Деца Индиго Лий Каръл, Джен Тоубер
Глава първа Кои са ДЕцата ИНДИГО?
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ
| Глава първа
Кои са ДЕцата ИНДИГО? Кои са Децата Индиго? И защо ние ги наричаме така? За начало ще определим: Дете Индиго- това е такова дете, което притежава необичайни психологични характеристики и модели на поведение. Това предполага, че хората, взаимодействащи с такива деца (особено родители), за да постигнат успех, трябва да променят своя подход към тях, методите на възпитание и начина на лечение. Игнорирането на новите модели на поведение на децата може да доведе до психическа неустойчивост и разстройство на мисленето в току що встъпващото в живота безценно младо създание. Задачата на настоящата глава е да определи термина, класификацията и научното описание на характеристиките на Деца Индиго. Съществуват няколко типа Деца Индиго и по-нататък в тази глава ще ги опишем по-детайлно. А сега бихме искали да ви запознаем с най-общите поведенчески модели, характерни за такива деца. Познати ли са ви някои от най-разпространените качества на Деца Индиго от приложения списък? Те идват в този свят с усещане за своята царственост (и често се държат по този начин). Те чувстват, че са „заслужили да бъдат тук” и са много учудени, когато другите не винаги споделят тяхното мнение. Те не се съмняват в своята значимост. Нерядко те съобщават на родителите си „кои са те”. Те нямат абсолютни авторитети, не смятат за нужно да обясняват своите постъпки и признават само свободата на избора. Те изобщо не правят някои неща, като например, за тях е непоносимо да чакат на опашка. Те се изгубват, когато се докосват до консервативни системи, където вместо проява на творческите мисли, строго се съблюдават традициите. Те често виждат по-рационален начин да направят нещо в къщи или в училище, въпреки че окръжаващите възприемат това като „нарушаване на правилата” и тяхното нежелание да се приспособят към съществуващата система. Те са некомуникативни, ако не се намират в компания на себеподобни. Ако редом до тях няма никой, притежаващ подобен манталитет, те често се затварят в себе си, чувствайки, че никой в този свят не ги разбира. Затова установяването на социална връзка в периода на обучение за тях представлява немалка сложност. Те никак не се отзовават по отношение на обвинения за нарушаване на дисциплината (към заявления от типа на „почакай, ще дойде баща ти и ще разбере какво си сътворил, тогава ще видиш....” те остават глухи) Те не се притесняват да ви кажат от какво изпитват нужда. По-долу ние ще разгледаме някои от техните качества по-подробно. По време на цялата история на психологията се създаваха системи, групиращи хората съгласно техните поведенчески модели (патерни). Нас ни причисляват към тази или онази група, в зависимост от маниера на поведение. Подобна квалификация отразява да се идентифицират и корелират действията на хората по множество различни начини- несъмнено, търсенето на някаква формула, която да позволява ясно да се постави всеки на определеното му място, помага на тези, които се занимават с изучаването на човешкия разум. Някои от тези системи имат доста древен произход, други- се появиха съвсем наскоро. Докторът на медицинските науки , психотерапевта Ричард Сигъл е не толкова практикуващ лекар, но също се занимава с изучаването на различните системи за квалифициране на хората. Системата за квалификация на хората на доктор Ричард Сигъл, доктор на медицинските науки. Цялата история на западната цивилизация ни убеждава, че хората имат ярко изразена потребност да използват, определят и съдят. Още от времената, когато откривахме новите земи и се запознахме с други народи, населяващи планетата Земя, нашата първа мисъл беше: кои от тях приличат на нас, а кои не и каква полза от това можем да извлечем? Тези, които не приличаха на нас от гледна точка на цвета на кожата, вероизповеданието, културата или езика, по време на цялата наша история нерядко са квалифицирани като стоящи на по-ниска степен на развитие. Ние се опитахме да разделим хората на категории в зависимост от формата на черепа, цвета на кожата, коефициента на интелигентност (IQ) и т.н. Антропологията и физиологията изгубиха години за изследване и оценка на това как ние мислим, чувстваме и действаме. Ето само няколко примера на различни системи за квалификация: Тестове за интелекта (училище Векслера WAIC и училище Бине-Стенфорда) Тестове за индивидуалност (MMPI, MCMI, тип А и тип В) Тестове за личност (тестове Роршаха, ТАТ и SCT) Тестове за памет (WMS и тест Бендер) Специфични психологични фактори, които са положени в основата за квалификация на поведенческите модели на хората: структура семейство и обичаи; Култура; мечти; собствена психология; връзки и привързаности; митове; Религия; съзнателна и безсъзнателна мотивация и мисли. Признати теоритици на психиатрията: Фройд, Юнг, Адлер, Берн, Фром, Кернеберг, Клайн, Маслоу, Перле, Райх, Роджерс, Скинер, Саливан и др. са използвали различни системи за личностна квалификация. Махатма Ганди казваше: „Нашата способност да постигнем единство при съществуващото разнообразие ще бъде прекрасно изпитание за нашата цивилизация”. В края на второто хилядолетие е ознаменувано с развитието на по-високо съзнание, любов и толерантност към тези хора- това, което бихме могли да научим преди много векове от културата на аборигените, ако не ги смятахме за недоразвити. В допълнение към традиционните, съществуват и метафизични системи за класификация, които се опитват да обединят хората в групи, например, на основа на характеристиката, свързана с времето на раждане /астрология/, нивото на тяхната жизнена енергия или почитането на различни тотемни животни /китайски и индийски корени/. Каквото и да мислите за астрологията или други на пръв поглед ненаучни системи, те бяха признати в качеството на древни науки и съществуват като институция, упоменавайки за тях в много древни текстове. Всички тези системи, древни и съвременни, съществуват, за да помогнат на хората по-добре да разбират себе си. През 1982 година Нанси Ен Теп2 написа книга под названието „Как цветовете помагат да разбереш твоя живот по-добре”. Това е първото известно издание, в което се определят модели на поведение на „новите деца”. Нанси квалифицира определени типове човешко поведение по цветовете на спектъра на слънчевата светлина и ръководейки се от интуицията, създава поразително точна и нагледна система. Метафизична по своята същност, книгата е много занимателна , много е забавно да видиш някои свои черти в тази система и е удивително точна. За тези, които мислят, че класификацията на хората по цветови групи изглежда странно и е интересна само за тези, които се увличат по метафизиката, ние можем да предложим книгата на доктора по философия Хартман Тейлър, издадена през 1998 година под заглавието „Цветовия код: още един начин да видите себе си, своите отношения и своя живот”. Тази книга не е свързана с проблемите на Деца Индиго. Ние споменаваме за нея тук само за да ви покажем, че връзката на цветовете с човешкия характер не е измислица. Книгата на Тейлър разказва за средновековната и хипократова система за разделяне на хората по типа на темперамента- сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен- и за това- какъв цвят им съответства: червен, син, бял и жълт. Както вече споменахме, класификацията на Нанси Теп е интуитивна, но много точна и основана на практични наблюдения. Една от групите, както вече сигурно се досетихте, е цвета индиго. Този цвят присъствал при децата от новия тип. Забележете, че за това е споменато още през 1982 година, преди седемнадесет години! Джен проведе разследване и намери Нанси. Тя усещаше, че за тази книга трябва да поговори лично с Нанси и да й зададе няколко въпроса по отношение на това, което Нанси подразбира, говорейки за цвета индиго като приложение към човешкия живот. Ние двамата решихме да започнем разговор за феномена Индиго, за да предоставим думата на Нанси, тъй като именно тя се явява първооткривател на това явление. Откъс от разговора на Нанси и Джен ще се появят на страниците на тази книга по-нататък неведнъж /там, където е потребно за обсъждания предмет/. Запознайте се: феномен „Индиго”- Нанси Ен Теп в интервю на Джен Тоубер. Нанси, вие бяхте първия човек, който откри и описа в своята книга „Как цветовете помагат да разбереш твоя живот по-добре” феномена Индиго. Какво е според вас, Дете Индиго и защо наричаме такива деца Индиго? Аз ги наричам Индиго, защото „виждам” техния цвят. Какво означава това? Това е цвета на техния живот. Аз гледам на хората през призмата на техните цветове на живота, за да разбера по-добре каква е тяхната мисия тук, на земния план, какъв урок са дошли да научат в този живот, каква е тяхната жизнена програма. В началото на 80-те години аз почувствах, че се е появила насъщна необходимост да добавя в моята система още два цвята, така както други два изчезнаха. Съвършено изчезна цвета на фуксията (червено), а пурпурното изрядно се „поизноси”. Затова аз помислих, че тези два жизнени цвята трябва да бъдат заменени. Аз бях удивена, когато забелязах един човек с цвят фуксия в Палм Сприйнгс, защото този цвят е „излязъл от употреба” в началото на века. Аз говорех на всички, че за смяна на изчезващите, трябва да се появят да нови цвята, но какви ще бъдат аз не знаех. Когато се опитах да ги определя, аз „виждах” индиго. Занимавайки се с изследвания в Правителствения университет в Сан Диего, аз исках да създам всестранна психологична школа, която да може да противостои на академичния критицизъм. През това време с мен си сътрудничеше психотерапевта , доктор Мак-Грегър. Опитвам се да си спомня името на още един доктор, но не мога. Той работеше в детската болница. Неговата жена роди бебе. Бебето се появи на света със силни сърдечни шумове. Бащата ме помоли да „погледна” момченцето. И ето тогава аз забелязах, че детето има нов цвят, който не беше в моята система. Младенеца умря след две седмици и аз нямах възможност да го наблюдавам по-нататък. Но това беше първия случай в моята практика, който нагледно ми показа, че децата са се променили. Именно тогава аз започнах внимателно да ги наблюдавам. Аз прекратих да преподавам в Сан Диего през 1975 година, затова знам, че това се случи малко по-рано. Аз не придавах на това голямо значение до 1980 година, когато започнах да пиша своята книга. За това трябваха две години и през 1982 година излезе първото издание, а през 1986 година- второто. Така че аз забелязах това явление някъде в началото на 70-те. По-късно дадох определение на това явление и започнах да го изучавам с конкретни примери. През това време при нас бяха няколко деца във възрастта между 5-7 години, които аз наблюдавах. Главното, което забелязах: те имаха съвършено друга жизнена програма от нашата – те просто още я нямат. Още в течение на осем години те няма да я имат. Във възрастта на 26-27 години очакваме да видим по-голяма промяна в тях. Тяхната промяна се състои в това- целта на живота им да стане по-ясна. Тези от тях, които са по-големи, ще бъдат напълно уверени в това, което правят, а тези, които са по-малки ще разберат накрая и те какво се канят да правят в този живот. Звучи така, че това което трябва да се случи, отчасти зависи от нас. Този въпрос се намира още в стадий на изследване. Именно затова аз все отлагах и отлагах края на книгата за феномена Деца Индиго. Радвам се, че вие се заехте с този проблем. Струва ми се, че това явление представлява огромен интерес и се нуждае от незабавно изследване? Съвършено вярно. Това е така, защото хората не разбират Индиго. Индиго- това са компютъризираните деца, а това означава, че във своите постъпки те се ръководят повече от главата, отколкото от сърцето. Аз мисля, че тези деца идват с някакъв набор от правила за ментална визуализация. Те знаят, че ако могат нещо да маркират, то ще им принадлежи. Това са технологично ориентирани деца, които ме навеждат на мисълта, че развитието на технологията в близките десет години ще достигне такова ниво, за което не сме можели да си мечтаем. На възраст 4-5 години тези деца разбират от компютри така, както не могат възрастните на 65 години. Аз съм уверена, че тези деца отварят врата в друг свят- свят, в който ние ще достигнем това състояние, когато няма да е нужно да се трудим с ръце, а само с глава. В това се състои тяхната цел. Аз съм съгласна с вас. В съвременните условия за Децата Индиго е трудно да живеят. Съществуващата система на възпитание е толкова неприемлива за тях, че в отделни случаи тези деца са способни на убийство. Аз смятам, че в някои случаи съществуващата система на възпитание толкова ги блокира, че понякога тези деца могат да убият. Сега аз винаги вярвам в парадокси. В живота трябва да има място както за положителното, така и за отрицателното, за да имаме възможност за избор. Без свобода на избора не може да има прогрес. Ако ние бяхме просто роботи, подчиняващи се на определени правила, то у нас нямаше да има свободна воля- нямаше да има свобода на избора- нямаше да има нищо. Нека аз да деградирам, но нека правя това в съответствие със своя избор, ръководейки се от определени причини. В последно време аз често говоря на студентите си, че ако ние в действителност вярваме в своето начало, ако вярваме в Библията, където е казано:”Земята беше безводна и пуста и тъмнина над бездната”. Тоест тъмнината винаги е БИЛА. И каза Господ:”Да бъде Светлина!” Той създал Добро- Той създал Светлина. Той не е създавал Тъмнина- тя винаги е била там. И после целия Неговия творчески процес е бил само отделен. Той отделил нощта от деня, светлината от тъмнината, земята от небесата, земната твърд от въздуха, сушата от водата. Той отделил мъжа от жената и създал мъжки и женски род. Разделение с цел избор- това е закон на творчеството; без свобода на избора ние не можем да се развиваме. Както ми се струва, при нас винаги е имало крайности, особено в това измерение. При нас винаги са съществували два полюса: от една страна височайшите светии, от друга- заклетите злодеи. Повечето от нас се намират някъде по средата, стремейки се да станат светии, но при това вършейки и грешки. Сега аз виждам, че полюсите все повече се интегрират. Най-святите от светиите са средни хора. Най-подлите негодници от всички негодници също са средни хора. И по този начин този баланс достига до по-тънките нива. Всички деца, които убиват съученици или родители , които аз наблюдавах, бяха от средите на Индиго. От всичките Индиго, които съм виждала в своя живот, само един беше хуманист; Останалите бяха концептуалисти. Това е много важно наблюдение, че всички деца, убиващи други деца са от групата на Индиго. Доколкото аз мога да разбера от вашите думи , те чувстват, че имат особена мисия и когато на техния път застане препятствие, когато ги блокират, нищо не им остава, освен да премахнат това, което по тяхно мнение им пречи? За тях това е - формата на преживяване. Когато ние с вас бяхме деца, в нашата глава също идваха разни ужасни мисли. Но тогава ние искахме да избягаме от това. Беше ни страшно. А те от нищо не се боят. Те нямат страх, защото знаят кои са. Те вярват в себе си. Добре, нека да разгледаме други въпроси. Кога, според вас, бяха забелязани първите Деца Индиго и какво е процентното съотношение на Децата Индиго към общото число на новородените в сегашно време? Според мен, 90% от децата, по-малки от 10 години, са от групата „Индиго”. Аз не мога да ви кажа кога точно са се появили, но почти точно зная, кога аз започнах да се занимавам с тях. Моята книга „Осъзнаване на живота чрез цвета” беше публикувана през 1986, съответно изследванията ми са започнали малко по-рано. Аз помня, че се заех с този проблем през 1982 година. Бях го забелязала малко преди това, но не му бях дала определение. Бяха ми необходими няколко години до 1985 , за да се убедя, че този феномен няма да изчезне сам по себе си. Всички ли Деца Индиго са еднакви? Или съществуват няколко различни типа? Ако да, моля ви да ги охарактеризирате? Съществуват четири типа Деца Индиго, всеки от които има своя жизнена програма: 1.ХУМАНИСТИ: Те служат на масите и възнамеряват да работят с хората: това са бъдещите лекари, юристи, учители, моряци, бизнесмени и политици. Те са хиперактивни, комуникативни и способни да разговарят с когото им е угодно , както им е угодно дълго с много дружески маниер. Те имат твърди убеждения. Физически те са тромави и тъй като са хиперактивни, то понякога могат „да се блъснат в стената”, забравяйки да „включат спирачката”. В детството си те не могат да разберат как може да се играе само с една играчка. Те изваждат от чекмеджето абсолютно всичко, което е там, а после може да поиграят, а може и въобще да не се докоснат до нищо. Ако вие кажете на такова дете да подреди стаята си, то ще ви се наложи нееднокракно да му напомняте за това, защото обикновено то е разсеяно. То, разбира се ще приеме да я подреди, но щом пред очите му попадне някоя книжка- то сяда и започва да я чете и забравя за всичко на света. 2.КОНЦЕПТУАЛИСТИ: Този тип Индиго е потопен в своите проекти много повече от всичко останало. Това са бъдещите инженери, архитекти, дизайнери, астронавти, пилоти и военни. Те не са мудни и обикновено са добре сложени. Те искат да управляват и често обекта на тяхното управление е собствената им майка, ако те са момчета. А ако са момичета, то под управлението им се оказва бащата. Ако те загубят родителите си, това създава огромен проблем в техния живот. Този тип Индиго има склонност към пагубни навици, особено към наркотици в подрастващата възраст. Родителите трябва да наблюдават тяхното поведение внимателно и когато те започнат да скриват неща или да говорят нещо от рода:”Не влизай в моята стая” няма да е лошо да разберете какво крият. 3.ХУДОЖНИЦИ: Тези деца са прекалено много чувствителни, отколкото другите категории Индиго. Обикновено те имат леко телосложение , макар и не винаги. Те са потопени в различен род изкуство. Те са склонни към творчество, това са бъдещите учители и художници. Те не биха се обърнали към каквато и да е сфера от човешката дейност, защото винаги съхраняват творческия подход. Ако те се насочат към медицината, то от тях се получават нелоши хирурзи или научни сътрудници. Когато се насочат към изкуството, именно те стават невероятните актьори. Във възрастта 4-10 години те могат да се изпробват в половин дузина от творческите дейности, занимават се недълго с едно нещо и после го захвърлят. Затова аз винаги казвам на майките на бъдещите художници и музиканти ”Никога не купувайте инструмент - по-добре го вземете под наем!” Индиго-художника може да работи едновременно с пет или шест различни инструмента, а когато достигне в юношеска възраст, той избира един от тях и става майстор в избраната област. 4.ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ: Това е четвъртия тип Индиго. Те са по-крупни от другите Индиго. Когато станат на една или две години, вие вече нищо не можете да им кажете. Те ви отговарят:”Аз знам. Аз мога да направя това сам. Остави ме”. Това са тези хора, които носят новите философии и религии в света. Те могат да бъдат насилници и хулигани, защото са значително крупни и защото не умеят да се приспособяват като останалите три типа Индиго. По-нататък, в близките 20 години ще изчезнат всички цветове на физическия живот, освен червения. Ще останат само ментални цветове: златист, жълт и зелен, а също духовни: син и виолетов. Но и някои от тези цветове ще започнат да намаляват постепенно. Така, Индиго-хуманистите в сегашно време идват на мястото на „жълтите”. Индиго-концептуалистите постепенно стесняват „златистите” и „зелените”. Индиго-художниците заместват „сините” и отчасти „виолетовите”. Индиго-живущите във всички измерения заменят „виолетовите”. Така че, както се вижда, ние скоро ще имаме цвят индиго на всички нива. И при тях ще бъде ли развита интуицията? Ще ви разкажа нещо. Това се случи буквално тази сутрин. Една моя приятелка има четиригодишен внук. Тя отиде в Санта-Барбара да посети познати и взела със себе си дъщеря си и Захари, своя малък внук, да обядват. Майката на Захари постоянно се възхищава от неговите постиженията в училище, с възторг разказва как той плува и как неговия учител казал, че той много бързо „схваща” и прави великолепни преобръщания назад. И още - Захари изобщо не познава страха. Те отишли в чудесен ресторант и си поръчали за десерт голям шоколадов мус: момченцето го гледало с отворени очи. Сервитьорът тържествено поднесъл десерта, поставил го на средата на масата и раздал на всички лъжички. Очите на Захари се разширили от възторг, той се смеел, размахвал ръце, дръпнал десерта към себе си и започнал да яде. Така той си хапвал, докато накрая майка му не попитала: -Захари, ти знаеш ли какво е това да бъдеш безстрашен? Той оставил лъжицата, свил вежди, погледнал майка си и отговорил: -Да, аз знам. -Как мислиш, какво означава това? -Аз вярвам в себе си!-бил неговия отговор. И това на 4 години. Ето защо, по негово мнение, той не познава страха. Това, което е казал Захари е пределно ясно. Тези деца вярват в себе си. Ако вие се опитате да им кажете, че правят нещо грешно, а те самите са уверени, те ще си помислят, че вие просто не знаете за какво говорите. Затова предлагам на родителите ясно да теглят чертата на допустимото поведение на своите деца. Вместо забрана по-добре кажете на своето дете:”Обясни ми, защо искаш да направиш това? Как мислиш, какво ще се получи от това? Нека да си представим ситуацията. Как мислиш, какво ще се случи, ако ти постъпиш така?” Когато детето ви разкаже какво ще се случи по негово мнение, попитайте: „Добре, како ще направиш ти в този случай? И той ще ви каже. Вие трябва да се държите именно така с юношата Индиго, в противен случай те ще странят от общуване. Говорейки за юноша Индиго, каква възраст имате предвид? От минутата, когато те започнат да говорят, има смисъл да общувате с тях съвършено открито. Старайте се да разговаряте с тях за всичките си действия. А как е, когато те се намират в ранна детска възраст? Когато те са твърде малки, вие може да практикувате същия подход. Говорете с тях повече - за всички свои действия. Позволете им да чуват вашия говор. ”Нека да сменим пелената. Това трябва да го направим, за да не се раздразни твоята кожа. И тогава ти ще бъдеш доволен, аз също. Ти няма да плачеш, а аз няма да се безпокоя за теб. И всичко ще бъде добре, нали? Нека да сменим пелената”. Вие засегнахте важен въпрос: когато тези деца започнат да говорят, трябва да се отнасяте към тях като към възрастни. Вие не трябва да говорите от високо на такива деца. Те не уважават хората, чувстващи своето превъзходство само защото са възрастни, имат бели коси и бръчки по лицето. Имайки работа с Индиго вие трябва да заслужите тяхното уважение. Какво още бихте искали да съобщите на нашите читатели за феномена Индиго? Аз бих казала така: просто се вслушвайте в тях. Развивайте в себе си въздържание и не се опитвайте да въздействате на техните авторитарни методи. Дайте възможност на децата да говорят за своите желания. А после им обяснете защо не можете да ги удовлетворите. Главното, което се изисква от вас - е да слушате своите деца. Това е всичко. Индиго са много открити и сами ще разкажат за себе си. Значи трябва да живеем на принципа „тук и сега”? Съвършено вярна. Ако вие оскърбите Дете Индиго, те ще отидат в училище и ще се жалват на учителя, може даже да позвънят и в полицията или службата за спасение. Ако такива деца се почувстват оскърбени, те автоматично започват да се защитават понякога използвайки един авторитет срещу друг. С това те много ви огорчават. На мен ми харесва да нарека нас - Седемцветния Мост към тях, в бъдещето. Аз съм съгласна. Аз ги наричам мостът от трето измерение в четвърто. Трето измерение - то е нашето, тук ръководи разума. Четвърто измерение - това е област, където има по-съвършено битие. На Земята ние често говорим за любов, чест, мир, щастие, но рядко въплъщаваме това в живота си. В четвърто измерение ние започваме всичко това да го претворяваме в живота. А Децата Индиго са готови за това още сега. Ние току що започнахме да осъзнаваме, че войната - това е щета и опит да унизиш някого - това е само от начините за самоубийство. А Децата Индиго вече знаят това. На първия организиран от мен семинар се събраха и родители, и деца. Поканихме и няколко възпитатели, по един на всяка четворка от деца. След обяда ние оставихме децата в помещение, където родителите можеха да наблюдават тяхното общуване и да задават въпроси. Ние имахме стара електронна пишеща машина и я поставихме на пода по средата на стаята, а наоколо поставихме още няколко дрънкулки. Ние нямахме компютър, за да заменим електрическата машинка, но, както казах такива деца обичат техниката и веднага едно от децата се приближи към машинката, а всички останали прекратиха играта. Това беше забавен експеримент. По този начин, едно дете може да играе на машинката, а друго да седи и да наблюдава процеса. След известно време това дете, което играеше на машинката стана и си тръгна, друго се приближи към нея, а още едно седна до него да гледа. Така те през цялото време сменяха местата си, като че ли са на опашка, но опашка нямаше. Точно, защото такива деца не са способни да стоят на опашка. Правилно, и техните родители наблюдаваха това. Само едно дете, от една дузина деца, дойде и седна на коленете на майка си. Останалите не обръщаха никакво внимание на родителите си. През коя година беше това? Мисля, че беше през 1984 година. Тези деца...всичко, което им е нужно- е да ги уважават като деца и да се обръщат към тях като към човешки същества- не е важно дали е възрастен или дете. Аз бих искала да разкажа още една история за моя внук. Когато беше на осем години, моята дъщеря беше против да се дават на децата, в качеството на играчки-оръжия. На него не му позволяваха да има оръжие и да играе на война. Дъщеря ми определено не искаше той да има и електронни играчки. Когато внука ми беше на три години, аз веднъж стоях във ваната и навивах косата си. Имах две маши за коса, едната студена, а другата –гореща. И аз ползвах горещата, а той хвана студената и започна да щрака с нея. Аз взех своята и последвах примера му. После ние започнахме да бягаме из къщи и да щракаме с тях. На което моята дъщеря каза:”Мамо, не ти прилича да се занимаваш с такива неща”. „Той пръв започна!”- отговорих аз. Ние добре се забавлявахме тогава. Когато внука ми стана на осем години, той дойде при мен и ме попита:”А знаеш ли какво искам аз за Рождество? Аз казах:”Не, какво?”Той ми отговори:”Приставка Нинтендо”. Моята дъщеря каза ядосано:”Да, как смееш?” Аз се засмях и казах на себе си:”Знаеш ли, аз съм неговата баба и той помоли мен”. И тъй като се канех да напусна града, аз му купих „Нинтендо” и заминах. Върнах се след два месеца и дъщеря ми ми позвъни, за да ми каже:”Мамо, благодаря ти много, че купи на Колин Нинтендо”. „Е, да, разбира се, аз знам...” - отговорих аз. „Не, аз сериозно. Аз наистина искам да ти благодаря. Аз разбрах, че не мога да му отнема приставката и освен това трябва да я пазя, затова аз започнах да му „продавам” време за игри в „Нинтендо”. Аз му казах, че ако изпълнява навреме своите задължения, ще получава повече време за игри в „Нинтендо”. А той в същото време получаваше много забележки в училище за лошо поведение и аз му заявих:”Ако се държиш добре в училище, ще получиш десет минути. Когато повишиш своите оценки, ще получиш допълнително време. Ако си намалиш успеха, съответно ще играеш по-малко с приставката”. И така, той се връщаше от училище, изпълняваше своите задължения и питаше: „Какво още трябва да направя?” Дъщеря ми казвала:”Ти не можеш ли да направиш ето това?” А той питал:”А колко минути ще струва това? По този начин той си повишил успеха по математика – от двойка на петица. След две седмици позвънила учителката и попитала:”Какво се е случило с Колин? Той се промени до неузнаваемост”. И Лаура разказала какво се е случило. На което тя отговорила:”Слава богу, продължавайте в същия дух. Той сега е най-добрия ми ученик!” В училище, преди да се върне у дома, той отивал при учителката и я питал:”Мога ли нещо да Ви помогна?”Тя му давала едно или друго поръчение. Колин изпълнявал поръчението, а в къщи отивал при майка си и говорел колко минути игра в „Нинтендо” му се прибавя. Майка му съблюдавала договорките. И така той стана отличник. Много хора твърдят, че Интернет се отразява лошо на децата и даже е много опасен за тях. Но, ако родителите говореха повече със своите деца и бяха с тях по-откровени, обучавайки ги да правят най-добрия избор- децата никога не биха попаднали в този капан. Тези, които попадат, се нуждаят от повече внимание. Тези деца са много умни. Но те са такива, каквито сме и ние - понякога правим глупав избор по необходимост. Същото се случва и с тях, ако нещо им е нужно. Но ако им дадем възможност да вземат решения, те ще извършват много мъдри постъпки. В действителност те са великолепни деца. Реално ли е това? Възможно е, някои читатели да не се интересуват от мнението на хора, които „виждат някакви там цветове”. Затова по-нататък ние ще представим разсъжденията по темата Индиго на четири доктора на философските науки и един училищен преподавател. Съвпада ли класификацията на Нанси с наблюденията на професионалистите? Докторът по философия Барбара Диленджер отговаря на този въпрос утвърдително. Голяма част от своето време тя посвещава на консултации. Тя е специалист по психология и съсредоточава всичките си усилия в помощ на клиентите си, основана на осъзнаването на техните усещания, мотиви на поведение, причинно-следствени връзки в живота и житейски уроци. Тя наблюдава промените, случващи се с клиентите й и признава теорията за многообразието на типовете хора, тя знае, колко дълбоко тази типология е свързана с възможността да помогне на хората да осъзнаят кои са те в действителност. Тя също е наблюдавала Деца Индиго и жадува да сподели своята информация. Ние я приветстваме за приноса й в създаването на тази книга. За Децата Индиго. Барбара Дилинджер, доктор по философия. Както беше забелязала Нанси Теп в хода на своите наблюдения, съществуват четири различни типа Деца Индиго: хуманист, концептуалист, художник и много рядко срещания тип-„живеещи във всички измерения”. Всички те имат общи черти в своето поведение, но между тях съществуват и напълно определени различия. Тук ще представим три истории, илюстриращи поведението на Индиго: първата история на Индиго-художника, втората- на хуманиста и последната- на концептуалиста. Художник. Историята на една мисия Травис- Индиго-художник. Природата го е надарила с музикален талант. На четири години той изсвирил своя първи публичен концерт на мандолина. Когато станал на пет години, той организирал неголям ансамбъл от такива същите Индиго като него и на девет години след победа на национален конкурс те записали своя първи компакт-диск. На четиринадесет години неговия самостоятелен албум влязъл в десятката на най-добрите хитове. Всички песни в този албум са написани от него, аранжирани и изпълнявани. Музикалния критик от „Чикаго трибюн” го нарекъл Моцарт на мандолината. На един от неговите концерти станал следващия случай. Ние с моя мъж специално отидохме на този концерт, за да послушаме как Травис ще излезе пред трихилядна аудитория. И там аз чух разговора на две жени. Едната от тях говореше:”Мъжът ми настоя да дойда на концерта. Той смята, че това ще ми помогне да дойда на себе си.”. По-нататък в разговора аз разбрах, че тя е родила дете, което е починало след две седмици. От тогава тя продължавала да ходи с дрехи за бременни. Сърцето ми едва не се пръсна от състрадание. По това време Травис излезе на сцената. В числото на другите композиции той изпълни песента под наименованието „Бързай”, написана от него на девет години във връзка със смъртта на дядо му. Тази песен ми стана една от най-любимите. В нея се говори как ние, с Божия помощ, трябва да бързаме да живеем. Концертът завърши с бурни аплодисменти, а моя поглед попадна на жената, която видях преди концерта. Със сълзи на очите тя говореше на Травис:”Тази последна песен ми помогна и излекува моите рани. Благодаря ви. Аз толкова се радвам, че дойдох тук”. Травис й благодари и когато тя си отиде се обърна към своя китарист и произнесе на юношески жаргон:”Ето защо е всичко това”. Сърцето ми заби силно, напълвайки тялото ми с живот. Сега Травис все още свири и съчинява песни на своите вече „зрели” 17 години. Ето какво е това звездно Дете Индиго, изпълняващо своята мисия. Хуманист. Престъпление и наказание на Тод - Индиго-хуманист. Когато той веднъж пристигнал да навести баба си, се случил неприятен инцидент. На леглото в спалнята на баба му винаги седял един красив музикален клоун с порцеланово лице. Това била нейната любима играчка, подарък от мъжа й. Тъжното изражение на лицето на клоуна предизвиквало в Тод неприятни спомени, затова той намерил начин да му разбие главата на малки парченца. Направил го с такава сила, че бабата била потресена. Тогава Тод бил на 3-4 години и било безполезно да го обвиняват. Събирайки клоуна от пода и слагайки го на кушетката, тя събрала фрагменти от главата му и с разтреперан глас попитала:”Ти имаш ли любима играчка?- Полицейски фургон- отговорил Тод. -Може ли да дойда у вас и да разбия твоя полицейски фургон?- попитала бабата. -Не- възразил Тод и очите му се разширили от ужас. -Така, този дом принадлежи на твоя дядо и на мен и ние никога не чупим тук нещата нарочно- продължила бабата.- ние искаме нашия дом да е щастлив. Ако беше на моето място какво щеше да кажеш сега, Тод? -Навярно, на мен ми е нужно да поседя и да помисля. Независимо, че не било много късно, той се усамотил в другата стая, затворил вратата и известно време стоял там напълно сам. След няколко минути бабата влезнала при него и започнала беседа за гнева, страха и положителните емоции /разбира се на език, който е достъпен за тази възраст/. Какво виждаме в този пример- това е типично проявление на характера на Индиго-хуманиста, който не само обича хората и свободата, но е способен да осъзнае много неща, независимо от юношеската си възраст. Той сам се наказал с уединение. Това, според него била справедлива разплата за неговата постъпка. Концептуалист. За училището и за това, какво трябва да се промени в него. Тим-12 годишен. Той дойде в моя офис заедно със своята обезпокоена мама. Той не иска да ходи на училище, не вижда никакъв смисъл от многочасовото седене зад чина. Особено не понася уроците по английски. Аз мисля, че майката искаше да го застави да се върне на училище с моя помощ! Тим - типичен Индиго-концептуалист и изцяло е потопен в света на компютрите. Аз го попитах: -Защо не обичаш английския? -Учителката е глупава, тя иска да чета за Гек Фин- отговори той. Аз допускам, че той наистина е по-умен от някои учители, но между другото аз му обърнах внимание , че все пак може да научи нещо от нея. Казах, че английския е задължителен предмет в училище и съществуват много различни начини да го научи. После попитах Тим как смята да реши този проблем. Той незабавно ми даде отговор. Той ми разказа, че заедно с няколко приятели, които също не били във възторг от занятията, са започнали да се занимават с английски след училище. Гек Фин явно не ги е впечатлил. Вместо четене те използвали Интернет. Те бяха се заели да търсят човек, който може да остане с тях в училище след уроците и да ръководи групата. Аз му казах, че това е блестяща идея и препоръчах на майката да го поддържа в това начинание и да му помогне да намери такъв учител. Тим почувства, че най-после беше разбран и се отпусна. Наистина, това не реши всички проблеми на Тим в училище, но той смени своя интернетовски курс с английски. Той отново ходи на училище. Но неговата постъпка ознаменува началото на промяна в нашата твърда и негъвкава авторитарна училищна система, която не отговаря на нуждите на просветлените умове на Деца Индиго. А неговата майка стана активен защитник на реформите в сферата на образованието. Те по-умни ли са от нас? В хода на дискусията за Деца Индиго забелязахме такъв феномен: всички родители смятат, че нивото на развитие на тяхното дете е по-високо от средното. Материалът, който ще бъде представен на вашето внимание по-долу, ще потвърди това.Така че, мамо, ти съвсем не си луда! Просто разбирането на нормите трябва да се промени, за да съответства на новата парадигма на интелектуалното развитие на съвременните деца. Вие усещате, че нивото на вашето дете е по-високо от това, което вие притежавахте на вашата възраст. С настоящото време много „умни” деца се отнасят към трудните, макар че това тяхно качество трябва да се смята за голяма ценност. И във връзка с това възниква цял ред въпроси. Наистина ли децата са по-умни от своите родители на същата възраст? Наистина ли пристигат много съвременни деца в този свят /независимо дали са Индиго или не/, действително притежаващи ново, по-високо ниво на интелигентност, мъдрост, или? Готови ли са нашите училища за обучение на толкова умни деца? Тревога предизвиква фактът, че в последно време вестниците постоянно тръбят за това, че децата не преминават задължителна подготовка в средното училище и предават тестове на ниво под средното. Сега вече е очевидно, че съвременните деца са твърде много развити ментално, отколкото децата от предното поколение. Училищата, действащи по старите програми на обучение, с голяма трудност могат да поддържат необходимото ниво на образование. По-долу ние ще приложим откъс от текста, напечатан на обложката на книгата „Растяща крива: дългосрочен ръст на коефициента на интелекта и свързаните с него параметри”, издадена от Американската асоциация по психология през 1998 година. Отвсякъде се чуват стенания по повод на това, че способностите на децата за обучение рязко намаляват и че училищата не са в състояние да ги подготвят за преодоляване на житейските трудности. Въпреки това, психометристите забелязват интересна тенденция, която опровергава тези упадъчни настроения: през последните 50 години коефициента на интелекта (IQ) по удивителен начин нараства и при това разликата в показателите за белите и цветните ученици значително е съкратена. Тази тенденция, наречена „ефектът на Флин” в чест на Джеймс Флин, изследователя на социалните феномени, който първи документално я потвърди, е тема на тази книга... Може ли да се сравнят показателите на IQ на две различни поколения? Какви фактори на окръжаващата среда оказват силно влияние на показателите на IQ? Какъв аспект на интелекта подлежи на измерване в хода на психометричното тестване? Водещите специалисти в областта на храненето, психометрията, социологията, а също на когнитивната, социалната и развиващата се психология обсъждат източниците на ефекта на Флин заедно с хипотезата за регрес на последващото поколение, станало популярно, благодарение на Чарлз Мюре и неговия труд „Звънчева крива”. Тази книга ние настоятелно препоръчваме на тези, които се интересуват от последните разработки в областта на изследване и измерване на умствените способности. Нека да обсъдим характеристиката на IQ и понятието „интелект” непосредствено в рамките на нашата тема, посветена на Децата Индиго. Представяме ви още един участник в тази книга, доктора по философия Дорийн Върчу. Тя придоби известност в САЩ като автор на бестселърите „Пътя на работника” и „Божествено напътствие”. Нейното име нееднократно се споменава в страниците на няколко списания във връзка с нейната философия, а нейните задълбочени изследвания обединяват в себе си научни факти с метафизични идеи, които никога преди не са получавали експериментално потвърждение. Нейните разработки ще се споменат и в глави 2, 3 и 4. „Трудни” или надарени? Дорийн Върчу, доктор по философия. Ние знаем, че Децата Индиго се раждат надарени от Бога. Много от тях, съгласно природата на своята философия размишляват за смисъла на живота и за пътищата за спасение на нашата планета. Те са родени изследователи, изобретатели и художници. Въпреки това, нашето закостеняло общество, привикнало към традиционния енергообмен, задушава талантите на Децата Индиго. По данни на Националния фонд за подпомагане на творчески надарени деца- организации с нестопанска цел, нерелигиозни организации, предназначени за откриване на такива деца и оказване на всякакво съдействие- много надарени деца погрешно се смятат за „непригодни за обучение”. Съгласно изявленията на ръководителите на този фонд, „съществуващата образователна система разрушава талантите на децата. На много надарени деца е била поставена погрешна диагноза - ADHD. И много родители са съвършено далече от мисълта, че техните чада- са потенциално надарени хора”. Изброените по-долу качества ще ви помогнат да определите дали вашето дете е надарено. Притежава повишена чувствителност. Притежава прекомерна енергия. Бързо му омръзва всяко нещо- изглежда, че той е способен да концентрира своето внимание само за много кратко време. Необходимо му е общуване с емоционално-устойчиви и възрастни хора. Бунтува се срещу авторитети, ако те не проявяват уважение към него. Предпочита самостоятелно да избира начина си на обучение, особено това се отнася за четене и математика. Може бързо да изгуби емоционално равновесие, така както е преизпълнен с велики идеи, но не разполага с ресурси и хора, които могат да подпомогнат за прилагането на тези идеи. Придобива знания по емпиричен начин, отказвайки се от зубрене и пасивно обучение. Не е в състояние да стои на едно място спокойно, ако не е увлечен от работата си, представляваща за него личен интерес. Много състрадателен; има множество страхове, такива, като страх от смъртта или загуба на близък човек. Ако неуспехът го застигне в неговата ранна възраст, може да напусне училище, така както и в процеса на неприемливо за него обучение, развива постоянна съпротива към такова учение. Всички тези качества са присъщи на Детето Индиго. Данните на тази организация съвпадат с нашите открития, заключаващи се в това, че надарените деца могат да се изолират, когато се чувстват в опасност или изпитват отчуждение и да пожертват своите способности за творчество, само за да „бъдат като всички”. Много от децата, които ние тествахме, показаха високо ниво на IQ, но също и това, че техните способности са „блокирани”. Докторът по философия Кети Мак-Клоски е една от нашите научни консултанти по проблемите на Деца Индиго. Тя предпочита да получава доказателства по пътя на опита и ние високо ценим предоставения от нея фактически материал като неин принос в създаването на тази книга. Надарените деца. Кети Мак-Клоски, доктор по философия. През последната година аз проведох формално психологично тестване на три деца в Центъра за умствено здраве, които безспорно са Деца Индиго. И трите дойдоха при нас по препоръка на детски психолог, който бил озадачен от разказите на родителите и учителите за неадекватно поведение и липса на внимание при тези деца. В кабинета на психолога децата не проявили нито едно от тези симптоми, макар че възрастните упорито настоявали, че те са „неуправляеми” както у дома, така и в училище, и навсякъде. Психологът, която ще нарека Аманда, използва прекрасен стил на общуване със своите млади клиенти от позицията на любовта и уважението; тя не повярвала в обективността на изказаните претенции, тъй като тези претенции не съответствали на нейното собствено впечатление след общуването си с децата и настоявала за провеждане на тестуване. Първото дете, за което тук става дума, била четиринадесет годишна бяла девойка. Тя без разрешение /и без свидетелство за управление/ седнала зад волана на автомобила, принадлежащ на нейните родители, за да погледа рафтовете на местния смесен магазин. Тя останала в училище за втора година , поради лоша успеваемост и била там като бездомник, защото много бързо се развивала физически, а да се общува с нея било невъзможно, поради нейните саркастични коментари по всякакъв повод. Тя също никога не позволявала на родителите си да победят в спора. Нейните родители казаха, че са на границата на отчаянието! В хода на тестуването IQ на тази девойка, са отчетени 129 от гледна точка на вербалните способности и 112 от гледна точка на способностите за визуално-пространствено възприятие. Да поясним, че IQ по-ниско от 69 означава слабоумие, 70-79- състояние, граничещо със слабоумие, 80-89-способности под средното ниво, 90-109- средни способности, 110-119-ниво, по-високо от средното, 120-129- високо ниво и повече от 130- много високо ниво на интелект. Тя премина теста по училищната програма на високо ниво, а нейните най-ниски показатели бяха „средни” за нейната възраст и класа! С други думи, тя нямаше „слаби” зони. В действителност нейните показатели бяха по-високи, отколкото другите деца на нейната възраст по отношение на нейните познавателни способности или нейните базови училищни знания. И затова са я оставили да повтаря годината! Какъв е проблема? Тази девойка неуспешно са я държали на риталин и сайлерте, които са двете основни лекарства за деца със синдром за дифицит на вниманието ADHD. Нейните родители казваха, че тя „винаги се е държала така” и че какво ли не са пробвали, но нищо не помогнало. При общуването с нея стана ясно, че тя взаимодейства на много мъдро за възрастта си ниво- за това говореха лицето и очите й. Оказва се, че тя е „мъдра древна душа”, изразено с нейния собствен език. Целият проблем е в това, че никой, освен нея, не признавал това! Аманда, нейния нов лекар и аз /с помощта на тестуването и в хода на клиничното обследване/ разгледахме всичко много внимателно. Тази девойка, благодарение на своевременното вмешателство на своите родители започна да посещава специализирано училище с индивидуално обучение. Това не беше никак лесно! Нейните родители бяха принудени да поискат материална помощ, за да я запишат в това много скъпо, но високоефективно училище. Така или иначе, тя попадна там и там се учеше прекрасно. За нейно щастие, родителите й проявиха откритост и сериозно отношение към нейния проблем. Сега те се отнасят към своето дете, като към особено и надарено дете, каквото е в действителност. Второто дете, за което ще стане дума, това е деветгодишния американец с африкански произход. Преди две години той е взет за възпитание от двама афроамериканци, пристигнали тук неодавна, от друг град. Двамата родители разказваха, че техния син е хиперактивен, така че една минута не може да седи на едно място, учителите се оплаквали за неговото безобразно поведение/той подсказвал на уроците, пречел на другите ученици, ставал от мястото си без разрешение и т.н./. Неговите родители се страхували, че при него се развива някакво физическо нарушение, тъй като той се е родил в семейство на наркомани. Те се вълнуваха дали ще му окажат влияние последсвията от нестабилната обстановка в дома и в детската градина, когато той бил още съвсем малък и в същото време го местели от една детска градина в друга. Учителите препоръчвали да му дават успокоителни лекарства, но преди да преминат на такова силнодействащо средство, неговите приемни родители искали да се уверят, че това наистина е необходимо. Момчето издържа теста на ниво по-високо от средното , както по отношение на неговите вербални способности, така и по поведенческите характеристики /съответно 116 и 110/, но с по-ниско ниво на надареност и затова ние му назначихме да премине два спомагателни теста, които изведоха неговите показатели на много високо ниво: това са- знание за социалните правила и норми, а също способност за абстрактно мислене. Тестът за знание по основната програма на училищата нагледно показа, че той се справя на високо ниво по всички предмети и се предполага, че е „свръхуспяващ”. На мен ми се струва, че тестът за знание по училищните програми е по-точен при измерването на неговите реални способности, отколкото теста IQ. Понякога това се наблюдава, ако истински надарените деца в ранното си детство се оказват в нестабилна или пагубна среда- именно това се е случило с това дете. Много, много е вероятно, тези два спомагателни теста да са по-показателни по отношение на неговия сегашен потенциал и способности. Във всеки случай, още веднъж подчертавам, че той се смяташе за дете със синдром ADHD, когато в действителност неговите способности бяха по-високи от средните. А също подчертавам, че истинския проблем се състои в това, че никой в училище не е признавал това! Както и в случая с първото дете, беше очевидно, че той контактува с хора на много високо интелектуално ниво, на нивото на възрастен, и лицето, и очите го показваха. Той също се оказа „мъдра древна душа”. Обаче какво бихме могли да направим по отношение на неговата активност? Неговите родители вече създадоха много точна система на взаимоотношения в дома, в създаването на която взема участие и детето. Основен неин принцип бил подробно разглеждане на правилата на поведение и очакваните резултати от всяка постъпка. Що се отнася до неговата физическа енергия, то те му предоставиха много възможности да се разтовари и да „изпусне пара”, помагайки му да проиграва различни ситуации /например, да изразява своите емоции с помощта на физически действия, гръмко изричайки някакви фрази, да скача и да стои на един крак, да играе и т.н./ Те се съгласиха да дадат тези „уроци” на неговите учители. Ние изгубихме много време, опитвайки се да намерим начин да запознаем учителите с тази полезна информация, за да не заемат отбранителна позиция. Третото и последно дете беше осемгодишно афро-американско момче, което изглеждаше много по-млад за годините си. Той живееше със своята майка, втори баща и природен брат. Това момче го доведе неговата майка, защото вече два пъти го докарвали с полицейската кола в къщи, когато се опитвал да избяга от училище. Той често говорел на своята майка, че иска да умре и скоро ще се самоубие. А когато го питали какво иска да прави, той само клател с глава и гледал в пода. Този осемгодишен младеж , както и неговия по-малък брат просто ме потресоха. Не ме напускаше впечатлението, че двете предишни истории с надарените Индиго са предназначени само да ме подготвят за срещата с тези деца, които седяха в моя кабинет. Осемгодишното момче ме гледаше в очите и ми казваше, че животът за него няма смисъл, ако майка му не го обича. Неговият по-малък брат също имаше недетско лице и очи и макар че още не можеше още да говори, той повдигна глава и ме погледна дълбоко в душата. С всичките свои маниери това дете сякаш ме умоляваше да не издавам неговите тайни. Във всеки случай, по думите на майката, по-големия син постоянно се грижел за по-малкия, при това да го молиш за това било съвсем излишно- той винаги знае какво е необходимо да се направи във всяка минута. И все пак тя твърдеше, че във всички други ситуации, извън грижите за брат си, той е „изчадие на ада”. Тя ни съобщи, че още от ранна възраст е хиперактивен: винаги се противопоставял, винаги се стремял да направи всичко по свой собствен начин и манипулирал хората, играейки си с техните чувства. Преди две години тя го завела при психотерапевт, но , когато неговото поведение се влошило още повече, тя прекратила визитите. Накрая, когато нищо не могло да го застави да се държи човешки, тя определено решила да го сложи на риталин. Жената каза също, че нейният по-голям син мисли, че никой не го обича. Но тя го обича много силно. По нейните думи, грижите за по-малкия син й отнема цялото време, а мъжът й съвсем не й помага в това. Освен това, през последните четири години те нееднократно са променяли местоживеенето и училището- всеки път, когато нейния мъж отивал на друга работа. На нея й се иска по-добре да се грижи за дома и децата си, но поради недостатък на средства й се наложило да работи. На нея й се искаше нейния мъж да взема повече участие във възпитанието на децата, още повече, че по-големия изгубил своя роден баща. Нито Аманда, нито аз бяхме готови за резултатите от тестването. Това осемгодишно момче издържа теста на най-високото ниво /над 130/ по всички параметри. Единствения тест, по който показа средно ниво , беше писмена работа по програмата на средното училище /всички останали тестове по училищната програма той премина на ниво по-високо от средното/. Неговото обучение в училище било прекъсвано от честите премествания, неговите преподаватели и майка му забелязали, че той не обръща никакво внимание на дома и на училището и затова никак не бива да го наричат примерен ученик или идеален син. Между другото, такива познавателни способности и показатели на знания по училищната програма като неговите, се срещат сред децата на неговата възраст един път на 10 000! Когато срещнах това дете за първи път, аз почувствах с какво си имат работа неговите родители и учители. Той хващаше и изучаваше всяка дреболия в моя офис, не изключвайки и чекмеджетата. Моите нееднократни молби да си седне на мястото бяха напълно игнорирани. Тогава аз се концентрирах...и се обърнах към него тихо, спокойно , като към възрастен. Аз му казах, че когато ми идва на гости и започва да пипа нещата ми без разрешение, това засяга моите чувства. Казах му, че чувствам, че той не ме обича и уважава. Попитах го дали му се е случвало някой някога да се е ровил в неговите неща без да попита и той ми каза, че два пъти се е оказвал в такава ситуация: един път у дома, а друг път в училище. После той се извини. Аз приех неговото извинение и ние си подадохме ръка един на друг като равни. По време на цялото си общуване с него, което продължи четири седмици, докато преминаваше тестването, той никога не демонстрира поведение, което може да се счита за завладяващо или неуместно. Той беше внимателен, вежлив и необикновено много се труди в хода на тестуването. Аманда се сблъска с аналогична ситуация и разреши проблема точно по този начин и със същите резултати. Ключовата дума за това момче беше уважение! И още веднъж подчертавам, никой не го признавал за този, който беше в действителност. Аманда и аз се опитваме да измислим как най-добре да поднесем нашите открития на неговите родители, тъй като не ни се искаше да ги обвиняваме за неговите проблеми и ние знаем също, че неговата майка изпитва немалко трудности. Но само те могат да променят окръжаващата го обстановка и да му помогнат да се научи да се справя с ежедневните лишения и очаквания. Обобщавайки всичко казано, ние можем да отделим два начина за идентификация на Индиго: 1.Ако детето Индиго е признато за „трудно” е необходимо внимателно тестване. Въпреки , че не всички Индиго ще преминат теста за надареност по всички параметри, повечето от тях, ако не и всички, поне по един параметър /или спомагателния тест IQ/, ще покажат високо ниво. Знанието по училищната програма често ще бъде в краен случай на средно ниво. 2.Ако на детето е поставена диагноза ADHD, има вероятност да е Индиго. Наблюдавайте го внимателно в диапазона на неговото разрушително поведение, което и подтиква останалите на мисълта за синдрома ADHD. Децата Индиго се смятат за хиперактивни нарушители на порядъка, които никога не слушат, тъй като старите начини на възпитание /такива като преки молби/ в този случай не действат. Работата с Децата Индиго е сродна с работата по самоусъвършенстване. Уроците, които те ни поднасят са съвършено очевидни. Аз чувствам дълбоко уважение към тези нови, преизпълнени с вътрешна сила деца! Аз много се радвам, че можах да помогна на Аманда, защото аз бях официален психолог, който работеше с тези деца и ми доставяше удоволствие да пускам в ход „цялата сила на своите знания”. На нас са ни нужни повече такива хора като Аманда, които признават, че в отношенията с Децата Индиго нещата не винаги стоят така, както изглеждат. Говорят учителите и авторите на тази книга. Повечето хора, с които се срещахме и които имат работа с деца- това са учителите, възпитателите, преподавателите. Тези мъже и жени са призвани да работят всеки ден с групи деца. Много от тях имат десетилетия педагогически опит. Те ни разказват колко интересни са промените, които се наблюдават в съвременните деца. Скъпи родители! Ние искаме да ви кажем: леда се разчупи! Много професионалисти, които работят с вашите деца, си дават сметка, че промените са на лице. „Кирпичената стена” на образователната система, от която е възможно да се боите, е само система, но не и хората, които работят там. За да запазят „честта” си, те не могат да ви кажат това, но веднага щом излезете от кабинета им, по лицата им прибягва сянка на досада. Те са слушали не един път това, което им говорите, но нямат методични указания за такъв случай и те нищо не могат да направят с това. В 2-ра глава ще ви разкажем по-подробно по какъв начин може да се развива процеса на обучение в домашни условия. А сега ви представяме учителката от Калифорния Дебора Хергел. Тя обучава Деца Индиго- заедно с това, тя преживява с тях всеки ден. Трябва да споменем, че нейното собствено дете е също Индиго. Деца Индиго. Дебора Хергел. Аз имам седемгодишен син Индиго. Аз работех като възпитателка във всички групи, които той посещаваше в яслата, детския дом и учителка в училището, където той се учеше и през цялото време наблюдавах как той контактува с децата от различни възрасти. Някои от тях също бяха Индиго. Това е много интересно! Индиго изразяват своите емоции съвършено различно от другите деца, защото имат високо ниво на самооценка и цялостност. Те могат да ви прочетат като отворена книга, бързо да забележат и незабавно да неутрализират всякакви скрити опити да ги манипулирате. И те правят това без вие да го осъзнавате! Те имат настройка по природа да преработват всичко самостоятелно и искат само малко напътствие при условие, че ръководството се осъществява уважително по отношение на тях и обезпечава реалната свобода на избора. Те идват в този свят със своите намерения и таланти, които отчетливо се проявяват от момента на раждането. Те могат да попиват знания като гъба, особено ако е в областта на техните интереси. Придобиването на жизнен опит им помага по-добре да се учат, защото те сами решават в коя област е необходимо да го събират, за да разрешат насъщните проблеми или да попълнят своите знания. Те реагират по най-добрия начин, ако вие се държите с тях като с уважавани възрастни. С помощта на своята интуиция те не само разпознават скритите намерения и мотиви на другите хора, но и с не по-малко майсторство умеят да превключат вниманието на техните автори към друго. Често използвания от тях метод на психологично „въздействие” довежда до факта, че тях ги смятат за нонкомформисти. Ако забележат, че във вашите опити да ги накарате да направят нещо има скрити мотиви, те упорито се съпротивляват и при това чувстват, че постъпват съвършено правилно. От тяхната гледна точка, ако вие не изпълнявате своята част от работата в поддържане на взаимоотношенията, те имат пълното право да ви предизвикат. Когато аз ги нарекох прекрасни ценни „бутони”, имах предвид, че те работят с нас, възрастните, за да ни помогнат да разберем как манипулираме своите партньори. Затова, ако вие постоянно се сблъсквате със съпротива от страна на Индиго, първата работа е да проверите себе си. Възможно е те да държат огледало пред вас или в своя непримирим маниер ви молят за помощ при установяване на нови граници, проява на техните скрити таланти и способности или в подема към ново ниво на развитие. Индиго имат вроден дар за целителство и активно го използват, понякога дори сами не подозират за това! Най-впечатлителното нещо, което аз наблюдавах, беше как те се събират в група около някое детенце, особено ако е болно или в лошо настроение- те просто сядат редом до него и го обгръщат с енергийното си поле. Най-често те се събират по двойки, но понякога са повече и сядат обикновено в триъгълник или кръг. Това те правят несъзнателно и някак неусетно. Когато всички свърши, те тръгват по своите задачи. Това беше удивително! Те правеха това, но не искаха да го обсъждат, в някои случаи даже не осъзнаваха какво правят или защо го правят! За тях това беше толкова естествено, че ако някой има нужда от тях, те просто се приближават и сядат за известно време около това дете, понякога даже не разговарят с него, а после стават и си тръгват. Още една интересна особеност на тяхното поведение е следното: в течение на една година Индиго преживяват периоди на привличане и отхвърляне- периоди, когато те много се нуждаят един от друг, а после- не се нуждаят. На мен не ми стана ясна причината за това, но ми се струва, че такива периоди са свързани с индивидуалните особености на личностното развитие. Тази близост и съпричастност, които те изпитват един към друг, никога не ги изгубват по време на периодите на отчуждение, но те не се свързват до момента, в който живота на всеки от тях не се подобри. А сега аз искам да ви разкажа една малка история за моя син Индиго. Малко предисловие. Моят мъж и неговите роднини- са американци от китайски произход, а моето семейство са немци и финландци. В семейството на моя мъж е прието да се прави голям залог на образованието, а неговите родни братя и сестри са възпитани в дух на устременост към успеха. Понякога това засягаше техните деца, когато започваха да изследват кой от тях е по-добър, по-умен и по-бърз. Ние с моя мъж по съвместно съгласие обикновено се дистанцирахме от участие в подобен род състезание, но това не пречеше, от време на време, това да избухва около нас. Преди всичко, вземете под внимание и факта, че при родителите на моя мъж от пет внука, нашия син беше единственото момче, тоест единствения наследник от мъжки род- и аз мисля, че вече имате ясна представа за „подводните течения” в нашето семейство. На Рождество ние гостувахме на роднините и моят син, който беше тогава на 4 години, демонстрираше своята играчка от серията „Звездни войни”, която е предназначена за шестгодишна възраст. Този ден той я получи като подарък от нас. Тя беше в грандиозни размери, отваряше се и вътре имаше всевъзможни малки отделения, които си приличаха, но бяха с различна форма. По това време този аспект на играта не го интересуваше много. Повече му харесваше да пуска ракети и да имитира техния полет, давайки воля на фантазията си. Един негов чичо го помоли да поиграе, извади всички врати и всички отделения, събра всичко в предната част и попита:”Можеш ли да ги подредиш отново?” Това беше съревнование, чийто изход беше ясен! Всички врати бяха с един цвят и съвсем малко се различаваха по форма и размери. И с какъв леден тон беше казано всичко това! Този чичо нямаше син, само дъщери и той възприемаше това болезнено и се опитваше в този момент да си „отмъсти” на моя син. Затова неговия ход не изненада никого, но.. това, което се случи в следващия момент... Аз вече исках да се намеся, но моя син се обърна и ме погледна право в очите с изражение, което никога няма да забравя. Той ме погледна, за да види какво смятам да предприема. И само след един миг , който му беше нужен да разбере моите намерения, които можеха да се охарактеризират като скок на „майка-лъвица” /Аз не позволявах така да се обръщат към моя син!/- той бързо ги парира. В погледа му се четеше:”Спокойно , мамо, аз ще се заема с това!” И аз почувствах поток от енергия, още щом той взе ситуацията в свои ръце. Всички замълчаха и замръзнаха по местата си, обърнати към него. Той спокойно каза на своя чичо:”Аз знам, че никога не съм правил това преди. Нека да помисля.” И после събра играчката бързо и акуратно! Когато всичко свърши, настроението на всички се промени. Той отново ме погледна , този път въпросително:”Добре ли е?” Аз само се усмихнах и казах: „Браво!” Всички разбраха подтекста, включително и чичото, който повече никога не правеше такива „шегички” нито с моя син, нито с някой друг в наше присъствие. Никакви коментари по този повод повече не последваха тази вечер. Ние разбрахме, че в тази ситуация всеки извлече необходимия урок за себе си. Индиго се раждат майстори- всички и всеки по отделно! И те очакват, че всеки от нас е способен да прави това, което те по природа правят. А ако ние не правим това, те продължават да „натискат бутона” дотогава, докато се научим. Затова, докато моя син събираше играчката, той преподаде на всеки присъстващ малък урок, включително и на себе си. За мен този урок може да се формулира така: Не му пречи; той може сам, независимо от своята възраст. Постой настрана и наблюдавай процеса. А процеса беше много интересен. Той бързо овладя ситуацията и си зададе въпроса: какъв жизнен урок трябва да усвои? Убеждавайки се в наличието на надежден тил, той събра цялата своя енергия, която му трябваше , за да изпълни задачата. После той бързо се отпусна, освободи енергията и се върна към своите неща. Аз съм виждала немалко подобни ситуации, когато той или друг Индиго решава свои проблеми по този начин. Те оценяват ситуацията, после избират действията, които да им дадат именно този опит, който искат да получат. При това на тях им е нужно задължително предварително да оценят своята степен на защита- някакъв вид тил да ги подкрепя. Ако обстановката е безопасна, той тутакси решава стоящата пред него задача. Надеждният тил е много важен, защото всички деца искат да се чувстват в безопасност, за да могат спокойно да изследват окръжаващия ги свят. За Индиго безопасността означава също „зелена светлина” в сферата на свободата на избора! Да дадеш на всяко дете простор за действие- това е най-доброто, което можем да направим за него или за себе си. Доктор по философия Робърт Джегард - лектор, ясновидец и лечител. В течение на много години той оглавяваше издателство „О.Х. Публикейшън” Робърт е автор на книгата „Изкуството на спора” и др. Неотдавна издаде още една книга „Техника за изцеление на ДНК”. Робърт чете лекции по целия свят и води семинари, на които обучава на техниките за изцеление на ДНК. Сигурно вече ви омръзна да слушате, че новите деца- това са солидни проблеми? Робърт интуитивно знаел, че неговото дете израства и имал достатъчно смелост да посрещне това предизвикателство. Каквото и да било, неговото Дете Индиго станало не проблем, а удоволствие! Ние с Джен решихме да бъдем последователни : в действителност Индиго са като топка, отскачаща от всяка стена, но понякога те стават най-голямата радост в семейството! И би било несправедливо, ако не отразим това в своята книга. Емисари от небесата. Робърт Джегард, доктор по философия. Да бъдеш баща на моята дъщеря, която е на седем и половина години, през цялото това време за мен беше истинско благословение, защото тя ми преподаде множество трудни, но дълбоки и мъдри уроци. Всеки такъв опит аз разглеждам като подарък от съдбата, като нейния пореден опит да „пробуди” моето съзнание. Неведнъж са ми говорили, че тя е едно от множеството Деца Индиго, изпратени от Провидението на тази планета. Като специалист и родител , аз мога да кажа направо, че Детето Индиго- това е реалност, нуждаеща се от особено отношение. Те се нуждаят от това - да бъдат разбрани. За любящия родител с меки възгледи и отворено сърце е очевидно, че тези деца са надарени с великия дар на паметта и пробудеността. Тези малчугани ни карат да се фокусираме на текущия момент и ни напомнят, че трябва повече да играем, да се смеем и да бъдем свободни. Те гледат в нашите очи, за да можем отново да видим себе си такова, каквито сме били в детството. Струва ми се, че те знаят какво се случва в нашия живот и настойчиво ни напомнят къде се намираме в духовния план. Щом родителската сила и обществения гняв престанат да ги потискат, те ще направят крачка напред и ще кажат своята дума. Всеки път, когато ние с жена ми не намираме общ език , моята дъщеря Самара Роуз ловко ни насочва към лицето на истинския проблем на нашето разногласие. Както и много други деца, родени в края на 80-те, Самара /което означава „от Бога”/ дойде на нашата планета с напълно определена цел, предавайки ден след , едно след друго, непонятни послания. Индиго дойдоха да служат на тази планета, на своите родители и приятели като емисари от Небесата, те са носители на дълбоката мъдрост, ако се вслушаме в тях. Какво означава термина Индиго лично за мен? Въз основа на моя личен опит мога да кажа, че Индиго - това е този човек, редом с който се живее леко. Вдигайки на крака вече три деца- сега те са вече съвсем възрастни- аз честно мога да кажа, че Самара- е съвършено различна и по умствения манталитет и по маниера на изразяване. Децата Индиго могат да бъдат непринудени и любящи. Много от тях притежават мъдрост, която прозира в техните възгледи. Те живеят изключително в днешния ден. Те се появяват, за да пребивават постоянно в състояние на щастие, те са – високодуховни същества и имат своята собствена жизнена програма. За мен Децата Индиго са посланици на Твореца, идващи от Небесата на Земята със сериозни намерения. Децата Индиго носят със себе си небесни послания, които все още са недостъпни за нашето разбиране. Внимателно се вгледайте в тези деца, вслушайте се в техните думи и ги погледнете задълбочено. Те ни помагат в търсенето на истината, смисъла на живота, мира. Погледнете в техните очи. Те са благословени, тези деца! Те съвършено точно знаят с каква цел са дошли тук в нашия свт. Не като родител, а като специалист аз съм дълбоко убеден в реалността на този феномен, твърдо излизам в негова защита и много високо ценя хората, разбиращи това. Тъй като аз съм издател, в моя дом често идват писатели, художници и обществени деятели. Всички те намираха тук храна и подслон , и така или иначе се оказваха в обществото на Самара. Те отиваха с нея в стаята й там играеха и водеха с нея дълги разговори. Когато те се спускаха надолу, изглеждаха умиротворени и радостни. Във всеки оставаше неуловима следа от общуването със Самара и впоследствие те винаги ме питаха за нея. Всеки път все по-ясен ми ставаше механизма на тяхното взаимодействие: когато Самара общува с възрастни, то излизаше наяве тяхното „вътрешно дете” и естественост, пазеща се дълбоко в душата на всеки. От друга страна, тя проявява известна несговорчивост с връстниците си и затова на нея прекалено й се възхищават или отхвърлят. На мен често ми се налага да й подсказвам как може да изрази себе си в по-дружелюбен маниер. Повечето Индиго виждат ангели и други същности от тънкия свят. От време на време те описват своите видения в детайли. Това не е игра на въображението, а реалност. Между тях, Децата Индиго свободно разказват за това, ако някой не ги обезкуражи. За щастие все повече хора се отварят за тях и се вслушват в това, което говорят. Нашите фантазии по отношение на такива деца постепенно отстъпват място на истински интерес и доверие. Индиго много се учудват на правилата на общуване между хората и на факта, че хората се разстройват, ако се наруши приетия порядък на нещата. Индиго се наслаждават спонтанно и много лесно се възбуждат без видими причини. Много хора изпитват затруднения, общувайки с такива деца, когато подхождат към тях със стари мерки, правила и закореняли стереотипи, които тези деца не споделят. Когато вие бяхте дете, често ви се налагаше да чувате този неетичен въпрос:”Какъв искаш да станеш като пораснеш?” Вие моментално се пренасяхте в бъдещето, опитвайки се да си представите себе си, каква ще бъде вашата професия или вид занятие. Но не сте ли изтеглили този въпрос от настоящето, от „тук и сега”? Питат:” Какъв искаш да станеш?”- означава нарушение, разрив, грубо вмешателство в самия процес на битието, в присъствието тук и сега. Децата вече имат това, което искат да бъдат; те- това е същността на тях самите. Нека да ги оставим в покой, за да могат да бъдат именно тези, които са. Проблемите, с които се сблъскват Децата Индиго. Аз изследвах всичко, което е свързано с Деца Индиго, но тук ще приведа само три проблема, с които те се сблъскват и които наблюдавах като специалист и като родител. Те се нуждаят от повече внимание и чувстват, че живота е много скъп, за да го разпиляват напразно. Те искат живота да бъде наситен с повече събития и често форсират ситуацията, за да видят резултатите от своите постъпки и очаквания. Родителите лесно попадат в капан, правейки всичко за детето, вместо да „проиграят” ситуацията заедно с него. Такива деца могат да бъдат емоционално неуравновесени, заради своите връстници, които не ги разбират. Те не могат да си представят как другите могат да действат от някакви угодни позиции, а не само от позицията на любовта. Каквото и да е било, те са много жизнерадостни и способни да помагат на нуждаещите се деца, въпреки че често отхвърлят тяхната помощ. В юношеската възраст те могат да имат много трудности, опитвайки се да намерят своето място сред другите деца. На Децата Индиго често им поставят диагноза ADD или ADHD. Съвършено определено такава диагноза се поставя в резултат на генетична наследственост или медикаментозно лечение. Но нерядко такава диагноза се поставя погрешно, вследствие на неразбиране на истинското състояние на детето, тъй като науката не признава терапевтичното значение на такова понятие, като „мястото на детето в духовния свят”. Аз разговарях с деца и възрастни, които на пръв поглед може да им се постави диагноза ADD или ADHD. Но аз видях в тях работата на мислите, фокусирани на духовни стремежи и тънки усещания. Тези Индиго , „наградени” с етикета ADD, не умеят да мислят линейно /травиално/. Обаче това не е недостатък. Да се проведе с такива деца творчески диалог и да им се позволи да действат активно и да се самоизразяват в обстановка на безопасност- това е ключа към взаиморазбирането. Поставянето на етикета „синдром ADD или ADHD” на някого може да нанесе много повече щети на неговата индивидуалност, отколкото самите симптоми. Това може много бързо да доведе човека до отричане на своите вътрешни достойнства и комплекс за малоценност. Затова, преди да поставите такава диагноза и да започнете лечение е необходимо внимателно да изследвате симптомите. Ще има ли на планетата следващо поколение Индиго? Ценим ли ние като родители и възрастни хора тези посланици на Твореца? Готови ли сме да ги чуем? Ние не се съмняваме , че те са пристигнали тук, притежавайки по-развито съзнание и способност по-добре да възприемат тази реалност, в която всички пребиваваме. Нека да останем с чисти сърца и отворени към духа, за да приемем тези изпратени за нас дарове- емисари от Небесата. Топли и пухкави истории за Индиго. Ние бихме искали да завършим тази глава с две истории за Деца Индиго. За нас те са уместни, тъй като всеки Индиго е уникален и неповторим! Най-добрия начин да разбереш тези деца е да общуваш с тях! Аз искам да ви разкажа нещо необичайно за Ема още преди тя да се научи да ходи и говори...Това - е едно от малките чудеса, пазещо се в нашето семейство. През март 1996 година моят баща , на когото лекарите откриха тежка болест на сърцето, се намираше в къщи, обкръжен от любящото домочадие. Той бързо гаснеше. Доста отслабнал, за да бъде в състояние да приема храна, той през по-голяма част от времето спеше, седейки в своето кресло. Малката Ема тогава беше на година и три месеца. Тя не можеше още да говори, да стои и да ходи, обаче в нея имаше вече разбиране и състрадание. Нещо се случваше в крехкия й мозък; тя по някакъв начин знаеше, че нейния дядо се чувства зле и му е нужно подобрение. Затова тя допълзяваше до него, вдигаше се на крака, държейки се за неговите колене и напъхваше в ръцете му своя любим плюшен заек. Беше невероятно, как този човек буквално повдигаше духа си, усмихваше се и говореше с нея. Това се случи два дена преди смъртта му...нашето малко чудо! Снимките от този миг сега стоплят душите ни. Джин Флорес, Бруклин, Ню Йорк. Моята дъщеря се роди през 1988 година. Тя се научи да говори и прекрасно общуваше на две години. На три години тя веднъж играеше на детската площадка и се приближи към група девойки, които бяха малко по-големи от нея и й се присмиваха, защото бяха уверени, че тя е много малка , за да играе с тях. Без да се разстройва, моята дъщеря се върна при мен и констатира:”Мамо, те просто не знаят коя съм аз!” Линда Етеридж, учителка. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|