Деца Индиго Лий Каръл, Джен Тоубер
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ
| ТРЕТА ГЛАВА.
ДУХОВНИТЕ АСПЕКТИ НА ФЕНОМЕНА ИНДИГО Моля ви, имайте предвид: ако вас ви дразнят разговорите за метафизика и изобщо за духовното, вие може да не четете тази глава. Ние не бихме искали информацията, съдържаща се тук да стане причина за вашето пристрастно отношение към тази книга като цяло или към сведенията, изложени в някои от главите й. Някои хора считат, че този материал противоречи на общоприетите духовни учения в западния свят. Тази пристрастност може да бъде предизвикана от това, че той съдържа информация, отличаваща се от доктрините, приети в някои религии и усвоени в детството. Затова съмняващите се могат да пропуснат тази глава, а за останалите тези сведения може да станат чашата на Граала! Всичко , което е изложено тук ние само го наблюдавахме и слушахме. Ние съвсем не се стремим да станете наши последователи. Ако вие се съмнявате в метафизиката, тогава преминете към следващата глава, където става дума за здравето и особено внимание ще бъде отделено на децата с ADD и ADHD. За тези, които възнамеряват да прочетат 3-та глава. 3-та глава съдържа няколко истории, събрани от целия свят и даже пророчества по отношение на Децата Индиго, които „знаят от къде са дошли и кои са били някога”. Известния телевизионен водещ Гордън Майкъл Скалион, който води предаването „Пророчества и предсказания”, прогнозира появата на деца Индиго, а някои историци, занимаващи се с духовни търсения, показват аналогични предсказания, които били намерени от тях в древни писания. Действително ли съществува реинкарнация? А безбройните истории на деца, разказващи на своите родители за това „кои са били някога...”- какво е това? Игра на въображението, присъщо на развитието на интелекта- или лежащи в дълбочината на душите им спомени, към които се вслушват? Какво ви казвате на децата, когато ви съобщават, че вече са били тук на Земята по-рано или когато ви разказват за ангелите-хранители или други духовни явления, за които е невъзможно да узнаете от други източници? А как ще бъде, когато децата започнат да коректират вашите религиозни възгледи? Иска ни се да имаме отговори на всички тези въпроси. Ние можем да ви дадем съвет: никога не унижавайте децата, ако те са споделили с вас такава информация. Ако тя не съвпада с вашите възгледи, просто я игнорирайте. Повечето деца забравят за тези епизоди след седемгодишна възраст. Що се отнася за религията, то с цялата очевидност ние можем да заявим, че новите деца трудно могат да приемат съвременната църква! Тяхното духовно възприятие много се различава от общоприетите църковни догми. А сега ние ще уточним някои термини, използвани в тази глава. Аура: жизнена сила около човека, която са способни да видят много чувствителни хора на тънко ниво; тя се прелива в различни цветове на дъгата и всеки от тях носи смислово значение. Вибрация: нейния синоним-честота. „Висока вибрация”- термин, който се използва за описание на просветлено съществуване. Карма: енергия от един или няколко минали живота, която придава определена смислова насоченост на съдбата на човека и способства за формирането на неговите личностни качества в текущото въплъщение. Минал живот: въплъщение на идеята за безсмъртието на душата, която живее не един човешки живот. Просветлен: човек с високо ниво на вибрации, който изпълнява определена духовна мисия. Обикновено се използва за описване на човек „не от този свят”. Рейки: система за хармонизиране на енергията. Стара енергия: стари модели на поведение, които обикновено характеризират непросветлено състояние. Джен и аз високо ценим приноса на доктора по философия Мелани Мелвин, която ни покори със своята работа в областта на хомеопатията и ни помогна със своите лекарски препоръки. Тя е специалист от международен клас и член на Британския институт по хомеопатия. Нейното участие на страниците на тази книга съдържа много полезна информация, макар и да не дава отговор на всички въпроси, но, както смята Мелани, има ясна духовна насоченост. Уважавайте Децата Индиго. Мелани Мелвин, доктор по философия. Индиго идват в този живот с обострени чувства на самоуважение и непоколебима увереност, че те са деца на Бога. Вашето дете Индиго ще бъде много смутено и обезкуражено, ако вие не споделяте неговото мнение по отношение на това, че вие също, преди всичко останало, сте духовна същност. Вашето уважение към себе си е за него най-съществения момент. Нищо така бързо не отблъсква детето – Индиго от родителите , както факта, че те не се опитват да завоюват неговото уважение, а му демонстрират своята сила и родителска власт. Когато нашия син Скот беше на 2,5 години, той влетя в кухнята, където аз току що всичко бях измила , а пода не беше още изсъхнал. Аз не успях да стана и му протегнах ръка, за да не се подхлъзне и падне. Той се изправи в пълен ръст, погледна ме в очите и солидно произнесе: „Не докосвай Скоти!” Той възприе моя жест като неуважение и застана в собствена защита. Аз бях покорена от неукротимия дух на това малко същество! Вие не може да симулирате уважение по отношение на вашето дете. Това трябва да идва отвътре. Ако просто искате да последвате техниките, които ви е препоръчал вашия „специалист”, тези деца ще усетят трика. Ви трябва да бъдете искрени. Вие трябва да бъдете пример за вашите деца. Децата заимстват по-скоро моделите на поведение от родителите, отколкото думите. Ако децата почувстват неискреност в своите родители, те ще се отдръпнат. Във всеки случай, те съвършено няма да копират своите родители, защото ясно определят фалша. Подобен случай имах, когато моята дъщеря играеше с едно момиче, чиято майка се опитваше да й въздейства с помощта на „техники”, но правеше това неискрено. Майката на момичето дойде, за да прибере своята тригодишна независима и своенравна дъщеря. Тя се опитваше да бъде много добра и няколко пъти повтори, че е време да си ходи. Въпреки това тя явно се опитваше да притисне дъщеря си, а тя чувстваше само презрение към своята майка, заради нейната слабост. Според това, как се развиваше ситуацията, майката ставаше все по-раздразнена и сърдита, продължавайки да говори на малкото момиче със сладък умоляващ глас. Накрая, когато аз повече не можех да издържам това, казах на момичето:”Ако ти не си тръгнеш за в къщи, както те моли майка ти, следващия път, когато искаш да играеш, тя няма да те пусне”. Девойката ме погледна разбиращо и тръгна с майка си. Ако майката беше искрена и говореше от позицията на уважение и сила, тя щеше просто да каже:”Аз трябва да се прибирам в къщи, какво да направя за теб, за да тръгнем?” Тогава ситуацията щеше да се развие много по-добре. Когато Децата Индиго чувстват, че вие се държите с тях уважително и открито като с хора, притежаващи права, те проявяват повече желание да сътрудничат и изобщо да имат работа с вас. Ако те усещат опит за манипулиране от ваша страна и обвинение, това ще ги извади от търпение. Уважавайте себе си, уважавайте вашите деца като духовни същности и очаквайте от тях в отговор същото уважение. Когато моите деца наблюдаваха как разговарят с другите деца със своите родители, те ми казваха:”Мамо, ти никога не би ни позволила да се държим така с теб!” И те ме уважаваха и ценяха за това. Една от най-типичните грешки, която наблюдавах при много родители , е опита да се „огъват” под децата, само за да не им навредят и да не им нанесат психологична травма. А какво да кажем за вредата, причинена на децата от предоставената им от вас неограничена свобода в свят, който е толкова голям, за да могат те да се справят със своите проблеми без ваше ръководство? Гледайте на вашите деца като на равни на себе си от гледна точка на духовността, но в същото време си давайте сметка, че сте родители, а следователно единствени, които носите отговорност. Децата не носят отговорност. Дадена им е свобода на избора в това, което е достъпно за тяхното разбиране. Например, на тях им е разрешено да изберат някое блюдо от тези, които сте приготвили за обяд. Но вие не сте готвач в ресторант, който готви по поръчка за всеки клиент поотделно. Аз съм виждала майки, които остават без крака, опитвайки се да угодят на всеки член от семейството. Това е неуважение , по отношение на стопанката. Ако един член от семейството принася себе си в жертва, другите не се възползват от това. Всеки член на семейството трябва да се стреми да поддържа нормална семейна обстановка. Най-сърдитите деца, които наблюдавах в своята практика на психолог и хомеопат, бяха тези, които бяха възпитавани в обстановка на всезадоволеност. Аз бях свидетел как тези деца сами подтикваха родителите си да им поставят граници. Обаче, ако вие позволявате на детето да управлява вашето поведение, означава че се отказвате от своята роля на родител. Когато нашия син беше на две години, аз му казах да не пипа нищо по масата за кафе. Той се приближи до масата само, за да провери как ще реагирам. Аз знаех, че това е проверка и го шляпнах по пръстите. Той започна да се приближава отново и отново и всеки път получаваше шляпване по пръстите. Той беше готов да заплаче, а моето сърце подскачаше в гърдите, но аз знаех, че ако се предам, ще бъде по-лошо. Това щеше да означава, че той е победил родителя, който отговаря за неговата безопасност. След този инцидент ние се прегърнахме: той беше щастлив и повече не беше му нужно да попада в такава екстремна ситуация. Ако аз тогава се бях предала, щеше да се наложи да повтаряме тази сцена още и още, докато не бъде научен урока как да бъдеш силен, а не прекалено жалостив. Ако Децата Индиго демонстрират предизвикателно поведение, то е обикновено защото те чувстват, че вие не уважавате тях или себе си, опитвайки се да им оказвате натиск. От време на време всяко дете може да подложи на изпитание вашия авторитет. Уважавайте себе си и своето дете и вие няма да се отклоните от верния път. Уважение, основано на любов. Ако вие наистина обичате своите деца и не гледате на тях като средство за удовлетворение на собствената си потребност да бъдете любими и приети, това ще им послужи много добре. Свобода на избора. Свободата е много важна за Децата Индиго. Истинската свобода е неотделима от отговорността за вземане на решения и за направения избор. Този избор трябва да съответства на степента на зрелост на детето. Например, когато нашата дъщеря Хезер беше на 12 години, семейството на нейна приятелка я покани да отидат в Дисниленд. Беше студено, а родителите на приятелката пушеха в колата, което Хезер не понасяше. Освен това тя неотдавна беше ходила в Дисниленд и не беше уверена, че й се иска пак да харчи пари за него толкова скоро. Обаче за всяко дете е трудно да откаже такава покана и освен това не искаше да обиди приятелката си. Тя беше смутена и решението й се отдаваше трудно. Аз знаех, че това е доста сериозно изпитание за нея: тя искаше да си остане в къщи, но не можеше да каже „не”. Затова аз сама казах, че на нея й е необходимо да остане в къщи. Тя плака от досада, но после почувства облекчение и по-късно ми благодари, че не съм я пуснала. Аналогичен случай имаше, когато тя беше на 18 години. Хезер току що беше преболедувала от вирусна инфекция и искаше да отиде на вечеринка, която започваше в събота вечер и трябваше да завърши в неделя сутрин. В неделя вечерта тя се канеше да отиде с колата на свои приятели да потанцува, при това до там трябваше да пътува един час. Тя знаеше, че може отново да се разболее, но удоволствието, което я очакваше, си струваше. Аз й казах, че е свободна да си остане в къщи, ако пожелае, но тя твърдо ми заяви, че ще отиде и аз се отнесох с уважение към нейното решение. В двата случая аз проявих уважение към нейните близки желания, действайки решително, когато чувствах, че й е необходима помощ и отстъпвайки в сянка, когато тя сама вземаше твърдо решение. И в двата случая беше необходимо уважение и умение да разпозная нейните реални желания. От двата случая Хезер придоби полезен опит. Родителите трябва не само да насочват, поддържат и вдъхновяват своите деца, но и да им позволяват да извлекат уроци от собствените си грешки самостоятелно. Индиго стават особено дръзки, ако почувстват, че ги потиска чужда воля. Децата Индиго разбират , че се различават от останалите. Залепените им етикети на хиперактивни /ADHD/ ги карат да вярват, че са други, но в лошия смисъл. Това води към упадък на духа, депресии и затваряне в порочния кръг на тяхното негативно поведение и настроение, което ги изхвърля от сферата, където царуват техните таланти и способности. Зад тяхната неспособност да седят тихо, да концентрират своето внимание, стои болка. Когато към тях се отнасят като към лоши, те се ядосват, защото тяхната ценност е поставена под съмнение. Каквото и да е, пълното обезценяване, както и промиването на мозъка, в края на краищата ги потиска. Едно такова Индиго беше светлоруса синеока девойка, приличаща на ангел. Тя беше на 4-ри години и беше нова в детската градина Монтесори. В пристъп на гняв тя така отчаяно викаше, че живеещите наблизо съседи даже поглеждаха през прозореца, учудвайки се как тези възпитатели допускат това с бедното дете! Това на вид „Ангелче” биеше възпитателите и закачаше другите деца, явно изпитвайки при това голямо удоволствие! Тази малка девойка се сърдеше на майка си за това, че тя не я уважаваше и не й даваше свобода. На възпитателите тя се ядосваше, защото й предоставяха твърде много свобода и тя можеше безнаказано да обижда другите деца. Възрастните не са си създали правилно впечатление за това малко момиче-Индиго. Тя чувствала себе си като способна и интелигентна, от една страна и унизена- от друга страна, затова демонстративно доказвала, че е нещо повече! Тайно тя се надявала някой да се сети в какво се състои работата. Професионалиста, който не е въвлечен емоционално в тази ситуация, винаги с лекота съхранява безпристрастност и вижда перспективата на нейното развитие. Затова по време на нашите срещи аз първо установих кой носи отговорност. Аз бях твърда, любяща, справедлива и се държах уважително към нея, а също очаквах ответна проява и от нея. Втория път й дадох хомеопатично лекарство. Това облекчава моята работа на психолог-консултант. Лекарственото средство стимулира всяка клетка на тялото за постигане на изгубения баланс. Един ден след приема на лекарството възпитателите бяха учудени:”Ангелчето стана ангел- никакви изблици на яд, никаква борба, никакви словесни престрелки! За да умиротворим напълно „Ангелка”, трябваше да поработим и с възрастните; в противен случай обкръжаващата обстановка може отново да я доведе до дисхармония и следващия път тя може да не е толкова отзивчива към лечение. Тя се нуждаеше нейната майка и възпитателите да бъдат силни, твърди и любящи и тя да може да им се доверява и да чувства в себе си безопасност, решавайки своите проблеми. Ние всички се нуждаем от силно чувство на безопасност, преди да пристъпим към решаване на своите задачи. Според това как нейния гняв се смекчаваше, на повърхността започна да излиза нейната болка- тя чувствала, че другите деца не я обичат и че тя се различава от тях в лошия смисъл. Друго хомеопатично лекарство - за депресивно настроение, заедно с препоръките на психологичен план помогнаха за излекуване на нейните емоционални рани. Ние си поставихме за задача да обучим девойката на някои социални навици. На нас не ни се иска Индиго да станат като всички, но да бъдат особени - това е трудно. Понякога те се чувстват самотни, като бели врани- а това боли. Ако започнете да ги убеждавате, че те с нищо не се различават от всички останали, това няма да помогне: те знаят, че се различават. Вместо това им помогнете да видят, че има полза от разликата. Попитайте ги дали искат да приличат на останалите, привеждайки особени примери; по-скоро те ще кажат „не”. Това ще им напомни за техния собствен избор да бъдат тези , които са избрали. Независимите Индиго. По принцип, Децата Индиго са- независими същества. Когато те вървят по своя собствен път, не го приемайте толкова присърце. Това устремление, с което се движат към набелязаната цел, е достойно за възхищение, но то може да се окаже бърз влак, идващ към вас! Ние със Сид, моя мъж, веднъж наблюдавахме в ресторанта една майка с малко момиченце. Майката очакваше, че момиченцето мирно ще почака, докато тя си довърши закуската. Момичето- то беше на три години - седеше на висок дървен стол без специален поднос, затова той беше приближен към масата. Между другото стола беше твърде висок за тази маса, зад която седеше майката, затова той беше поставен малко настрани, за да не може момиченцето да се качи на масата. Ние със Сид наблюдавахме още малко и едновременно произнесохме: Индиго. Ние видяхме сила и непреклонност в очите на това дете и това, че тя се чувства равна на възрастните, намиращи се в помещението. Тя не беше смутена и изплашена, на нея й беше все едно дали я одобряваме или не. Тя стоеше на високия стол. Тя се изправи не за да предизвика вика на своята майка; тя имаше усещане, че не прави нищо нередно. Тя стоеше, подчинявайки се на някаква вътрешна команда. Въпреки че тя стоеше високо, аз не се страхувах, че тя ще падне, да и тя също. Тя прекрасно пазеше равновесие. Тя беше съвършено уверена в себе си и вселяваше тази увереност в нас. Аз повече се безпокоях за нейната майка. Ако тя би трябвало да се справя с това дете, ръководейки се със старите принципи на възпитание, тя няма да се справи. Аз казах на нейната майка със съчувствие:”Тя знае какво прави!”- надявайки се да подчертая положителното качество на детето. „Разбира се, знае!”- ми отвърна нейната майка с чувство на раздразнение и гордост. Момичето слушаше нашия разговор, приемайки го като сведение и продължи в същия дух, ръководейки се от интуицията и своите мотиви. Ако майката беше дала нещо на момичето, което да я развлича и й беше казала, че може да падне, те биха стигнали до компромис и двете биха били щастливи. Докато собствената независимост на детето Индиго се закалява за огорчение на другите, не бива да се внася в нея чувство на вина, страх от чуждо мнение или недоверие към интуицията, с което винаги се сблъскваха предишните поколения. Те са това, което ядат. По въпроса за храненето Децата Индиго не са склонни да се придържат към съществуващите традиции. Те не смятат, че са длъжни да поглъщат цялото количество храна. Те ще ядат толкова, колкото им е необходимо, за да поддържат своето тяло и да не умрат от глад. Техния черен дроб може да се справи с много по-лоша храна от нашата, макар че много предпочитат жива храна: зеленчуци, плодове, месо и риба. Те са склонни да приемат храна по малко и според това, колко са гладни, а не по часове. Вашите обвинения, опити да хитрувате, да ги плашите или манипулирате няма да доведат до нищо добро- вие просто ще изгубите тяхното уважение. Ако сте обезпокоени или имате полезна информация по повод на храненето, просто споделете това с тях. А след това им предоставете свободен избор. Присъщата им мъдрост ще им подскаже какво е необходимо за организма им- истина е, ако ние не сме им напълнили мозъците с всякакви странности и страхове, а също и с това какво трябва да ядат и какво не трябва. През 70-те години беше проведен експеримент с деца до 2,5 години. Всеки път, когато настъпваше време за хранене, на тях им донасяха голямо количество различни продукти. Разрешиха им да ядат всичко, без ограничения. Против всички очаквания, децата избираха най-различна храна и не злоупотребяваха със сладките. Едно рахитично момче пиеше масло от черен дроб на треска, докато не се излекува от рахита. Ако децата от средата на 70-те постъпваха по този начин, то защо да не се доверим на Децата Индиго сами да изберат това, което им е необходимо за тялото? За състраданието. Децата Индиго са надарени със съчувствие към всички същества на планетата: животни, растения, други хора. Те реагират на жестокост, несправедливост, нехуманност, глупост, безсърдечност и безчувственост. Въпреки че те искат да имат някои неща, те не са практични /ако не злоупотребяват с нещо/ и обикновено са щедри. Изследвания в областта на психологията, с цялата си очевидност доказват, че чувствителните и разбиращи родители имат отзивчиви и чувствителни деца. Неодавнашните открития показаха, че когато един човек помага на друг, сърцето на такъв помощник започва да бие по-бавно. При такива хора, които не са склонни да помагат, сърцето бие учестено. Освен това, помощниците /има се предвид не взаимозависимите хора/ те оказват съдействие на другите даже когато тяхната помощ не е нужна. Те помагат, защото това е нужно на сърцето им. Казано по-просто, способните на състрадание са уверени в себе си и притежават по-ниска честота на сърцебиене. Емоционално, ментално, социално и физически те са здрави. Тези, на които алтруизма е присъщ в по-малка степен, обикновено имат по-слабо здраве. Изследванията показват, че високата нравственост започва от състраданието. А на състрадание човек се учи само тогава, когато в детството му към него се отнасят със съчувствие. Уважавайте вродената способност на вашите деца към изпълнение на тяхната жизнена програма и реализация на техния потенциал. Те са дошли тук, имайки специфични задачи и особени способности за тяхното решение. Не се вълнувайте по отношение на техния избор. Повече вярвайте в мъдростта на техния план и им предлагате поддръжка и ръководство по този нелек път. Бъдете себе си и им позволете сами да правят избор, да правят грешки и да придобиват необходимия опит. Бъдете открити при изразяването на своите емоции. Дайте на децата да разберат, че ги обичате. Помощта за другите не само води началото си от сърцето, но и е от полза за неговото състояние. Ние имаме конкретни доказателства за това, че алтруизмът- това е чувство, укрепващо емоционалното и физическо здраве! Още преди да се научат да говорят, тоест до появата на каквато и да била способност да изказват морални принципи и да разсъждават за тях, те показват съчувствие. Моят син Скот ми продемонстрира това, когато беше на една година и пет месеца. Този ден аз се чуствах много зле, че не можех да търпя това и се разплаках. Когато Скоти видя моите сълзи, аз се опитах да избягам, но той ме попита защо плача и аз му отговорих, че съм много разстроена. Той поиска да го взема на ръце и започна да ми показва картините на стената и играчки, за да ме заинтересова. Това беше същото, което аз щях да направя за него, за да повдигна настроението му. Той правеше за мен същото, което аз правех понякога за него и това подейства! Друг път, когато Хезер искаше да привлече моето внимание, аз й казах:”Мама сега е заета”. Скоти беше наблизо и каза, подчертавайки всяка дума:”Но ти си й нужна!” Той нямаше още три години, а Хезер беше на осем месеца. Даже много малките деца са способни да разбират емоционалните потребности на друг човек. Нравственото развитие се ражда от чувството на състрадание. Кодекса от етични закони произлиза от сърцето, а не от твърдия набор от правила. В критични моменти човека го управлява сърцето , а не разума. Мъжеството и храбростта са резултата от първичното чувство на безкористие и решимост да рискуваш себе си в името на друг, а не в резултат на логичното мислене и оценка за всички „за” и „против” в сложни ситуации. Силна воля, силна душа. Тези деца изцяло са пълни с решимостта да получат това, което искат. Най-непоносимото- да ви тормозят дотогава, докато не получат желаното! Добре е да кажете:”Аз трябва да помисля за това” , отколкото да кажете бързо „не”. Обикновено те имат достатъчно важни причини да желаят нещо и тези причини могат да ви накарат да преразгледате своя отговор. Най-добре изслушайте всички техни доводи и после внимателно обмислете, преди да отговорите. Ако първо кажете „не”, а после отстъпите, те винаги ще настояват , докато не получат своето. Това не означава, че вие трябва да им давате всичко, което поискат, но това означава, че трябва ясно да определите за себе си какво искате да кажете, когато казвате „да” или „не” в отговор на тяхната молба. Чувство за отговорност. Основно правило- да има по-малко правила и повече ръководещи принципи, касаещи поведението. Ако Детето Индиго притежава нравствени ценности и принципи, те са в състояние да помислят и да осъществят най-добрия начин на дейстие. Помагайте им да усъвършенстват етичния кодекс, идващ от сърцето. Така, когато не сте до тях, техните решения и действия ще се раждат от вместилището на любовта и няма да зависят от авторитетни фигури, които да им казват какво да правят, те няма да чакат авторитета да се махне и тогава да направят това, което наистина искат. Повечето хора обикновено не се отзовават на заповеди. По-добре да бъдеш добър довереник и съветник, на когото се доверяват, отколкото просто поддръжник на дисциплината. Преди да започнете да принуждавате, определете възможни граници. Натиснете педала на изискванията, но само до нивото на развитие на детето, разрешавайте му да бъде по детски безотговорен и след това обърнете внимание на логичните и естествени последствия на неговите постъпки. Обсъждайте с детето различни въпроси и му позволете да има свое мнение. Доверете му се и той ще стане този, на когото може да се доверявате. Любовта - това е ключ. Помнете, че детето има толкова /плюс/минус/ живот, колкото и вие, следователно то е такава духовна същност, както и вие, със своите особени опитности, таланти, карма и черти на характера. Вашите деца са се въплътили, за да бъдат с вас. Те са избрали вас в качеството на родители, за да преминат определен път и да получат опит, да развият свой характер и да подсилят някои слаби страни в своя духовен облик. Това не отнема от вас отговорността на родител, но ви освобождава от тоталната загриженост за това, кой или какво ще бъде детето ви. Като духовни същности те са равни на вас. Но този път са предпочели да бъдат ваши деца; възможно е в някой друг живот да са били ваши родители. Знаете как говорят родителите често:”Почакай и ти ще имаш деца. Надявам се и те да бъдат същите като теб!”. Е, може би затова те са станали ваши деца в този живот! Ние в доста голяма степен приличаме на своите деца и те на нас, доколкото можем да си го признаем. Велика възможност за нашето развитие са взаимоотношенията ни с другите хора. Ние можем да съдим за себе си само гледайки своето отражение в обкръжаващите ни хора и да получим обратна връзка. Ако вие сте способни да погледнете на проблемите, които ви създават вашите деца като на възможност за развитие като на вашия, така и на техния характер, вие ще почувстате, че тези проблеми ви безпокоят в по-малка степен. Ние си създаваме трудности само когато се вълнуваме, ядосваме или се стараем да избегнем повика, който ни поднася живота чрез нашите деца. Погледнете с какво вие не можете да се справите по отношение на вашите деца и разберете, че това е урок за вас. Ако се замислите за това, вашата борба с детето ще намалее и вашите взаимоотношения ще се подобрят. Не забравяйте да се отнасяте с хумор към различни ситуации и да усетите любовта към това човешко същество, дошло в света чрез вас. На вас ви е оказана велика чест, избирайки именно вас, така че се заемете с тази задача. Подарете им своето време, своето внимание, подарете им себе си; това е любов. Децата помнят важните моменти, когато сте били заедно, но те не запомнят колко често те са се случвали. Затова отдавайте им се изцяло всеки път, когато можете. А сега предоставяме думата на Робърт О’Кери. Като специалист в областта на образованието и сърдечните проблеми, той разполага с голямо количество информация по тази тема. За самооценката на Индиго. Робърт П. О’Кери. Работейки в групата за поддръжка на учениците в средните класове върху проблема как се справят с гнева, аз ги помолих да ми опишат най-значителния опит в своя живот. После децата четяха написаното на глас. Като специалист аз възнамерявах да помогна на децата да се фокусират на тяхната самооценка. Един осмокласник стана и зададе въпрос:”А знаете ли вие кое е най-значителното събитие, станало през последните 100 години? Децата се погледнаха един друг, после към мен и казаха:”Не”. Този Индиго отговори съвсем искрено:”Аз!” Децата се засмяха, както обикновено се смеят подрастващите, когато нещо не разбират. Аз почувствах, че нивото на вибрация в класа се понижи. Приближих се към това момче, погледнах го в смутените очи и казах меко и уважително:”Да, това си ти! Аз се радвам, че ти си тук. Ние сме ти благодарни, че ти ни подсказа едно важно нещо: ти научи групата, че спокойствието и смеха са по-силни от гнева. Благодаря ти!” Момчето меко ми се усмихна в отговор, погледна ме право в очите и се разсмя. Отново енергията в стаята се промени. Този път беше енергия на умиротворение. Самоувереност. Децата Индиго са определящ фактор в постигането на техните успехи в бъдеще. Съхраняването и поддържането на вроденото ниво на самооценка на детето са много важни за него, отколкото овладяването на всякакви технически навици. Споделяйте знанията , от които се нуждаят децата, поддържайте тяхната вродена вяра в себе си, тъй като това е начина, с който те изразяват своята вяра в Бога. Ето какво пише за това Кен Кери в своята книга „Трето десетилетие”: Много от тези малчугани не са забравили за Великата Същност, която просветва през филтъра на тяхната индивидуалност. Вашата роля е да им помогнете да израснат по такъв начин, че да не забравят това. Помагайте на въплъщението на вечния дух, който витае над техния живот. Когато видите тяхната красота и съвършенство, когато вие признаете тяхната вечна реалност на битие, когато видите тази реалност в техните очи, на вас няма да ви остане нищо друго , освен да помогнете за нейното проявление. Изявявайте само най-доброто в тях и във всичко, което срещате по своя път. Не хабете енергия да говорите за тези, които не знаят за своето безсмъртие, по-добре виждайте духа, който се е въплътил даже и в такава индивидуалност. Признавайте такова битие. Установете връзка с тях. Помогнете на другото измерение на вечността да влезне в нашата действителност. Помогнете на това ново поколение да се пробуди. Силата на играта: врата към Вселената. Вие може да научите много повече за един човек, играейки си само за часове с него, отколкото разговаряйки цяла година. Платон. Аз се опитах да достигна сърцето на детето с думи; Те често минаваха покрай него нечути. Аз се опитах да достигна неговото сърце с книгите; Той ми хвърляше озадачени погледи. В отчаяние аз се обърнах към него. „Как мога да стигна до сърцето на детето?!-крещях аз. Той ми прошепна на ухото: „Приди - каза той - поиграй си с мен!” Неизвестен поет. Когато ние си играем с малките, ангелите играят със звездите. Силата на играта отваря врата към Вселената, където ние всички играем заедно с Твореца - весела игра, игра на любов, даване и приемане. Празнувайте и се учете от малките и тяхното умение да играят. Те ще ви научат на невинността, която носят в своите сърца, пълни с любов. Те ще наследят Земята и ще я напълнят с любов. В главичките и сърчицата на децата се съдържа новия фантастичен изглед за съдбата на планетата Земя. Това е мисията на Децата Индиго- да подготвят човечеството за вселенската Песен на Любовта. Те ще вдъхновят цялата Вселена да пее тази Песен. Слушайте, когато децата разказват за своите фантазии. Приветствайте тяхната надежда и я укрепвайте, защото това е видение за утрешното в света на фантазиите на днешното. Усетете реалността на тези фантазии. Те са родени от енергията, която пронизва цялата Вселена. Именно тези енергии раждат Песента на Звездите и Песента на Любовта. Прислушвайте се към фантазиите на малките! Слушайте и се вдъхновявайте от тях! С възрастта си децата изгубват способността на своите сърца да помнят за своето пребиваване във Вселената. Отнасяйте се с разбиране към техните фантазии и им помогнете да направят такъв избор, който ще поведе нашата планета по пътя на този мир, който им е известен. Смейте се заедно с малките. Смехът - това е ключ. Слушайте как се смеят децата. Когато те се смеят, звездите сияят от радост. Защото техния смях- това е радост и надежда за идване на нова светлина на планетата Земя. Не са ли много сериозни нашите деца? А възрастните? Не учат ли децата със своя пример? Посмейте се над това и разберете, че на малките също им е необходимо да се смеят. Сърцата им се нуждаят от смях. Звездите се нуждаят от смях. Вселената се нуждае от смях. Смехът е необходим на планетата, за да излъчва вибрации на радост, любов и мир. Смейте се заедно с малките! И накрая ще завършим с част от интервюто на Нанси Теп. Духовността на Деца Индиго. Нанси Ен Теп в интервю с Джен Тоубър: Нанси, срещат ли се сред Децата Индиго такива, които са дошли за първи път? Да, някои от тях са тук за първи път. Сред Индиго има такива, които са били вече в трето измерение , а има и такива, които са дошли от други планети. Индиго - това е междупланетно явление и затова аз ги наричам „живеещи във всички измерения”. Но типовете на Художника, Концептуалиста и Хуманиста – вече са били тук и са преминали през цялата система от цветове. Пристигат ли те на Земята, обременени с карма? Да, те могат да дойдат и с карма. Те не са освободени от кармата. Ако вие наблюдавате Деца Индиго във възрастта до 2 години, те спомнят ли си свои минали животи? Ето още една история, която обичам да разказвам. Аз мога да разказвам за моя внук Колин до безкрай. През първите пет години след неговото раждане моята дъщеря живееше с него при мен. Веднъж аз се върнах от работа, а те си бяха в къщи. И Лаура ми каза: -Мамо, дали ще ти хареса едно нещо, което Колин ми разказа днес? Нека Колин ти разкаже! И Колин каза: -Не, аз не искам да разказвам, не искам. Лаура настояваше: -Хайде, Колин, разкажи на баба си, тя обича такива истории. И той промърмори: - -Аз казах на мама, че когато живеехме в държавата Магог, тя тогава не беше моя майка, а беше мой приятел и когато приключи историята, ние повече не сме ходили там. Аз казах: -Колко интересно. Той ме погледна , засмя се и каза: -Знаеш ли, аз само си го спомних. Аз казах: -Да, зная. Ние всички си спомняме нещо от време на време. А сега ми кажете откъде дете на две години може да знае думата „Магог”? През дългите години аз забелязах, че повечето Деца Индиго в най-ранна възраст говорят за други времена. В Лагуна-Бийч /Калифорния/ имах клиенти, които се учиха при мен няколко години. Веднъж те ми позвъниха и ми казаха:”Нанси, имаме голям проблем. Може ли да дойдем при теб? Аз казах:”Разбира се, идвайте!” Проблема беше в това, че тяхната двегодишна дъщеричка Мелани преди три дни, когато се събудила сутринта им заявила , че е бременна и трябва да се връща в Ню Йорк! Тя казала, че вече има една дъщеря, която се намира в детската градина и че тя е актриса и работи в театъра. Аз влязох в своето духовно тяло и установих контакт с нейната същност. Аз казах: „Знаете ли, доколкото мога да видя, тя наистина е била актриса, но театъра, където е работила, е изгорял. Хората в паника се опитвали да избягат от там, а тя се спънала и на нея паднал камък. Тя не могла да избяга, защото била спряна. Когато пожарникарите се добрали до нея, тя не била изгоряла, но се удавила, защото те не знаели, че тя е там и пуснали пожарния кран”. И ето сега се оказва, че тази девойка помни своето минало въплъщение. И когато си спомня за този пожар, тя получава пристъпи на истерия и крещи да я заведат в Ню Йорк. Всичко това продължило три дена и родителите искаха да се посъветват с мен, защото не знаеха какво да правят. Аз им казах:”Добре, сега вие ще си отидете в къщи и ще й кажете:”А сега, Мелани, ни послушай. Ти виждаш друг живот. Твоята дъщеря сега е по-голяма от теб и сега навярно някой друг се грижи за нея. Ти не си бременна и не живееш в Ню Йорк. Ти просто виждаш друг живот. Поговорете с нея като с възрастен”. Те така и направиха, а по-късно ми съобщиха:”Знаеш ли, от тогава не сме чували една дума за това. И до днешен ден тя не си е спомняла за това нито веднъж”. Истории за Индиго. Нашия син доведе своята бременна приятелка да живее при нас в къщи. Те бяха женени за много малко време и се разделиха. Тя си тръгна от нас и се канеше да даде детето за възпитаване. Това беше, навярно, един от най-тежките моменти в моя живот. Нашия първи внук- и да се възпитава някъде настрана при чужди хора! За щастие те се помириха и се върнаха заедно. Една сутрин, примерно шест седмици преди това, когато трябваше да се роди детето, аз се събудих и преди да започна работа, започнах да правя утринна гимнастика. В ъгъла на гостната аз забелязах сноп от ярка светлина. Поразена, аз го гледах известно време, а после той започна да изчезва. Аз си помислих, че това е било слънцето. На следващия ден това се повтори. Този ден аз бях закрила всички прозорци, но светлината не изчезна! Разказах това на моя мъж, но той не ми повярва. Снопът светлина се явяваше всяко утро в течение на една седмица. Аз разказах за това на всички в къщи, но никой не ми повярва. Следващия понеделник аз пак видях светлината. Но този път моя мъж излезе от спалнята и го видя също. Ние и двамата бяхме озадачени. Аз имах чувство на някаква вътрешна увереност, че това беше ангел, който искаше да ни извести за раждането на детето. Светлината се появяваше дотогава, докато се роди детето. Когато момиченцето се роди, аз знаех, че тя е необичайна, но не си представях колко! Когато я държах на ръце, аз чувствах някаква близост и то не защото беше моя внучка. Имах усещането, че някога отдавна сме живяли заедно. От време на време ми се струваше, че не аз я държах на ръце, а тя. Когато беше на три месеца, тя протегна ръце към тавана и аз я попитах дали не вижда там ангел. Аз зная, че това звучи странно, но аз почти видях „да” в нейните малки кафяви очи. С времето ставаше ясно, че имаме необикновено дете. Тя имаше свои собствени намерения, не е важно какви, и спеше някак си странно. Тя не обичаше да спи. Тя ми каза, когато беше на половин година, че не обича да вижда сънищата. Когато беше на две години, тя намери няколко стари кукли, съхранени от моето детство. Тя постави най-голямата на крака и я нарече Олив. Когато двегодишно мъниче произнесе думата „Олив”- това впечатлява, а ако отчетем, че това беше името на моята майка, но за нея ние никога не бяхме разговаряли пред малката, можете да си представите моята реакция! Моята мама умря две години преди раждането на Джасмин. Освен това, тя често говори такива неща като:”Да вървим, Ед”. Моя баща се казваше така. Моите родители живяха заедно 42 години до смъртта на баща ми. За да реши нещо важно, Джасмин се нуждае да избира минимум от три възможности. Тя не ни позволява нищо да й четем с изключение на книжката „Лека нощ, Луна”. Тя по-скоро играе сама със себе си, гледа детски филми, играе в калта, изпраща въздушни целувки на Луната, прегръща дърветата и прави на наранените хора това, което тя нарича „Бейби-Рейки” . Тя помни кръвта в корема на своята майка, когато живеела там, преди да се роди. Тя казваше, че кръвта й причинявала болка и тя не искала да остава там. Тя приема факта, че родителите й не живеят заедно и ги обича и двамата, а също и хората, които я обкръжават. Тя обича всички деца и е истински миротворец. Тя се казва Джасмин Брук Ван-Ета и е на три и половина години. Мери и Бил Ван-Ета. Аз съм бащата на момчето, което се казва Николас. Той е на две години. От момента на раждането моята жена Лаура получи увеличение на щитовидната жлеза Назначиха й биопсия. За първи път по това време аз изучавах програмата за балансиране ЕДС. Тя стана за мен чудесен опит за работа с енергията, която ни обкръжава. Аз мислех за великата възможност за използването на тази енергия за добри дела. Молейки се оздравяването на своята жена, аз мислено си представях зелена огърлица /именно по това време моята жена се занимаваше с продажба на бижута/ около шията на Лаура и продължавах да й изпращам енергия цяла седмица, докато ние чакахме резултата от анализа. Аз не съм особено чувствителен към тази енергия и съвършено точно никога не мога да я видя, но вярвах, че тя съществува, че тя е тук и че обезателно ще помогне. Една седмица след първия разговор, когато повикаха Лаура на биопсия, ние седяхме и закусвахме заедно с Николас, който показа маминото лице и произнесе:”Зелено”. Може ли детето да види енергията? Аз никога на никой не бях говорил за моя експеримент! Аз определено нищо не бях казал на своята жена. Тя смята моя интерес към метафизичните въпроси за нещо от рода на необичайното. Моята жена предположи, че Николас й показва носа и отиде за кутията с книжни салфетки. Но когато погледна лицето си, тя нищо не видя. Николас повтори:”Мамо, лицето ти е зелено”. Аз можех само да предположа, че Николас вижда кълбо от зелена енергия, което аз създавах около Лаура. То беше на мястото си! Аз приех това за добро предзнаменование. Малко по-късно звънна телефона. Лекаря звънеше на Лаура. Това беше звъна, който очаквахме. Резултатите от биопсията бяха готови и те бяха отрицателни. Тя беше здрава! Джон Оуен, баща на двегодишния Николас. Аз мечтаех хартията която поставям на ръката си да залепне като намагнетизирана. Тази мечта беше толкова силна, че аз улавях себе си как се опитвам да отгърна страница от книга без да я докосвам. Айя ме видя и ме попита какво правя. Аз казах:”Нищо”. А тя ме попита:”Опитваш се да отгърнеш страницата без да я докосваш ли?” Аз отговорих:”Да”, а тя произнесе:”Всичко, което ти е необходимо е да затвориш очи, да обикнеш Бога и да видиш това за което мечтаеш, че вече е извършено. И това ще се случи”. После тя ми каза да опитам, но по времето, когато очите ми бяха затворени, тя отгърна страницата...Черил Роил, майка на шестгодишната Айя Роил Матю, във всяко отношение отговаря на описанието на Дете Индиго. Когато той последния път дойде при мен на Рождество, аз го заведох на масаж при моя лекар и интуитивен лечител мисис Боби Харис. Той не само каза, че вижда над главата си светлини в слабо осветената стая и че електричество два пъти е преминало през мозъка му, но и че той иска да се върне при Бога и даже иска да бъде кремиран. Сани Гринберг, баба на седемгодишния Матю. Някои от неотдавна излезли от печат книги на доктора по философия Дорийн Върчу се наричат „Пътя на просветления”, „Ангелска терапия” и „Божествено ръководство”. Както може да съдите по заглавията, тя е духовен наставник. Това, което тя ни „поднася на масата”- това е прекрасно съчетание на духовност и практична информация за реалния физически свят. Това, което ще прочетете по-долу е квинтестенцията на нейните идеи. Въпреки че в глава 4-та посочваме данните на доктор Върчу за деца с диагноза ADD и ADHD, е много важно да изясним нейните възгледи за това, как духовните аспекти на характера на Деца Индиго са свързани с тези диагнози. Възпитание на Индиго. Дорийн Върчу, доктор по философия. Моите възгледи за децата са сформирани на еклектична основа. Аз съм майка на две подрастващи деца, психолог и бивш ръководител на програми за борба с наркотичната зависимост при подрастващите. Аз вече много години изучавам метафизика, ясновиждане и се занимавам с лечителство. И, както и вие, аз съм бившо дете, който помни всички емоционални проблеми, възникващи в процеса на ръста. Спомнете си , имали ли сте в детството си усещане, че сте възрастни , само че сте затворени в малко детско тяло? Практически, всеки човек помни как той, когато е бил дете се е чувствал като възрастен, даже стар. Аз съм уверена, че това произхожда от реинкарнацията: ние сме стари души, до момента в който влезнем в този свят като случайни пътници, на които нищо тук не им принадлежи, и ние трябва да започваме всяко ново въплъщение като деца. Обаче възрастните често се отнасят с децата, като че ли те са ...деца. Възрастните забравят, че разговора с дете по нищо не се отличава от разговор с възрастен. Децата очакват от нас и заслужават същото внимание, което оказваме на възрастните. Съвсем не е случайно, че в годините, предшестващи смяната на хилядолетието, количеството деца с диагноза ADD и ADHD рязко се увеличи. Съгласно изследванията, проведени през 1996 година от Медицинския институт при университета Джон Хопкинс, от 1990 до 1995 година количеството на подрастващите, приемащи риталин от ADHD се е увеличило два пъти. Администрацията по контрол за прилагане на закона за наркотиците съобщава, че количеството на изписваните психотронни рецепти за това десетилетие, се е увеличило с 600%. Съгласно отчета на тази организация, риталина е станал толкова популярен, че в някои училища го приемат около 20% от учащите. Журналиста Джон Ленг ги нарича „поколение на ударни рецепти”, илюстрирайки този факт със следната плашеща статистика: ако числото на изписваните рецепти и занапред се увеличава с такава скорост, то към 2000 година осем милиона американски деца ще бъдат на таблетки. Както показват изследванията, проблема се заключава в това, че риталина способства за подобряване на поведенческите модели в училище, но не и у дома. Цялото коварство на тази ситуация се проявява още и в това, че военните ведомства си отказват от потенциални служители, които са приемали риталин до 12 години и повече. Ясно е едно, че лекарствата не решават проблема. Увеличението на приема на лекарствени психотропни вещества отразява нашето всеобщо безпокойство, предизвикано от промените в живота. Ние преживяваме преломен момент в човешката история, когато човечеството излиза от стария свят, основан на конкуренция , завист и алчност, в нов свят, където царят сътрудничество, любов и осъзнаване на собствената природа. Изглежда, че всички, дори най-малко развитите в духовно отношение хора, осъзнават тези промени. Занимавайки се с духовно-просветителска работа, аз в последно време забелязах, че започнаха да идват много позвънявания и молби от бизнесмени. Тези хора , облечени в скъпи костюми, ме питат:”Какво ще се случи?” и „Как мога да живея по-смислен живот?” Преди няколко години на тези хора изобщо не им е минавало през главата да се интересуват от психични феномени. Сега, когато те са разбрали, че корпоративния свят и материалните придобивки не са в състояние да ги направят щастливи, те са готови да погледнат на нещата по-отблизо, за да получат отговори на своите въпроси. Въпреки това, дори ако много хора приемат, или най-малко са склонни да приемат идващите промени, човечеството като цяло е прилепено към старото. Ето защо ние се съпротивляваме, когато някой прави нещо не така, както ние си го представяме. Например, ние все още продължаваме да съдим, да се съревноваваме и да си боим от недостатък и лишения. И ние не можем да се похвалим с абсолютна искреност нито по отношение на себе си, нито към другите хора, често скривайки се под маската на вежливост и дипломатичност. Децата, които се въплътиха неотдавна, се различават от другите поколения. Затова ги наричат „деца на Светлината”, „деца на хилядолетието”, „новите „деца, Децата Индиго. Тези създания притежават много високоразвито съзнание и психика, а също повишена възприемчивост. Те са нетърпими към неискреност и фалш. Те веднага разпознават, когато някой лъже! Затова можете да си представите колко е трудно на тези деца да бъдат в съществуващата образователна система, която изцяло е пронизана от фалш: -„Нека си дадем вид, че на нас ни харесва да бъдем тук. Нека не обсъждаме колко нещастни се чувстваме, когато ни заставят да ходим в училище и да ни обучават на неща, които е малко вероятно да намерят приложение в реалния живот”. В къщи родителите нерядко са неискрени в отношенията си с децата. Като пример, те могат да скриват от децата много неща- от своите истински чувства до вредни привички, като от рода на пристрастие към алкохол. Обаче такива деца интуитивно чувстват, когато нещо не е наред. Те могат да попитат мама и татко, за да потвърдят своите подозрения. Ако родителите отричат истината, това може да доведе детето до крайна степен на раздразнение. Децата не знаят как да се примирят с несъответствието между това, което те чувстват вътре /истината/ и това, което говорят техните родители /лъжата/. Този път Индиго са се инкарнирали със свещена цел: да възвестят за идването на новото общество, основано на честността, сътрудничеството и любовта. По времето, когато те станат възрастни и достигнат зрелост, нашия свят кардинално ще се промени по отношение на днешния ден. В него повече няма да има насилие и конкуренция. Необходимостта да се съревноваваш с другите сама ще отпадне. С развитието на нашите телепатични способности, лъжата ще стане невъзможна. И тъй като всеки човек ще осъзнава това единно цяло, което обединява всичко съществуващо, основа на живота ще стане великата мъдрост. Намесвайки се в божествената мисия на такива деца, ние си навличаме огромен кармичен дълг. Ние трябва да ценим такова деца, да им помогнем да достигнат успехи на духовно поприще и това е необикновено важно. За да осъществим това, ние трябва да бъдем с тях пределно честни. Когато децата ни питат за нещо, даже и това да не ни харесва, кажете им истината. Аз често се моля на Бога, да ме напътства, когато говоря със своите деца, затова аз мога да им кажа истината с любов. Ако вие се чувствате неудобно, говорейки на децата истината, нека те да разберат за това. Не е нужно да превръщате децата в свои довереници, но много е важно искрено да споделяте с тях своите чувства. По този начин вие ще ги научите как трябва уважително да се отнасят със своите емоции и ще станете пример за подражание в техните очи. Духовно оздравяване на отношенията дете-родител. Зад всеки родителски въпрос:”Какво да правя с моето дете?”- стои скрито утвърждение:”Аз искам моето дете да се промени”. Самата постановка на въпроса издава желание да застави детето да се подчини. Ако ние заставяме другите да правят нещо, означава че ние искаме да ги подчиним на своята воля. Това рядко се получава и почти винаги води до пряко стълкновение. Това особено се забелязва, когато имаме работа с високочувствителни индивиди, каквито са Децата Индиго. Както и животните, те могат да усетят вашия собствен страх, скрит зад желанието да ги контролират. Те възстават против вашите опити да удържите победа над тях, защото вашия страх ги плаши. Те искат не само те, но и вие да пребивавате в спокойствие и да чувствате своята безопасност в общуването с другите. Следователно, всеки път когато вие излизате от себе си по повод на лошото поведение на вашето дете, първата крачка е- да потиснете импулса да реагирате в същата минута. Вместо това почакайте 5-10 минути. Заключете се в банята или отидете на друго осамотено място, затворете очи и дълбоко подишайте. Помолете Бог, ангелите и светиите да ви помогнат. Особено ефективен метод - да си представите как предавате тази ситуация в ръцете на Светия Дух. Аз често си представям ангели, които държат количка, където аз поставям всичко, което ме тревожи. След това чувствам в душата си тиха радост, знаейки че решението на ситуацията идва към мен. Когато аз прилагам тази техника, тя винаги завършва с чудеса. Вторият момент: дръжте в ума си своите приоритети. Вие сте дошли на Земята в качеството си на просветлени на прага на смяна на хилядолетията. Вие сами сте избрали да бъдете родители на дете Индиго. Тази мисия за вас е главното в живота. Когато погледнете на своя живот зад Огледалото, вие ще видите, че моментите, когато сте проявили любов към своето дете- това са вашите най-големи победи. И ето какво изобщо няма да ви занимава- чиста ли е кухнята в този момент или дали е получило добри оценки в училище вашето дете. За вас ще бъде важен само момента на любов. Трето- представяйте си в своето въображение такива отношения със своето дете, каквито искате да имате. Дълги години давам тази препоръка на родителите и ефекта винаги превъзхожда очакванията. Една дъщеря беше побъркала своята мама. Майката постоянно се жалваше колко отвратително се държи нейната дъщеря. Аз я прекъснах и я попитах: -Вие се оплаквате, че вашата дъщеря е виновна в едно или друго. Това ли именно вие искате? Тя ме погледна изумено и отговори: -Не, разбира се, че не! -Добре- казах аз- Ние получаваме в живота това, което признаваме за истина. Вие утвърждавате, че вашата дъщеря се държи лошо и докато продължавате да правите това, вие ще го преживявате. Моята клиентка беше запозната по въпросите на метафизиката и мигновено се досети какво имам предвид: тя трябваше да промени своя начин на мислене. Аз й помогнах да си представи своята дъщеря като любяща, близка, добра – всичко, което си пожелае. Тя си представяше това с най-малките детайли: например, как тя заедно с дъщеря си отиват на кино. След няколко дена клиентката заяви, че нейната дъщеря се държи именно така, както си го е представила. От тогава минаха няколко години и този начин на поведение и до сега помага. Някои хора могат да си помислят:”Не е ли това налагане на моята собствена воля над детето?” В действителност аз съм уверена, че метода на визуализация е резултат от нашето знание, че всички на тънкия план се явяваме едно цяло. Няма отделени хора, но има само илюзия, че другите съществуват отделно от нас. Визуализацията подчертава простата истина, че всеки от нас е въплъщение на собствените си мисли, чувства и очаквания. В края на краищата не сте ли забелязали, че се държите различно с различните хора? Не се ли чувствате „по-добре” с хора, на които вие явно се харесвате? Нашите деца по нищо не се различават от нас. Когато ние гледаме на тях като на святи, щастливи, съвършени, като на прекрасни творения на Бог- те проявяват именно тези качества. Обменяйте вибрации със своите Индиго. В магазините, търгуващи с продукти за здраве, вие може да намерите билкови и цветови лекарства за деца с диагноза ADHD. Възможно е тези методики да работят много добре. Фактически това, в което вярваме, действа и ще действа винаги. Въпреки това аз не съм голям привърженик на лекарствената терапия. Аз съм уверена, че хората приемащи психотропни препарати или ароматотерапия, имат най-безупречни намерения, затова моля да бъда разбрана правилно. Моите убеждения произтичат от вярата, че всяко условие е илюзия, и ако ние поставим диагноза, ние сами го правим реално. Със своите мисли ние го подхранваме и влошаваме. Много е важно да не окачваме етикети и да не съдим нашите деца като непълноценни в какъвто и да било смисъл. Нека дори самия термин „Деца Индиго” да употребяваме с внимание и да не позволяваме на това определение да стане причина да се разглеждат нашите деца като особени или „не такива”. Всички ние сме еднакво деца Божии, тъй като сме едно цяло. Единствената разлика се състои в това: в този свят, в който живеем, Децата Индиго имат уникална задача. Те в буквалния смисъл са хора на бъдещето, въплътени на нашата планета, която в корените си се държи за миналото. Затова нека да гледаме на Децата Индиго от гледна точка на най-висшите планове. Нека ги приветстваме в тяхната висша същност, както винаги я приветстваме в себе си и в другите. Държейки тази идея постоянно в главата, нека да възпитаваме нашите Деца Индиго заедно с Бога. От своите беседи с ангелите аз си изясних, че внимателната грижа за физическото тяло е жизнено необходима. Тази идея няма нищо общо с тщестлавието или естетиката: тя е безупречна в своята чистота, така както здраво тяло, намирайки се в добър тонус и получавайки с храненето всичко необходимо, е много по-възприемчиво към високите вибрации. Идеята за необходимост от поддържане на здрава диета с понижено потребление на месо или отказ от него , е повдигната в много източни учения, а също и в Питагорейската философска школа, която е люлката на съвременната метафизика и духовно целителство. Това се обяснява по следния начин- всяка храна има своя честота на вибрации. Продуктите с висока вибрация способстват на тялото да резонира също на по-високо ниво, така че човек може да остане центриран в своята истинна същност. Колкото по-висока е честотата на вашето тяло, толкова по-ярко се проявяват вашите интуитивни способности и вие ставате по-възприемчиви към сигналите, изпращани от вашите духовни наставници. Жива, свежа храна- зеленчуци, плодове, житни кълнове- имат най-голяма честота на вибрация. Мъртвата, замразена, печена или варена храна- най-малка. Нискочестотни са даже захарта, хранителните оцветители, консервантите и пестицидите /те носят енергията на смъртта/, с които се обработват консервираните продукти. Поддържайки вегетарианска диета и избягвайки химичните вещества, вие помагате на себе си и на своето дете в придобиване на висока честота на вибрация, която е необходима на вашите тела да станат проводници на енергията на Новата Епоха. В действителност това точно съвпада с препоръките на специалистите за лечение на ADHD . Средствата за масова информация - телевизия, вестници, списания, кино, радио, Интернет- също имат своята вибрационна честота. Те са основани на негативността, страха и имат ниски честоти. Тези, които са изпълнени с високо духовна любов, имат високи вибрации. Важно е в нашия дом да поддържаме обстановка на висока вибрация, доколкото е възможно. Затова старайте се по-малко да слушате новини и не дръжте в дома си вестници и списания, натъпкани с „чернилка”. Молете се да получите духовно водителство свише, което да ви помогне да държите детето си настрана от негативите, разпространявани от средствата за масова информация. Вашите молитви ще доведат до по-бърз резултат, отколкото лекциите и наказанията. Накрая , помнете за силата на прошката, която твори чудеса във всички сфери на живота, особено във вашите отношения. Както се казва в книгата „Курс на чудесата”: „Не забравяйте, че днес вече не съществуват такива страдания, които могат да скрият непримиримите мисли. Така, както не съществува и болка, която да не може да се изцели с прошка”. Аз съм забелязала, че проблемите по възпитанието на Деца Индиго се влошават, когато родителите преживяват шумен развод или си намират нов спътник в живота. Небезинтересно е заключението на доктора по философия Патрик Дж. Килкар и доктора по медицина Патриция О. Куин, които в продължение на 18 месеца се занимаваха с проблемите в семейства, където се възпитават деца с ADHD. Два от най-важните и решаващи фактора са родителската нагласа на бащата и неговата вяра в своето дете. Майките естествено и безусловно изразяват своята любов към децата, особено към тези, които са по-зависими и се нуждаят от помощ, например деца с ADHD . Бащите обратно: ако не разбират как се проявява ADHD в техните деца, могат да изразят нарастващо недоволство и раздразнение, което завършва с емоционално отчуждение. Много анкетирани бащи се стараеха да определят кои постъпки на тяхното дете са предизвикани от ADHD, и кои са преднамерени. Това често води до нарастване на чувството на раздразнение при татковците и те започват да зациклят на проблематичното поведение на децата. Като потенциал това може да доведе до попадане в порочен кръг на негативни взаимоотношения между баща и дете. Бащи, които демонстрират по-дълбоко разбиране на ефектите, създавани от ADHD в поведението на детето, като цяло са способни да избегнат такова развитие на отношенията, фокусирайки се на положителните моменти. Това не е опит да обвиним бащите. Аз забелязах, че ако майката на детето Индиго започне да обвинява бащата, ситуацията става по-лоша. За всички, въвлечени в процеса на възпитание на такова дете е жизнено необходимо умение да прощават на себе си, на другия родител, на детето, учителите, лекарите и на всички. Когато в нашето съзнание присъства енергията на непрощаване, ние буквално оставаме в мрежата на старата енергия. По този начин задържаме себе си в света, където е егото. А там царува хаос и кошмар. Ако ние прощаваме на себе си и на света, то преместваме своя център в света на истинската любов и на Духа, където всички се намира в хармония и равновесие. Децата Индиго- това е истински подарък за света. Ако вие подходите към него от позицията на Духа, това е благо за вас и за детето. Такова дете е дошло при вас, за да ви научи да живеете в новия свят. Доверителните беседи с него ще ви отворят очите за удивителни духовни истини. Старайте се да развивате по-голяма близост и чувство на доверие един към друг. И винаги помнете, че истинския родител за детето-Индиго е самия Бог. Когато ние съзнателно се обръщаме за помощ към Бога при възпитаването на дете-Индиго, този процес става радостен и изпълнен със смисъл момент по нашия жизнен път, водещ към осъществяване на божественото предназначение. Духовната еволюция. От метафизиката на нас ни е известно, че „новите” деца, които се появяват сега на Земята, притежават много по-високо ниво на съзнание. Това съвсем не означава, че всички Индиго, когато пораснат ще станат свещеници и духовни гиганти. Това означава само, че те се раждат със съзнание, различно от нашето. Защо така се случва, ако това наистина е така? Съгласно метафизичните източници, те са доказателство за еволюцията на човешкото съзнание и неговото разширение зад рамките на „старите енергии” на предните поколения. Тези деца са истински творци на новия свят, мъдри древни души и най-голямата надежда за по-добро бъдеще на нашата планета. Те са заинтересовани от установяване на мир в своя дом, между родителите. Те се грижат за това много повече, отколкото може да се очаква от деца и проявяват мъдрост, от която просто ние немеем. Техните хуманистични инстинкти буквално са „градени” в тяхната същност и проявяват себе си от най-ранно детство. Те знаят, че принадлежат на света. Те са новата крачка в еволюцията на човечеството. Ние не знаем нищо за тях, но искаме да отгледаме тези миротворци! Ни искаме да им дадем всичко, за да могат да проявят себе си. Те въплъщават в себе си по-съвършено съзнание, за което ние даже не сме си мечтали. Много духовни и религиозни изследователи забелязват глобалния феномен Индиго и потвърждават, че той ще послужи като тласък към промяна на пророчествата, касаещи съдбата на рода човешки. Този феномен говори за значителен шанс за еволюция на човечеството, който е важен при смяната на хилядолетията. Той отрича мрачните предсказания за края на света, както е упоменато в древните ръкописи и актуализира друга духовна информация, която потвърждава, че хората могат да променят своята съдба, избавяйки се от страха и ненавистта и стремейки се към по-добро бъдеще. Най-добрия начин да преминем моста към следващата глава на нашата книга е – да представим разказа на Лори Джой Пинкхъм. Тя не е само мама, тя също има научна степен в областта на предучилищното образование, получено в университета Ню Хемпшир, а също и степен на доктор по богословие. Лори сподели с нас своя нелек опит по отношение на взаимоотношенията си с Деца Индиго. Докато тя говори за висшата материя, ще забележите нова връзка на проблемите на деца с ADD и ADHD. Защо тази медицинска диагноза от време на време се среща на страниците на тази книга? И по какъв начин тя е свързана с Децата Индиго? И така, ето разказа на Лори. Дръжте го в своя ум, докато в следващата глава четете за риталина, диагнозата ADD и алтернативните оздравителни препоръки за Деца Индиго, на които диагнозата е била поставена погрешно. Скъпи мои, Индиго. Доктор Лори Джой Пикхъм. Аз отгледах две Деца Индиго и три от моите внучки са също Индиго. Моите синове се родиха през 70-те години, а внучките ми- през 90-те. През цялото това време тяхното възпитание беше за мен нелека работа. Аз винаги знаех, че моите синове се различават от другите деца, макар и всеки по своему. Марк, моя най-голям син, винаги беше чувствителен и много отчужден от другите хора. Когато той беше съвсем малък, можеше с часове да лежи в креватчето и да разговаря с плюшените играчки. Той не обичаше да го вземат на ръце и да го прегръщат, предпочиташе да бъде „незабелязано” насочван и се чувстваше комфортно в своето креватче. Марк се научи да говори много рано. Той произнасяше цели фрази още на половин година. Когато стана на две години, той с лекота сглобяваше конструктори от рода на „Лего” и „Линкълн Логз”; обичаше музиката, особено Моцарт, Шопен, Бетховен и барокова музика. Скот, моят по-малък син, се чувстваше много нещастен от самото си раждане и постоянно плачеше. Това продължи три години. През първите девет месеца от живота си той спеше много малко, прекарвайки голяма част от времето си с мен и „снугли” /разказ за малки/. Комфорта от усещането на моето сърцебиене, близостта и топлината на моето тяло се оказваха единственото нещо на света, което можеше да го успокои, да породи чувство на безопасност и да може малко да поспи. Най-големия проблем за мен беше липсата на помощ. Ние нямахме близки приятели, защото моите деца се смятаха за „ненормални” и съседите не ни канеха на гости. Ние се чувствахме отритнати от света. Аз винаги обичах децата си и знаех, че ще имам, в крайна сметка, две. Опитвайки се да разбера своите деца, аз защитих докторска дисертация в областта на предучилищното образование и през 80-те години работех в рамките на програмите за защита на децата. Тези деца ми разказваха най-невероятни истории за ангели, светци и въображаеми приятели. Аз обожавах да ги слушам и ми доставяше удоволствие мисълта, че един ден тези деца ще се смятат за нормални и че тези истории са реалност, която ние с времето ще разберем. Двете мои деца бяха необичайни от гледна точка на тяхното поведение. Скот ме будеше през нощта, за да се поразходим по улицата и да погледаме космическите кораби, които само той виждаше. Аз обикновено ставах, излизах от къщи и само слушах неговите разкази за това, което вижда. Самата аз нищо не виждах! Но знаех, че е много важно за него, а да ходи по улицата посред нощ- за седемгодишно момче това беше опасно. През този период, който продължи до навършване на 14 години, ние беседвахме за най-различни метафизични неща, за които той знаеше. Марк ме викаше през нощта в своята стая и ме питаше дали виждам космонавта, който стои до мен или летящата чиния. Естествено, аз нищо не виждах, но той много искаше да ги видя. Оглеждайки се назад, аз се учудвам: нима точно с това моите деца събудиха в мен ново разбиране за света? През 1984 година на Скоти, сблъсквайки се с огромни трудности в училище, му беше поставена диагноза ADHD. Аз тогава нищо не знаех за това и потопих главата си в книгите. По това време, когато започнах нещо да разбирам за това, ми стана ясно, че Марк също е с ADD- в неговото поведение липсваше само фактора хиперактивност. Това положи началото на моя нов подход към възпитанието на децата ми, базиращ се на разбирането и стремежа да направя техния живот и нашия съвместен живот колкото се може по-спокоен. Това не беше лесно! Моите деца бяха ангажирани с традиционни видове спорт, което крепко ни сплоти. През по-голямата част на все още недългия си живот, те бяха социални аутсайдери; борбата и словесната битка бяха техните единствени начини да се справят с проблемите си. Те не разбираха защо това се случва с тях и се разстройваха, че техните връстници не ги приемат. Ние опитвахме да ги лекуваме с различни лекарства, всяко от които влияеше дълго време. През това време риталина и дександрина бяха най-добрите. В тази област все още нямаше лекари-хомеопати, а алтернативната медицина още не беше широко разпространена и приета. Измина 1983 година. Ние ходехме по лекари в търсене на отговори на въпросите си, отнасящи се до двете ни деца, но това не се оказа толкова просто. Съветваха ме строго да контролирам поведението на децата си. Това пораждаше ненавист между членовете на семейството и за появяване на нови и нови проблеми. Когато аз, най-накрая, приех самия факт, че моите деца са различни от другите, това се превърна в първата крачка по пътя за оказване на помощ. По този начин моите деца отвориха пътя на много други деца с ADD и ADHD, които дойдоха след това. Аз помагах за създаване на местна група по поддръжка за родители, чийто деца имаха аналогични проблеми, което доведе до основаване на Ню-Хемпширското събрание на деца с ADD и ADHD. Така родителите на тези деца можеха да обменят опит, да говорят за своите преживявания и да се опитат да решат проблемите съвместно, използвайки опита на другите. Когато моите деца достигнаха юношеска възраст, беше още по-трудно да им се помага. Към обичайните юношески „фокуси” се добавяха и медицинските диагнози и проблеми с ученето, което ни довърши. Училищната система и нейния подход към детето беше създадена като наказателна, а не като поддържаща структура. Тя не признаваше тези „първопроходци”, а се опитваше да контролира тяхното поведение. Когато Марк беше на 15 години, той поиска да отиде да живее при приятел и ние решихме да опита щастието си. В къщи не всичко беше наред и ние се надявахме, че това ще ни помогне. Но в действителност ситуацията се усложни. Марк попадна в беда, която го отведе в затвора за непълнолетни. Той беше поставен там заради своето импулсивно поведение и за това, че искаше да бъде като другите. Той никога не виждаше и не разбираше последствията от своите действия. Всичко започна с кражба в магазина „Книги рум”, а след няколко седмици той открадна колата на един приятел на баща си. Когато освободиха Марк от затвора, той през следващите няколко години безкрайно попадаше в различни неприятни ситуации. И винаги това беше от неспособността му да види последствията от своите действия. Той се затвори в себе си и стана непоносим. Аз бях много разстроена, защото не знаех как да го подкрепям. Аз знаех, че той в същността си е добър човек, но нямах опит във възпитанието на юноши с хормонален дисбаланс и диагноза ADD. Скот, моя по-малък син, също беше трудно дете. Той преуспяваше в спорта, особено в хокея, а също и в изкуството и музиката, пишеше разкази, но останалите училищни дисциплини му носеха много неприятности. Той винаги делеше нещата на черно и бяло и никъде не виждаше сиво. В обществото се държеше предизвикателно: винаги искаше да бъде победител и в игрите, и в спорта. През 1991 година, в деня на зимното слънцестоене, аз отидох при Марк в неговата квартира, където той живееше заедно с приятели и занесох чанта с продукти./Последния път, когато го навестих, в техния хладилник имаше само „хот-дог”, пица и бира./ Когато отворих вратата с учудване забелязах статуя на Христос на последното стъпало на стълбата. Това беше статуя от близката църква, която познавах. Аз казах на момчетата, тъй като те бяха направили това двамата, че имат 48 часа да върнат статуята в църквата, защото в противен случай ще позвъня в полицията. След това всеки ден звънях на свещеника и получавах един и същи отговор:”Не, статуята не е върната”. На третия ден аз позвъних в полицията и казах къде се намира статуята. Полицаите взеха статуята и арестуваха Марк. Той вече беше пълнолетен и го оставиха в затвора за една година. Аз с интерес си спомням за това време. Марк беше освободен под гаранция до съдебното заседание. Той не се яви в съда и го арестуваха на 11 януари 1992 година. Това беше деня 11:11. Знаменателна дата, от гледна точка на метафизиката, когато се отваряха духовните врати за просветлението. След пет месеца Скот призна, че той е откраднал статуята и я е отнесъл в квартирата на Марко. Той отиде в съда и призна, че той е извършил това престъпление еднолично и беше оставен в затвора за непълнолетни за 90 дена. През това време аз се разведох с мъжа ми. Като родители , ние бяхме объркани от неспособността си да подкрепяме своите деца. Когато се огледах назад, аз разбирам, че всичко това е истинското ми отваряне в живота ми, всичко това: признанието на моя син, развода с мъжа ми, идването на полицията в този ден- 11:11, и моето духовно пробуждане- всичко започна да се случва от момента, когато станах Рейки майстор през 1988 година. Сега аз знам , че между мен и моя син Марк има договореност. Сега ние говорим за това открито и при това се смеем весело. Ние преживяхме много големи трудности в своите взаимоотношения и знаехме, че можеше да направим това по друг начин, но това беше наш избор. През 1997 година Марк отново се оказа в окръжния затвор за нарушение по пътищата, превишена скорост, неплатени глоби и за това, че е избягал от мястото на инцидента. Този път ми беше казано свише да не му ходя на свиждане в затвора. Беше ми „казано”, че трябва да чакам и да му дам време, за да поразмисли за последствията на своето поведение, че са му отделили време за „учене” и за подготовка към следващия етап в духовното му развитие. За шестте месеца до неговото освобождение от затвора по указание свише аз му изпращах книги. Аз му изпратих книгите на Лий Керъл, а също и всички книги „Разговори с Бога”. Той ги прочете всичките, по-скоро защото нямаше какво да прави, но после той започна да ги дава и на другите затворници- те четяха книгите и ги обсъждаха! Аз чувствах, че душите ни преминаха пълен цикъл : започвайки от моето „пробуждане”, когато се отворих за всички тези космонавти , ангели и светии, чрез неговите нееднократни духовни прозрения в обкръжението на затвора към „пробуждане” на другите - тези, които се вслушваха. Наистина, първопроходец! Излизайки от затвора, Марк стана последовател на Рейки, работи и отглежда две дъщери- Катрин и Ема. Той сега гледа на живота по друг начин. Той се бори със своите вътрешни конфликти, опитвайки се да осъзнае кой е той в действителност. Аз съм уверена, че той е Индиго, дошъл тук , за да помогне на другите , а също да стане баща на две девойки, които също се намират тук, за да променят света. Скот работи в сферата на медицината, има една дъщеря, която аз наричам „Кибит”. Когато Кибит се появи , аз знаех за това, въпреки че бях далече от къщи, съвършено в друг щат и бързах да се върна навреме обратно. Аз изобщо не се учудих, когато Скот ми позвъни от болницата. Аз пристигнах там и се убедих, че Кайли Изабел вече се е родила. Това дете „разговаряше” с мен няколко минути след своето раждане. Тя много страдаше и се канеха да я транспортират със самолет до главния медицински център. Аз я държах за ръка и й говорех , че ако иска да се върне назад в тънкия свят, нека бъде така. Именно тогава тя ми каза, че е дошла, за да ме види и че ще минат четири месеца, преди да се видим отново. Всичко това ние си предадохме с очи. Ние със Скот се скарахме и аз действително отново видях Кибит след четири месеца. Скот започна да ми разказва за нея- как той винаги чувствал, че тя гледа през него. Аз помня, как той ми каза, че тя може да чете неговите мисли и през цялото време го гледа. Когато тя малко порасна, тя бързо се научи да говори и започна да проявява независимост. На 14 месеца изговаряше цели фрази. Тя седеше в своето креватче, просто ме гледаше и ми разказваше от къде е дошла.- Но най-удивителното при нея беше, способността й да „говори” без да си отваря устата. Скот беше „късметлия”. Той винаги знаеше кога печели, кога губи и почти винаги се оказваше прав. Той говори много с мен за Кайли, защото знае, че тя също е „такава”. Докато за Децата Индиго не заговориха много хора, никой от нас не можеше даже да предположи какви са тези необичайни, понякога съвършено непонятни деца. Аз изпитвам невероятно чувство на удивление, когато гледам следващото поколение- тези чудесни същества. Те знаят какво искат и кои са те, и изобщо не се стесняват да говорят за това. Те разказват, че са били тук и преди и знаят кой какъв е бил тогава. Кайли и сега говори с мен за това. Тя ми разказва за ангелите и светиите, а също така те беседват с нея. Скот слуша своята дъщеря и сега вече разбира защо , докато растеше имаше такива трудности. Ема, дъщерята на Марк е още малка, но тя вече проявява признаци за дете Индиго. Тя вече се научи да говори и притежава забележителни двигателни навици. Тя има удължено и гъвкаво тяло. Очите й винаги сияят и тя често ми показва някои невидими неща, които аз до сега не се научих да „виждам”, но аз знам че тя ми разказва кого вижда около мен - моите проводници, ангели-хранители. Тя им се усмихва, беседва с тях, после ме гледа в очите и негласно ми казва коя съм аз. Другата дъщеря на Марк, Катрин Елизабет, ми разказва за своя ангел - „водач”. Той се усмихва, хваща я за ръка и заедно отиват на пясъчника да играят, да правят тунели, „кули” от пясък и да си говорят как да прекарат утрешния ден. Това ми помогна да разбера, че моите деца- са действително велик дар. През цялото време ние бяхме свързани с невидими нишки и аз смятам за благословение, че това продължи също и с моите внучки. Аз толкова много обичам своите синове и всеки път им казвам, че са необикновени! Аз им благодаря за трудните времена, но именно това „пътешествие” ни сближи всички. Аз знам, че моите деца показаха пътя на много хора. Те пробудиха моята душа за този път и благодарение на тях се появиха и моите внучки- също от числото на Индиго. Още няколко истории за Индиго. Когато моята дъщеря Мерилин беше на три години, ние заедно на глас произнасяхме молитва, която започвахме с думите: „Сега аз отивам да спя....” Когато завършихме с четенето, Мерилин ме попита каква е молитвата, която обикновено казвам и ме помоли да я кажа на глас. Аз започнах да чета ”Отче наш...”, а тя тутакси се присъедини към мен. Аз знам, че тя никога преди не беше я чувала, във всеки случай става въпрос за това въплъщение, затова я попитах откъде толкова добре знае тази молитва. Тя ми каза, че през „цялото време” я е повтаряла. Аз я поздравих, че така добре я е запомнила. Ние нищо не знаем по отношение на това, колко силни могат да бъдат такива спомени, но много е важно да проявим уважение към тях. Тази беседа не беше необичайна за мен. Тъй като аз нямах братя и сестри и практически нямах опит в общуването с такива малки деца, то аз я възприех като нормална. И когато моите приятели ми обърнаха внимание на маниера на нашия диалог, аз разбрах, че това не е в нормата. Веднъж пътувахме с моя приятелка в кола: ние седяхме отпред, а Мерилин- на задната седалка. Преди пътуването ние с моята приятелка ходихме в църквата и сега обсъждахме някои езотерични моменти, като например, колко егоцентрични са някои хора в присъствието на главата на църквата, а също че всички тайно става явно. Мерилин изведнъж заговори, че ние трябва да полагаме усилия да разберем другите, а също да осъзнаем „истината”/явно намеква за свещеника, за който говорихме/. Моята приятелка беше изумена, но аз, като че ли го приех за даденост, тъй като Мерилин- такава древна душа, за която е съвсем естествено да говори за това. Тери Смит, майка на Мерилин, която е на 12 години. Ние с моята петнадесет годишна дъщеря Стеф живеем в селска местност, в датска традиционна религиозна комуна. Аз знам, че думите ни са на място и моля да ни водят и насочват. Ние беседвахме с дъщеря ми какво мислят учениците за рая и тя ми каза:„Рай- това е още една дума, която описва място, където човек попада след смъртта си- но то е ограничаващо”. После тя добави:”Бог не е прекратил творението, Вселената се развива. Той създава хора и събития, които се учат да го обичат”. Разсъждавайки за предопределението, тя каза:”Бог не знае какво се каниш да правиш. Той те е сътворил с любов и с ръководство за Своите знания. Всеки трябва да върши това, което смята за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли ти да имаш такава? Ако ти биеш някого, то това не е предопределено от Бог; това е твой избор. Бог имаше мисъл. Той сътворил човечеството, а човечеството се старае да разбере тази мисъл. Аз сега се явявам едновременно и мисъл и човешко същество. Аз в едно и също време съм част от Бога и Неговото творение. Аз съм- Творец и Творение. Лори Вернер, майка на петнадесетгодишната Стеф. Нашето Индиго-бебе. Аз гледам в твоите очи и твоят поглед ме задържа. В тях е знанието- толкова жизненост и разбиране. Аз чувствам, че ти знаеш- аз съм те срещал и преди. Аз искам да знам откъде дойде? Ти помниш ли това място, което е далече оттук, с друго име и друго лице? Не се разстройвай, ако ние не разберем Това послание, което носиш със себе си на тази Земя. Ние знаем кой си ти; ние знаем защо си тук. Твоята цел е ясна- да отговориш на нашите въпроси. Аз знам какво чувстваш ти, ти си „не от този свят”. Не тъжи - ние скоро ще бъдем един до друг. Нашето семейство е близко и по дух, и в мисли. Ние те разбираме, и ние познаваме такива като теб. Ти ни предлагаш любов и ни свързваш. Ти докосваш нашите сърца леко, като перце. Защо ти предпочете да бъдеш наше момиче? Какво е това послание, което носиш на този свят? Твоят дух- е толкова мек, мирен и кротък. Твоят дух - той е особен, наше дете Индиго. Стихотворение на Марк Дени, написано за неговата двугодишна дъщеря Савана. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|