Деца Индиго Лий Каръл, Джен Тоубер
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ
| Глава шеста
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Послание от Джен Тоубер. В хода на изследването на Деца Индиго някои моменти станаха за нас съвършено очевидни: макар, че тези деца са относително нова група същества, тяхната недетска мъдрост ни показва по-човечен и изпълнен с любов начин на съществуване. Ние с Лий мислехме, че това ще бъде книга за деца, книга за родители, баби и дядовци, учители и психолози. Но в действителност се получи книга за всички нас. Нашите деца ни призовават да заличим от нашия речник думи като вина и жертва и да ги заменим с позитивни понятия като надежда, съчувствие и безусловна любов. Тази идея отдавна не е откровение, просто Бебетата ни дават възможност да практикуваме, практикуваме и още веднъж да практикуваме. Те ни предлагат да усвоим новия подход към тях, да и към самите себе си. Те носят в себе си печата на божествените дарове. Те ни напомнят за необходимостта да бъдем „тук и сега” във всички наши взаимоотношения. Те ни молят да бъдем отговорни за това, което говорим и проектираме в света- както на нивото на съзнанието, така и на подсъзнанието. Те ни молят да поемем отговорност за живота си. Тези „царствени особи” като в огледало отразяват ценността на всеки от нас. Нима не сме всички „избрани”? Всички ние сме духовни същности, придобиващи опит в съществуването във физическия свят тук, на Земята. Накрая, Децата Индиго ни поднасят в дар още една забележителна способност. Според това, как ние се учим да ги приемаме, да бъдем родители, способни по-ефективно да взаимодействат със своите деца- ние също се учим да обичаме и приемаме в себе си своето Вътрешно Дете. Индиго ни подтикват към игра. Ако нямате време да се повеселите, тогава го сътворете! Ние сами можем да създадем това време. То не ни се дава свише. Ако живота стане толкова сериозен, че ние не сме в състояние да играем, да се смеем, да правим крепости от одеяло дъждовен ден или да бягаме с кучето през калта, то ние сме изгубени за света. Един мъдър човек казал веднъж:”Света не е това, което са ни дали, а това, което правим с него”. Деца на светлината за всички деца... Неизвестен автор. Настъпва времето на Великото Преображение. Вие, които предпочетохте да вдигнете очи от тъмнината, блажени, защото на вас е съдено да станете свидетели на този момент, когато на Земята се спусне новия ден. Вашето сърце жадуваше да види истински мир там, където царуваше войната, да прояви милост там, където има жестокост, да познае любов там, където сърцето е сковано от страх, затова на вас ви беше оказана честта да бъдете в този нов свят. Планетата Земя- това е вашето благословение- Тя е- ваш приятел и ваша Майка. Винаги помнете и благославяйте вашата връзка с нея. Това е- живо, любящо, дишащо същество, подобно на вас. Тя чувства любовта, която вие излъчвате, когато стъпвате по нейната повърхност със сърце, изпълнено с щастие. Творецът избра вашите ръце, за да приласкае самотния, вашите очи, за да види невинноста /а не да съди/ и вашите устни, за да произнесе думи на утеха. Нека да направим така, че повече да няма болка! Вие така дълго блуждаехте в тъмнината. Излезте на светло и се обърнете към Истината, която знаете. Светът страда, но не от Злото, а от страха да признае Доброто. Позволете на страха да си отиде сега и завинаги- нека Светлината го освободи и трансформира. Във вашите сили е да го направите. Никой не може да ви намери, освен вие самите. Всички отговори на вашите въпроси се намират вътре във вас. Споделяйте с хората тези истини, които сте усвоили. Вашето разбиране беше спуснато свише не само за вас самите, а за да превърнете този измъчен свят в място на покой в новото съзнание. Точно тук пред вашите очи, прекрасните видения стават явни. Ето отговора на вашия въпрос- това е Песента, която дава утеха на измъчената душа и я вдъхновява. Това е моста, който ви съединява с вашите братя и сестри.. Това е вашата Същност. Погледнете на себе си с любов и си позволете да се изпълните със Светлината, на която вие бяхте свидетели. От вас излиза истинската любов и всяка мисъл- това е благословение за цялата Вселена. Всички ваши рани ще потънат. Вие ще излъчвате великолепно златисто сияние, което свидетелства за Този, Който ви е създал в Мъдрост и Слава. Миналото ще се разтвори, подобно на глупав сън, а вашата радост ще бъде толкова велика, че повече няма да си спомняте за миналите нощи. Вървете напред и бъдете посланици на Надеждата. Покажете пътя на изцелението, шествайки в благодат. Вашите братя и сестри ще ви последват. И когато преминете пролома на несгодите, вие ще се възсъедините с всеки, на който му се струва, че вече е изгубен. При Създателя не може да има изгубени. Изберете пътя на прошката и вие ще изтривате сълзи на радост и доброта, която ще намирате във всеки. Вървете напред и живейте живота си, изливайки духовна любов, която сте вие самите. Прославяйте Твореца с всяко ваше деяние. Вие сте значими, вие сте нужни, вие сте достойни. Не позволявайте на тъмнината да закрива светлината пред вашите очи. Вие не сте родени да падате. Вие сте обречени на успех. Надеждата на света порасна във вас и на вас ви е гарантиран успеха, ако постъпвате от името на Този, Който ви е Създал. Ето в какво се заключава изцелението на планетата Земя. Всички ваши съмнания и страхове ще изчезнат, ако знаете, че нейното изцеление ще донесе Любов на вашето сърце. Послание от Лий Каръл. Това е вече седмата моя книга, написана от мен. Тя се отличава с това, че в простите думи се крие дълбок общочовешки опит на отчаяните деца, в които се родиха тези мисли и благодарение на които се реализираха тези идеи. По време на семинарите при нас постоянно стават опашки. Хората искат да поговорят с нас, да ни прегърнат и да споделят своите проблеми и радости. Един след друг тези родители идват при нас и молят да изпратим енергия на техния син или дъщеря Индиго, които са се омотали в своите проблеми в училище и у дома. Учителите постоянно питат:”Какво аз мога да направя?” Всеки случай е различен от другите, но заедно с това те по някакъв странен начин много си приличат. Възпитателите в детските градини разказват, че някои деца са заети с формирането на някакви нови парадигми и се държат с другите деца съвършено различно от преди. Санитари и медицински сестри, работещи с деца в болниците разказват удивителни истории, как Индиго обединяват и обграждат с грижа децата, нуждаещи се от внимание, там където живота изглежда толкова мимолетен. Нашите сърца плачат, когато чуваме истории какво правят те, когато редом до тях боледува или умира дете. Това е тази сфера, където Индиго се проявява в целия си блясък, където няма никой, който би им се присмял или говорил, че те са „твърде странни”. Наоколо има само няколко възрастни, а останалите деца са твърде слаби, за да се грижат за някого. Индиго организират игри, даряват другите с огромна любов и даже дават съвети! Те лежат редом до тежко болни и им дават своята любов и внимание, а после отиват при други деца, които са много уморени и измъчени от болестта, за да се поинтересуват кое е това „странно” дете. Те продължават да помагат на всички до пълно изнемогване. После те просто „падат на краката си”. Ние не засегнахме тази тема в книгата. За някои от нас е необикновено трудно да гледаме всичко това и да изпитваме в тези обстоятелства много силни чувства. Болницата- е мястото, където повечето от нас предпочитат да не се появяват и да не виждат нищо, но санитарите са задължени да правят това.... и те ни разказват за новата „порода” деца. Индиго от време на време посещават нашите семинари и също стоят на опашката, за да поговорят с нас. Понякога това са съвсем млади създания, които са на не повече от 6 години и те искат разрешение от родителите да дойдат във възрастната група! Един шестгодишен младеж не можеше да дочака да разбере дали ще го позная. Аз му казах, че не го познавам и никога не сме се срещали. Той ми намигна и каза, че не е очаквал друга реакция от мен , но какво щеше да стане, ако аз го познавах дълго преди да стане „себе си”. Това беше много древна душа и аз и до сега не зная това, което знае той, или, в крайна сметка мисли, че знае. Сама по себе си идеята, че шестгодишен младеж може да говори такива неща е поразителна. И за мен не е важно даже ако той просто повтаря думите на някой. Тази идея е родена от неговата безсмъртна душа, която говори с мен. Той вярва в нея. Индиго-тинейджъри, с които можахме да побеседваме са много оригинални хора. На мен ми се иска да ги събера всички заедно и просто да изпеем една песен! Аз мисля, че това ще им хареса. Никакви телефони, никаква типично тинейджърска музика или телевизор, а само кратък миг, в който възрастните и тинейджърите да изразят своята любов един на друг. Тинейджърите ни носят послание, което аз чувам през цялото време:”Възрастта няма никакво значение. Ние всички се познаваме. Ако действително ни уважавате, просто гледайте какво ще правим по-нататък!” Тези Индиго-тинейджъри са много оригинални. Всеки път, когато съм известно време с някой от тях, след това си мисля:”Аз никога не съм била такава, когато бях на петнадесет години! Аз току що разговарях с мъдри, възрастни, които живеят в тяло на юноша!” Не е ли удивително, че хората ги смятат за странни! Светът никога не е виждал такива деца и това е доста необичайно. И в същото време аз ги обичам повече от другите хора на земята, заради тяхната забавна натура, която е смес от причудлива младежка глупост и огромна за тяхната възраст , мъдрост. От тях излиза енергия, която вие трябва да видите и усетите- това е равносилно на това, да се облечете по последна мода, да поставите пръстен на горната си устна и да слушате оглушителен рап в компанията на вашите прадеди, няколко свещеника и потомствени шамани! Добре ще си прекарате времето! Хората, които ни помагаха в написването на тази книга, са фанатично предани на такива деца. Те често „преминават чертата”, за да призовават системата или да защитават тези недоказани неща, но сега вече ги познават. Те представляват много необичаен „слой” и използват и най-малките възможности за пропаганда на новите идеи, например, тази книга! Попитайте ги и те ще ви кажат, че Децата Индиго заслужават това. Тези хора знаят, че е дошло времето да се постигне съгласие в обществото, да се образува мощна група за поддръжка на Децата Индиго, група, която точно знае какво трябва да прави. За нашите помощници. Карен Болески, магистър по изкуствата в областта на педагогиката, консултант по проблемите на менталното здраве, получила лиценз във Флорида и диплом във Вашингтон. Освен това тя е лицензиран масажист. Тя е бакалавър по изкуствата на Университета Южна Флорида, а неотдавна стана собственик и един от директорите на Института Сома, обучава по нервномускулна интеграция. Карен се занимава на високо ниво с гещалт-терапия, биоенергетика, консултира по въпросите за храненето, трансперсонална психология, консултира смъртно болни пациенти, занимава се с психотерапия и биокинетика. За допълнителна информация се обръщайте към: Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|