Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 61 През последните столетия хората наивно са смятали, че развитието е натрупване на знания и опит, че това на първо място е интелектът. Всъщност, развитието се крие в богатството на емоциите ни. Мислената информация не се пресова. Такива неща, като поезия, живопис, театър ни помагат да открием мисълта в чувство и правят възможно по-нататъшното развитие на човешката душа. Ако културните и религиозните тенденции в обществото отслабват, хипертрофираното съзнание не преминава в своята противоположност - чувството, а започва да го унищожава. В природата са невъзможни половинчати процеси. Всеки процес, стигайки до определен стадий, преминава в своята противоположност. Мисълта трябва да се превърне в емоция, а емоцията след това се развива в мисъл, макар че на дълбочинен план мисълта и емоцията са едно и също. Животът също трябва да се превърне в своята противоположност - безтелесно съществуване в други светове. Смъртта всъщност не е противоположност на живота - това е граница между две форми на съществуване на душата. Законът за единството и борбата на противоположностите отразява структурата навремето. Опростеният модел навремето е пръстени всеки процес върви в кръг излиза от точка и върви по дъга. Стига до противоположната точка и тръгва в обратната посока, след това се връща в изходната точка. Първата половинка на кръга - това е една противоположности на нея й противоречи втората. Затова във всеки процес във Вселената присъстват две противоположни тенденции едната явно, втората незримо. Във всяко натрупване се крие бъдеща загуба, във всяка радост - бъдещо огорчение. Колкото по-силно се покланяме на доброто, толкова по-бързо то се превръща в зло. Ако фонтанът изхвърля водата нагоре, тя неизбежно трябва да падне надолу. И този, който се опитва да раздели противоположностите, започва да мрази водата, падаща надолу ида се покланяна водата, устремяваща се нагоре. И за да се наслаждаваш на фонтана, който украсява околната зеленина и залетия от слънцето парк, не трябва да се бориш спадащата вода, просто трябва навреме да подаваш нови порции вода. Представете си гейзер - отначало протича изхвърляне на вода, а след това водата пада обратно. Така е и в нашия живот. Ние получаваме порция Божествена енергия, тя се преобразува в наши духовни и материални блага, на които се наслаждаваме, а след това постепенно започва да пада надолу. Та ето, ние сме свикнали да съжаляваме западането, тоест за загубите, да намираме и мразим виновните затова. А трябва порциите вода да постъпват непрекъснато и гейзерът да се превърне във фонтан. Тоест вместо съжаления и обиди, трябва да се научим да обичаме. Любовта няма противоположности тези, които казват, че омразата е противоположност на любовта, просто не умеят да мислят. Омразата е противоположност на привързаността и поклонението. Мразещият иска да разруши, а покланящият се иска да задържи в неприкосновеност. Поклонението и омразата са тясно свързани помежду си. Ако човек не изпитва привързаности поклонение, чувството на омраза ще му е непознато. Любовта няма противоположност, защото тя е абсолютно хармонична. Любовта създава противоположности. Тя дава огромно щастие и огромна болка едновременно. Любовта не само давано и взима. Едни, сблъсквайки се с любовта, стават здрави и щастливи, върху други се изсипват нещастия и те умират. И когато хората се опитват да си представят любовта във видна една половинка, във вид само на щастие, стабилност, сбъдване на желания, то любовта веднага се превръща в привързаности през рамото й вече наднича омразата. И ако контактната ни емоция, образът ни, взаимодействащ със света, си представя любовта едностранчивото страданията, болестите и нещастията са ни осигурени. Неправилният мирогледи емоции раждат неправилни мисли и постъпки. Те формират навиците и характера ни, а после всичко това се запечатва в съдбата. И човек много десетилетия, а понякога и животи, се мята между поклонението и омразата. И в един прекрасен ден след тежка болест той започва да умира. Той става слаби беззащитен. Вече няма сили за омраза, той вече не може да се покланя - енергията нему стига нито за едното, нито за другото. И обезсилената и безплодна душа изведнъж усеща чувството любови започва да се възсъздава наново, разбира, че трябва да се покланя само на любовта, получава нова порция енергия, и ето че тя вече е готова за следващия живот. И отново фонтанът на гейзера избива нагоре, а след това рухва надолу. Колкото по-голямо чувство на любов изпитва човек, толкова повече земно щастие може да получи и с толкова по-голяма болка трябва да се уравновеси то. Някои се страхуват отпадащата вода и намаляват височината на фонтана. Други решават въпроса още по- просто седят пред локва, там няма падаща вода, защото няма фонтан |