Нарастване на потребността от общуване с увеличаването на дефицита от партньори. С отпадането на едни или други важни социални роли след пенсионирането диапазонът на общуването се стеснява значително.
Взаимоотношения и общуване предимно от личностен, неформален характер. Това са обикновено контактите в семейството и близкия кръг от приятели. Те могат да се разглеждат като един постоянен резерв за компенсация на възникналия интерперсонален дефицит.
Ретроспективна насоченост. Обикновено старият човек говори с голямо удоволствие за миналото, за онези събития и явления в своя живот, които счита за важни. Тази особеност се обяснява с потребността от известна “реабилитация” на собствената си значимост в очите на другите. Като репродуцира жизнения си опит, той по същество компенсира недостига от значими преживявания, свързани с прекратените вече дейности.
Склонност към дискутиране на житейски проблеми и актуални събития.Тази особеност се обяснява със стремежа им за себеутвърждаване, особено в общуването с по-младите поколения, защото натрупаният в тази област житейски опит им дава увереност за висока компетентност.
Повишена емоционалност. Възрастният човек се отличава със значително по- голяма чувствителност, към всичко онова, което околните правят или говорят.Проблемите, които възникват в ежедневието и особено тези, свързани със здравословното състояние значително увеличават потребността от емоционална подкрепа и съчувствие. Емпатичното общуване, особено с хора на същата възраст, играе изключително голяма роля за поддържането на психичния стабилитет. Често възрастните хора преживяват с голяма афективност казана дума или действие от страна на другите, на които по-младите обикновено не обръщат никакво внимание. В по-крайни случаи това може да доведе до отказ от всякакви контакти, до усамотяване.
Засилване на информативната функция на общуването. Независимо от голямата роля, която играят различните средства за масова информация, те поставят човека в позицията на пасивен приемник. Директното общуване несъмнено има по-големи предимства, тъй като дава възможност да се разисква получената информация, да се изрази собствено мнение. Освен това при възрастни с ограничена подвижност, с отслабен слух и зрение, особено когато нямат достъп до информационни средства, това общуване се превръща в единствен информационен канал.
Стеснена тематика на общуване: напредването на възрастта диапазонът на тематиката на общуването значително се стеснява, в нея започват да заемат все по-голямо място темите за заболявания, за загуба на роднини и близки, за икономически трудности и др. Всичко това може да доведе до преобладаване на песимистични настроения и депресивните състояния.