптоми и емоции и след раждането тези стресове продължили. Беше констатирано, че детето е приело от майката маниера за освобождаване на своя стомах, който е емоционалния център на тялото, с помощта на повръщане. На девойката беше предписана стандартна програма на хранене с растителни компоненти от хроничната смяна на полярността. Захарта беше изключена от ежедневната диета, доколкото е възможно, и беше разрешена само в изключителни случаи. Аз съветвах родителите често да прегръщат детето си и да провеждат повече време в общуване, за да се удовлетвори потребността на тази чувствително-емоционална натура. Резултати. Детето добре се адаптира в детската градина. Всички симптоми на нейното хиперактивно поведение изчезнаха. Сега тя нормално спи всяка нощ, престана да се изпотява насън, престанаха пристъпите на повръщане. Психолога, който неотдавна я обследвал, забелязал, че тя има „удивително богат за четиригодишно дете речников запас”. Забележки. Изследванията показват, че родители, които сами са хиперактивни, често с възможни неврологични и психологични проблеми, имат по-голям шанс при тяхното дете да се забележат симптоми на ADD/ADHD. Беше също забелязано, че ако в семейството има хиперактивно дете, то това повишава риска неговите братя и сестри също да бъдат обременени с тази симптоматика. По този начин, учените дойдоха до заключението за генетична предразположеност към такъв род нарушения, които продължават да се изплъзват от ефективното лечение на традиционната медицина. Изхождайки от моя опит, аз направих извод, че хроничната смяна на полярността е „заразна”, но възниква не от вирус , а от близост. Ако вие поставите действаща батерийка редом с разредена, то тя също ще изгуби заряда си. Децата, постоянно контактуващи с излезлите от равновесие родители /при които е налице хронична смяна на полярността/ или намиращи се в утробата на майката, имаща такива симптоми, преминават на полярността на възрастните, тъй като родителите „разреждат” електрическия заряд на своето дете. Това често се случва по време на вътреутробното развитие на плода и нерядко продължава в периода на вече самостоятелното развитие на детето, ако в този порочен кръг не се намесват. Аз предвиждам, че изследванията в края на краищата ще потвърдят, че всичко това се дължи на химичния дисбаланс в главния мозък и продължаващите невротични нарушения се проявяват във вида на описаните по-горе симптоми. Втори случай от практиката с Пациент: Момче на 7 години, диагноза ADD/ADHD и мускулна дистрофия. История на заболяването. Мускулната дистрофия била забелязана след раждането на детето и се съпровождала с физически ограничения. Били в наличност симптомите на ADHD, при това доста тежки. Той не беше в състояние на седи спокойно , да учи, да концентрира вниманието си и да изпълнява указания. Що се отнася до училището, то той не можеше да напише своето име, никога не можеше да завърши изпълнението на домашното по четене; математиката не му се отдаваше даже на най-примитивно ниво. Лечение. В настоящото време детето получава помощ от детските болници, а също ходи на физиотерапия. След десетминутен преглед от психиатър му бил предписан риталин. Това накарало майката на детето да потърси друга, немедикаментозна терапия. Алтернативно лечение. Обследването и историята на болестта показаха, че това дете се е появило в света почти веднага, след като родителите му са сключили брак /това събитие преминало при крайно стресови условия/, а също в резултат на тежък труд. Преди аз лекувах неговата майка от хронична смяна на полярността и трябва да отбележа, че сега тя е разведена с бащата на детето и изгражда по-малко стресираща връзка с друг човек. Промените в личния живот често допринасят за подобряване на здравето на двамата родители и деца с хронична смяна на полярността. Обследването на детето показа наличие на хронична смяна на полярността. Беше му предписано стандартно лечение с помощта на билки. Тъй като детето не можеше да гълта капсули, поставяха билките в ябълковия мус, сока. Минималните дози билкови средства се дават през цялото време на лечението, за да поддържат процеса му. Резултати. Този забележителен млад човек забележително изкара учебната година в училище. Той е не само способен да напише своето име, но получава отлични оценки по четене. Той все още имаше трудност с устното смятане, но го запознаха с нов метод, използващ стимулация с палците и той почти догони своите съученици и със сигурност ще ги изпревари тази година. Специалист по ниво на развитие проведе с него цяла серия тестове IQ, която се нарича по думите на майка му „тестове на Джонсан-Вудкок”. Резултати бяха от 128 до 135 по различни направления /от високо до много високо ниво/. Лекуващия лекар на това дете от детската болница го нарича „Алберт” в чест на Айнщайн, който, както е известно, неговите учители го смятали за лош ученик. Развитието на мускулната дистрофия при това момче се преустанови и множеството симптоми, свидетелстващи за прогресивно заболяване и обикновено проявяващи се на този стадий, изчезнаха. Лекуващия лекар обследва момчето, изпитвайки благоговеен трепет и често повтаряше на майката думите:”Аз не зная какво правите с него, но продължавайте в същия дух!” Физиотерпевтът съобщи, че детето става съвършено различно в сравнение с другите пациенти с мускулна дистрофия, които той лекувал. Забележки: Генетичната консултация показа, че майката на детето няма гени, предразполагащи към този тип мускулна дистрофия. Нейния лекуващ лекар предполага, че в резултат на стреса, преживян преди зачатието, в организма на майката се е образувала мутирала яйцеклетка, както понякога се случва. В своята собствена практика аз съм забелязал, че в по-голямата си част случаите на ADHD се съпровождат с хронична смяна на полярността. Билколечението често способства за подобряване на лечението на болния, както и в случая с това момче. Интуицията ми подсказва, че мускулната дистрофия, церебралния паралич и много други нарушения по рождение се провокират от хроничната смяна на полярността, която може да се появи в различните стадии на развитие на нервната система на плода. Трети случай от практиката с Пациент: 15 годишен юноша, ученик от гимназията, с необичайни симптоми, които противоречат на поставената диагноза. История на заболяването: Този високоинтелигентен млад човек буквално бие на очи. При ръст 178 сантиметра неговото тегло по необичаен начин намаля с 40 килограма. Той стана блед, с тъмни кръгове под очите; съучениците му го дразнеха и го наричаха Дракула. Неговите ръце и крака изглеждаха като тънки пръчици, а също той изгуби голяма част от своята мускулна маса. Гърба му беше вдървен, а горната част на гръбначния стълб беше изкривена и наведена. Той се оплакваше с болки в краката, изпотяване през нощта и се объркваше в думите, когато почваше да говори. Освен това при него се наблюдаваше крайна чувствителност в стомашно-чревния тракт. Лечение: Сканирането и медицинските изследвания нищо не показаха. Единственото значително нарушение- дефицит на жлеза в организма- показаха кръвните му изследвания. Пет лекари поотделно му препоръчаха железен сулфат /заменител на жлезата/, който както се оказа, само влоши ситуацията. Тогава лекарите предположиха, че има синдром на Крон, тоест възпаление на тънките черва, което може да проецира болка и да възпрепятства пълното усвояване на хранителните вещества. По-нататъшното развитие на събитията, между другото, отмени и това подозрение. Алтернативно лечение: В хода на обследването възникна предположение, че този млад човек има външни признаци за хронична смяна на полярността, което бързо се потвърди. Симптомите, на пръв поглед напомняха на анкилоза спондилит, което често се съпровожда с възпалителни заболявания на тънките черва, като язва, колит или синдром на Крон. Като повечето болести с неизвестен произход, е трудно да ги разпознаеш в началния стадий, докато симптомите не станат ясно изразени. А после е твърди късно, за да се спре развитието на болестта и да се обърне процеса. Беше предписана стандартна диета, разработена от мен за болните с хронична смяна на полярността, включваща лекарствени средства с растителен произход. Тъй като пациента страдаше от стомашно-чревна чувствителност, в началния етап той приемаше по-малко от обичайната доза на тези лекарства. Следователно, първоначално е необходимо да се лекува полярността до нейното пълно нормализиране. Само след това може да се дават минимални дози растителни лекарства за снабдяване на организма с необходимото желязо, за облекчаване на чревния тракт и премахване на анемията. Резултати: След четири месеца пациента вече наполовина се освободи от хроничната смяна на полярността и качи 5 килограма. Той престана да се поти нощем, спряха и спазмите в краката. Дългосрочни резултати: Пациента качи почти 17 килограма. Изкривяването на гръбначния стълб и прегърбените рамене напълно изчезнаха. Увеличи се мускулната маса на ръцете и краката и сега вече той изглежда практически нормално. Изчезнаха тъмните кръгове под очите и се подобри цвета на лицето. Неотдавна той завърши училище и започна работа, свързана с компютърен дизайн. Казаха ми, че в последно време той написал роман за шпионите, но още не го е публикувал. По всички направления това гениално дете се върна към нормалния живот, ако думата „нормален” изобщо приляга на такъв способен млад човек! Забележки: В дадения случай с пациента, който имаше такива тежки симптоми и в същото време такова високо ниво на интелигентност, не даваше възможност да се насочи към психиатър, затова въпроса за хиперактивност и/или ADD не се разглеждаше. Така или иначе, ако той беше се обърнал към компетентен специалист, щяха да го насочат за ADHD. В хода на своята практика аз се убедих, че стреса се явява главна причина за хроничната смяна на полярността. Когато се запознах с този млад човек, аз разбрах, че интелигентното семейство, в което той е израснал, страдаше от стреса на духовната природа. Този ученик, от интелектуална гледна точка, беше винаги настроен за победа. Някои достижения в училище са послужили като основа за такъв силен стрес и при младия човек се е променила полярността, в неговия организъм започнали да се развиват болезнени процеси. Аз съм уверен, че този случай служи като типичен пример за възможни проблеми в живота на Децата Индиго. Лечението на хиперактивност с помощта на лекарствени средсва не решава проблема, така както нито преднизолона, нито другите противовъзпалителни препарати не помогнаха в нашия случай. Заключение: Да се поставя безразборно диагноза ADD или ADHD и да се изписват при това рецепти наляво и надясно- това не е изход от положението. Що се отнася до ADHD и депресията, то както показват изследванията, след това се появяват много по-сериозни проблеми. Традиционното лечение не подхожда, особено за нашите Деца Индиго! Изследванията продължават и медиците все повече започват да виждат корените на проблемите и да разработват методи за решаване. И все пак те едва сега започват да разбират всички последствия, които носи със себе си живота в днешния пълен със стрес свят. Истинските решения все още се търсят. Всеки родител трябва да знае за предлаганите от специалистите методи за работа с деца, които позволяват за тяхното по-дълбоко опознаване. Ние няма да можем да имаме здрави, щастливи, уравновесени деца, ако сами не постигнем сбалансиране, ако сме пълни със стрес и безнадеждност, и ако сами се намираме в състояние на хронична смяна на полярността. Много родители на Деца Индиго забелязват, че помагайки на своите деца и те оздравяват. В резултат на изследванията, специалистите дойдоха до заключението, че нито едно от съществуващите в традиционната медицина средства, нито една методика, нито един подход към работата с деца с ADD , ADHD или LD не дава ефект. Изследванията, проведени в Йелския университет потвърждават, че74% от децата, при които неспособността към обучение /LD/ е забелязана в трети клас, остават в това състояние до девети клас. Медикаментозното лечение се използва най-вече, за да направи тези деца лесно управляеми, а не за да ги излекува. В хода на още едно изследване по този проблем се изясни, че хора, които в детството са ги лекували за ADHD, проявяват три пъти по-голяма тенденция за злоупотреба с лекарства в сравнение с контролна група. Някои изследвания показват, че много голям процент от хората в затвора като деца са преминали лечение за ADD/ADHD. Тези данни ни тревожат, защото все повече деца идват на този свят с увеличаващи се стресови натоварвания. Аз препоръчвам да се търси алтернатива за тези прекрасни деца. Лекарствената терапия може да помогне само за потискане на съществуващите симптоми, но не да отстрани причините за тяхното появяване. Изследването продължава, учените търсят по-ефективни методи на лечение. В много случаи всяко конкретно семейство се нуждае да направи оценка на настоящата ситуация по отношението на наличие на стресови фактори. Само тогава ние може да се надяваме на създаване на здрава атмосфера за тези чувствителни създания, в която те ще могат истински да разцъфтят. Все още толкова има да научим за себе си и за своите деца в идващото време! Съществуват хора, подобни на мен, които служат на тези деца. Не трябва също и да ги квалифицираме по групи и да ги лекуваме еднакво. Всеки от тях е индивидуален и неповторим и се нуждае от съответното разбиране и лечение. Всичко това зависи от вас. Вие може да изберете традиционната терапия като най-доброто от най-лошото , което е на разположение, или може да търсите други методи, за да си изясните кой е най-подходящ за вас във вашия случай. Родители и приятели на Индиго! Прислушвайте се към потребностите на тези нови „учители”. Вие трябва да станете за тях пример. Търсете истината и алтернативата. Освен това, никога не спирайте по този път! Ние вече ви казахме, че преди да поместим някакъв материал в тази книга, щателно го проверявахме и изучавахме. И най-доброто потвърждение за истинността на един или друг метод са реалните истории на децата. Ето една от тях- писмо от Бал Ричард за нейната дъщеря Норин. „Моята дъщеря е на 15 години и тя се наблюдава при Кейт Смит, ирисолог и билкар от Ескондидо, Калифорния, САЩ. Ние сме уверени, че тя е Индиго и след лечението при Кейт нейното състояние много се подобри. Сега тя се учи във втори курс на гимназията. Но преди тя се сблъска с трудности в училище, появиха се симптоми на ADD и тя не можеше да концентрира вниманието си. Ние ходихме с нея и при терапевт, и при невропатолог, но те не можаха да забележат никакви нарушения. Аз бях много объркана, когато дъщеря ми не можа да завърши десети клас. Аз даже исках да я отпиша от обикновено училище и да я запиша в специално. Много спорих с директора на училището и се опитвах да си изясня какво не е наред с моята дъщеря. Тя е необикновено надарена и мъдра, но тя нямаше добри отношения с връстниците си. Всичко изглежда така, сякаш тя отсъства от своята възраст. Когато ние, в край на краищата, я заведохме при Кейт, той определи веднага какво е нейното състояние, след като само я видя и поговори с нея. Това беше истинско благословение. Аз не мога да обясня какво е това ужасно състояние, когато никой не може да ти помогне! „ Ние не можем да игнорираме и хранителните добавки, в качеството на лечение на Деца Индиго, или даже на деца с диагноза ADD Това, което сега ще прочетете, излиза от рамките на простото хранене. Може ли храненето да замени риталина? Може на някой да му се стори смешно, но ние ще приведем сега две изказвания. Това е- традиционно, добро лекарство, приемано на малки дози. Критиките, излизащи в защита на диетата, физическите упражнения или други видове лечения, фактически работят като риталина - те просто залъгват самите себе си”. Доктор Филип Берент, психиатър-консултант от Арлингтонския център за изучаване на нарушенията, предизвикващи дефицита на вниманието. „Звучи интригуващо, че някои от децата с ADHD могат да подобрят своето състояние с помощта на диета, включвайки определени мазнини или изключващи някои други продукти....тук са необходими допълнителни изследвания”. Национален институт на здравето, 1998г. Не ви ли се струва, че компетентното жури отсъства? И не убеждавайте себе си, че храната няма значение. Има! Следващите три изложения са посветени на хранителните добавки, които оказват дълбоко положително влияние на децата с ADD и Индиго. Карен Ек от Орегон, независим консултант по въпросите на образованието, занимава се с разпространението на обучаващи компютърни програми. Тя също е посветила своя живот на търсене на методи за оздравяване без лекарства. Това я довело до разглеждане на въпросите за храненето. В настояще време Карен работи за компания , произвеждаща хранителни добавки „Смарт Смарт”. Те постигнаха прекрасни резултати, работейки с възрастни, а също и с деца, много от които имат диагноза ADD/в това число и Деца Индиго, на които е поставена такава диагноза погрешно/. Ние нямаме намерение да се занимаваме с реклама на компании и продукти, но понякога това е единствения начин да се постигнат резултати, от които наистина се нуждаем след усилено търсене. Ако вие имате информация за такива компании и продукти, които са успели да помогнат на децата, то ни пишете, ние ще проверим информацията и ще я оповестим в сайта www.indigochild.com. Отговор- хранене, Карен Ек, История за хранителната добавка „Смарт Смарт”- това е история за градивните елементи. Вашето дете започва да прави най-елементарните конструкции от кубчета и най-накрая се научава да сглобява сложни играчки. Точно по същия начин вашето тяло започва от най-простите елементи и става способно да създаде най-сложната функционална система, включваща центъра на мозъка, отговарящ за обучението. Ние получаваме тези хранителни градивни елементи от храната. За съжаление, много от тези хранителни градивни елементи от първостепенна важност се „измиват” от нашата храна и организма остава без пълния набор питателни вещества, които ни придават индивидуалност и жизнена енергия. Затова когато „Смарт Смарт” се намираше още в стадия на разработка, бяха включени в него всички най-необходими питателни компоненти, особено тези, които обезпечават менталните процеси. Обикновено в рафинираната храна отсъстват микроелементите, които са фундамента на повечето ензими в организма. Ензимите ускоряват всички физиологични функции, започвайки със зрението и завършвайки с нервните импулси. Влизащите в продукта „Смарт Смарт” минерали са толкова уникални и получени с помощта на технология, обезпечаваща тяхното леко усвояване. Това означава, че вашия организъм не е длъжен да прави никакви допълнителни усилия , за да получи необходимия „строителен материал”. Витамините, по определение, са самите тези градивни елементи, които организма не може да изработва самостоятелно и които той получава от храната. Техния запас трябва ежедневно до се попълва, за да защитават организма и да го пълнят с енергия. Други компоненти също са жизнено необходими за поддържане на оптимално състояние на организма. Например, лецитина съставлява 75% от мозъка. И други вещества, не толкова изразени количествено, също имат не по-малко значение. Гинко билоба, като пример е разпространено дърво, за чиято родина се смята Китай, съдържа горчиви на вкус флавоноиди, които увеличават притока на кръв в мозъка, а също укрепват стените на съдовете на главния мозък. Тези стени в целия организъм са най-силния филтър, регулиращ количеството на енергообразуващите Захари и кислород за главния мозък, а също го защитават от проникване на вредни вещества. Изследванията показаха, че антиоксидантите, като например пикногенол, получени от екстракта на борова кора, подобряват зрението. Билките изобщо са признати за качествено средство, способстващо дълголетието, а заедно с витамините и микроелементите правят „Смарт Смарт” съединение, в което присъства целия спектър необходими хранителни вещества за организма. „Смарт Смарт” е уникална хранителна добавка, при чиято разработка основно беше наблегнато на най-важните микроелементи, способстващи поддържането на оптимален процес на обучение. Тези съставки бяха наречени „умни хранителни вещества”. Тази добавка във форма на дъвкателна таблетка с превъзходен вкус подхожда идеално за децата и при това обединява в себе си важни минерални добавки, витамини, антиоксиданти и растителни елементи. Това средство е предназначено не само за деца, то ще бъде прекрасен помощник за всеки член от семейството. Компонентите, влизащи в „Смарт Смарт”. Всеки 3 таблетки съдържат двойна доза на /стандарта на САЩ/: Количество в % Витамин А (бета-каротин) 5 000 М.Е.100 Витамин С (аскорбинова киселина) 60 мг 100 Витамин D (холекалциферол) 400 М.Е.100 Витамин Е (мин.токоферол) 30 М.Е.100 Витамин В1 (тиамин мононитрат) 1,5 мг100 Витамин В2 (рибофлавин) 2,0 мг100 Витамин В6 (цианокобаламин) 6 мкг100 Витамин В12 (пиридоксин гидрохлорид) 200 мкг100 Фолиева киселина 400 мкг100 Биотин 300 мкг100 Ниацинамид 20 мкг100 Пантотеинова киселина (d-калциум пантотенат) 10 мкг100 Железо 4,5 мг25 Цинк 3,75 мг25 Манган 1 мг- Мед 0,5 мг25 Хром 410 мкг - Лецитин 80 мкг - Йод (йодид калий) 37,5 мг25 Молибден 18 мкг25 Селен 10 мкг. Както виждате, тази хранителна добавка съдържа много разнообразни компоненти, всеки от които оказва положително въздействие на организма по един от трите описани по-долу направления. Витамини. Много често храната, която употребяваме, особено печената, е лишена от витамини. Тъй като организма сам не е способен да изработи витамини, той може да ги получи само от храната или хранителните добавки. Те имат най-важно значение за енергообезпечението на организма, защита от стрес и укрепване на имунната система. Бета-каротин (витамин А): антиоксидант (не се натрупва в черния дроб, относително нетоксичен) Витамини С и Е: антиоксиданти. Витамин D: необходим за усвояването на калция. Витамини В1, В2, В6, В12 и ниацинамид: всеки от тях е необходим за обезпечаване на енергия и защита от стрес. Фолиева киселина: необходима за обезпечаване на организма. Биотин: крайно необходим за растежа на всички клетки в организма. Пантотеинова киселина: укрепва имунитета. Микроелементи. Тъй като микроелементите практически отсъстват в много видове храна, във формулата „Смарт Смарт” на тях им е отредено немаловажно място. Микроелементите играят ролята на катализатори за стотиците ензимни реакции в организма. Тези реакции контролират почти всички функции на организма- от нервните импулси до нивото на съдържание на захар в кръвта. Всички тези функции имат първостепенно значение за жизнеобезпечаването на организма като цяло и поддържане, развитие на способността към обучение. Желязо и молибден: влизат в състава на червените кръвни телца. Цинк: съдържа се в повече от 60 ензима, включително и в тези, които отговарят за производството на антиоксиданти в организма. Манган: Необходим в ензимите, отговарящи за ръста на костите, енергообезпечението и имунитета. Мед: особено важен за ензимите, свързани с обезпечението на имунитета и доброто състояние на сърдечно-съдовата система. Хром: необходим за здрав захарен и липиден обмен. Йод: необходим за ензимите на щитовидната жлеза. Селен: влиза в състава на ензими, отговарящи за имунитета на организма. Растителни компоненти. Растителните компоненти в „Смарт Смарт” са включени с цел да доведат до максимум природната способност на човека към обучение. Гинко Билоба: източник на проантицианиди /антиоскиданти/, които защитават отделни клетки. Гръцки орех: естествен източник на йод, балансира метаболичните процеси, отговаря за енергообезпечението на организма. Сибирски женшен: съдържа адаптогени, които подобряват антистресовата защита. Пикногенол: антиоксидант, който се извлича от кората на бор. Лецитин: мозъкът е съставен предимно от фосфолипиди/съединения от типа на лецитина/. Заключение: След като децата започваха да приемат „Смарт Смарт”, техните родители дадоха следните отзиви за него: ”Впечатлението е същото, когато се появява светлина в тунела!” Един от родителите заминал в отпуск и забравил хранителната добавка у дома, след което детето дълго време не я приемало, започнато отново да се държи екстравагантно. Родителите престават да забелязват как се променя положително поведението на детето, но само до момента, в който запасите от добавката започва да привършва, така че пропускайки един прием, те в паника звънят и искат отново да попълнят запасите си! Нашата интерактивна компютърна програма също внася положителни промени в живота на деца с ADD и ADHD. Децата с удоволствие стоят дълго пред компютъра, концентрирайки своето внимание и стараейки се да постигнат желания резултат. Това повишава тяхната увереност, че те са умни и могат да се научат. Тяхната самооценка расте, а проблемите с поведението намаляват! Дебора Гросман - майка на дете Индиго, хомеопат и дипломирана медицинска сестра. Тя е разработила хранителна добавка, която реално действа и иска да сподели своята рецепта с вас. Забележете, че в показания списък ще забележите нещо с наименованието синьо-зелени водорасли. Това е един от най-големите сюрпризи, но ние ще поговорим за това после. Хранителна добавка за дете с ADHD. Дебора Гросман, медицинска сестра. Аз не се съмнявам, че моят син специално ме е избрал за ролята на негова майка, тъй като е знаел, че аз няма да позволя „да го сдъвчат и изплюят”, по времето , когато старата система се заменя с нова. Дълги години аз се занимавах с холистична медицина и свикнах да имам работа с разрушаващи се системи. Една от тези разрушаващи се системи, на които аз се опитвам да повлияя, е образователната система. Аз съм уверена, че Децата Индиго, обучавани по старите методи, често се чувстват доста зле, тъй като те са принудени да се справят със скучни домашни, да имат работа с химикалка, хартия и досадна рутина. Рецептата, която аз използвам за подобряване на здравето на моя син включва синьо-зелени водорасли от Кламат-Лейк с няколко допълнения. Аз усъвършенствах тази рецепта, проверявайки всички варианти на моя син и ми се струва, че намерих оптималното съчетание на компонентите, което действа прекрасно. Ето ежедневната дозировка: Всякакъв вид мултивитамини капсули „Супер Холин” /3бр./, капсули „5-H-T-P”- производство на компанията „Биохим” /2бр./, капсула лецитин 1000мг /1бр./, капсула липоева киселина 50мг /1бр/, капсула от кавказки рододендрон /може да се поръча по пощата /1бр./, възстановители /съединение от аминокиселини може да се поръча по пощата/ /3бр/, капсули „Омега Голд” /смес от синьо-зелени водорасли - може да се поръчат по пощата/ /2бр/, капсула „DHA” /производство на компанията „Солрей” /1бр/, капсула „Ефалекс Фокус ”/2бр/. Аз съм щастлива, че моят син си сътрудничи с мен и приема ежедневно тези добавки, съставени от такъв дълъг списък. Моят син тежи 48 килограма, затова се съобразете с теглото за дозировката на добавката. За деца, които не могат да гълтат хапчета, има спрей „педи актив”, който може да замени първите две добавки от списъка. Канадската компания „Nutrihem” доставя продукт, който съдържа по-голяма част от съставките на тази рецепта. Алтернативи. Ние искаме да представим няколко алтернативни метода за лечение, които могат да ви се сторят доста странни - но в действителност те са много много ефективни. Ние вече казахме, че днешните фантазии понякога стават наука на утрешния ден. И това е така. С нарстването на популярността и доверието към много алтернативни оздравителни методики, на медицинската наука й се налага да погледне по нов начин на много странните и нелепи, от нейна гледна точка, неща. Новото мислене може да се формулира така:”Ако нещо действа, може да има нещо в него. После ще разберем защо това действа”. Това е значително по-добре от преди, когато основния принцип на научния подход звучеше по следния начин:”Това просто не може да действа, защото ние не знаем защо действа”. Идеи, които се определяха преди няколко години от нашата култура като „нелепи”, днес се признават от същите тези хора, които ги смятаха за такива. Алтернативни и нови медицински направления намират своето място по стените на болниците в цяла Америка. Много хора получават действена помощ благодарение на методите, които все още нямат научно обяснение. И въпреки, че професионалистите не ги признават, тези методи работят! Акупунктурата дълги години беше отхвърляна от представителите на официалната наука, сега вече е призната за древна наука и достойна част от чуждоземните култури, даже влиза и в застрахователните планове на Организацията за медицинско обезпечение на САЩ. Други древни средства, които по-рано се смятаха за ексцентрични, днес станаха достояние на науката. Ето откъс от доклада на агентството Асошейд Прес от ноември 1998 година. „Това е древно китайско лекарство, което много американски лекари смятат за нелепо: да се нагрее билката Artemisia vulgaris близо до малкия пръст на крака на бременни жени, за да се промени положението на плода преди раждането. И хиляди лекари открили в Списанието на Американската медицинска асоциация резултатите от такова изследване, което потвърждава, че тази китайска терапия в действителност дава резултат и западните жени трябва да я изпробват”. Съгласно изследванията, проведени през 1997 година от „Медицинското списание Нова Англия”, не по-малко от 46% американци използват алтернативни методи за лечение, такива като акупунктура или хиропрактика. В същия този доклад се посочва, че „духовното оздравяване с помощта на друг човек” е попаднало в списъка на най-често използваните алтернативни методи на лечение под номер пет! А сего погледнете какво е неписано по-надолу. Може би ще намерите нещо за себе си! Чудото на езерото Кламат-Лейк: синьо-зелените водорасли. По-рано в тази глава ние ви препоръчахме книгата на Едуард Хел за синдрома на ADD. Той е водещ специалист в областта на изучаване на неспособността за обучение и особено ADD. Той е автор на бестселъра „Доведени до отчаяние”, издаден от „Ню Йорк Таймс”. Както казахме, тази книга за проблемите на деца с ADD и ADHD, се смята за най-достъпна за разбиране. Доктор Хелоуел излезна с основен доклад на конференцията на Тихоокеанския регион, посветен на проблемите с лекарственото лечение на неспособността за обучение, която се проведе през 1984 година в Хонолулу /Хаваи/ и където се разглеждаха въпросите за немедикаментозно лечение на ADD. Начело на списъка па такива лекарства стояха синьо-зелените водорасли, които се добиват в Горното езеро Кламат-Лейк в Южен Орегон от компанията „Сел Тек”. Синьо-зелените водорасли, които се добиват в Горното езеро Кламат-Лейк, придобиха широка популярност в качеството на „супер храна”, благодарение на много хора , които са ги изпробвали. Това е натурална храна, която събират, а не произвеждат, затова тя няма консерванти, изкуствени оцветители и подобрители на вкуса. Психолога Джон Тейлър- автор на книгата „Помощ за вашето хиперактивно дете с АDD” и видеофилма „Отговори на въпроси за АDD: инструменти за постигане на успехи в учението”. Неговите изказвания са поставени в информационния бюлетин „Същността на Надеждата”, посветен на въпросите на храненето: „Аз нямах никакви контакти с фирми, занимаващи се със събиране, обработване и продажба на продукти за хранене, лекарства или хранителни добавки, но заради моята работа ми се наложи да разговарям, при това открито, с хиляди родители и специалисти за синдрома АDD и ADHD и синьо-зелените водорасли постоянно се споменаваха като голяма помощ за родителите на деца с АDD и ADHD”. Спомняте си, че не всички деца с АDD- са Деца Индиго като че ли имат сходни и биещи на очи характеристики, които се определят от факторите, които те са принудени да търпят в семейството или в социалните структури, не разбиращи и не приемащи Индиго. Затова ние забелязахме, че много родители на Деца Индиго постоянно използват синьо-зелените водорасли в качеството на хранителна добавка и много я препоръчват на другите! Те казват, че тя стабилизира нивото на захарта в кръвта, в нея не се съдържат токсини, а има жизнено важни витамини /особено много- бета-каротин и витамин В12/, и добавката има също и други неоспорими достойнства. От всички средства, за които ние слушахме в хода на нашето пътуване, това средство се споменаваше най-често и се оценяваше като най-ефективно. Може ли то да помогне в случаи с АDD? Може ли то да балансира неуравновесената натура на Индиго? Има хора, които отговарят утвърдително на тези въпроси и намират доказателства за това навсякъде. Много хора чувстват, че това водорасло трябва да влезне в ежедневния порцион на всеки човек! Ако искате да го изпробвате, обърнете се към фирма „Сел Тек”. Ако искате да се запознаете с резултатите от научните изследвания, в хода на които се изясни какво е въздействието върху детския организъм, ние ви каним на сайта www.celltech.com. По-нататък вие ще се запознаете с някои системи и методи на работа с деца с АDD и с някои Индиго. В основата на тези системи са хора, които не принадлежат на официалната наука, но те могат да бъдат напълно надеждни. Магнитна връзка. Ние дълбоко сме убедени, че съществува дълбока връзка между магнита и човешкото тяло. С това убеждение ние сме свързани с близка дружба с изследователите, занимаващи се с оздравяване на организма с помощта на магнити. Болшинството от тези работи се провеждат в няколко различни области, а по-точно за лечение на рак и контрол на заболяваемостта, затова те не съвсем съответстват на нашата книга. Въпреки това, някои от тези видове работа се намира в начален стадий. Именно затова ние щяхме да пропуснем тази тема, но получихме едно писмо от Пати Мак-Кан-Пара, от което стана ясно, че съществуват лекари, които прилагат лечение с магнити, в случая на дете с АDD и вече са постигнали някакви резултати. Ето какво пише в писмото: Аз току що завърших четенето на книгата , в която се говори за магнитната терапия за деца с АDD! Тя е озаглавена „Магнитна терапия”. Автори- Рон Лоуренс, доктор по медицина и философия, Пол Рош, доктор по медицина, член на Американския терапевтичен колеж и Джудит Плоуден. В глава 8, стр.167 те разказват за доктор Бернард Марголис от Пенсилвания, който постигнал впечатляващи резултати, въздействайки на деца с АDD, чрез магнитна терапия. Той говори за повишаване на тяхната самооценка и такива подобни . Доктор Марголис разказал за несложно изследване, проведено с 28 деца от 5 до 18 години. Доктор Марголис използвал в хода на своето изследване статичен /или постоянен/ магнит, а заключенията за ефектите, произведени от магнитотерапията, давали най-добрите съдии- родителите на децата с АDD! Родителите казвали, че магнита оказва на техните деца неоценима помощ. Един от тях заявил, че промените били толкова поразителни, като нощ и ден. „На детето много му хареса самия процес на лечение и то го приемаше без уговорки”. Ние не можем да оставим тази тема, докато не предадем най-главния съвет от тези, които изучават въздействието на магнита на човешкия организъм, макар това да няма непосредствено отношение към Децата Индиго. Моля ви, не използвайте магнитни матраци и маси като средство за оздравяване. Това ще подложи вашето тяло на постоянно въздействие, което може да доведе до нежелателни промени на клетъчно ниво! Използвайте тези средства от време на време, но не постоянно! Ние сме уверени, че в края на краищата ще бъде проведено изследване, от което ще се определят възможни странични последствия. Ако постоянната магнитотерапия може да оздрави човека, когато се използва внимателно, деликатно и с познаване, то, ако се злоупотреби с нея, много хора може да осакатеят. Биологична обратна връзка е невронотерапия. Ако вие се заинтересувахте от системата на Института на сърцето, за който говорихме във втора глава, тогава сега ще прочетете в тази кратка дискусия за биологичната обратна връзка и също ще ви бъде интересно. Дона Кинг- дипломиран невролопатолог и член на Американския институт за сертификация на биологичната обратна връзка. Тя е директор на курсове за повишаване на квалификацията за Институтите за физиология на поведението, завършила е училище по поведенческа медицина в щата Вашингтон. Тя написа кратка, но приковаваща вниманието забележка за своите открития: „Аз ви пиша, защото имах огромното удоволствие да работя с много деца, на които е поставена диагноза АDD или ADHD. Аз използвам енцелограф/ЕЕГ/ за измерване на вълните, излъчвани от главния мозък, а след това уча децата да променят дължината на вълните на своя мозък, докато се чувстват достатъчно комфортно. Така децата могат да съкратят приема на медикаменти или изобщо да се откажат от тях. Подобрява се техния сън, прекратява се обилното потене по време на сън, изчезват изблиците на гняв. Този метод на лечение, ЕЕГ невронообратна връзка или ЕЕГ биообратна връзка, вдъхновява децата и им позволява да избират такъв тип поведение, което те съзнателно искат да следват, а не да бъдат принудени да вземат лекарства или да правят отстъпки”. Биологичната обратна връзка и невронотерапията не са нови или странни области на знанието. Дона Кинг предостави много документи за своите изследвания. Тя пише, че работи с децата ежедневно и много говори за тази огромна помощ, която те могат да получат с този метод.Това е напълно санкционирана наука и може да помогне на много деца! Възможно е да съществуват много организации, занимаващи се с невронотерапия, за които не сме разказали. Ето още една от тях, която се появи по същото това време. Организацията се нарича Подготвителен Фокус-център по невронообратна връзка”. Норберт Гойгелмен, доктор по философия, основал този център, където се изследва неврологичната регулация. Той има степен на доктор на науката в електронното инжинерство, а също е доктор по психология и специализира оказване на помощ на деца с АDD и ADHD, използвайки невронообратната връзка. Ето няколко думи за неговия подготвителен център: „При наличието на съвременните сложни компютри децата с АDD или ADHD могат да получат значителна алтернативна немедикаментозна терапия. ЕЕГ невронообратната връзка- това е надеждна неагресивна безболезнена обучаваща процедура, по време на която на главата на детето/на 6 години и повече/ се поставя датчик с енцефалограф. Тези датчици доставят на компютъра информация за дължината на вълната, на която функционира главния мозък на дадения човек. Информацията постъпва на цветен екран на монитора. Когато хората видят на екрана как работи техния собствен мозък, те започват по-добре да осъзнават своите поведенчески модели и могат да постигнат изменение. Прогреса в това направление се възнаграждава с визуална и обратна връзка. Подготвителния център за ЕЕГ невронообратна връзка беше замислен като видеоигра, в която наградата служи за успех в училище или на работа, повишаване на самооценката, реализация на скрития потенциал. След подготвителния курс на обучение децата рядко се нуждаят от по-нататъшна консултация, допълнително обучение или прием на лекарства”. Неврономускулна интеграция. А как ще погледнете на системата, която има работа с мозъка, помага да се установи невронообратна връзка, но задейства също и процес на оздравяване на физическото тяло? Карен Болески, магистър по изкуство в областта на педагогиката, дипломиран специалист-консултант в областта на медицината и психотерапията, практикуващ лекар, преподавател и съдиректор на Института за неврономускулна интеграция, говори за това така: „Тази система в сравнение с другите не се използва толкова отдавна, но е достатъчно успешна в работата с деца, диагностирани с АDD и ADHD. Соматичната неврономускулна интеграция- това е терапия, която активно се задействат физическото тяло и менталната енергия, което води до изменения в състоянието на човека, както във физически, така и в психологичен план. Тези изменения са в резултат на структурното балансиране на организма, когато към работата се включва едновременно и нервната система. Техниката се състои от десетки основни сеанси, в хода на които се използва дълбоко въздействие на тънките тела, двигателни упражнения, диалог между пациента и лекуващия лекар, записи в дневник и други обучаващи неща, главната задача на които е пренастройка в положителна насока на целия организъм и възстановяване на нервната система”. Звучи като указание свише! Соматичната система прилича много на други съществуващи системи, но тя е една от малкото, които съчетават в себе си миофасциалната работа с неврологична терапия. За да проверим за себе си ефективността на този метод, ние с Джен поработихме заедно с доктор Сидом Вулфом. Основния акцент на неговата работа е миофасциалното освобождение, с което бързо получава резултат! Именно това обстоятелство ни подтикна да се обърнем към соматичния метод и да разкажем за него. Системата за неврономускулна интеграция беше разработена от доктора по философия Бил Уйлямс. Неговият „екип” нарича тази система „триполусферичен модел”. Разбира се, това е просто метафора, която описва как тя работи. Както посочва Карен Болески, „целта на соматечната система с използването на триполусферичен модел се състои в създаването на обстановка, в която пациента започва да използва и съзнателно да избира какъв „мозък” е по-ефективен в настоящия момент или за изпълнение на дадена „задача”. Карен обяснява, че ефективно е да се избере изобщо използването на друг „мозък”, а не доминиращия досега в лявото полукълбо. Соматичната система, както теоретически, така и практически, е разработена за реинтеграция на „три полукълба” по такъв начин, че всяко от тях може оптимално да функционира и човека да може да пребивава в състояние на благополучие, цялостност и активност. Що се отнася за деца с АDD и ADHD, тя пише: „Всички пациенти, диагностицирани с АDD и ADHD, както показва практиката, са хора, при които доминира лявото полукълбо, при това до такава степен, че става въпрос за свръхдоминиране. Това задържа пациента в рамките на режима на оцеляване в лявото полукълбо. Стоейки в режима на оцеляване, хората се страхуват да позволят на лявото полукълбо да се прояви отново; затова те чувстват силно напрежение, предизвикващо моменти на концентрация, който е ограничен в 16 бита в секунда. Изразявайки се с термините на соматичната система, техните 16 бита са препълнени! Соматичната система работи с всеки пациент с цел да намери достъп до три полукълба, ориентирайки се по неговите индивидуални особености. Аз смятам, че случаите с АDD и ADHD са по-скоро „фиксации на преобладаване в лявото полукълбо”, отколкото условие за възникване на такава фиксация. Соматичната работа с тялото е много ефективна за преминаване от вътрешно оцеляване на личността в по-интегрирано състояние. Интеграцията позволява да се засили енергообмена между тялото и разума, което изважда човека от състояние на напрежение”. Соматична система: изследване на един случай на Карен Болески. Много способно осемгодишно момче- така го нарече неговия лекуващ лекар- е с поставена диагноза АDD. Детето се наблюдава от училищните лекари и частни консултанти. Неговото семейство, намиращо се в напрежение, заради неговите проблеми в училище и у дома, го доведоха при мен. Родителите бяха доведени до отчаяние и се хванаха за соматичната неврономускулна система като удавник за сламка. Детето беше съвършено неуправляемо, не беше в състояние да седи тихо и да работи, да демонстрира добри маниери, да завърши започнатата домашна задача, да бъде спретнат и да носи отговорност за своето поведение. Най-непоносимо беше неговото агресивно поведение в училище и безкрайните словесни битки с братята му в къщи. Той дълго игра на компютърните игри, ориентирани за работа с лявото полукълбо. Той не можеше да търпи да греши и се уединяваше, когато нервничеше. В училище неговата прекалена агресивност беше предизвикана от злоупотребата с компютъра. Той ми каза, че в стресово състояние на него винаги му се иска да играе на компютърните игри. Той прекрасно осъзнава своето тяло на ментално ниво, но по-голяма част от времето изпитва неудобство, намирайки се в него. Той потвърди, че има „нервен мозък, в корема му всичко е смесено, лоши ръце, нервни колене, нервни очи и изкривен гръбначен стълб”. Това ми даде повод да предположа, че той притежава остро вътрешно осъзнаване на своето тяло и не беше трудно да се досетя защо той не иска постоянно да изпитва такива чувства. Аз проведох с него четири седмични курса с положителни резултати. Първия курс ни се отдаде трудно и остана практически без резултат, тъй като той не можеше да концентрира вниманието си на каквото и да е за по-продължителен период от време. Така или иначе, той бързо и положително откликна на работата в рамките на соматичната система. Беше сложно да се премести неговото съзнание в тялото му. Той през цялото време хихикаше, отказваше да сътрудничи и по всякакви начини бягаше от „усещането за себе си”. Аз му позволих да насочва себе си. Тъй като той имаше проблеми с концентрацията на вниманието, на мен ми се наложи щателно да се подготвям за работата с него. Аз го помолих да ме спира, ако работата му се струва твърде агресивна. Това изискваше от него проява на внимание и чувство за контрол. След един-единствен седмичен курс той гордо заяви, че „не е имал конфликти тази седмица”. След четвъртия курс той ми съобщи, че не иска повече да се занимава с работата по своето тяло. Той каза:”Аз започнах да се чувствам толкова добре след тези занятия, че те повече не са ми нужни Сега аз ще ставам все по-добре от самосебе си”. Аз му повярвах. След първия курс той повече нито веднъж не прояви агресивно поведение. Той прекрасно се справя в училище и у дома, даже се увлича по футбол. Аз предполагам, че когато той подчини с контрол лявото полукълбо и почувства самата сърцевина на своя мозък /мястото на три полусферични модели, която управлява мястото, където усещаме своите чувства и енергия/, той си спомни, че неговото тяло - това е безопасно място. В самия център на мозъка той чувстваше енергията на своето тяло, което намаляваше неговото напрежение. След това той започна процес на интеграция, позволявайки на себе си да увеличи енергията с малки усилия. Здравето му се върна, когато започна да използва този център. Занятията ни с него завършиха преди 19 месеца. Резюме: Ако моята теория е вярна и в случаите с АDD и ADHD се преодолее доминирането на лявото полукълбо, тогава интеграцията ще позволи да се увеличи периода на концентрация на вниманието, изразходвайки за това по-малко усилия. Повечето деца с АDD и ADHD, които преминаха курса на соматичната система, подобриха нещо в себе си, което отвън изглежда като подобрено поведение. Сега те могат да се справят със своите проблеми с по-малко усилия, а фокусирането на вниманието им се отдава с голяма лекота. Техника „Репид ай”. Раная Джонсан, доктор по философия, основател на Института „Репид ай” в Орегон, а също автор на две книги - "Rapid Eye Technology" и "Winter's Flower". Технологията „Репид ай” е разработена с цел да намери алтернативен начин за лечение на аутизма! „Зимно цвете”- това е стоплящ душата разказ за това какво се е случило, докато Раная търсела начин да помогне на своя син, страдащ от аутизъм. В хода на своето търсене тя намерила начини, способни да оказват помощ не само на него, но и на деца и възрастни с диагноза АDD и ADHD. Ето някои размишления по този повод: „Технологията „Репид ай”/RET/ адресирана към физическия, емоционалния, менталния и духовен аспект на човешкото същество. На физическо ниво човек се учи да намира достъп до стресовата информация в собственото тяло и се освобождава от стреса на клетъчно ниво. Организмът се обучава на ново майсторство за съзнателно освобождение от стреса, което по-нататък му помага да се справя с всяка стресова ситуация в живота. Естественото здравословно състояние на организма после уравновесява биохимичните процеси в тялото и възстановява здравето. На емоционално ниво „Репид ай” способства за освобождаване от негативна емоционална енергия /негативната енергия се асоциира с болестта/. Пациентите се обучават как да се освобождават от негативната енергия и да я използват позитивно за създаване на положителни моменти в своя живот. На ментално ниво практикуващите лекари обучават пациентите да използват жизнените навици. Жизнените навици- това са духовни принципи, които помагат на пациента да реализира всички планове в своя живот. Не случайно е казано, че ако ти винаги правиш това, което винаги си правил, ти винаги ще получаваш това, което винаги си получавал. Познавателния аспект на „Репид ай” дава на пациента възможност да прави всичко по друг начин, не както е правил в миналото. Пациента може да използва тези духовни принципи и да реализира себе си в създаването на собствения си живот. На духовно ниво техниката „Репид ай” напомня на хората за тяхното съвършенство. Освобождаването от стреса разкрива на пациентите тяхната духовна същност, което им позволява да определят смисъла на своя живот и да избягват „екзистенциалния вакуум”, който може да предизвика болест. Технологията „Репид ай” има достъп до лимбичната система чрез очите и ушите. Лимбичната система е част от главния мозък, отговаряща за емоционалните процеси. Очите са свързани с лимбичната система чрез странично коленчато ядро на централната нервна система, а ушите кореспондират с лимбичната система чрез средно коленчато ядро. Тази връзка дава възможност на пациента да преживее стрес на клетъчно ниво чрез хипофизата, която регулира биохимичните функции на тялото на клетъчно ниво. Чрез хипокампа /още една част от лимбичната система/ и други свързани с него отдели на паметта на мозъка пациента придобива способност да намира достъп и да се освобождава от стреса, свързан с някакви събития в миналото”. Когато ние оценявахме едни или други направления и методики, за да ги подберем за тази книга, ние получихме колективно писмо от група последователи на Института „Репид ай”. Ето какво пишат те: „При нас имаше 12 човека на възраст от 6 до 30 години, с които работихме и ние чувстваме, че имаме какво да споделим по отношение на тези, които вие наричате Деца Индиго. Ние общувахме непосредствено с тези, които имаха диагноза АDD и ADHD, аутизъм и други. Ние обучаваме как да се възпитава детето, основавайки се на Универсалните принципи /Програма за жизнени навици/ и постигнахме прекрасни резултати”. А ето какво пише основателя на тази система Раная Джонсън: „Техниките „Репид ай” и нашата Програма за жизнени навици помогнаха на много деца, а също и на хиляди специалисти, които се обърнаха към нас с молба да ги обучим на нашия метод, а техните пациенти- да бъдат създатели на своя собствен живот. Това е толкова вълнуващо- да наблюдаваш как множество алтернативни оздравителни системи вървят ръка за ръка с нашата медицинска система, за да се сформира еклектична холистична форма за оздравяване”. Техника за балансиране на електродвижещата сила/EDS/. Тази техника е сравнително нова и е популярна в метафизичните кръгове. Тя много прилича на техниката за „полагане на ръце”, но резултатите от нейното прилагане са толкова потресаващи, че по едно време даже НАСА се интересуваше от нея! Ако вие искате да научите повече за тази техника, за която е „ невъзможно да обясните, но която работи”, тогава четете по-нататък. Пеги и Стив Дарго разработиха тази техника и сега я разпространяват по целия свят и запознават с нея всички желаещи. Ето какво ние намерихме на техния сайт в Интернет: „Техника за балансиране EDS- това е енергийна система, създадена за работа с Универсалната калибровъчна решетка, която е анатомичен модел на енергията на човешкото тяло. Това е несложна систематична процедура, на която способен да се обучи всеки. Системата използва въздействие на човека на електромагнитното поле на друг човек. Тя интегрира духа и биоструктурата. Съществуват четири фази, всяка от които трябва да увеличава модела на електродвижещата сила, необходима за успешното създаване на вашата реалност в условията на новата енергия”. Дори и НАСА се интересува? Компанията, която се нарича „Соналистс” предложи безвъзмездно финансиране за изучаване на тази работа. В хода на експеримента ЕДС трябваше да се обезпечи подготовката на условия за проверка на въздействието на енергийното съзнание на електромагнитното поле на „подобрената работа на колектива” и „укрепване на човешкото здраве”, или, с други думи, стимулиране на колективното самосъзнание с помощта на интегриране на духа и биоструктурата! Нашия съвет? Движете се напред и по-често насочвайте очите си към небето, а после си направете труда да погледнете вашите Индиго, макар че те принадлежат на небесата. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|